Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 21. 04. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. дело № 11117 по описа на
Софийския градски съд за 2020 г., за
да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство “М.2.” ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, ж. к. ********(въззивник)
чрез процесуалния представител адвокат Г.Д. срещу решение № 79781, постановено на 30. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 87-и състав, по гр. дело № 13666 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционният съд е
признал за установено на основание чл. 194, ал. 2, изр. второ ГПК, че
определени документи са неистински, и е отхвърлил изцяло предявените обективно
съединени искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 11 900
лева с ДДС, съответно чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 3 628 лева и 84
стотинки.
Въззивникът оспорва
изцяло решението на първостепенния съд с доводи за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, необоснованост и нарушаване на материалния
закон. Твърди, че районният съд е кредитирал заключението по
съдебно-почерковата експертиза без да го обсъди в съвкупност с всички останали
събрани по делото доказателства, включително и с оглед на положения върху
документите служебен печат на ответника. Освен това намира, че първата
инстанция е непоследователна в мотивите относно обстоятелството дали между
страните е налице сключен договор или не. Също така заявява, че районният съд е
пренебрегнал, съответно неправилно е интерпретил експертното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза. Позовава се и на признание на договорно
задължение, направено от ответника. Излага собствена анализа на събраните по
делото доказателства, в резултат на която прави извод за наличието на договорни
отношения между страните, който подкрепя с безспорното обстоятелство, че
ответникът разполага само с един комплект от договорените доставки. Поддържа,
че макар и ответникът да не е подписал договора, то все пак е налице валидно
сключен търговски договор предвид представянето му от ответника пред надлежен
специализиран държавен орган. Допълва, че сделката е търговска и спрямо нея са
приложими особените правила за търговските сделки, включително правилото, че
страната не може да оспорва действителността на договора, ако от поведението
ѝ е видно, че го е приела. Иска от Софийския градски съд да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство С.Т.А., ЕГН **********
(„АПМП - ИППМП - ПМ Д-Р С.А.“, БУЛСТАТ ********), адрес град София, ул. “********(въззиваема). Твърди, че
първостепенният съд правилно, законосъобразно, обосновано и при спазване на
процесуалните разпоредби е приел за несъществуващи твърдените от ищеца факти и
обстоятелства, съответно е приел за неоснователни и недоказани предявените
искове. Заявява, че между страните е бил сключен само един договор на 15. 06.
2011 г. Представеният от ищеца договор от дата 26. 07. 2012 г. не е бил
сключен, като след надлежното му оспорване и въз основа на експертното
заключение по съдебно-почерковата експертиза обосновано първоинстанционният съд
е достигнал до извода, че представеният екземпляр не е бил подписан от ответницата.
Допълва, че полагането на печат не е меродавно за сключването на договора. Заявява, че направеното с писмото към
исковата молба признание се дължи на грешка и следва да се преценява с оглед на
всички обстоятелства съобразно чл. 175 ГПК. Поддържа, че представените пред съответния държавен орган документи са
били във връзка със сключения договор от 15. 06. 2011 г., а не във връзка с
твърдения от ищеца договор. Заявява, че дължимите суми по сключения договор от
15. 06. 2011 г. са били заплатени. Развива доводи във връзка с
приемо-предавателните протоколи, документите, представени от Агенцията за
ядрено регулиране и оспорената съдебно-счетоводна експертиза. Прави извод, че
първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявените искове. Иска от
въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ
за платена държавна такса в необходимия размер.
По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо. Относно правилността му в обжалваната част въззивният съд
е обвързан от доводите във въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК).
Предмет на делото са два кумулативно
съединени осъдителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД, които въззивникът-ищец свързва със сключен договор за доставка и
монтаж на два стоматологични рентгенови апарата за панорамни, съответно за секторни
зъбни снимки (апарат „Orthoralix 9200
CEF“,
съответно нов апарат „Oralix AC“) от дата 26. 07. 2012 г.
С оглед на твърденията на страните в
тежест на въззивника-ищец е да докаже при условията на пълно и главно доказване
1) надлежното сключване на предполагаемия договор; 2) доставката и монтажа на
двата стоматологични рентгенови апарата, както и изпълнението на другите
съпътстващи задължения по договора от 26. 07. 2012 г.; 3) настъпването на
изискуемостта на задълженията на насрещната страна (издаването на лицензия от
Агенцията за ядрено регулиране, съответно заплащането на петата вноска).
Предвид отговора на исковата молба, с който въззиваемата-ответница е оспорила автентичността
на договора от 2012 г., приложенията към него и приемо-предавателния протокол
от 03. 08. 2012 г., тя носи тежест на доказване единствено във връзка с
производството по чл. 193, ал. 2 ГПК, че не е положила съответните подписи.
Началната материалноправна предпоставка
за уважаването на исковете е възникването на валидно облигационно отношение с
твърдяното от въззивника-ищец съдържание. Във връзка с това следва да се обсъди
най-напред представения с исковата молба заверен препис от договор за доставка
и монтаж, датиран към 26. 07. 2012 г., ведно с приложения № 1 и № 2, датирани
към същия ден. Според текста на договора и приложенията въззиваемата-ответница
възлага на въззивника-ищец доставката и монтажа на двата стоматологични
рентгенови апарата срещу възнаграждение в общ размер на 13 600 лева,
платимо на вноски съобразно приложение № 2. Освен това според текста на
договора неизправната страна дължи на изправната неустойка за всеки просрочен
ден при забавено изпълнение.
Своевременно с отговора на исковата
молба въззиваемата-ответница е оспорила автентичността на положените за нея
подписи върху представения договор с дата 26. 07. 2012 г. и приложение № 1 и №
2 към него. Направила е твърдение, че между страните е бил сключен договор за
доставка и монтаж на два стоматологични рентгенови апарата, но от 15. 06. 2011 г., също с приложения № 1
и № 2, който надлежно е изпълнила. С отговора на исковата молба е представен
заверен препис от договора за доставка и монтаж от 15. 06. 2011 г.
Във връзка с направеното оспорване
първостепенният съд е открил производство по чл. 193, ал. 2 ГПК и по искане на
въззиваемата-ответница е допуснал извършването на съдебно-почеркова експертиза,
вещото лице по която е изследвало оригиналите на договора за доставка и монтаж,
приложение № 1 и приложение № 2, датирани към 26. 07. 2012 г. (в експертното
заключение е допусната техническа грешка, като е посочена годината „2013“,
както е заявило и вещото лице при изслушването пред първата инстанция). Видно
от експертното заключение по нея, подписите за въззиваемата-ответница върху оригиналите
от договора и приложение № 1 и № 2 не са били положени от нея. Според
експертното заключение освен това подписите за въззиваемата ответница под приемо-предавателните
протоколи, датирани към 03. 08. 2012 г. (които също са били своевременно оспорени
и също са били предмет на производството по чл. 193, ал. 2 ГПК), не са положени
от нея. Следва да се има предвид обаче, че експертното заключение не е
задължително за съда, а следва да бъде обсъдено заедно с другите доказателства
по делото (чл. 202 ГПК). Поради това въззивният съд ще пристъпи към анализа и
на останалите представени по делото доказателства.
По делото е представена фактура №
********** с дата 19. 09. 2012 г. (л. 11 от делото на районният съд).
Предполагаемият договор от 26. 07. 2012 г. е за доставка и монтаж на движими
вещи, за какъвто договор законодателството (в това число и специалният Закон за
безопасно използване на ядрената енергия, който урежда употребата на източници
на йонизиращи лъчения) не предвижда форма за действителност. В тези случаи
съдебната практика приема, че фактурата може да се приеме за доказателство за
сключването на предполагаемия договор, стига само да съдържа данни за необходимото
съдържание на договора: описание на стоката, цената, начинът на плащане,
имената на лицата, положили подписите си като получател и приемател и
съответното време и място (решение № 96
от 26. 11. 2009 г. на ВКС по т. дело № 380/2008 г., I т. о., ТК). В настоящия
случай процесната фактура № ********** от 19. 09. 2012 г. съдържа всички тези
реквизити, включително и подписи; като основание за нейното издаване е посочен
спорният договор от 26. 07. 2012 г. С отговора на исковата молба въззиваемата-ответница
не е оспорила автентичността на положения за нея подпис върху фактурата, а е
оспорила само фактурата да ѝ е била връчена и по нея да е била извършена
доставка. Осчетоводяването на фактурата и евентуалното ползване на данъчен
кредит би могло да се разглежда като извънсъдебно признание на сключването на
предполагаемия договор от 2012 г. По делото обаче липсват данни фактурата да е
била осчетоводена от въззиваемата-ответница. От експертното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза има данни за осчетоводяване на фактурата
единствено от въззивника-ищец. Отново следва да се посочи, че експертното
заключение не е задължително за съда, както и че освен това вписванията в
счетоводните книги се преценяват с оглед на другите обстоятелства по делото
(чл. 182, изр. първо ГПК). На следващо място, данни за извънсъдебно признаване
на сключването на предполагаемия договор от 26. 07. 2012 г. от
въззиваемата-ответница се съдържат в представеното с исковата молба писмо (л.
12 от делото на районния съд). От една страна, в него въззиваемата-ответница
изрично споменава „договореностите в Договор за доставка и монтаж от 25. 07.
2012 г. и Приложение № 2 към него“. От друга страна обаче, в същото писмо тя
оспорва да има задължения по осчетоводената от въззивника-ищец фактура №
********** от 19. 09. 2012 г. Твърдението на въззиваемата-ответница, направено
с отговора на въззивната жалба, че съдържащото се в това писмо признание на
договора от 26. 07. 2012 г. се дължи на грешка, следва да бъде внимателно
проверено, доколкото по делото действително са налице данни за предходен
договор между страните с идентично съдържание. Признанието също се преценява от
съда с оглед на всички обстоятелства по делото (чл. 175 ГПК).
За разлика от
първостепенния съд, въззивният съд приема, че от така представените
доказателства може да се направи извод за сключването на спорния договор от
2012 г. Първата инстанция правилно да е кредитирала експертното заключение по
съдебно-почерковата експертиза, според която подписите за
въззиваемата-ответница върху писмения договор от 26. 07. 2012 г. и приложения №
1 и № 2 към него. Експертизата е пълна, ясна и компетентно изготвена. Освен
това въззивникът-ищец е заявил пред първата инстанция заключението по нея да
бъде прието. Сключването на този писмен договор зависи от това дали
въззиваемата-ответница е направила съответно волеизявление чрез полагането на
подпис върху него. Полагането и на печат е ирелевантно за сключването на
договора. Нито
поставянето, нито пропускът да се постави печат има отношение към
предполагаемото сключване на договора (решение № 672 от 13. 06. 2005 г. на ВКС
по гр. дело № 995/2004 г., ТК, II т. о.). От друга страна, самата фактура №
********** с дата 19. 09. 2012 г. съставлява отделно писмено доказателство,
което съдържа всички необходими реквизити, за да се приеме, че е налице
сключването на съответен договор. По отношение на тази фактура
въззиваемата-ответница не е оспорила полагането на подписа за нея, поради което
трябва да се приеме, че фактурата е подписана от нея. Сключването на договор за
доставка на стоматологични рентгенови апарати през 2012 г. предвид
представената писмена фактура се подкрепя и от направеното от
въззиваемата-ответница извънсъдебно признание. То не може да се да бъде
дискредитирано от съда като направено от въззиваемата-ответница поради грешка,
след като тя не е оспорила подписването на фактурата. Затова въззивният съд
приема, че въз основа на фактурата и извънсъдебното признание предполагаемият
договор е бил сключен. При това положение се установява първата
материалноправна предпоставка на основателността на исковете без да има нужда
да се обсъжда приложимостта на нормата на чл. 293, ал. 3 Търговския закон ТЗ).
От друга страна, въззивният съд приема,
че по делото липсват достатъчно данни, от които да се установи настъпването на
изискуемостта на вземането за цената на двата стоматологични рентгенови
апарата. Съгласно твърдяното в исковата молба изискуемостта на уговорената цена
настъпва един месец след издаването на лицензия от Агенцията за ядрено
регулиране. За да докаже настъпването на тази изискуемост въззивникът-ищец е
направил съответно искане и първостепенният съд е изискал по чл. 192 ГПК преписката за издаването на
лицензия от Агенцията за ядрено регулиране за използване на източници на
йонизиращи лъчения за медицински цели № 04145, серия И-80923, дата на издаване
31. 01. 2013 г., валидна до 30. 01. 2023 г. При внимателен преглед на
документите по административната преписка въззивният съд констатира, че в нея
липсват данни, които да са свързани с договор между страните от 2012 г. В
преписката фигурират единствено предходния договор за доставка и монтаж на два
стоматологични рентгенови апарата от 2011 г., придружен с приемо-предавателни
протоколи с дати от 12. 07. 2011 г., 23. 05. 2012 г. и 19. 09. 2012 г. (с
последния се констатира техническата изправност на двата апарата). Въззивният
съд приема, че предвид датите на тези приемо-предавателни протоколи, от тях се
установява доставката и монтажа на два стоматологични рентгенови апарата по
предходния договор от 2011 г. Освен това от данните по преписката на Агенцията
за ядрено регулиране се установява одобряването на лъчезащитен проект само за тези
два стоматологични рентгенови апарата, доставени в изпълнение на договора от
15. 06. 2011 г. Няма данни за нов лъчезащитен проект за нови два стоматологични
рентгенови апарата, нито въззиваемата-ответница да е поискала издаването на
нова лицензия за нови два стоматологични рентгенови апарата. При това положение
се налага изводът, че тази лицензия е издадена и се отнася единствено до
предходния договор от 15. 06. 2011 г. Тя не е издадена във връзка с договора от
2012 г. и следователно не може да послужи за доказването на изискуемостта на
задълженията на въззиваемата-ответница по него.
По тези
съображения въззивният съд споделя крайния извод на първата инстанция, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени. За пълнота може да се добави и
следното. От една страна, според приемо-предавателните протоколи, които
удостоверяват доставката и монтажа на рентгеновите апарати по договора от 2011
г., доставени са и са монтирани следните два индивидуално определени апарата: стоматологичен
рентгенов апарат за панорамни зъбни снимки „Orthoralix 9200 Ceph Gendex Dental Systems“ с комплектация „1. Хаубе: тип 451910420013; сериен номер 974115; 2.
Колона с рамо: тип 986940100401; сериен номер 970098; 3. Цеф рамо: тип
986910400601; сериен номер 872310“, съответно стоматологичен рентгенов апарат
за секторни зъбни снимки „Oralix AC“ с комплектация „10000674; Oralix Tubehead – 10050739, Densomat – 10010526, Wall Support –
10020511, Folding Arm – 10040552, Extension 90cm - 10030366“.
От друга
страна, според приемо-предавателните протоколи с дати 03. 08. 2012 г., с които
въззивникът-ищец цели да докаже доставката и монтажа на два рентгенови апарата
по процесния договор от 2012 г., апаратите са индивидуализирани по следния
начин: стоматологичен рентгенов апарат за панорамни зъбни снимки „Orthoralix 9200 Ceph Gendex
Dental Systems“ с комплектация „1. Хаубе: тип 451910420013; сериен номер 974115; 2.
Колона с рамо: тип 986940100401; сериен номер 970098; 3. Цеф рамо: тип
986910400601; сериен номер 872310“, съответно стоматологичен рентгенов апарат
за секторни зъбни снимки „Oralix AC“ с комплектация „Oralix AC – сериен номер 10000674; Oralix Tubehead – сериен номер
10050739, Densomat – сериен номер 10000674 10010526, Wall Support – сериен номер
10020511, Folding Arm – сериен номер 10040552”.
Експертното
заключение по съдебно-почерковата експертиза установява, че подписите върху приемо-предавателните
протоколи с дати 03. 08. 2012 г. за въззиваемата-ответница всъщност не са
положени от нея. По вече изложените съображения експертното заключение следва
да бъде кредитирано. Отделно от това въззивният съд констатира пълно съвпадение
в описанието на апаратите при индивидуализацията им. Невъзможно е в отношенията
между едни и същи страни едни и същи индивидуално определени вещи да бъдат
доставени и монтирани два пъти без да има каквито и да е твърдения или данни
междувременно да са прехвърлени обратно и демонтирани.
Въззивният съд намира за нужно да отбележи
също така, че въззиваемата-ответница не е търговец. Тя е физическо лице,
упражняващо правно регламентирана професионална дейност (зъболекар). Макар и да
е вписана в регистъра БУЛСТАТ, тя не е вписана в Търговския регистър като
едноличен търговец, ако осъществяваната от нея дейност може да се приеме за
търговска. Действително, тя би могла да придобие търговско качество и по силата
на закона, ако предприятието ѝ по предмет и обем изисква делата ѝ
да се водят по търговски начин. От преписката на Агенцията по ядрено регулиране
обаче се установява, че въззиваемата-ответница води едностранно счетоводство
(л. 131 от делото на районния съд; по делото няма данни за последвала промяна в
системата ѝ на счетоводство), което се прилага при дребните предприятия.
При това положение тя не може да се приеме за търговец и по чл. 1, ал. 3 ТЗ.
Въззивникът-ищец е търговец (търговско
дружество) и исковете са предявени във връзка с едностранна търговска сделка.
Макар и въззиваемата-ответница да няма търговско качество, доколкото
предполагаемата търговска сделка е свързана с упражняваната от нея
професионална дейност, делото не може да се приеме за гражданско по смисъла на
чл. 113, изр. второ ГПК. Следователно, понеже исковете са с цена под 20 000
лева, настоящото въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Разноски. При този изход
на делото в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени сторените във
въззивното производство разноски. Страната е представила пълномощно в полза на
адвокат Н. и адвокат С., както и списък по чл. 80 ГПК (л. 24 и л. 31 от
въззивното дело). Договор за правна защита и съдействие не е бил представен
пред въззивния съд. Пред първостепенния съд е бил представен договор за правна
защита и съдействие, сключен с адвокат Н., по който страните са уговорили
възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 1 200
лева (на неномериран лист между л. 31 и л. 32 от делото на районния съд). Така
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева вече е било
присъдено изцяло от първоинстанционния съд с обжалваното решение. След като
няма данни да е било уговорено последващо адвокатско възнаграждение за един
адвокат, то разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79781, постановено на 30. 04. 2020 г. от Софийския районен съд, 87-и състав, по гр. дело № 13666 по описа за 2018 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.