№ 1753
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20211100510830 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 206652/31.08.2019 г. СРС, 50 с-в, по гр. д. №49091/2017г.
е признал за установено, че Ц.Г.Ц. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ сумата от 346,77
лв., главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05. 2014 г. до
м. 04. 2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „****“ №
****, абонатен № 278973, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.05.2017 г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение от
23.05.2017 г. по ч. гр. д. № 30939/2017 г. на СРС, 50 с-в, като е отхвърлил иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над
346,77 лв. до пълния предявен размер от 1004,56 лв., представляващ стойност
на незаплатена топлинна енергия, както и за периода м.05.2013 г. – 03.2014 г.
по обща фактура № **********/31.07.2014 г., и сумата от 174,15 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 26.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК-17.05.2017 г. до окончателното плащане, за които
е издадена заповед за изпълнение от 23.05.2017 г. по ч. гр. д. № 30939/2017 г.
на СРС, 50 с-в. Решението е постановено при участието на "Б.Б." ООД като
трето лице-помагач на ищеца.
С определение №311196/31.12.2019 г. по гр. д. 49091/2017 г. на СРС, 50
с-в, на основание чл. 227 ГПК е заличен ответникът Ц.Г.Ц. и на негово място
са конституирани наследниците му – Л. Г. ЦВ., ЕВГ. ЦВ. Г., Г. ЦВ. Г. и Т. ЦВ.
1
Г..
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца – „Т.С.“ ЕАД в
частта, с която са отхвърлени исковете. Въззивникът твърди, че в посочената
част решението на СРС е неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че са погасени по
давност всички суми по фактури за периода м.05.2013 г. – м.03.2014 г., тъй
като те са обективирани във фактура № **********/31.07.2014 г., изискуема
едва м.08.2014 г., от който момент започва да тече давността, а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е издадено на 17.05.2017 г. Позовава се на
р-л VII, чл. 32, ал. 1 от Общите условия /ОУ/ на дружеството за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, съгласно който купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят и съдът не е съобразил
обстоятелството, че сумите по фактури за м. 07. 2014 г. стават изискуеми едва
м. 08. 2014 г. и цялата сума по процесната фактура е непогасена. Твърди, че
съдът неправилно е кредитирал единствено съдебно-техническата експертиза
и е игнорирал съдебно-счетоводната при определяне на размера на
главницата. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи
исковете. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Ответниците по възизвната жалба не са подали в срок отговори на
същата. В открито съдебно заседание ответницата Л.Ц. заявява, че
ответниците не дължат суми на ищцовото дружество.
Третото лице-помагач – „Б.Б.“ ООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът-„Т.-
София“ ЕАД твърди, че ответникът Ц.Г.Ц., наследодател на въззиваемите, е
бил клиент на топлинна енергия за битови нужди за имот с адрес: гр. София,
общ. Лозенец, ул. „**** , аб. № 278973. Твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от „Т. - София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, които се изготвят от „Т. - София“ ЕАД и се одобряват от
ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т. - София“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът
твърди, че в изпълнение на цитираната разпоредба за отоплителен сезон 2014
г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за
2
дължими суми за топлинна енергия за месец февруари до месец август
включително в присъствието на нотариус, като са съставени констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия
по публикуване на данни за дължими суми за топлинна енергия чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите
клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез
официалната уеб-страница на дружеството. Ответникът е ползвал доставяната
от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасили
задълженията си. Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата
за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сградата, в която се намира имотът на
ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Б.Б.“ ООД. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сумата от 1004,56 лв. -главница, представляваща стойността на
неплатена топлинна енергия за периода м. 05. 2014 г. -м. 04. 2016 г., както и
стойността на реално доставена и незаплатена топлинна енергия по
изравнителна сметка, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г. за
отоплителен сезон м. 05. 2013 г. -м. 04. 2014 г.; сумата от 174,15 лв. -лихва за
забава върху главницата за периода 15.09.2014 г. -26.04.2017 г.; и законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумите.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил изцяло
допустимостта и основателността на иска, като е направил възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот, независимо от факта, че по
делото не е представен акт за собственост. Това обстоятелство се установява
и от извънсъдебното изявление на ответника, обективирано в Заявление с Рег.
№ Г – 16609/07.09.16 г., подадено от ответника до ищеца, в което първият
заявява, че топлоснабден имот с аб. № 278973, находящ се в гр. София, ул.
„****“ № ****. Представено е писмо от Столична община, район „Лозенец“ с
изх. № 94-00-140/1/27.07.2009 г., адресирано до Ц.Г.Ц. като собственик на
имот, находящ се в гр. София, ул. „****“, № ****.
На 17.07.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата
на адрес: гр. София, ул. „****“ №9, вх. А е взело решение за сключване на
договор с „Б.Б.“ ООД за извършване на услугата "топлинно счетоводство".
На 14.08.2002 г. е подписан договор № 1612 между ЕС в гр. София, ул. „****“
№ 9, вх. А и „Б.Б.“ ООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода вкл. издаването на обща и индивидуални сметки.
Представени са и съобщения към фактури №
**********/31.07.2014г.,**********/31.07.2015 г., **********/31.07.2016г. за
дължимите суми за доставена топлинна енергия за процесния период. По
делото са приложени още индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за периоди 05/2013 – 04/2014, 05/2014 – 04/.2015, 05/2015 – 04/2016,
формуляри за отчет от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
3
От заключението на техническата експертиза на вещото лице Таня
Калпачка е установено, че етажната собственост, в която се намира
процесният имот, е сключила договор с „Б.Б.“ ООД за извършване на дялово
разпределение на доставената топлинна енергия. Установено, че за процесния
период общата сума за топлинна енергия, начислена от „Т.С.“ ЕАД във
фактури за абоната е: 675, 70 лв., от която 260,81 лв. за отопление на имота и
за БГВ – 414,89 лв. Сумите са начислени съгласно действащата нормативна
уредба за процесния период.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице
В.П. е установено, че няма данни за постъпили суми за покриване на
начислените суми за процесния период. Размерът на неплатените от
ответника суми за процесния период възлизат на 1004,56 лв. Размерът на
дължимите суми за ТЕ за периода 05.2014 г. – 04.2016 г. е 661,71 лв., от които
400,96 лв. за топла вода и 260,81 лв. за отопление. Мораторната лихва върху
главницата от 1004,56 лв. за периода от датите на падеж на съответните
фактури до 26.04.2017 г. е в размер на 174,15 лв
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди и е уважил иска за
непогасените по давност суми, а за периода м. 05. 2013 г. -м. 03. 2014 г. и за
сумата над 346,77 лв. до претендираната сума от 1004,56 лв е отхвърлил иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като погасен по давност. По
отношение на мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
е приел, че ответникът не е изпаднал в забава поради поради липса на
доказателства на коя дата са публикувани на интернет страниците на
продавача общите фактури за процесния абонатен номер месечните сметки в
сайта на дружеството.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. и приложими към част от процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача, а в чл. 33, ал. 2 е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. По делото
липсват доказателства дали и на коя дата фактурите /вкл. общата фактура/ са
публикувани на интернет страницата на ищцовото дружество. При това
положение погасителната давност е започнала да тече от датата на възникване
на задължението или от първия ден след изтичане на месеца, за който е
осъществена доставката на топлинната енергия. Неоснователно е оплакването
на въззивника-ищец, че съдът не е съобразил срока за плащане по общата
фактура. Сумите по тази фактура са начислени за предоставена топлинна
енергия през процесния период и датата на издаване на фактурата и
посоченият в нея срок за плащане не се отразяват върху дължимостта на
ползваната услуга и върху момента на изискуемостта на вземанията.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът
неправилно е кредитирал заключението на техническата експертиза. Вещото
4
лице е изготвило заключението въз основа на данни от показанията на
измервателните уреди и изравнителните сметки, относими за процесния
период, и е дало размера на реално потребената топлинна енергия без
предишни неплатени суми. От заключението му е установено, че показанията
от протокола са нанесени правилно в подробните и изравнителни сметки.
Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало
заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна
енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването с
установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на
същата, настоящия състав на въззивния съд намира, че основателността на
предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на
заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на
вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на
обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от
прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на
данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи
произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с
информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се
черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо
дялово разпределение, доколкото същите, съобразно чл. 53 и чл. 61 от
Наредбата за топлоснабдяването и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за
отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или
държавни органи. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
притежаващо съответна на задачата специалност, е проверило редица данни в
съответни документи, в това число и изравнителни сметки и главни отчети.
Подробно, компетентно и аргументирано е изложило становището си по
поставените от страните въпроси, което с основание е кредитирано от
първоинстанционния съд. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на
топлоенергията се осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се
съставят фактури, и последващи изравнителни вноски. С изравнителната
сметка се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и
съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се
определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този
смисъл е и уредбата в ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен период в
крайна сметка топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане
само за реално потребено количество енергия. В тази връзка дали
счетоводните книги на "Топлофикация София" ЕАД са водени редовно, е
ирелевантно за изхода от делото, доколкото реалното количество доставена
топлинна енергия е установено посредством специалните знания на вещото
лице – топлотехник.
Други конкретни оплаквания във въззивната жалба не се съдържат, а
съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК въззивният съд е обвързан
от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна, но
такива не са претендирани от въззивниците, които не са ползвали
процесуално представителство пред настоящата инстанция, поради което
5
разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206652/31.08.2019 г. СРС, 50 с-в, по гр.
д. № 49091/17 г. в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц.Г.Ц., на чието
място във въззивното производство са конституирани на основание чл 227,
ал. 1 ГПК Л. Г. ЦВ., ЕВГ. ЦВ. Г., Г. ЦВ. Г. и Т. ЦВ. Г..
Решението е постановено при участието на „Б.Б.“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6