№ 492
гр. Русе, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Веселина Л. Г.ева
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно
наказателно дело № 20244520200927 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
А. Ш. Ш. от с.Търновци, обл.Силистра е подал жалба против наказателно
постановление №24-1085- 001087/19.04.2024г., издадено от началника на
сектор ПП при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.175а, ал.1 във вр.
чл.104б, т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в
размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца.
Жалбоподателят излага съображения, че не извършил нарушението и
иска отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ
на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
1
На 19.02.2024г., около 0.00 часа, жалбоподателят управлявал лек
автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Голф“, с рег.№СС3124АХ по паркинг
на МОЛ- Русе, намиращ се бул.”Липник”, №121 в гр.Русе. В колата му били и
свидетелите Д. и М.. Въззивникът решил да се забавлява, като форсирал
излишно двигателя на автомобила, което водело до поднасяне вляво и дясно
по пътя на превозното средство, като така навлизал в съседните пътни ленти,
без да подаде сигнал с пътепоказателя за това. Така преминал от едната алея
на паркинга в другата, където на три пъти завъртял автомобила на 180 градуса
чрез използване на ръчната му спирачка и приплъзване на колелата на
превозното средство. В същото време покрай автомобила на жалбоподателя
преминавали други автомобили. Всички тези негови действия били
наблюдавани от свидетелите Ц. и С.- полицаи при сектор ПП на ОД на МВР-
Русе, намирали се със служебен, полицейски автомобил на мястото.
Полицаите се придвижили с автомобила си до този на жалбоподателя и
предприели проверката му. Незаконното шофиране на жалбоподателя било
заснето и от охранителните камери на търговския обект, запис от които е
приложен като веществено доказателство по делото.
Тази фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. При изграждането й съдът не
кредитира показанията на свид.М. в частта им, в която той отрича
противозаконния начин на управление на автомобила от жалбоподателя. На
първо място коментираното доказателствено средство се опровергава
категорично от всички останали доказателства по делото, сред които
вещественото доказателство, установяващо начина на водене на автомобила
от жалбоподателя при процесните обстоятелства и показания на свидетелите
Ц., С. и Д., които напълно непротиворечиво и непредубедено пресъздават
фактите по делото, както са възпроизведени от съда и които те са възприели
пряко и непосредствено.
Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:
С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.175а, ал.1 във вр. чл.104б, т.2 от ЗДвП, тъй като на 19.02.2024г. в гр.Русе
управлявал лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Голф“, с рег.
№СС3124АХ, използвайки пътищата, отворени за обществено ползване за
2
други цели, не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. От обективна страна Ш. осъществил състава на нарушението чрез
умишлено поднасяне на задната част на управляваното от него МПС, чрез
подаване на газ и няколкократното завъртане на автомобила в
противоположна посока на място за кратко време. Не е налице случайно
деяние, тъй като в случай на неконтролируемо поднасяне на автомобила и
следващата от това опасност за водача, най- логичното действие би било
преустановяване на движението на превозното средство, а не продължаване с
висока скорост по пътя, извършвайки няколко пъти опасната и незаконна
маневра. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне
на автомобила, форсирайки двигателя, превъртайки задните колела на
автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз
на хора и товари. Подобно умишлено поведение по оживени улици в градовете
на страната застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност. Именно поради зачестилите подобни случаи, в началото на 2017г.
законодателят е въвел и нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. С поведението си
водачът е поставил в опасност живота и здравето на намиращите се в
автомобила му лица, както и на водачите на другите МПС, движили се покрай
него в момента на хулиганското управление на автомобила. От субективна
страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл- той
съзнавал излишното форсиране на двигателя, съзнавал, че това ще предизвика
приплъзването на задните колела на автомобила и изместването на
движението му в ляво и дясно на пътя и въртенето му на място, като
предвиждал настъпването на обществено опасните последици от поведението
си и именно това целял. Наказанието за това нарушение е правилно
индивидуализирано, като то е ориентирано в единствения му възможен
размер. Извършеното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като
то не разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с
други от същия вид, а представлява типичен случай на такова деяние.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. И двата акта от
досъдебната фаза на процеса са издадени при спазване на всички законови
изисквания, установени за тях. Нарушението е напълно ясно формулирано с
3
всичките му законови елементи и гарантира реализирането на правото на
защита в пълен обем.
Всичко изложено налага потвърждаването на наказателното
постановление.
Жалбоподателят следва да заплати на административнонаказващия
орган възнаграждението за юристконсулт, което, предвид правната сложност
на делото и броя на съдебните заседания, следва да се определи на 150лв., в
какъвто размер и разноските са поискани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-1085-
001087/19.04.2024г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР-
Русе, с което на А. Ш. Ш. от с.Търновци, обл.Силистра на основание чл.175а,
ал.1 във вр. чл.104б, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца.
ОСЪЖДА А. Ш. Ш. от с.Търновци, обл.Силистра да заплати на ОД на
МВР-Русе сумата 150лв., представляваща възнаграждение за юристконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4