ПРОТОКОЛ
№ 189
гр. Пловдив, 15.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева
Въззивно търговско дело № 20235001000545 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателите И. С. Р. и М. С. Р. , редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от адв. Г. В., упълномощен от по-рано.
Ответникът по въззивната жалба ЗД „Е.“ АД, редовно призован, не се
представлява. От него е постъпило становище, което е без възражение по хода
на делото.
Вещото лице В. Ш. налице.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Пристъпи се към изслушване заключението на ССЕ, като се сне
самоличността на вещото лице и й се напомни отговорността по чл. 291 НК.
Вещото лице В. М. Ш.: 60 г., българка, бълг. гр., омъжена, неосъждана,
без родство и дела със страните.
- Известна ми е наказателната отговорност.
1
Представила съм писмено заключение, което поддържам изцяло.
В последната колона на таблицата-приложение, съм посочила
начисленото брутно възнаграждение, което лицето е получавало по месеци.
Адв. В.: Нямам въпроси и възражения по заключението на ССЕ – да се
приеме. Нямам и други искания за доказателства.
В докладваната вече молба-становище не се възразява по приемането
на заключението на ССЕ.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице Ш..
Да се изплати на вещото лице възнаграждение от внесения депозит в
размер на 400 лв. Издаде й се РКО.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да уважите жалбата ни. Претендираме разноски съгласно списък по чл.
80 от ГПК, който сме представили с молбата си от 01.11.2023 г. Подготвил
съм една калкулация във връзка с този списък и ви я представям.
Силно несъгласен съм на първо място със становището, изразено от
ВКС. В закона много ясно е посочено, че работодателят може да сключи най-
малко за 7-кратния годишен размер. Когато имаме императивен минимум
това по никакъв начин не вменява императивен максимум. Предвид това,
че отговорността на застрахователя е такава, която редуцира тази на
работодателя в случай на трудова злополука, всеки един работодател има
интерес да сключи застраховка за по-висока от минималната сума, тъй като
при смъртни случаи 100 000 лв. вече е много далече от това, което се
присъжда като справедлив размер, дори само за един от наследниците, с
оглед на което считам, че е неправилно да се приема, че имаме императивен
максимум, както може би косвено застъпва ВКС в решението си.
От друга страна, идеята на годишното възнаграждение има
компенсационен характер. Направил съм една таблица въз основа на
заключението на вещото лице и от нея се вижда какво би било средно
месечното възнаграждение за периода от март 2013 г. до февруари 2014 г.,
2
което са 12-те месеца преди сключване на застраховката, както и една
таблица, която е за последните 12 месеца преди настъпване на инцидента. И в
единия и в другия случай възнаграждението е 1151,14 лв., съответно в другия
е 1141,34 лв. Ако говорим за годишно възнаграждение, то тук идеята е, че ще
трябва да се види един дълъг период. След като се види дълъг период, защото
идеята е да се възстанови дохода, който лицето би получило за 7 години, то
ако се вземе предвид 12-месечен срок, дори с логиката, която ВКС е вложил в
решението си, пак ще видим, че застрахователната сума, за която е сключен
договорът за застраховка е 1100 и малко, т.е. малко под средната годишна
заплата. Считам, че не може един месец, който е с по-ниско възнаграждение,
напр. защото работникът е имал болничен, изведнъж да рефлектира върху
обезщетението, още по-малко това е договор в полза на трето лице. Това е
договор между застрахователя, застрахования и застраховащия. В тази
хипотеза, след като е платена застрахователната премия, поет е
застрахователният риск, описан като сбор от възнагражденията, които е поел,
не може в един момент да се каже, че ние всъщност сме взели
застрахователна премия за тази сума, обаче след това няма да изплатим
обезщетението и тук логиката е в това, че тази разпоредба действа
еднопосочно и в обратния смисъл. Ако застрахователят е поел ангажимент
при възнаграждение от 1000 лв., а се окаже, че в действителност
възнаграждението на работника или служителя е 2000 лв., ние нямаме
възможност от застрахователя да търсим разлика. Напротив – в момента
имаме точно такъв иск в обратен смисъл, в който работодателят е застраховал
за по-ниска сума и настоящата инстанция приема, че тъй като
възнаграждението на служителя е било около 4000 лв., а застрахователят е
поел риск само за 750 лв. В тази хипотеза работодателят отговаря, защото е
нарушил императивната норма и съответно поради неизпълнение на своето
законово задължение да застрахова задължително лицата, които са с висок
трудов травматизъм, то тогава той носи отговорността, ако не е сключил тази
застраховка в пълен размер, но считам, че след като застрахователят не може
да носи по-висока отговорност, той не може да носи и по-ниска отговорност,
тъй като той безспорно по делото е поел риска. Списъкът, който е послужил
на застрахователя за основа на сключване на застрахователния договор, в
който са изброени всичките възнаграждения, без да е оспорена от
застрахователя, сумата, върху която са определени, както материалния
3
интерес, така и застрахователното покритие, е различна от тази, която е
присъдена към настоящия момент, с оглед на което считам, че от една страна
нормата категорично казва, че не може да се сключи за по-ниско, което по
никакъв начин не може да изключи да се сключи за по-високо. От друга
страна, ако се разгледа таблицата, считам, че да се вземе най-ниското
възнаграждение, което служителят е взел за цялата година, е далеч от идеята
на закона. Кодексът на труда е винаги с идеята да пази интереса на
служителите, а не да даде възможност на работодателя или застрахователя да
плати най-ниското възможно обезщетение и тази норма, ако се тълкува по
този начин, би създала много проблеми, защото в крайна сметка един
работодател трябва да може да прецени каква отговорност може да бъде
поета в случай на злополука от застрахователя, защото това са точно такива
случаи. Тази застраховка е когато има висок трудов травматизъм. Съответно,
ако примерно застрахователят ще отговаря до някаква сума, която той си е
определил и която страните могат да кажат този месец ще е такава, а този
месец такава, това просто е извън идеята на закона и след като има изрична
уговорка, която е в друг смисъл, защото в крайна сметка те са уговорили
едно, но застрахователят е приел застрахователния риск и е получил премия
за друго. След като са уговорили друго нещо, различно от общите условия, то
трябва да се прилага тази разпоредба, с оглед на което считам, че следва да
бъде уважен иска.
В докладваното становище въззиваемото дружество ЗД „Е.“ АД е
изложило аргументи по съществото на спора. Заявено е искане да се
постанови решение, с което да се остави без уважение въззивната жалба.
Претендират разноски съобразно представен списък.
Обявява, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано от
днес, т.е. до 15.05.2024 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:51 часа.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5