Р Е Ш Е Н И Е № 304
гр. Монтана, 20 юни 2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 30.01.2019 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Рени Цветанова
при участието на секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА и Прокурор: ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа
докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 233 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение № 137/21.03.2019 г. по АНД № 97/2019
г. на районен съд Монтана е изменено Наказателно постановление № 012 от 26.10.2018
г. на Директор на ОД на МВР, гр. Монтана като административните наказания
наложени на И.В.Т.,***, в качеството му на управител на "Агенция за
корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ” ЕООД/, град С***
, са намалени към законоустановения минимум. В АУАН и НП са описани две отделни
нарушения, изразяващи се в това, че на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион „О***
“ при охрана на спортно мероприятие – футболна среща охраняваното дружество „А***
“ ЕООД, гр. С*** , не е предоставил срещу подпис служебна идентификационна
карта, отличителен знак и униформено облекло на определения за охранител М*** Б***
К*** – нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД. На същото лице не е осигурил
необходимото оборудване и помощни средства - нарушение на чл. 37, ал. 1 от
Наредба № 8121з-611/2018 г. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по
чл.5, ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на
обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1,т. 2 и 3 от ЗЧОД.
В законния срок против
решението е подадена касационна жалба от
административнонаказаното лице, чрез процесуалния си представител чрез
надлежно упълномощения да го представлява пред настоящата инстанция адвокат П.Д.
от САК, поддържа касационната жалба, навежда доводи за неправилност и необоснованост
на решението на първата инстанция при игнориране на доказателства и в
противоречие със събраните такива. В съдебно заседание адв. Д. поддържа
изложените в жалбата съображения като счита, че решението е необосновано и
алтернативно, че е постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Ответната страна не
взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и предлага решението да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен
състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата
основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно
чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:
За да постанови обжалваното
решение, с което е изменил издаденото наказателно постановление, съставът на
Районен съд – Монтана приема, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е
установена и не се оспорва от страните по делото, респ. извършените нарушения
са доказани по безспорен начин, поради което правилно е ангажирана
отговорността на физическото лице И.В.Т.,***, в качеството му на управител на ”А***
” ЕООД, ЕИК * . Поради констатация, че
наложените наказания са необосновани завишени, този съд намалява същите
към установения в закона минимум от 200 лева.
Предмет на касационна
проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ.
допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При разглеждане на
делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, но съдът неправилно е установил фактическата обстановка, което е довело до
неправилно приложение на материалният закон.
Според текстовете на чл. 82, във
връзка с чл. 52 и 51 от ЗЧОД, както юридическото, така и физическото лице са
годни субекти на нарушение. За да бъде наложено, обаче наказание на което и да
е от тези лица, органите за това следва да констатират всяко от тези лица какво
съответно нарушение е извършил.
В случая актосъставителят в АУАН, а
впоследствие и административнонаказващият орган в НП, описват нарушение, което
е извършено от юридическото лице „А*** “ ЕООД, т.е. отнасят същото към
юридическото лице и какво последното не е изпълнило, а именно: диспозитивната
част на двата акта описва, че на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион „О*** “
при охрана на спортно мероприятие – футболна среща охраняваното дружество „А***
“ ЕООД, гр. С*** , не е предоставил срещу подпис служебна идентификационна
карта, отличителен знак и униформено облекло на определения за охранител М*** М***
Д*** – нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД, респ. не е осигурил
необходимото оборудване и помощни средства - нарушение на чл. 37, ал. 1 от
Наредба № 8121з-611/2018 г. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на
примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл.
5, ал. 1,т. 2 и 3 от ЗЧОД.
При така описаното нарушение, касаещо и
имащо за извършител юридическото лице, органът е наложил наказание на
физическото лице, управител на юридическото такова. Това противоречие и
смесване качествата на двата правни субекта, е съществено нарушение, което не
може да бъде отстранено в хода на съдебното производство и само по себе си е
самостоятелно основание за отмяна на издаденото Наказателно постановление. След
като нарушението е констатирано за извършено от юридическото лице, то на
последното е следвало да бъде наложено административното наказание. В случай,
че актосъставителят/административнонаказващият орган са счели, че нарушението е
извършено от управителя на дружеството, то същите е следвало да опишат какво
това лице не е извършило в качеството си на управител на дружеството –
охранител, за да може впоследствие на него да му бъде наложено съответното
административното наказание. В случая нарушение, с извършител И.В.Т., в качеството си на управител на ”А***
” ЕООД, на което АНО е наложил наказание, няма описано, както в АУАН, така и в
НП.
С оглед на изложеното
касационната инстанция намира решението на въззивния съд за неправилно.
От гледна точка
валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на
такъв.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно
Решение № 137/21.03.2019 г. по АНД № 97/2019 г. по описа на
районен съд Монтана и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 012 от 26.10.2018 г. на Директор на ОД на МВР гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :