Решение по дело №157/2021 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 94
Дата: 4 август 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Диана Василева
Дело: 20214000600157
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Велико Търново , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

ДИАНА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
в присъствието на прокурора Антоанета Георгиева Чакърова (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от ДИАНА ВАСИЛЕВА Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600157 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искане на осъденото лице В. В. Д. от
гр.Ветово, подадено чрез адвокат Огнян Б. за възобновяване на наказателното
производство по нохд № 779/2019г. на Русенски районен съд и по внохд №
143/2021г. на Русенски окръжен съд, на основание чл.422 ,ал.1, т.5 от НПК.
В искането е наведен довод за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Като такова се сочи липса на мотивите на присъдата
и въззивното решение, тъй като същите не отговаряли на минималните
изисквания на чл.305, ал.3 и чл.339, ал.2 от НК. С това било ограничено
съществено правото за защита на осъдения. В искането са изложени подробно
мотиви, които се свеждат до възражение за неправилен анализ на
доказателствата по делото.
1
Наведен е довод за допуснато нарушение на материалния закон. Сочи
се, че не са налице всички признаци на престъплението по чл.144, ал.3 във
вр.с ал.2 и 1 от НК. Заканата била съставомерна само когато е несъмнено
обективирано такова намерение за убийство, като такова не било налице в
конкретния казус. Сочи се практика на ВКС в посочения смисъл. С оглед
конкретната ситуация по делото- конфликт между голяма група лица, между
които и В.Д. от една страна и от друга полицейски служители, които били
въоръжени. Престъплението било довършено и когато пострадалият
възприеме заканата, т.е когато тя стигне до него. Точно към този момент е
трябвало да бъде създадена възможност за възбуждане основателен страх у
заплашвания от извършване на престъплението, като личи оформено решение
за това или психичното състояние на дееца прави вероятно бързото вземане
на токова решение. Районният съд не бил отчел конкретната обстановка по
делото, от която се установявало, че заплахата „един от над днес ще умре“ не
би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й. Не били налице
и доказателства за обективирани действия от страна на В. Ц., сочещи на
възбуден у него страх от осъществяването й. Престъплението по чл.144, ал.3
можело да се осъществи само при пряк умисъл, като по делото нямало
доказателства за такъв умисъл у В.Д..Относно престъплението по чл.144, ал.2
във вр.с ал.1 от НК: По делото липсвали всички законоустановени признаци
на това престъпление.Същността на заплашването била легално определена в
чл.198, ал.2 от НК. В настоящия случай нямало застрашаване с изискуемата
непосредственост, а се касаело за нещо в бъдеще. Освен това заплахата не
можела да бъде подчинена на някакво условие, което не зависи от дееца.
Наред с това по делото останало недоказано обвинението, тъй като нямало
доказателства, че пострадалия има семейство. Престъплението било
довършено, когато пострадалият възприеме заканата, като е необходимо
точно тогава да е създадена възможност за възбуждане на основателен страх
от извършване на престъплението. Съдът не е отчел конкретната обстановка
по делото, от която не можело да се направи заключение за довършено
престъпление. Не били налице и обективирани действия от страна на
пострадалия, сочещи на възбуден у него основателен страх. Не бил налице и
пряк умисъл у Д. за осъществяване на това престъпно деяние.
По отношение престъплението хулиганство: Сочи се, че липсвал
2
квалифициращия признак „изключителна дързост“, като са изложени
подробно доводите за това.
С оглед на гореизложените обстоятелства, е направено искане
осъденото лице Д. да бъде оправдано по обвиненията по чл.144, ал.3 от НК ,
по чл.144, ал.2 от НК, както и за квалифициращия признак „изключителна
дързост“ по отношение престъплението по чл.325 от НК.
В искането е наведен и довод за явна несправедливост на наложените
наказания. Сочи се, че при алтернативност, ако се приеме, че са извършени
престъпленията по чл.144, ал.3 и по чл.144, ал.2 от НК, то следва да се
приеме, че наказанията са завишени, като не е отчетено обстоятелството, че
от извършването на деянията е изминал продължителен период от време до
влизане на присъдата в сила. Не били отчетени и положителните
характеристични данни за личността на осъдения, както и необходимостта да
полага грижи за трите си деца. По отношение престъплението по чл.325 от
НК неправилно са отчетени предходните осъждания на Д., тъй като от
последното му осъждане са изминали повече от пет години.
Прави се искане за възобновяване на наказателното производство по
делото, като при алтернативност се правят следните искания: да се отмени
въззивното решение и присъдата и делото да се върне за ново разглеждане;
осъденото лице Д. да бъде оправдан по обвиненията по чл.144, ал.3 от НК и
по чл.144, ал.2 от НК, както и за квалифициращия признак „изключителна
дързост“ по отношение престъплението по чл.325 от НК или да се измени
присъдата, като се намали размера на наложените на осъденото лице
наказания.
В съдебно заседание представителят на Великотърновска апелативна
прокуратура оспорва искането. Счита, че съдебните актове, с които осъденото
лице е признато за виновно в извършване на престъпления по чл.144, ал.3,
чл.144, ал.2 и по чл.325 от НК са правилни и законосъобразни. Счита, че
деянията на осъдения са правилно квалифицирани, като не е нарушен
материалния закон, както и че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи, че наказанията са правилно определени, като
не е налице основание за намаляването им. Прави предложение да се остави
без уважение искането за възобновяване на наказателното производство, като
3
неоснователно.
Осъденото лице не се явява в съдебно заседание, въпреки дадената му
възможност и не взема становище по направеното искане. Защитникът му
адвокат Б. поддържа искането с наведените в него доводи за допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за явна
несправедливост на наказанията. Моли същото да бъде уважено при
направените алтернативни искания.
Настоящият състав на АС- В.Търново, след като обсъди основанията,
изложени в искането на осъденото лице, взе предвид становището на
страните и след проверка на данните по внохд № 143/2021г. на Русенски
окръжен съд, с което е изменена присъда потвърдена присъда по нохд №
2013/2018г. на Русенски районен съд, в рамките на правомощията си, намери
за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство на
осъденото лице В.Д., подадено чрез адвокат Б., е процесуално допустимо.
Предмет на същото е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 и
чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Искането е направено от правоимащо лице и в
установения срок по чл.421, ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно, по
следните съображения:
С присъда № 260050 от 05.11.2020г. постановена по нохд № 779/19г. по
описа на Русенски районен съд В. В. Д. от гр.Ветово е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.325, ал.5 във вр.с ал.2 във вр.с ал.1 и му е
наложено наказание от две години лишаване от свобода.
Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3
във вр.с ал.1 от НК и му е наложено наказание от две години лишаване от
свобода.
Признат е за виновен и по чл.144, ал.2 във вр.с ал.1, като му е наложено
наказание от две години лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК на Д. е определено общо наказание от
две години лишаване от свобода, което да търпи при първоначален строг
4
режим.
С присъдата Д. е признат за невинен и оправдан по част от предявените
му обвинения.
С присъдата са уважени предявените от В. Ц. и А. Д. граждански искове
в размер на по 1500 лева, ведно със законните последици, като в останалата
им част исковете им са отхвърлени.
Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото.
По жалба на защитника на подсъдимия – адвокат Д. С. срещу
постановената присъда е образувано Внохд № 143/2021г. по описа на
Русенски окръжен съд. С решение от 18.04.2021г. въззивният съд е изменил
присъдата, като е преквалифицирал деянието по чл.325, ал.2 във вр.с ал.1 от
НК и е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по обвинението по чл.
чл.325, ал.5 във вр.с ал.2 във вр.с ал.1 от НК.
Потвърдил е присъдата в останалата й част.
На първо място в искането се навежда довод за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и като такова се изтъква липсата на
мотиви на присъдата и на въззивното решение.Следва да се отбележи, че в
производството по възобновяване на проверка подлежи не
първоинстанционния, а въззивния съдебен акт, след като е бил предизвикан
въззивен контрол на същия.
Настоящият съдебен състав не споделя критиката, отправена към
мотивите на въззивното решение. Обективният прочит на съдебния акт дава
основание да се приеме, че въззивният съд е оценил доказателствените
материали по делото съобразно изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК. В
обхвата на въззивната проверка окръжният съд е обсъдил цялата
доказателствена съвкупност, като се е съгласил частично с установената от
районния съд фактология и с правната й оценка. Не се констатира непълнота
на мотивите в нито една част на въззивното решение, в което са обсъдени
всички аргументи, обосноваващи извода на съда за наличието на
съставомерните признаци на престъпните деяния, за които осъдения е
предаден на съд и признат за виновен. В искането защитникът на осъдения
фактически оспорва дадената от въззивния съд интерпретация на изяснените
5
по делото факти във връзка с приетата съставомерност на поведението на
осъденото лице. Субективното несъгласие със суверенната оценка на
установените от въззивния съд фактически положения обаче не е основание
за ревизия на решаващите изводи на съда, щом те са изведени при отсъствие
на процесуални нарушения и са надлежно мотивирани.
Предвид на горното, не се констатираха допуснати от въззивната
инстанция съществени процесуални нарушения, които биха обусловили
необходимостта от отмяна на въззивното решение и връщане на делото за
ново разглеждане, като не е налице твърдяното от защитника нарушение по
чл.422, ал.1, т.5 във вр.с чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
На следващо място в искането се навежда довод за неправилно
приложение на материалния закон. Съдът намира и това възражение за
неоснователно.
По принцип при искане за възобновяване на дело се проверява
правилното приложение на материалния закон, на основа на фактическите
констатации по въззивното решение. Приетите факти от втората инстанция не
се отличават съществено от тези, приети в обвинителния акт и мотивите на
първата инстанция. Настоящият съд не разполага с правомощията да приема
нови фактически положения, поради което не може да подменя вътрешното
убеждение на предходните инстанции, които имат задължение да установяват
фактите, включени в предмета на доказване. Съдът проверява само до колко е
спазен предвидения в НПК ред за събиране на доказателствата , има ли
нарушение при анализа им, отразяващи се на вътрешното убеждение на
решаващия съд.
Настоящият касационен състав намира, че спрямо установените правно
значими факти, материалният закон е приложен правилно.
По отношение престъплението по чл.325 от НК: При анализа на
фактите, въззивният съд е достигна до правилни изводи относно
квалификацията на престъплението хулиганство, като правилно го е
преквалифицирал в по- леко, а именно такова по чл. 325, ал.2 във вр.с ал.1 от
НК. Налице е безспорно квалифициращия признак „деянието по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост“. Верни са приетите
фактически обстоятелства, че Д., при извършената проверка от полицейските
6
служители, безпричинно е отправил към тях обиди и псувни, взел е телефона
от ръцете на единия полицай, като по този начин се е опитал да попречи да
извърши служебните си задължения. От обективното му поведение към
момента на извършване на деянието следва, че осъденият е демонстрирал
грубо нарушение на обществения ред и обществените интереси, явно
неуважение към полицейските служители, които са изпълнявали служебните
си задължения и към обществото, като безспорно деянието се отличава с
особена дързост, предвид начина по който са били засегнати обществените и
лични интереси - обстоятелства които той безспорно е съзнавал.
По престъплението по чл.144, ал.3 от НК. При анализа на фактите по
делото са правилни изводите на инстанционните съдилища, че деянието на
осъдения е съставомерно по посочения текст от закона. Безспорно е, че той е
отправил към св. Ценов реплика „Един от нас днес ще умре“. Тази реплика в
конкретната ситуация, съпроводена с агресивното му поведение, блъскането
на свидетеля, еднозначно може да се приеме като отправена закана за
убийство, като с оглед на установеното тя е можела да възбуди основателен
страх у пострадалия за нейното осъществяване.
Правилни са изводите на съда и по отношение приетото, че е
осъществен и състава на чл.144, ал.2 във вр.с ал.1 от НК Установено е, че
осъденият е отправил закана за престъпление спрямо личността на св.А. Д. и
семейството му, като му е заявил, че ако брат му влезе в затвора ще нарани
него и семейството му. Това заканване, с оглед на агресивното поведение на
осъдения, негови предходни взаимоотношения със свидетеля, безспорно е
могло да възбуди основателен страх от осъществяване на заканата. На такъв
основателелен страх сочат и фактите, че след този случай свидетелят,
страхувайки се за семейството си е поискал да бъде преместен на робата в
друго населено място.
Предвид на горното съдът намира, че не е налице допуснато нарушение
на чл.244, ал.1, т.5 във вр.с чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В искането се навежда и довод за явна несправедливост на наложените
наказания, като е направено искане за възобновяване на делото и намаляване
размера на същите. Доводът за явна несправедливост на наложените на
осъдения Д. наказания съдът намира за основателен.
7
При определяне вида и размера на наложените на осъдения Д.
наказания за престъпленията, за които го е признал за виновен съдът е отчел
като отегчаващо обстоятелство съдебното му минало, а като смекчаващи –
семейното му положение и добрите характеристични данни за извършвана от
него обществена дейност. Обсъждайки тези обстоятелства съдът е определил
на осъдения наказания от по две години лишаване от свобода за всяко едно от
престъпленията, за които е признат за виновен. Макар и да не е посочил
изрично, то явно съдът е приел, че е налице минимален превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като е определил наказанията и
по трите престъпни състава малко под средните размери на предвиденото в
закона.
Настоящият съдебен състав намира, че съдът не е отчел в пълнота и в
достатъчно степен смекчаващите отговорността на осъдения обстоятелства.
Не е отчетена сравнително ниската му възраст, обстоятелството, че от
последното му осъждане е изминал продължителен период от време, в който
той не е имал противообществени прояви, както и макар и минималното му
съдействие за разкриване обективната истина по делото. Отчитайки тези
обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че е по- справедливо
наказанията да се определят в по- нисък размер и по- близо до минималните,
предвидени в закона, а именно от по една година лишаване от свобода за
всяко едно от престъпленията. С оглед данните по делото съдът намира, че и
с по- нисък размер на наказанията ще се постигнат целите им, визирани в
чл.36 от НК и преди всичко превъзпитателната им роля по отношение на
осъдения.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
следва да се допусне възобновяване на внохд № 143/21г. на Русенски
окръжен съд, с което е изменена присъда по нохд № 779/19г.на Русенски
районен съд, като се измени въззивното решение и се постанови намаляване
размера на наложените за трите престъпления наказания от две години на
една година лишаване от свобода, както и в частта относно приложението на
чл.23 от НК, като се намали определеното общо наказание от две години да
една година лишаване от свобода.
В останала му част искането за възобновяване на наказателното
8
производство следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК съдът
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 143 по описа за 2021г.
на Русенски окръжен съд, с решение по което е изменена присъда № 26050 от
05.11.2020г. постановена по нохд № 779/2019г. по описа на Русенски районен
съд и ИЗМЕНЯ решението, като
Намалява наложеното на В. В. Д. наказание по чл.325, ал.2 във вр.с ал.1
от НК от две години на една година лишаване от свобода.
Намалява наложеното на В. В. Д. наказание по чл.144,ал.3 във вр.с ал.2
във вр.с ал.1 от НК наказание от две години на една година лишаване от
свобода.
Намалява наложеното на В. В. Д. наказание по чл.144,ал.2 във вр.с ал.1
от НК от две години на една година лишаване от свобода.
Намалява определеното на В. В. Д., на основание чл.23, ал.1 от НК,
общо наказание от две години на ЕДНА година лишаване от свобода.
Оставя без уважение искането за възобновяване в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9