Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 17.02.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 221
по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №15/20.01.2020г., постановено по гр.дело № 459 по описа РС- гр. Своге за 2019 г.,
е признато за установено по отношение на О.С. че Р.С. и М.С., са собственици на имот пл. № 447 с площ от 284 кв.м.,
находящ се в с. В. Т., между кв. 30 и кв. 36, както и в кв. 30 по ПУП на
селото, одобрен със заповед № 1684/22.06.1965г., като имотът е заключен между
точките 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 1 на скицата на вещото лице инж. Людмил Маев –
Приложение № 2.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на о.С. срещу горното
решение.
Жалбоподателят счита
решението за недопустимо, неправилно и необосновано, както и постановено при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че исковата
молба е била нередовна, като нередовностите й не били отстранени до приключване
на първоинстанционното производство. Не били посочени правопораждащи факти,
придобивно основание и придобивен способ. Описанието на процесния имот не
съответствало на актуалния му статут. Жалбоподателят поставя под съмнение
правния интерес на ищците от предявяване на иска. Алтернативно счита
обжалваното решение за незаконосъобразно. Поддържа, че представеният от ищците
нотариален акт не легитимира техния наследодател като собственик на процесния
имот. Намира, че ищците не са идентифицирали имота – предмет на спора – с
посочване на площ и граници, а само чрез неговия планоснимачен номер 447 и
разположението му между кв. 30 и кв. 36 съгласно действащия регулационен план
от 1965г. Сочи, че по- голямата част от този имот попада в улица, а останалата
част се придава към терен за озеленяване. Прави извод, че, на основание § 7,
ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, вр. чл. 2, ал 1, т. 1 и 2 от ЗОС, обектите от този
вид са станали общинска собственост по силата на самия закон. Изтъква, че
правото на собственост върху отредената за улица част е възникнало на основание
чл. 39 от ЗПИНМ. Оспорва извода на районния съд по въпроса за момента на
утвърждаване на уличната регулация. Изразява становище, че това е станало с
плана от 1952г., а не с последващия такъв от 1965г. – противно на възприетото
от съда. Позовава се на заключението по СТЕ, съгласно което за имот пл. № 87 е
отреден парцел ІV-87 от кв. 7 с площ 800 кв.м., отговарящ на имота, описан в
нотариалния акт от 1958г. Счита, че СвРС не е обсъдил това заключение и е
направил незаконосъобразни изводи. Намира, че в случая не е било необходимо
провеждане на отчуждително производство, тъй като отчуждителното действие на
плана в частта за уличната регулация е настъпило по силата на закона (чл. 39 от
ЗПИНМ (отм.) в редакцията му от 15.05.1950г.). Оспорва извода на съда, че държавата
(а впоследствие – общината) не била станала собственик на имота поради липсата
на данни, същият да е бил зает по законния ред или дължимото обезщетение да е
платено до 1956г. Изтъква, че регулацията е била приложена през 1952г., като се
позовава на заключението по СТЕ. Счита, че не е следвало да доказва изплащане
на дължимото обезщетение по смисъла на чл. 74а от ЗПИНМ (отм.), тъй като имотът
е бил фактически зает. Намира за приложими разпоредбите на § 77 и § 78 от
ППЗПИНМ (отм.) и въз основа на тях прави извод, че общината не е дължала
обезщетение. Алтернативно навежда довод, че общината е придобила процесния имот
по давност. Не била доказана идентичност на имота по н.а. от 1958г. с процесния
имот пл. № 447. Счита, че съгласно заключението по СТЕ свободната площ попада извън
границите на имот пл. № 87 по плана от 1952г., както и извън границите на
процесния имот пл. № 447, но затова пък обхваща части от други имоти, чиято
собственост е останала неизяснена. Моли съда да уважи жалбата и да обезсили
обжалваното решение и да прекрати производството по делото, или да го отмени и
да отхвърли иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е подаден отговор, с който въззиваемите
оспорват жалбата. Намират за правилни мотивите на районния съд и възпроизвеждат
част от тях. Цитират съдебна практика по приложението на чл. 74а от ЗПИНМ
(отм.).Молят съда да остави жалбата без уважение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се представлява от адв. Ц., която счита обжалваното решение
за недопустимо като постановено по нередовна искова молба, и моли съда да го
обезсили и да прекрати производството. Счита, че исковата молба е нередовна по
смисъла на 127 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се
основава иска. Не били посочени правопораждащите факти, от които ищците черпят
правата си. Нямало твърдения за придобивно основание, на което се позовават
ищците, както и нямало заявен придобивен способ. Описанието на процесния имот
не отговаряло на актуалния му статут. Не ставало ясно, за кой общински имот е
претенцията на ищците, и с каква площ. Алтернативно счита обжалваното решение
за неправилно и моли съда да го отмени изцяло и да постанови друго, с което
отхвърля иска със законите последици. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 от ГПК. Депозира писмена защита, с която поддържа въззивната жалба като
възпроизвежда дословно текста й, и сочи пороци на исковата молба,
първоинстанционното производство и обжалваното решение. Анализира свидетелските
показания. Моли съда да уважи жалбата.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите се
явяват лично и се представляват от адв. Т., който моли съда да
остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението
на районния съд като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
материалния закон и процесуалните правила, при правилно ценени доказателства по
делото и правилно формирани заключения. Счита, че към настоящият момент няма данни,
дали улицата е реализирана или не. Счита, че разпитаните във въззивното
производство свидетели дават противоречива информация. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмена защита, в която очертава предмета на
спора и вида на предявения иск, като възпроизвежда голяма част от подадения
отговор на въззивната жалба. Намира, че свидетелските показания не доказват
реализация на процесната улица по първоначалния план от 1952г., като обосновава
това свое виждане с възрастта на свидетелите, липсата на информация за
изградена инфраструктура през периода 1952г. – 1956г., както и с наличие на
данни за такава едва през 1970г. Цитира избрани текстове от ЗПИНМ (отм.) и
съдебна практика по чл. 74а от този закон.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият Р.С.
заявява, че е роден през 1941 г. в с. В. Т. и помни процесния имот като наследствен,
като го ползва заедно с брат си и понастоящем. Твърди, че по първия план от
1952 г. имотът не е съществувал като парцел, а като нива, през която минава
улица. Оставали 10 м. за озеленяване, което не е изпълнено досега. Поддържа, че
имотът не е бил отчуждаван, нито е изплащано обезщетение. Счита, че в акт на
общ. Своге е направено изявление, че имотът не принадлежи на общината.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана
в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
Въззивният съд е преценил, че в първоинстаницонното производство
не е била разпределена доказателствената тежест за част от подлежащите на
доказване обстоятелства, поради което е дал указания в тази насока и е
предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за момента на
изграждане на процесната улица между осови точки 178 - 181.
Поради липса на писмени доказателства за това обстоятелство, съдът
е допуснал доказването му с гласни такива:
От разпита на св. Д. се установява, че живее в с. В. Т. от
30 години, а преди това всяко лято е посещавал селото, пребивавайки при баба си
и дядо си. Заявява, че познава процесната улица 7-ма на с. В. Т.. Според него,
през 1955-1956 г. тя е била черен път и е имала две къщи (по една от двете
страни на улицата в нейното начало), след което започнало застрояването й. Впоследствие
била асфалтирана. Не се ангажира с посочване на конкретен момент на прокарване
на улицата. Твърди, че спомените му датират от 1955-1956 г., когато е играл там.
По това време улицата не била асфалтирана, но съществувала. Не помни, улицата
да е била измествана. Около 1980 година се поставили бордюри и бил положен асфалт.
Свидетелят И. *** от 1982 г. и познава ул. 7-ма. Не знае, кога точно е
била завършена, но смята, че това е станало отдавна. За състоянието й към
настоящия момент твърди, че има нов водопровод и асфалт, като надолу тя преминава
в черен път, който започва на 30-40 м. под имота на въззиваемите. Заявява, че
през 1982 г. улицата е съществувала, а имотите от двете й страни били
застроени. Според свидетеля, водопроводната мрежа минава под улицата и била
сменена през есента на по-миналата година, като сменените тръби са на около
30-40 до към 50-60 години. Твърди, че това е първият водопровод, който е прокаран.
Не знае, улицата да е била променяна след 1982г., откакто я помни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв (независимо от уточнението на неговия
предмет в проведеното открито съдебно заседание при първоинстанционното
разглеждане на делото).
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че исковата молба била
нередовна поради непосочване на придобивно основание, правопораждащи
факти и придобивен способ от страна на ищците. Тези фактически обстоятелства, макар и непрецизно
формулирани, може да бъдат извлечени от текста на исковата молба, и правилно са
били възприети от районния съд, който надлежно ги е описал с помощта на съответни
юридически термини в доклада на делото. Наистина, процесният имот първоначално
не е бил конкретизиран, но този порок е отстранен в проведеното открито съдебно
заседание по делото, в което имотът е описан с актуалните му индивидуализиращи
белези като имот пл. № 447 с площ 284 кв.м. по контура с цифрови означения
1-2-3-4-5-6 по скица – приложение № 2 към заключението на в.л. Маев.
Също така неоснователно жалбоподателят оспорва правния интерес на
ищците от предявяването на иска. Положителен установителен иск срещу община е
допустим, когато общински орган е отказал да издаде на ищците легитимиращ ги
като собственици документ (в случая – скица, съгласно твърденията в исковата
молба) с мотива, че общината или трето лице е собственик на имота, за който се
иска този документ. В такава хипотеза следва да се приеме, че общината оспорва
правото на собственост на ищците, а те имат правен интерес да предявят
положителен установителен иск срещу нея в защита на претендираното от тях
право.
ІІІ. По същество
По аргумент от правната
теория (Петров. Вл., Марков М. „Вещно право. Помагало.“, изд. Сиби, 2017г.,
стр. 158), при
положителен установителен иск за собственост предмет на доказване е правото на
собственост на ищеца върху имота (чрез доказване на придобиването му по посочен
от него придобивен способ), което е в негова тежест. Съответно, доказването на
това обстоятелство е достатъчна предпоставка
за уважаване на иска.
Поради това правилно в проектодоклада на делото (впоследствие обявен
за окончателен) е указано на ищците, че в тяхна тежест е да докажат с пълно и
главно доказване качеството си на собственици на имота, вкл. да установят
идентичност на имота по нотариалния акт от 1958г. с имоти на общ. Своге и
конкретно застъпване, ако такова е налице.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая такова доказване по
делото не е проведено, поради следните съображения:
Видно от уточнението, направено от адв. Т. в открито съдебно
заседание пред Свогенския районен съд, ищците желаят да се признае за
установено спрямо ответника, че са собственици на имот пл. № 447 с площ 284
кв.м., заключен между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6 по комбинираната скица –
приложение № 2 на в.л. Маев. Също така, съгласно доклада на делото (който не е
оспорен от страните) заявеният придобивен способ е наследствено правоприемство,
като прекият наследодател на ищците е придобил имота по силата на договор за
покупко- продажба.
Ангажираните от по делото доказателства не доказват така
претендираното право на собственост на заявеното придобивно основание.
Наистина, от намиращото се на л. 63 от първоинстанцонното дело
удостоверение за наследници се установява, че ищците са част от наследниците на
Н.С. Кърлев.
Не се установява, обаче, К.да е бил приживе собственик на
процесния имот, в който смисъл следва да се приемат за основателни доводите на
жалбоподателя, че представеният от ищците нотариален акт не легитимира
техния наследодател като собственик на имота поради недоказана идентичност между последния и описаните
в нотариалния акт имоти. Съгласно представения по делото нотариален акт №
647/29.12.1958г., т. I, дело № 946/1958г. (л. 5 – 8 и л. 68 – 71 от първоинстанционното
дело), К.е закупил дворищен парцел IV – планоснимачен № 87 от кв. 7 по регулационния план на с. Р.,
махала В. Т. с площ 800 кв.м. при съседи: улица, от две страни братя Ц.и Д.С.,
съставляващ част от нивата в м. „Л. р.“ с площ 1,2 дка. и граници С. Л., Б. В.и
дере. Същевременно, от заключението по СТЕ и изявлението на в.л. Маев в открито
съдебно заседание се установява, че парцел IV-87 от кв. 7 е обозначен със светло лилав цвят и
зелени цифри 1,2,3,4,1 на скицата – приложение № 3 към заключението, както и че
към настоящия момент той съответства на УПИ Х-510. Видно е, че претендираният
от ищците имот пл. № 447 с площ 284 кв.м. не е идентичен с УПИ Х-510 (бивш
парцел IV-87 от кв. 7), както и че двата имота не
контактуват и не се застъпват с никоя своя част. Следователно, този нотариален
акт не доказва претендираното от ищците право на собственост на наследодателя
им върху процесния имот пл. № 447.
Други доказателства за това право не са ангажирани от страните.
По- конкретно, по делото не се откриват нито цитирания от районния съд документ
за собственост на дядото на ищците от 1958г., нито цитирания на стр. 6 от
въззивната жалба нотариален акт от 1975г., както и няма съдебен акт за приемане
на такива доказателства по делото.
Наистина, от заключението по СТЕ и скиците- приложения към него може
да се направи извод, че процесният имот пл. № 447 почти изцяло попада в границите
на бивш имот пл. № 87. За правото на собственост върху последния, обаче, не са
ангажирани никакви доказателства, а предмет на представения от ищците
нотариален акт са съвсем различни имоти – парцел IV-87 от кв. 7 с площ 800 кв.м., както и други
имоти, чиято идентичност с процесния е останала недоказана, независимо от
дадените изрични указания с доклада на делото.
С оглед недоказаното право на собственост на наследодателя на
ищците (а следователно – и на самите ищци съгласно единствения релевиран от тях
придобивен способ в настоящото производство) върху процесния имот, безпредметно
е да се обсъждат доказателствата за претендираното от о.С. конкуриращо право на
собственост върху същия имот. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Тъй като този извод не съвпада с извода на Свогенския районен съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него – да се постанови
друго, с което искът се отхвърля.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото,
каквито се установяват в размер на 400 лв. – адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред Свогенския районен съд, 140 лв. – депозит за изготвяне на
заключение по СТЕ, 25 лв. – държавна такса за въззивно обжалване, и 600 лв. –
адвокатски хонорар за процесуално представителство пред Софийския окръжен съд,
т.е. общо 1165лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №15/20.01.2020г.,
постановено по гр.дело № 459 по описа РС- гр.
Своге за 2019 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Н.С. и М.Н.С. за признаване за
установено по отношение на О.С. че ищците са собственици по наследство от баща си Н.С. К.на имот
пл. № 447 с площ 284 кв.м., находящ се в с. В. Т., между кв. 30 и кв. 36, както
и в кв. 30 по ПУП на селото, одобрен със заповед № 1684/22.06.1965г., като
имотът е заключен между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 1 на скицата - приложение № 2 на вещото лице инж. Людмил
Маев, която, приподписана от съдебния състав, съставлява неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА Р.Н.С. с ЕГН ********** и М.Н.С. с ЕГН **********
да заплатят на о.С. с адрес ***, сумата 1165 лв. – разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.