№ 14963
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110161009 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49, ал.1 вр.
чл. 45 ЗЗД от „...” АД срещу ..., за заплащане на сумата от 395,08 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на
МПС" за настъпили имуществени вреди по автомобил „Ауди А6 Олроуд Куатро”, рег. № СА
8146 ТС от попадането му в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на
26.05.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска – 26.10.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът „...” АД твърди, че в изпълнение на задълженията си по договор за
застраховка имущество „Каско”, застрахователна полица № 0312190312014931 със срок на
действие 08.08.2019 г.-07.08.2020 г. е заплатил на застрахования при него собственик сумата
380,08 лв. – обезщетение за щети на МПС – „Ауди А6 Олроуд Куатро”, рег. № СА 8146 ТС,
резултат от ПТП, настъпило на 26.05.2020 г. в гр. София на кръстовището на ул. „Кирил
Пърличев“ и ул. „Нешо Бончев“, при преминаване през необезопасено и необозначено
препятствие на пътното платно. Отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът ... предвид
неизпълнение на задълженията му по чл. 31 ЗП и ангажиране на гаранционно-
обезпечителната му отговорност по чл. 49 ЗЗД. По тези доводи и на основание чл.410 КЗ
ищецът предявява регресната си претенция за заплатено застрахователно обезщетение и
моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 395,08 лв. – регресно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски от 15 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба 26.10.2021
г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 52,13 лв. за
периода от 08.07.2020 г. до 25.10.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът ... оспорва предявения иск. Твърди, че са недоказани твърденията на
ищеца относно причината за процесното ПТП и механизма на същото. Оспорва да е налице
несигнализирана и необезопасена дупка на посоченото място. Твърди съпричиняване от
1
страна на застрахованото лице, водач на МПС, което е претърпяло ПТП. Оспорва да е
налице покрит риск досежно процесния застрахователен случай. Моли за отхвърляне на
иска, евентуално за уважаването му в минимален размер и присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съобразно приложимата материално правна норма, доводите и възраженията на
страните, в тежест на ищеца е да докаже правоотношение по валиден застрахователен
договор с увредения, покриващо процесния застрахователен риск, възлагане на определена
работа от ... на друго лице – нейни служители и работници, във връзка с общинската пътна
мрежа, настъпването на вреди на процесния лек автомобил, вредите да са причинени при
или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на ... –
бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното
платно, на което е настъпило ПТП-то и представляващо част от общинската пътна мрежа, с
изпълнението на която работа причинените на лекия автомобил вреди се намират в
причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на
възложената работа и ищеца като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение
на увредения. В тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е
да докаже, че е заплатил претендираната сума в срок, както и оборване на презумпцията за
виновност на изпълнителите на възложената работа. В тежест на ответника е да докаже и
възражението си за съпричиняване на ПТП от застрахованото лице.
Безспорно между страните е наличието на договор за застраховка имущество
„Каско”, застрахователна полица № 0312190312014931 със срок на действие 08.08.2019 г.-
07.08.2020 г.
От представената по делото застрахователна полица се установява правоотношение
между ищеца и увреденото лице по застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС“ при Общи условия, с покрит застрахователен риск „Пълно каско“, с обект
лек автомобил „Ауди А6 Олроуд Куатро”, рег. № СА 8146 ТС. Видно от приложените по
делото Общи условия за застраховка на МПС „Каско на МПС“, процесното събитие
представлява покрит 6.4 застрахователен риск – пътно-транспортно произшествие. Видно от
Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 27.05.2020 г., подадено от
водача Х. С. Р., застрахователят е уведомен за настъпило събитие. С преводно нареждане от
01.06.2020 г. ищецът изплатил на увреденото лице, застрахователно обезщетение в размер
на 380,08 лв. С Регресна покана от 19.06.2020 г. ищецът поканил ответника ... да му заплати
сумата от 395.05 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение и сумата от 15
лв. – ликвидационни разноски, но плащане не последвало.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
САТЕ се установява, че причините за настъпване на произшествието е преминаване на
автомобила през необезопасена дупка на пътното платно на 26.05.2020 г. около 21:30 ч. на
ул. „Нешо Бончев“ в района на кръстовището с улица „Кирил Пърличев“. Водачът на лек
автомобил „Ауди А6 Олроуд Куатро”, рег. № СА 8146 ТС на кръстовището с улица „Кирил
Пърличев“ предприема маневра за завиване на дясно по същата улица. Непосредствено след
кръстовището автомобилът попада с предна и задна дясна гума в необезопасена дупка на
пътното платно и реализира ПТП с материални щети. Вещото лице дава заключение, че така
представения механизъм на ПТП обуславя настъпването на посочените щети, т.е. налице е
причинно-следствена връзка между произшествието и вредите. Стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил, определена на база средни пазарни цени към датата на
произшествието е 466,63 лв., с ДДС.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Х. С. Р.,
2
водач на автомобила към момента на настъпване на произшествието. Заявява, че е участвал
в ПТП, но не си спомня точната дата. При предявяване на Протокол за ПТП № 1762990 от
26.05.2020 г., находящ се на л. 13 от делото, заявява, че същият носи неговият подпис на
участник № 2. Точно след завоя на ул. „Нешо Бончев“ на пътното платно имало голяма
дупка до тротоара. Минал през нея с колата, след което светнали лампичките
сигнализиращи, че гумите спадат. Имало кола, с която се разминал и минал плътно до
бордюра. Дупката не била обозначена и обезопасена. Уврежданията били по предна и задна
дясна гуми и джантите. Повикал органите на КАТ, които констатирали наличието на
дупката. Тъй като дупката била точно след завоя се движел бавно.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установи
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, по договор
за имуществена застраховка „Каско“, настъпването на покрит застрахователен риск – ПТП, в
срока на застрахователното покритие, настъпили щети на застрахованото имущество и
причинна връзка между събитието и вредите. Безспорно от представената застрахователна
полица се установява, че произшествието е покрит застрахователен риск –
пътнотранспортно произшествие по смисъла на параграф 6, т.30 от ПЗР на ЗДвП –
„Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, вредите от
което се покриват от застрахователя, съгласно договорената клауза. Настъпило е в периода
на застрахователното покритие, за което не се спори между страните. Произшествието
съставлява покрит риск по смисъла на приложимите към договора Общи условия.
Установява се и механизма на настъпване на произшествието – съдът няма основание
да не кредитира показанията на свидетеля – той не е пристрастен и заинтересован по
конкретния спор по делото, тъй като застрахователното обезщетение е платено, а за други
отношения между свидетеля и ищеца няма данни. Той потвърждава обстоятелствата,
отразени в Протокола за ПТП. Анализирани събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, дават основание на съда да приеме за доказан описания в исковата
молба, искане за оценка, заключението на вещото лице и показанията на свидетеля
механизъм на настъпване на произшествието. Ответникът не доказа механизъм на ПТП,
различен от описания в събраните по делото доказателства, нито процесните увреди да са
били налични към датата на ПТП. Не се установи и съпричиняване на вредоносния резултат
от водача на автомобила. Липсват доказателства автомобилът да се е движил с превишена
или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволявала на водача да
забележи своевременно неравността върху пътното платно или да спре при нужда. Установи
се, че в резултат на преминаването през неравността на пътното платно, на застрахованото
при ищеца имущество са причинени щети, които, видно от заключението на вещото лице се
намират в пряка причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП, с изключение
на джанта задна дясна. Безспорно между страните е изплащането на застрахователно
обезщетение за тях на увреденото лице от ищеца.
Претенцията черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 410 ал. 1, т.2 КЗ,
според която с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя на възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования против възложителя на работата, при която са
причинени уврежданията, до размера на изплатеното застрахователно обезщетение, поради
което предявения иск по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ се явява изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен. В случая спорното право произтича от виновното поведение на
определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването
на задълженията на ... за поддържане в изправност пътища – част от общинската пътна
3
мрежа и тя носи отговорност за бездействията на тези лица. ... носи обезпечително-
гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от
съответни физически лица при или по повод изпълнението на възложената им от работа.
Участъкът от пътя, на което е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника. Съгласно
чл.167, ал. 1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на
ЗДвП на ... е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което
включва и недопускането, съответно - отстраняването на дупки и неравности по тях.
Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно –
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място.
В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр.
пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява
с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на
улицата. С оглед на това, че наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които ... е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен
това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й,
общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД. Дължимото от
застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, т.е. – на действителният размер на вредата. Настоящият състав
приема, че действителните и подлежащи на обезщетяване вреди отговарят на сумата,
необходима за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест,
годно за движение. При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната
сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на пазарната стойност на
МПС към момента на настъпване на ПТП. Предвид посоченото, паричният еквивалент на
действителната вреда съдът приема, че представлява средната пазарна цена на ремонта на
автомобила; съответно на частите, които следва да се сменят с нови. Предвид заключението
на вещото лице, което определя размер на вредите по средни пазарни цени над
претендирания размер, искът се явява основателен и доказан до размера на сумата от 380.08
лв. с ДДС, като се дължат и направените разноски за определяне на обезщетението – 15 лв.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което следва да се
разгледа и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва за забава върху
главницата за периода 08.07.2020 г. до датата на исковата молба - 25.10.2021 г.
Задължението на делинквента /на лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. В
случая ищецът е отправил покана до длъжника, която е получена на 19.06.2020 г. Даденият с
нея 15 – дневен срок за доброволно изпълнение е изтекъл на 08.07.2020 г., поради което от
тази дата ответникът е в забава. За периода от 08.07.2020 г. до 25.10.2021 г. /исковият
период/ размерът на мораторната лихва върху установената главница е в размер на 52.13 лв.
/съдът прави изчисленията чрез лихвен калкулатор за изчисляване на законна лихва на
4
портала за електронни услуги на интернет страницата на НАП/, поради което искът следва
да бъде уважен изцяло.
Ищецът е направил разноски в общ размер на 626 лв., от които 100 лв. държавна такса,
300 лв. депозит за вещо лице, 126 лв. – депозит за свидетел и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК. Ответникът, на
основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ... Булстат ..., с адрес: гр. София, .., да заплати на „...“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ..., на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49,
ал.1вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 395.08 лв., представляваща регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение от 380,08 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, по сключена
имуществена застраховка „Каско +“, обективирана в полица полица № 0312190312014931
със срок на действие 08.08.2019 г.-07.08.2020 г. за щети на лек автомобил „Ауди А6 Олроуд
Куатро”, рег. № СА 8146 ТС, резултат от ПТП, настъпило на 26.05.2020 г. – попадане в
необозначена като препятствие и необезопасена по съответния ред дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.10.2021 г. до окончателно
изплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 52.13 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 08.07.2020 г. до 25.10.2021 г. и на основание чл. 78 ал.1 ГПК –
направените по делото разноски в размер на 626 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5