О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 261413 Година 02.06.2021 Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори юни Година 2021
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1136 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След като се запозна с
подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор от особения представител на
ответницата, след отстраняване с молбата от 25.05.2021 г. на пълномощника на
ищеца, в дадения му срок, на нередовността на исковата му молба и същата се
явява редовна от деня на подаването й, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК,
съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл.
422, ал. 1 ГПК допустими.
За изясняване на делото
от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи,
каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи
заповедното ч.гр.д. № 4044/2017 г. на Старозагорския районен съд.
Следва служебно да се
назначи по делото съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на
следните възникнали по същото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/.
какъв е размера на предоставения от Б. кредит на ответницата по процесния
договор от 12.11.2015 г., на коя дата/и е бил предоставен и усвоен, и в какъв
размер; 2/. извършвани ли са от ответницата и/или от други лица някакви
плащания за погасяването на този кредит, от кои, на кои дати и в какви точно
размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер
задължения на ответницата по същия договор и/или погасителния план в него, за
главница, възнаградителни лихви, неустойки, наказателни лихви/обезщетения за
забава, такси, комисиони и прочие, са били погасени с всяко от тези плащания,
като вещото лице посочи в заключението си и какви задължения (за главница,
лихви, неустойки, обезщетения, такси, комисиони и прочие) е посочено, че се
погасяват от/за ответницата с всяко от тези плащания във всяко от платежните
нареждания/ПКО, с които е извършено, както и какви задължения след това е
погасило с всяко от тях Б. и/или ищеца в счетоводството си; 3/. обявяван ли е
от ищеца и/или от Б. този кредит за предсрочно изискуем, на коя дата, на какво
основание (поради неплащане на кои точно задължения по него, с какво
съдържание, размери, падежи и неплатена част от същите, и период на забава за
плащането им), и с какво точно негово и/или на Б. волеизявление, както и
уведомявана ли е ответницата за тази предсрочна изискуемост/волеизявление за
обявяването й, от ищеца/клона му и/или от Б., на коя дата и по кой точно начин
(по пощата, с нотариална покана, с телеграма или по друг начин); 4/. спирани ли
са плащанията за погасяването на този кредит и на коя точно дата, както и
останали ли са след това непогасени от ответницата суми по него, и с какви
точно размери - поотделно за главница, възнаградителни лихви, неустойки,
обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, както към датата на спиране
на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем/настъпване на уговорения в договора падеж за връщането
му, на подаване в съда на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в
заповедното производство, на подаване в съда на исковата молба по настоящото
дело и на представяне на заключението на вещото лице по делото; и 5/. в какъв
точно размер (на действащата законна лихва или по-голям) е била начислена
лихвата/обезщетението за забава в плащането и на кои точно по съдържание и
размер вземания по договора; за отговор на които въпроси съдът не разполага със
специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя
назначаването й за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й
следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да го внесе
по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото,
като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните
възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен
медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича
съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената
му искова молба и изразяват по същество в това, че с договор за потребителски
заем с номер CREX-11854090 от 12.11.2015 отпуснал паричен кредит в размер на
513.22 лева, която била изплатена по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което
ищецът изпълнил задължението си по него. Усвояването й ответницата удостоверила
с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението” и за нея
възниквало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 52.17 лева,
които съставлявали изплащане на главницата и оскъпяването й, съгласно годишния
процент на разходите 43.62 % и годишния лихвен процент 36.75 %, които били посочени
в договора. Ответницата преустановила плащането на вноските по кредита на
20.03.2016, като към тази дата били погасени 3 месечни вноски. На основание чл.
3 от договора, вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочел две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечни/а вноска. По този начин ответницата
следвало да изплати остатъка по заема в размер на 469.53 лева, представляващ
оставащите 9 броя погасителни вноски към 20.04.2016, към която дата станал
изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия палеж на втората непогасена
вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си. Алтернативно считал всички
претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната
погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която била на
20.11.2016 г., тоест към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по
кредита била изтекла и последната падежна дата, въз основа на което вземането било
изискуемо на посоченото основание. Ответницата дължала и обезщетение за забава
в размер на законната лихва в размер на 30.49 лева за периода от настъпване на
изискуемостта на кредита на 20.04.2016 до 11.07.2017 г. Към момента ответницата
дължала на дружеството главница от 405.02 лева, възнаградителна лихва от 64.51
лева и законна лихва за забава от 30.49 лева или общо: 500.02 лева. Подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в Районен съд С.. По
гражданско дело № 4044/2017 г. била издадена заповед за изпълнение, след което
постъпило възражение от ответницата срещу нея. На основание чл. 415, ал. 1 ГПК предявявал
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Моли, в случай, че била
налице хипотезата на чл. 238 ГПК, да се постановяло неприсъствено решение срещу
ответницата.
Искането е да се
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца, сумата от
405.02 лева за главница от невърнат кредит по договора за кредит, с 64.51 лева възнаградителна лихва от 20.03.2016
г. до 20.11.2016 г., с 30.49 лева лихва за забава от 20.04.2016 г. до 11.07.2017
г., и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането
й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д № 4044 описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за
сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Правната квалификация
на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК.
С подадения в срок
отговор назначеният от съда особен представител на ответницата заема становище,
че предявените искове били допустими, но неоснователни. Процесният
договор за потребителски кредит бил недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Видно било, че кредиторът
бил посочил единствено като абсолютни стойности лихвения процент, годишния
процент на разходите и годишното оскъпяване на заема. Липсвала обаче ясно
разписана методика за формиране на годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно били включени в него и как се формирал посоченият в
договора ГПР от 43,62 %/. Съгласно ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид
изложеното, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдели
конкретизирани всички разходи, които длъжникът щял да стори, и били пряко
свързани с кредитното правоотношение. В случая в процесния договор, яснота
досежно посочените обстоятелства липсвала. Посочен бил лихвен процент по заема,
но не се изяснявало как тези стойности се съотнасяли към ГПР по договора.
Съществувала неяснота относно тези съставни елементи, като за потребителя не
ставало ясно какво се включвало в общите му разходи, настоящи или бъдещи.
Предвид изложеното оставали неясни, както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема. Видно било от
съдържанието на договора, че в случая не били спазени и изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 12 и т. 20 ЗПК - погасителният план не съдържал разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент и допълнителните разходи, а договорът не съдържал наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от него, срока, в който това право
можело да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението му да погаси усвоената главница и
лихвата, съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на
ден, всяко от които представлявало самостоятелно основание да се приемело, че
договорът за кредит бил недействителен на осн. чл. 22 ЗПК. Поради това и
съгласно чл. 23 ЗПК потребителят следвало да върне само чистата му стойност, но
не дължал лихва или други разходи по кредита, както било прието в посоченото в
отговора решение. С оглед на това вземания на основание процесния договор не
съществували, тъй като бил недействителен. Вземането на ищеца за чистата
стойност на кредита почивало на законово основание - чл. 23 ЗПК, а доколкото
основанието, посочено в заявлението за издаване на ЗИ, бил договорът и вземане
на това основание не съществувало, исковете следвало да се отхвърлят изцяло. Отделно,
на самостоятелно основание, искът за законна лихва за забава в размер 30.49 лева
бил неоснователен. В заявлението за издаване на ЗИ били посочени претендиран
размер и период на мораторната лихва, но не се съдържала информация как бил
формиран този размер (например чрез посочване на процента на обезщетението за
забава). Това не позволявало да се направи преценка как била начислена с оглед
съответствието й с чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. При това положение не ставало ясно
дали търсеното обезщетение за забава било в размер на законната лихва, или се
касаело за обезщетение (лихва) в друг, различен размер. С оглед защитата на
длъжника в заповедното производство и предвид обхвата на съдебна проверка от
страна на заповедния съд било необходимо в заявленията ясно да се посочвало
търсеното обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед на
изложеното моли съда да постановял решение, с което да отхвърлел предявените
искове, като неоснователни. В случай че ги уважал, правел възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, предвид
правната и фактическа сложност на делото.
Тежестта за доказване на твърдените от страните
горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва:
ищецът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства,
твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за
съществуване на процесните вземания, респективно ищецът носи тежестта да докаже
посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ факт за възникване и
съществуване на всяко от тези вземания, и техния размер и изискуемост, а
ответникът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства,
твърдени в отговора на особеният му представител, тъй като на тях са основани
възраженията за неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX-11854090/12.11.2015 г., сертификат №
CREX-11854090, общи условия, декларация за предоставяне на лични данни,
служебен бон от 12.11.2015 г., фактура № **********/12.11.2015 г., уведомително
писмо, извлечение по кредит CREX-11854090 и справка от ТР.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 4044 по описа за 2017 г. на
Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА по делото
съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след
като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в
счетоводството на клона на ищеца, както и там, където това стане необходимо, да
представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази
експертиза, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение, при
депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския
районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото
определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ,
удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не
бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби
възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен
ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 09.07.2021 г. от 10.10 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение. За същата дата
да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда
депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: