Р Е Ш
Е Н И Е
№ 267 /18.02.2020 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
при секретар С. Х. и прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 93/2020 година
Производството
по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Ц.К.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат П.Д. ***,
против решение № 1455/27.11.2019 година по н.а.х.д. № 3164/2019 година на
Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 19
– 0769 - 003066/27.06.2019 година, издадено от началник на група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР
(НП).
С НП, на Ц.Т., за нарушение на
чл. 21 ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182 ал.
1 т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800
лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 месеца.
Касаторът оспорва решението с
твърдения, че същото е неправилно, поради неотчетени допуснати съществени
нарушения на процесуални правила в административнонаказателното производство,
водещи до недоказаност на извършеното нарушение – декларацията, с която е
установено авторството на деянието е във връзка с издаването на ЕФ, а не на НП,
а това е заблудило Т. до степен, че не е осъзнал в извършването на какво деяние
е обвинен, отделно – със свидетелски показания е установено, че Т. не е
управлявал МПС на датата на нарушението.
Иска решението да бъде
отменено, като бъде отменено и НП.
Ответникът не изразява
становище по жалбата.
Прокурорът пледира основателност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С НП Т., е наказан за това, че
на 13.05.2019 година, в 10:59 часа, в община Бургас, на първокласен път I-9, на км
230+800 в посока от Военно – почивен дом към квартал „Сарафово“, при разрешена
скорост в участъка от 80 км/ч (въведена със знак В-26), е управлявал със
скорост 141 км/ч собствения си лек автомобил с регистрационен № А 6676 НА в
нарушение на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е засечено със система TFR1-M с фабричен №
644/14 и клип № 14375, а водачът е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП.
За да постанови решението си,
съдът е приел, че от формална страна обжалваното НП съдържа всички изискуеми
реквизити. Съдът е преценил, че нарушението е надлежно описано, като ясно са
отразени дата, място и час, както и доказателствата, които го потвърждават.
Обосновал е извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно
ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото
основание, с налагане на наказанията, предвидени в съответната санкционна
разпоредба.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са
неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на РС, довели до
потвърждаване на издаденото НП, като приема, че са спазени всички предпоставки
за неговото издаване.
Фактическата обстановка е
изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения защо съдът
приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са съпоставени с
приложимото материално право и е направен обоснован извод за отговорността на Т., във връзка с извършеното нарушение.
В административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които РС е следвало да
обсъди.
Не е налице твърдяната
материална незаконосъобразност на решението на РС.
В случая, нарушението, за
което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено процесното
НП, е свързано с превишаване на разрешената скорост, която е установена с пътен
знак В-26, с който е установено ограничение на скоростта от 80 км/ч, в какъвто
смисъл е текста на разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП.
Предвид събраните по делото
доказателства, се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй
като автомобилът е заснет при движение със скорост над разрешената от
автоматизирано техническо средство.
Изготвените снимки и
прилежащото детайлно увеличение на регистрационния номер на МПС дават
възможност то да бъде идентифицирано по несъмнен начин. Съответно, Т. е посочил
в декларация, попълнена по реда на чл. 188 от ЗДвП, че той е управлявал
автомобила в деня на нарушението (лист 18 от н.а.х.д. № 3164/2019 година).
Съгласно чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.
След като собственикът се е
посочил като лицето, управлявало автомобила, законосъобразно е бил
санкциониран.
Неоснователни са доводите на
касатора за незаконосъобразност на наложените санкции с НП, поради това, че
декларацията, подадена от Т., е следвало да бъде с правно основание чл. 189 ал.
5 от ЗДвП, а не по чл. 188 от ЗДвП и това – в крайна сметка – е засегнало
същество правото на защита на наказания. В конкретния случай наказанието на Т.
е наложено с издадено НП, а не с ЕФ (каквато е хипотезата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП) и при първоначална липса на яснота кое лице – именно – е управлявало
заснетото МПС, абсолютно законосъобразно на собственика на автомобила е
предоставена декларация по чл. 188 от ЗДвП. РС правилно е приел, че в случая не
е допуснато никакво нарушение на процесуални правила при налагане на
наказанията. Основателно е приел и че не следва да кредитира свидетелските
показания на Таня Попова, в които тя е заявила, че е управлявала МПС на
13.05.2019 година, за сметка на писменото доказателство изготвено от самия Т.
(декларацията по чл. 188 от ЗДвП) – в тази насока касационната инстанция
напълно възприема доводите на РС е не счита за необходимо да ги преповтаря, по
аргумент от чл. 221 ал. 2 от АПК.
С оглед изложеното и на
основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН,
решението на РС следва да бъде оставено в сила.
Затова, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
1455/27.11.2019 година по н.а.х.д. № 3164/2019 година на Районен съд – Бургас,
с което е потвърдено наказателно постановление № 19 – 0769 - 003066/27.06.2019
година, издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас
на МВР.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: