ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 11.11.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева адм.дело №930 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е образувано по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Б.Г.Б., против чл.70, т.11 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград.
В жалбата се твърди, че оспорващият имал пряк, личен и непосредствен правен интерес по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК да обжалва разпоредбата от Наредбата, защото бил трайно свързан с територията на община Димитровград, където имал постоянен адрес и живеел в собствено жилище на ул.„Хр.С.“ №*****, а също имал къща и дворно място в с.Б.. Имал валидно СУМПС за категории А, Б, М и управлявал собствен автомобил „Москвич“, както и автомобили на свои приятели. Отредените места за паркиране на ул.„Хр.С.“ №***** били малко и за това паркирал на бул.„Р.“, където имало забранена зона за паркиране, обозначена с неподвижен пътен знак, и понякога паркирал в нея до 8 ч. сутринта.
При едно такова просрочие на паркиране в забранената зона на автомобила на неговата съседка С., станал свидетел как репатриращият автомобил – Паяка, заходил до колата ѝ „и пуснал пипалата си“. Оспорващият звъннал на съседката си, тя слязла преди потегляне на Паяка, като заплатила 18 лева с фискален бон от 07.03.2020 г., при което ѝ написали Констативен протокол №011449 от 07.03.2020 г. по чл.61, ал.1, т.2 от Наредба №9 за обществения ред при използване на ППС на територията на община Димитровград, без да били преместили автомобила на наказателен паркинг, и без да били уведомили РУ МВР Димитровград за преместването, каквото нямало.
От друга страна, Паякът действал избирателно, като никога не посмял да репатрира автомобила на друга съседка на жалбоподателя, която работела в Община Димитровград. Оспорващият считал, че след като не бил служител в общината, то автомобилът му бил застрашен „от репатрака и оспор. част.“
Жалбоподателят твърди, че за това оспорената част рефлектирала върху правната му сфера и имал интерес от нейната отмяна, защото било напълно възможно да бъдел засегнат от нея, както безспорно била засегната съседката му Светла.
Излага съображения за пороци на оспорения акт по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, и счита, че разпоредбата от Наредбата „следва да се обезсили като нищожна“, или алтернативно – да се отмени.
С писмо вх.№6006/15.10.2020 г. от Председателя на Общински съвет – Димитровград по делото е изпратена административната преписка по приемане на Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, включително с текста на действащата актуална редакция на същата Наредба – приета с Решение №766/28.09.2017 г. на Общински съвет – Димитровград, многократно изменяна с изброени съдебни решения.
Изложено е и становище за недопустимост на жалбата срещу оспорения текст от Наредбата.
В хода на проверката относно
валидността на упражненото право на оспорване, като прецени доводите и
съображенията на страните, и представените
доказателства, Административен съд – Хасково установи следното:
На основание чл.187, ал.1, във вр. с
чл.185 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени пред
съд, включително в отделни техни разпоредби, без ограничение във времето.
Безспорно процесната Наредба представлява приложим за територията на община
Димитровград подзаконов нормативен акт, който има за цел да уреди отношенията,
свързани с определянето и администрирането на местните такси и цени на
предоставяни на физически и юридически лица услуги, редът и срокът за тяхното
събиране на територията на тази
община.
В случая предмет на оспорване е
отделна разпоредба от Наредбата, съдържаща правни норми с многократно правно
действие, и отнасящи се
за неопределен и неограничен брой адресати, т.е. също притежава характеристиките
на нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК.
Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати, или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения.
В действаща към момента редакция, оспорената разпоредба на чл.70, единадесета точка от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, има следното съдържание:
„Чл.70 Цена на услуги по Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на община Димитровград:
• принудително преместване на неправилно паркиран автомобил, при явяване на собственика, преди потегляне на специализирания автомобил от мястото на нарушението, съгласно чл.61 – 18 лв.“
В конкретния случай не се установява оспорената разпоредба пряко и непосредствено да засяга жалбоподателя като гражданин, което да породи правния му интерес от оспорване на същата.
Видно е от съдържанието ѝ, че
обжалваната разпоредба по принцип определя размера
на цена на услугата за принудително преместване на неправилно паркиран
автомобил при явяване на неговия собственик преди потегляне на специализирания
автомобил от мястото на нарушението. Така формулирана
в Наредба №10, обжалваната
разпоредба не поражда и не е годна да породи
за жалбоподателя права или задължения, съответно да накърни неблагоприятно
правната му сфера, за да има същият правен интерес от оспорването ѝ.
Правният интерес по смисъла на чл.186, ал.1 АПК за оспорване на подзаконовите нормативни актове не може да възникне предварително и по принцип, единствено по силата на обстоятелството, че едно лице е собственик на недвижими имоти на територията на съответната община, или притежава Свидетелство за управление на МПС, каквито доказателства представя жалбоподателят. Правният интерес се поражда в зависимост от въздействието, което подзаконовият нормативен акт оказва в правната сфера на оспорващия, който трябва конкретно да обоснове връзката между акта и неговата гражданскоправна сфера, за да има право да го оспорва. В случая мотивирането на правен интерес от страна на П.Т.З. е изцяло формално, като той не се е позовал на данни, от които да се изведе засягане на негови права, или създаването на задължения, в резултат на уредените с обжалваната разпоредба от подзаконовия нормативен акт обществени отношения. Изложените в жалбата твърдения, както и приложеният към нея Констативен протокол №011449 от 07.03.2020 г. на лицето С.Я., водят на извода, че оспорващият не мотивира свой собствен интерес, а прави опити да представи като такъв засягането на правната сфера на друго лице, обозначено като съседката му С..
Наличието на пряк, личен и непосредствен
правен интерес от оспорването е процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните за допустимост на жалбата.
За да съществува пряк интерес, е необходимо със самата отмяна на оспорения административен акт непосредствено да се отстрани настъпила, или вероятно настъпваща щета от изпълнението на акта, или се предотврати настъпването на такава. Тоест интересът е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на самия оспорващ, който няма право да подава жалбата в защита на други правни субекти, или на общия нормативен ред.
Правният интерес е непосредствен,
когато оспореният нормативен административен акт засяга правна сфера на
жалбоподателя, като
отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за
него. В мотивите на Тълкувателно решение №3 от 16.04.2013 г. по т.д. №1/2012 г.
на ВАС същото становище е възприето и по отношение на оспорването на
административни актове като нищожни, доколкото е посочено, че „правният интерес
от обявяването на нищожността се състои в промяна в правното положение на
заинтересувания, което настъпва в резултат от обявяването на нищожността“,
както и че „във всички случаи, при оспорване на административните актове с
искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице
засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси“.
По мнението на настоящия съдебен
състав, общата уредба относно размера на цената на услугата, посочена в
оспорената част от подзаконовия нормативен акт, сама по себе си не води нито до пряко, нито
до хипотетично засягане на права, свободи или законни интереси на оспорващия и
не поражда за същия конкретни субективни задължения, обосноваващи правния му
интерес да иска прогласяване нищожността на оспорените разпоредби, или тяхната
отмяна.
Недопустимо е оспорващият да обосновава правен интерес с евентуално и хипотетично бъдещо свое противоправно поведение – в случая твърдейки, че понякога паркирал автомобила си в забранена за паркиране зона.
Изложеното налага извода, че жалбоподателят
не разполага с право на оспорване по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК и на
основание чл.159, т.4 от АПК, във връзка с чл.196 от АПК, жалбата му следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. ***, против чл.70, единадесета точка, от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №930/2020 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.