Р Е Ш E Н И Е
№ 129
гр. Перник, 12.07.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при съдебния секретар Е. В.**
и с участието на прокурор Т.** от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 345 по описа на
съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по искова молба на Р.Г.Й., с ЕГН **********, който към момента на депозиране
на същата излежава присъда в затвора в гр. С..**, Затворническо общежитие от закрит
тип (ЗОЗТ) – К.** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН).
Заявено е искане присъждане на обща сума в размер на 51 000 лв. (петдесет
и една хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди произтичащи от груби и системни нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС
в периода от 25.01.2022 г. до 20.04.2022 г..
В
исковата молба Р.Й. сочи, че на 25.01.2022 г. е изведен от затвора в гр. ***, община Д.**,
област К.**, с цел привеждането му в затвора в гр. С..**. На тази дата служители на затвора в гр. **неправомерно
и незаконосъобразно не му позволили да вземе всичките си вещи, негова
собственост, които са разрешени за притежаване в затвора. В резултат на това
твърди да са му причинени имуществени и неимуществени вреди, които иска да
бъдат репарирани. Имуществените вреди, представляват стойността на неправомерно
задържаните при преместването му от затвора в гр. **на 25.01.2022 г. и за
периода от 25.01.2022 г. до 20.04.2022 г., лични вещи, разрешени за притежаване
– 2 (два) чифта маратонки, 1 (един) чифт
кецове, 3 (три) броя чаршафи, 1 (един) брой възглавница и 2 (два) броя сакове,
като същите се претендират в размер на 700 (седемстотин лева), ведно със
законната лихва от 25.01.2022 г. до окончателното ѝ изплащане. Неимуществените
вреди, се заявяват като резултат от задържането на вещите, поради това, че
същият по този начин е лишен от облекло: дрехи, обувки, маратонки, анцузи и
фланелки, което довело до влошаване на здравето му – започнал често да боледува
в периода от 25.01.2022 г. до 20.04.2022 г., до невъзможност да излиза за
престой на открито, до нарушена двигателна активност, тъй като не можел да
излиза без облекло. Посредством тези действия и бездействия на длъжностните
лица, от администрацията на затвора, представляващи неправомерно и
незаконосъобразно задържане на вещите му и отказ последните да му бъдат
върнати, същият е лишен от облекло, съответно подложен на унизително и
нечовешко отношение. Неимуществените вреди се претендират в размер на
50 300 лв. (петдесет хиляди и триста лева), ведно със законната лихва от
25.01.2022 г. до окончателното им
изплащане.
В проведените съдебни
заседания ищецът се явява лично и чрез назначения
му служебен защитник адвокат Р.Т. ***, поддържа предявения иск, моли съда да го
уважи по изложените в исковата и уточняващите я молби доводи.
Ответникът
по иска-Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието редовно призован, за
представител изпраща юк. Д. Й.**.
Оспорва исковата молба и поддържа
депозирания отговор. Пледира исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и
недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В указания
срок депозира писмени бележки, в които систематизира изложените в съдебно
заседание аргументи за отхвърляне на исковата претенция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – П.** дава заключение за неоснователност на исковата
претенция и предлага на съда да я отхвърли, тъй като не са налице действия или
бездействия, които да се приемат за незаконосъобразни и които да обуславят
претендираните вреди.
Административен
съд-Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводи
на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното:
По допустимостта:
Предявените
искове са с правно основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и са за присъждане на
обезщетение на лишено от свобода лице, за имуществени и неимуществени вреди,
чието настъпване се обосновава от фактическа страна в незаконосъобразни
действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при
осъществяване на административна дейност от служители на затвора в гр. ***.
Исковете са предявени от надлежно легитимирано лице по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС – ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. С..**,
преместен от затвора в гр. ***, и срещу надлежен ответник, пасивно легитимиран
съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС – ГД“ИН“ е
юридическото лице към министъра на правосъдието, което осъществява прякото
ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, а
затворите са нейни териториални служби без самостоятелна правосубектност, чиито
служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на
наказанията. Предвид изложеното исковете са процесуално допустими и подлежат на
разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
От фактическа страна:
Административен
съд – Перник, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното:
Формален
спор между страните по настоящото съдебно производство не съществува, че
настоящия ищец изтърпява наложени му
наказания „лишаване от свобода“ за деяния по чл. 196 и чл. 199 от НК, за което до 25.01.2022 година е в затвора в гр.
***.
На
25.01.2022 г., въз основа на заповед № Л-233 от 20.01.2022 г. (л. 133) на
главния директор на ГД“ИН“, Р.Й. е преведен за доизтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“, от затвора в гр. **в затвора в гр. С..**, като
на същата дата е конвоиран от Главна дирекция „Охрана“ до затвора в гр. С..**
(писмо на началника на затвора в гр. ***, л. 73 от делото).
От
приложена по делото справка, изготвена от началник на сектор „Финанси,
логистика и капиталови разходи“ в затвора в гр. ***. (л. 116 от делото), се
приема, че на 22.10.2019 г. е извършено преместване на цялата група лишени от
свобода в отремонтираната сграда „Битов корпус“ на затвора в гр. ***, при което
от Р.Й. са иззети негови вещи: маратонки – 2 чифта; кецове, сиви – 1 чифт;
чаршаф, долен – 3 броя; разклонител без кабел – един брой; пулове за табла; възглавница – 1 брой; сак,
черен – два броя (справка на л. 116; опис от 22.10.2019 г. на личните дрехи,
битови вещи и предмети на лицето Р.Г.Й., л. 140), които са били повече от
позволеното за ползване и притежаване количество, съгласно Списък на вещите и
предметите, които лишените от свобода имат право да държат при себе си.
С оглед
изискването конвоираните лишени от свобода лица да пътуват с до 10 кг. багаж, на
25.01.2022 г. Р.Й. подбира вещите, които да вземе със себе си в затвора в гр. С..**.
Същите са изброени в опис на личните вещи на осъдения (опис от 25.01.2022 г. на
л. 117 от делото): маратонки; елек, зимен; дънки; анцуг, комплект; чорапи;
бельо; цигари; кафе; сапун; кърпа; шампоан; фигурки за шах, изработени от
сапун; самобръсначка. Съответно съставени са и два протокола с дата 25.01.2022
г., образец НО-16 (л. 118 и л. 119 от делото), подписани от Р.Й., в които са
описани вещите, оставени на съхранение във вещевия склад на затвора в гр. ***.
В протокола на л. 118 са описани: шах и табла – 1 бр.; шах – 1 бр.; бързовар –
1 бр.; коаксиален кабел – 1 бр.; разклонител – 2 бр.; антена за телевизор,
черна – 1 бр.; машинка за подстригване, черна, Philips и
зарядно, бяло – 1 бр.; зарядно за батерия, Varta, синя – 1
бр.; телевизор LG, черен, с дистанционно – 1 бр.; зарядно за телефон,
черно – 1 бр.; зарядно за батерия, SONY, бяло – 1 бр.;
отделно в складовете (вписано саморъчно от ищеца) – маратонки, парфюми и др. В протокола на л. 119 представен в оригинал са
описани: сак, черен, NIKE – 1 бр.; сак, черен, SPORT – 1 бр.;
маратонки, бели – 1 бр.; завивка, шарена – 1 бр.; яке, зимно, сиво с черно – 1
бр.; зимни обувки, черни – 1 бр.; платненки Mat Star – 1 бр.; джапанки, черни – 1 бр.; долнище анцуг – 2 бр.; къси панталони – 4
бр.; тениска – не се чете; спален
комплект – 1 бр.; кърпи – 3 броя; анцуг, комплект, тъмносин - 1 бр.; анцуг, горно – 3 бр.; колан, черен –
1 бр., книги и учебници – 5 бр.
Във
връзка с така описаните и оставени (на 25.01.2022 г.) за пазене във вещевия
склад на затвора в гр. **вещи, Р.Й. в собственоръчно съставена и подписана
декларация от 25.01.2022 г. (л. 78 от делото), декларира, че сестра му – Г.Г.Й..**
ще дойде да му „вземе останалият багаж и техника.“
От писмо
изх. № 1003 от 06.06.2023 г., изготвено от началника на затвора гр. **(л. 132)
се приема, че затворът в гр. **не
разполага със специално предназначен кантар за измерване на багажа на
конвоираните лица, като при възражение от страна на последните е налице
възможност багажът им да бъде измерен на кантара, с който се мерят хранителните
пратки на лишените от свобода, които получават по време на свиждане. Няма данни
за подавано искане от Р.Й. за измерване на багажа при конвоирането му към
затвора в гр. С..**.
Ищецът,
поискал задържаните на 25.01.2022г. вещи да му бъдат върнати. Видно от приобщено
по делото писмо изх. № 1048/21.03.2022 г. (л. 136 от делото), изготвено от началника
на затвора в гр. **Р.Й., е уведомен за две възможности за връщане на вещите,
като му е указано, че същите могат да се предоставят на посоченото от него в
декларацията лице – неговата сестра, или посредством изпращането им с негово
изрично съгласие и за негова сметка в затвора в гр. С..**. На 05.04.2022 г. Р.Й.
е уведомен за начините, по които може да получи вещите си, видно от саморъчно
положен подпис под изявление „уведомен съм“.
От
доказателствата по делото, което обстоятелство не е и спорно между страните е
видно, че Р.Й. *** – ЗОЗТ „К.**“, на 04.02.2022 г. (л. 35)
От писмо
изх. № 21470 от 30.12.2022г. (л. 35) и писмо изх. № 562 от 29.03.2022 г. (л. 80 от делото) и писмо рег. № 939 от
06.06.2023 г. (л. 135 от делото) на началника на затвора в гр. С..** се приема,
че през периода на изтърпяване на
наказанието в ЗОЗТ „К.**“, на Р.Й. не е предоставяно облекло, съответно не са
изготвяни заповеди и приемо-предавателни протоколи; не са издавани заповеди за
изземване и задържане на лични вещи на лишения от свобода; престоят на групата
се осъществява по график, утвърден от началника на затвора, като няма данни в
периода от 04.02.2022 г. до 20.04.2022 г. за постъпвал индивидуален отказ на Р.Й.,
деклариран с писмена декларация по чл. 71, ал. 12 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС.
От медицинска
справка, изготвена от д-р А.** (л. 81 от делото) се приема, че по време на
исковия период Р.Й. е посещавал два пъти лекарския кабинет в ЗОЗТ „К.**“ – на
10.02.2022 г. и на 10.03.2022 г., с лека настинка (ОВИ), като за съответните
посещения са му предписвани медикаменти-парацетамол и ацетизал.
От
приемо-предавателен протокол (л. 79), се приема, че на 19.07.2022 г. Г.Г.Й..**
– сестра на Р.Й. се е явява в затвора в гр. **и е получила вещите му. В
протокола изрично и саморъчно същата отбелязва, че не е представила оригиналите
на протоколите, с които вещите са иззети, както и че няма претенции.
За
изясняване фактическата страна на спора, по делото се изслушаха свидетелите Г.Г.Й..**
– сестра на ищеца, и Ц.Б.Х. – началник на сектор „Финанси, логистика и
капиталови разходи“ в затвора в гр. ***.
От
свидетелските показания на Г. Й.** се приема, че не е уведомявана от служители
на затвора за преместването на нейния брат от затвора в гр. ***, в затвора в
гр. С..**. Тя лично не е посещавала брат си, като посещения са правели майка й
и дъщеря й. Р.Й. ѝ се е обадил лично и ѝ е казал, че има багаж в
затвора в гр. **и “изтича срока“. Обаждането станало горе-долу по това време
/м. юни/, преди две години. При отиването в **не е носила никакви документи, но
въпреки това е получила по спомени „дънки, маратонки, телевизорче, одеяло“. Така
дадени свидетелските показания, се кредитират, като базирани на лични
възприятия, обективни и последователни, непротиворечиви и кореспондиращи си с
останалите събрани по делото писмени доказателства.
От
свидетелските показания на Ц.Х.** се установява, че при постъпване на лишен от
свобода в затвора в гр. **личните му вещи се описват в протокол по образец,
който се изготвя в три екземпляра. Единият се дава на лишеният от свобода,
другият се прилага към затворническото му досие, а третият се оставя на
съхранение в склада, ако там има лични вещи. Вещите, с които може да разполага
лишеният от свобода са вещи по утвърден списък от министъра. Останалите вещи,
които са в повече остават в склад и по искане на лишения от свобода могат да се
предоставят за ползване или да се върнат на негови близки. При напускане –
освобождаване, лишеният от свобода взима всичките си вещи. Ако останат вещи,
същите се съхраняват шест месеца, а ако не бъдат потърсени се предават в полза
на държавата. При преместване лишеният от свобода сам подбира своя багаж, който
трябва да бъде до 10 кг.. Останалите му вещи се съхраняват в склада до
поискване от лишения от свобода или за изпращане на негови близки, за негова
сметка. При преместване вземането на вещите е ангажимент на затворника и същият
трябва да поиска писмено, с молба, като приложи документ – опис, като поиска
вещите да му бъдат изпратени за негова сметка. Затворническата администрация няма
задължения да изпраща служебно „багаж“. При идването си да вземе вещите на Р.Й.
сестра му не е носела протоколи. Вещите са ѝ върнати на база протоколите,
които се намирали при тях. В затвора в гр. **има два склада – единия за
иззетите вещи, другия за личните, като складовете не разполагат с компютър и не
са свързани в мрежа. При извършване на ремонта на корпуса през 2019 г. в
затвора в гр. **повечето от вещите, които са в повече съгласно Списъка, се
изземвани, като тези вещите не се унищожават, а остават на съхранение до
поискване. От свидетелските и показания също така се приема, че има изрично
уредена процедура за предоставяне на облекло, на социално слаби лишени от свобода лица въз
основа на проучване от социален инспектор.
Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги
кредитира изцяло като обективни и последователни, непротиворечиви и кореспондиращи
със събраните по делото писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави по същество следните
правни изводи:
Исковите претенции са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, т.е. нарушения на забраната осъдените/задържаните да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), за
каквито нарушения се смятат и неблагоприятните условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Фактическият състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва
следните кумулативни елементи: 1. акт, действие или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3
от ЗИНЗС; 2. настъпила имуществена и/или неимуществена вреда в правната сфера
на ищеца; 3. причинна връзка между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и вредоносния
резултат.
Доказването
на първия елемент е в тежест на ищеца – наличието на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС не се презюмира от закона и по аргумент от чл. 154, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във вр. 144 от АПК, във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания.
По делото
ищецът не доказа твърдяното в исковата молба нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съдът
счита, че твърдените от ищеца факти – неправомерно задържане на негови лични
вещи в затвора в гр. **след преместването му в затвора в гр. С..**, и отказ да
му бъдат върнати вещи, иззети на 22.10.2019 г. и на 25.01.2022
г., попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 2, предл. трето и последно от ЗИНЗС –
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на облекло, които уронват човешкото достойнство.
От
събраните в производството доказателства не се установява задържането на вещите
на ищеца, предмет на имуществената претенция, и обосноваващи неимуществената
такава, респективно тяхното непредаване да е неправомерно, съответно да
представлява поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, изразяващо се в лишаване от облекло.
Правната
рамка на исковата претенция включва разпоредбата на чл. 32, ал 2 от ППЗИНЗС,
приет на основание § 12 от ПЗР на ЗИНЗС, във връзка е с утвърдения на основание
чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС Списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените
по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) лица, настанени в затворите
могат да държат при себе си и да ползват, както и с чл. 24, ал. 5 от Правилата
и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция
„Охрана“, утвърдени от министъра на правосъдието, във вр. с чл. 39, ал. 2 от
ППЗИНЗС.
По отношение
изземването от ищеца на негови лични вещи при преместването му от затвора в гр.
***, в затвора в гр. С..**:
В ЗИНС и
ППЗИНС липсва конкретна регламентация относно вещите, разрешени за пренасяне в
багажа на конвоирани лица при преместването им в друго заведение, каквато е
налице в чл. 39, ал. 2 от ЗИНЗС по отношение на случаите на конвоирането им при
изпращане за явяване по дела и за процесуално-следствени действия. При това положение,
предвид наличието на изрична регламентация в утвърдените от министъра на
правосъдието Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност
от служителите на Главна дирекция „Охрана“, в чл. 24, ал. 5 (л. 89) от които е
посочено, че багажът на конвоираното лице (независимо от причината за
конвоирането), не трябва да надвишава 10 кг., а същият може да съдържа дрехи,
храна, цигари, тоалетни принадлежности и медикаменти, да е компактен и удобен
за носене от конвоираното лице на рамо или с една ръка, за приложима по
аналогия (арг. от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и при
изпращане на задържани лица от едно заведение в друго, следва да се приеме
разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗИНЗС. Именно последната разпоредба е
адресирана до администрацията на затвора, т. е. и тяхно задължение е, освен на
конвойния наряд, както в случай на изпращане за явяване по дела или за
процесуално следствени действия, така и в случай на преместване, преди
предаване на лицата за конвоиране, да следят багажът им да бъде съответен на
изискването за тегло. Което на свой ред е свързано и с изискването на чл. 24,
ал. 5 от Правилата за конвойната дейност, адресирано до служителите на
конвойния наряд, които също следва да извършат проверка освен за максимално
тегло, също и съдържание на багажа на конвоираното лице.
В този
смисъл извършеното изземване на вещи, които надвишават максимално допустимото
тегло на багажа на конвоираното лице, с надлежно съставен Протокол от
25.01.2022 г. за иззети вещи (л. 118), не релевира каквато и да е проявна форма
на незаконосъобразна административна дейност, нарушаваща забраната на чл. 3 от ЗИНЗС. Упражненото административно правомощие не е в противоречие със
законовите норми, а ограниченията, произтичащи от него не са надхвърлили
обичайните, свързани с изпълнението на тази правно регламентирана дейност.
Освен това, установи се безспорно от доказателствата по делото, че ищецът сам е
посочил и подбрал вещите, които ще вземе със себе си във време на конвоирането
му с цел преместване в затвора в гр. С..**.
По
отношение съхраняването и връщането на иззетите на ищеца негови лични вещи при
преместването му на 22.10.2019 г., в ремонтираната сграда „Битов корпус“ на
затвора в гр. ***, и при преместването му на 25.01.2022 г. от затвора в гр. ***,
в затвора в гр. С..** ще се посочи, че нито
ЗИНЗС, нито ППЗИНЗС, нито Списъка по чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС, съдържат
регламент относно начина на съхраняване и връщане на вещи на лишени от свобода
лица, иззети след постъпването на осъдения като неразрешени за ползване,
притежаване и държане при себе си или на определените за целта места, съгласно
утвърдения от министъра на правосъдието на основание чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС,
Списък на разрешените вещи и предмети. Не се съдържат правила и относно
съхранението на иззети вещи съобразно изискването на чл. 39, ал. 2 от ППЗИНЗС
преди конвоиране за преместване на осъдения в друго заведение. При това
положение, за приложима по аналогия (арг. от чл. 46, ал. 2 от ЗНА) и в двете
хипотези следва да се приеме разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ППЗИНЗС, съгласно
която при преместване на лишените от свобода в друго заведение, вещите по ал. 1
(иззетите вещи при постъпването на лишените от свобода, които се съхраняват в
склада на затвора), могат да бъдат изпратени по тяхно искане и за тяхна сметка
на новото място или да се предадат на техни близки.
Ищецът не
оспорва законосъобразността на изземването на вещите на 22.10.2019 г., описани
в протокола от същата дата, не оспорва и задържането им във вещевия склад на
затвора в гр. ***. Законосъобразността на задържането на негови вещи при
конвоирането му за преместване от затвора в гр. ***, в затвора в гр. С..**,
описани в двата протокола от 25.01.2022 г., се обсъди по-горе в съдебния акт.
Ищецът претендира незаконосъобразното задържане на всички тези вещи, съответно неизпращането
/ непередаването им на негови близки, след преместването му на 25.01.2022 г. от
затвора в гр. ***, в затвора в гр. С..**, което е довело до липсата му на
облекло.
При
наличните по делото доказателства се приема, че задържането на вещите на ищеца,
описани в протокола от 22.10.2019 г., и в протоколите от 25.01.2022 г., в
склада на затвора в гр. ***, съответно неизпращането им на ищеца на новото
място/непредаването им на негови близки, не може да се свърже с
незаконосъобразни, неоснователни, неправомерни действия или бездействия на
специализирани органи по изпълнение на наказанията или такива, представляващи
проявна форма на нарушение на забраната по чл. 3, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС, изразяваща се поставянето в неблагоприятни условия поради липса на
достатъчно облекло.
Действията по съхраняването на вещите на ищеца
в склада на затвора са съобразени с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 във вр. с ал.
2 от ППЗИНЗС, в която е регламентирано съхранението на иззети лични вещи на
лишените от свобода – в склада на затвора, до тяхното получаване от лишения от
свобода или от негови близки. Нормата е относима включително към иззетите вещи,
които лицата, настанени в затворите не могат да държат при себе си и да ползват
(съгласно Списъка по чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС), както и към тези, които не могат
да пренасят със себе си при конвоиране във връзка с преместване в друго
заведение.
Действията
са съобразени и с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ППЗИНЗС, с която
законодателят е регламентирал начина на изпращане на така съхраняваните вещи –
за сметка на лишените от свобода, на техни близки и/или на новото място, в
зависимост от волята на лишеното от свобода лице.
Във
връзка с горното по отношение на задържаните негови вещи във вещевия склад на
затвора в гр. ***, в декларацията, изготвена лично от Р.Й. на 25.01.2022 г. (л.
78), последният изрично е посочил, че ще
бъдат взети от неговата сестра. Т.е. в
процесния случай действията по задържане на иззетите лични вещи на Р.Й. (на
22.10.2019 г. и на 22.01.2022 г.), представляват такива, по чл. 32, ал. 1 във
вр. с ал. 2 от ППЗИНЗС – по съхранение на иззетите вещи във вещевия склад на
затвора в гр. ***, до тяхното предаване по начина, избран от същия - получаване
от неговата сестра.
От което
следва, че съхраняването в склада на затвора конкретно на вещите, иззети с
протокола от 25.01.2022 г. (същите не са забранени за притежаване), дори и да
има за последица лишаване на ищеца от държането на тези вещи, не е довело нито
до отнемане на собствеността върху тях, нито до третиране на лишения от свобода
в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, конкретно до поставянето му в ситуация на липса
на достатъчно облекло. Във връзка с това на лишения от свобода е предоставена и
възможност – сам да избере вещите, които да вземе със себе си при конвоирането
на 25.01.2022 г., от която същият се е възползвал. Дали ще избере да вземе облекло,
подходящо за сезона, в който се осъществява преместването или ще вземе други
лични вещи е негово право, което е упражнено в пълен обем. Недопустимо е да се
вмени във вина на затворническата администрация така осъщественият свободен
избор от страна на лишения от свобода, който впоследствие да обоснове и иск по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
По
отношение на вещите, иззети на 22.10.2019 г. като забранени за притежаване и
ползване, със същите ищецът е нямал право да разполага и в затвора в гр. С..**.
Т.е. съхраняването и задържането на тези вещи в затвора в гр. **няма за пряка
последица лишаване на ищеца от държането и ползването на тези вещи в затвора в
гр. С..** по смисъла на чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС.
На
следващо място, за затворническата администрация, по аргумент от чл. 32, ал. 2
от ППЗИНЗС, не е съществувало задължение да изпраща служебно, както и същата няма
пряко задължение да издирва и да уведомява близките на лишения от свобода за
иззети и задържани негови вещи в складовете на затвора в гр. ***. Право да
посочи начин и да избере време на изпращане/получаване на лични негови вещи,
иззети и съхранявани в склада на затвора е предоставено само на лишения от
свобода. Съответно дали и кога, и в какъв обем вещите на лишения от свобода,
съхранявани, независимо от основанието за това, във вещевия склад на затвора,
ще бъдат предадени на посочено от затворника лице, или същите ще бъдат
изпратени на лишения от свобода за негова сметка, не може да се вмени в
задължение на затворническата администрация. Дали, кога и в какъв обем вещите
ще бъдат изпратени на новото място или предадени на посоченото от лишения от
свобода лице е поставено в зависимост от действията и волята на лишения от
свобода, респективно на посоченото от последния лице. Т.е. за затворническата
администрация не съществува задължение
нито да издирва близките на осъдения, нито да изпраща вещите на новото място.
Предаване или изпращане на вещите на лишения от свобода следва да бъде
извършено само въз основа на изрично волеизявление от страна на настоящия ищец
и по посочения от последния начин, в рамките на законово предвидените
възможности – за негова сметка, на новото място или на негови близки, въз
основа на съответните описни протоколи.
Следва да
се отбележи, че независимо, че транспортирането на лишения от свобода и на
негови лични вещи (до 10 кг. при конвоиране) е за сметка на държавата, предвид
характера и вида на съхраняваните вещи в складовете на затвора в гр. **–
иззети, като забранени за притежаване (на 22.10.2019 г.), съответно иззети,
като неразрешени за пренасяне при конвоиране по вид и/или количество (на
25.01.2022 г.), правният режим по отношение на транспортирането/предаването им,
е за сметка на лишения от свобода.
Не на
последно място, в процесния случай Р.Й. изрично е декларирал начина, по който
да се процедира с вещите, с които разполага, но не взема със себе си при
преместването, както и с останалите негови вещи, съхранявани в склада на
затвора – да бъдат предадени на неговата сестра. В тази връзка и с писмо на
началника на затвора (л. 136 от делото), по отношение на така съхраняваните
вещи, въпреки наличието на изрична декларация от страна на ищеца относно начина
на получаване на задържаните вещи – от неговата сестра, на Р.Й. са разяснени и
начините на предоставянето/предаването им. Съответно, видно от ангажираните по
делото доказателства е, че вещите са били предадени на Г.Г.Й..** – сестра на Р.Й.,
на 19.07.2022 г., която в съставения протокол (л. 79) изрично и саморъчно
отбелязва, че не е представила оригиналите на протоколите (с които лишеният от
свобода разполага (арг. от чл. 28, ал. 2 от ППЗИНЗС), с които вещите са иззети,
както и че няма претенции. Установи се в тази връзка от показанията на Г.Г.Й..**,
също така че, въпреки че не е уведомявана от администрацията (такова задължение не е и вменено на администрацията
на затвора (арг. от чл. 50, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС)) за преместването
на нейния брат от затвора в гр. ***, в затвора в гр. С..**, той ѝ се
обадил „горе-долу по това време“, да вземе багажа на брат си. Неуведомяването обаче
от страна на лишения от свобода на негов близък, че е посочен да вземе лични
негови вещи, задържани и съхранявани в склада на затвора, съответно
неснабдяването на това посочено лице с екземпляр от протокола, в който вещите
са описани, не може да се вмени в нарушение на затворническата
администрация. В този смисъл, освен
посоченото по-горе касателно направения от ищеца избор какви дрехи да вземе със
себе си при преместването му в затвора в гр. С..** и като се вземе предвид,
липсата на активни негови действия след преместването му за уведомяване на
близките му (във връзка с правото му по чл.
50, ал. 1 от ЗИНЗС), посочени да вземат вещите му, при липса на данни за
препятстване на комуникация с тях и конкретно с неговата сестра, съответно при
наличие на данни за осъществен телефонен разговор след преместването му, мотивират
състава да приеме, че не е допуснато нарушение от страна на затворническата
администрация, изразяващо се в незаконна административна дейност, изразяваща се в невръщане
на лични вещи-облекло, с което да е поставен в по-неблагоприятни условия и
което да обослуви търсенето на отговорност по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
С оглед
изложеното липсва твърдяното от ищеца поставяне в неблагоприятни условия по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. В случая вредите се претендират от незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията на затвора в гр. ***. За
квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде
установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен
орган или длъжностно лице при съществуване на нормативно установено задължение
за изпълнение на това действие. За да се квалифицира едно действие като
незаконосъобразно следва да бъде установено извършването на конкретно действие,
неосноваващо се на закона или на административен акт. По делото не се установи
извършване от страна на затворническата администрация на незаконосъобразни
действия – изземването на вещите на ищеца и в двата случая се основава в
нормативните разпоредби. Не се установи и незаконосъобразно бездействие дължимо
се от страна на затворническата администрация по силата на приложимите
материалноправни норми на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и актовете по прилагането им
изразяващо се в неуведомяването на
близките на затворника за преместването му и за наличие на негови вещи,
съхранявани в склада на затвора в гр. ***. Неизпращането на тези вещи в затвора
в гр. С..**, респективно предаването им на близки на лишения от свобода са
фактически действия, дължими от страна на затворническата администрация по
силата на приложимите материалноправни норми, но само предпоставено от волята,
съответно от действията на лишения от свобода.
С оглед
изложеното съдът приема, че не е налице първия елемент от състава на
отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което и не следва произнасяне
по останалите два. Въпреки това ще се посочи, че по делото не са доказани претендираните
имуществени вреди – ищецът все още разполага с вещите, задържани в склада на
затвора в гр. ***, което се установява от показанията на свидетеля Ц.Б.Х.,
началник на сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи“. Вещите не се
унищожават, остават на
съхранение, какъвто извод следва и по аргумент на противното от разпоредбата на
чл. 32, ал. 3 от ППЗИНЗС. Не се
установяват, предвид липсата на първия елемент от фактическия състав по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, и претендираните неимуществени вреди – същите се
презюмират единствено при установено и доказано нарушение по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, каквото доказване в случая не се осъществи. Ангажираните от ответника
доказателства-медицинска справка, от която е видно, че за процесния период два
пъти е бил с леки симптоми на ОВИ и липсата на декларация за изрични откази за
разходка на открито мотивират състава да приеме, че доводите за влошено здравословно състояние в
следствие на липса на облекло са недоказани. При това положение не се
установяват претендираните неимуществени вреди по заявения вид и
продължителност и касателно твърденията за преживяно психическо страдание, тъй
като липсват данни за преживяно такова, надвишаващо обичайното, свързано с
лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима на изтърпяване на
наказанието. При това положение и презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е
оборена.
Въведените
аргументи в пледоарията по същество касателно неснабдяването му с дрехи,
обувки, спални принадлежности по смисъла на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС е
извън пределите на настоящия иск.
Изводите са за недоказаност на
поведение на длъжностните лица от затвора – ***, което да нарушава забраната по
чл. 3
от ЗИНЗС. Липсва елемент от фактическия състав за отговорността на
ответника по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС. По изложените
съображения, настоящия състав приема, че исковата претенция за репариране на
имуществени и неимуществени вреди е неоснователна и недоказана поради което
подлежи на отхвърляне. По делото не се
доказа извършване на незаконосъобразни действия и/или бездействия на
администрацията на затвора в гр. ***, които да са довели до поставяне на ищеца
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчно облекло, които да са рефлектирали върху
личната сфера на ищеца и да са уронили човешкото му достойнство, поради което
не се установяват елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Относно разноските:
Независимо от
изхода на делото ответникът няма право на разноски.
Въпросът
с разноските е уреден изрично в специалния ЗИНЗС. Искането за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено
без уважение, тъй като производството по делото е водено по специалния по чл. 284 от ЗИНЗС ред, а в ал. 2 от същата
разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично
отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи (решение № 475 от 13.01.2020 г. на ВАС по АД №
3502/2019 г.).
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 286,
ал. 3 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Р.Г.Й., с ЕГН **********, понастоящем
в затвора гр. С..**, Затворническо общежитие от закрит тип „К.**, гр. С..** искове с правно основание чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за заплащане на обезщетение в общ размер на 51 000 (петдесет
и една хиляди), представляващи имуществени вреди в размер на 700 лв.
(седемстотин лева) и неимуществени вреди в размер на 50 300 лв. (петдесет
хиляди и триста лева), претърпени в периода 25.01.2022 г. до 20.04.2022 г., от поставянето му в неблагоприятни условия, при които
изтърпява наказанието "лишаване от свобода", изразяващи се незаконна административна дейност, изразяваща се в невръщане
на лични вещи-облекло, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2022
г. до окончателното ѝ изплащане.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд – Перник, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия:/П/