Решение по дело №746/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на П. В. Г., [ЕГН], [населено място], [улица], чрез адв.Д., против мотивиран отказ с изх. № 94012-35591(7) от 01.03.2024 г. на гл.архитект на Район Централен Община Пловдив.

Основният изложен в жалбата довод е, че процесният отказ е лишен от мотиви.

Тази теза се преповтаря и в представена по делото писмена защита.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

За ответната страна, гл.архитект на Район Централен Община Пловдив, не се взема становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства – представената административната преписка, намира за установено следното:

Предмет на процесното оспорване е мотивиран отказ изх. № 94012-35591(7) от 01.03.2024 г. на гл.архитект на Район Централен Община Пловдив, с който е отказано издаване на удостоверение за търпимост по чл.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за строеж – пристройка от северната страна на съществуваща едноетажна жилищна сграда с идентификатор 56784.522.117.1, представляваща триетажна масивна жилищна сграда с административен адрес [улица][населено място].

Процесният отказ е издаден при условията на надлежна делегация от компетентен орган – заповед на л.77 по делото.

За да постанови процесният отказ, гл.архитект на Район Централен Община Пловдив се е позовал погрешно на нормата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, но това погрешно позоваване на тази норма не се отразява в крайна сметка на законосъобразността на издадения акт. Издаденият отказ касае преценка търпимостта на един строеж. Въпросната преценка се съотнася към §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ или към § 16 ПР ЗУТ в зависимост единствено от това кога е изграден строежа. Основанията за отказ и по двата параграфа не се различават, а § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ разширява единствено времевия обхват. Трайната практика на ВАС (напр.Решение № 7424 от 17.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3292/2024 г., II о., докладчик председателят С. Ч., Решение № 6343 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 116/2024 г., II о., докладчик председателят Т. Р.) е, че законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за "търпими". Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат "търпими" следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Доколкото нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г), т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. Това е така, каза се, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими. От представената по делото АП се установява процесната пристройка да е реализирана през 1995 г., което поставя сградата под режима на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Алинея 1 на § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ не се отнася до всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1. Друго разбиране би обезсмислило въобще правилата на § 16. С оглед периода, в който е установено, че процесният строеж е реализиран, а именно през 1995 г., приложима е хипотезата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, а не тази на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. За да е налице търпимост на строежа по относимата разпоредба, е необходимо кумулативно строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., или съгласно ЗУТ, но и строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. Последната предпоставка за търпимост не е осъществена в конкретния случай (нито се излагат такива твърдения от жалбоподателя, нито се представят доказателства в тази насока) и само на това основание е достатъчно да се приеме, че процесният строеж не е търпим.

За пълнота, отчитайки, че предмет на спора е втори отказ на АО за издаване удостоверение за търпимост на процесния строеж, издаден в резултат на решение № 1723/18.10.2023 г. по АД № 1644/2023 г. на Административен съд – Пловдив и предвид подробните доводи по жалбата отново за немотивираност на настоящия отказ, съдът намира за нужно да посочи следното:

Настоящият отказ не е лишен от мотиви в какъвто смисъл са подробните доводи по жалбата и представената писмена защита. За да го постанови, гл.архитект на Район Централен е приел, че липсва едно от кумулативните условия на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ/§16, ал.2 от ПР ЗУТ, а именно изграждането му да е било допустимо по разпоредите, които са действали по време на извършването му, или по действащите в момента разпоредби на ЗУТ.

На първо място по отношение на разпоредбите, действали по време на извършването на строежа:

Прието е в хода на административното производство, че процесният строеж е извършен към 1995 г.

Действащият регулационен и застроителен план за УПИ III-117, кв.9 по плана на [жк], [населено място], е одобрен със заповед № ИК-920/19.07.1991 г. Според този РП УПИ III-117 се образува от ПИ с идентификатор 56784.522.117 и ПИ 56784.522.881 по КККР на [населено място], а по застроителен план се предвижда нов начин и характер на застрояване като 56784.522.117.1 не е предвидена за запазване.

Процесната пристройка е реализирана на мястото на част от едноетажната паянтова сграда с идентификатор 56784.522.117.1 и извън нейния контур в посока северозапад като сградата е извън рамките на предвиденото по застроителен план ново застрояване. Съобразявайки последното обстоятелство, което не е спорно между страните, се налага извода, че процесната сграда не съответства на застроителния план, действащ както към момента на изграждането ѝ, така и към настоящия момент. Несъответствието ѝ с действащия за процесното УПИ застроителен план я прави недопустима съгласно действащите разпоредби на ПУП-ПЗ както към момента на реализирането на сградата, така и към настоящия момент. Действащият ЗП е от 1991 г., процесният строеж е от 1995 г. и не съответства на предвиденото застрояване по този план. Възраженията по писмената защита, че този ЗП не е приложен са ирелевантни към факта, че процесният строеж не съответства на предвижданията на ЗП.

Неоснователни са в тази връзка и възраженията по писмената защита, базирани на § 53, ал.2 от ПЗР към ЗИДЗУТ. Съгласно сочената алинея търпимите строежи по ал. 1, които нямат постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции. Процесната пристройката е извън контура на сградата с идентификатор 56784.522.117.1. Сградата с идентификатор 56784.522.117.1 няма траен градоустроиствен статут и на същата не следва да се изменя външното очертание в хоризонтално и вертикално отношение какъвто не е настоящия случай – каза се тя е извън контура на съществуващата паянтова едноетажна сграда и се явява триетажна масивна пристройка.

Вземайки предвид изложеното се налага извода, че процесната пристройка не е допустима съгласно действащите разпоредби на ПУП-ПЗ както към момента на реализирането на сградата, така и към настоящия момент.

Съобразявайки нормата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ/§ 16 ПР ЗУТ, съдът дължи и преценка за съответствието на процесния строеж към действащата към момента на изграждането му нормативна база, а така също и по ЗУТ.

Каза се пристройката е реализирана през 1995 г. като триетажна масивна сграда/пристройка със застроена площ 39,45 кв.м. към едноетажна паянтова сграда.

Съобразявайки нормата на чл.148, ал.1, т.1 от ППЗТСУ, действащ към момента на изграждането на процесната пристройка, същата се явява недопустима. Неоснователни са доводите по писмената защита, че неясно по какви данни гл.архитект приема пристройката за 3-ет. Въпросното обстоятелство е видно и от самата обяснителна записка към геодезическото заснемане, представено от жалбоподателя – л.19 по делото. Видно от тази обяснителна записка в приземния етаж са обособени антре, стълба, WC, мокро и складово помещение, на втория етаж са разположени дневна и кухня, а на третият частично подпокривен етаж, са разположени две спални и баня. Т.е. изискването на чл.148, ал.1, т.1 от ППЗТСУ да се пристрои или зимнично помещение, или преустройство на таванско помещение с надзид до 1.5 м към едноетажна сграда в конкретния случай не е спазено, защото имаме изграден едновременно и приземен етаж, и таванско помещение. Това прави процесната пристройка недопустима съгласно нормативната база, действала към момента на изграждането ѝ.

Дотолкова доколкото същата е разположена извън контура на предвиденото застрояване по действащия ПУП следва да се приеме, че тя е недопустима и съгласно ЗУТ.

По тези съображения жалбата се явява неоснователна.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. В. Г., [ЕГН], [населено място], [улица], против мотивиран отказ с изх. № 94012-35591(7) от 01.03.2024 г. на гл.архитект на Район Централен Община Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.