Определение по дело №518/2020 на Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№              / 26.10.2020 год., гр.Провадия

 

  Провадийският районен съд, на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                         Районен съдия: Елена Стоилова

 

като разгледа гражданско дело №518 по описа на съда за 2020 година, установи:

Производството образуването по искова молба от Гаранционен Фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ 2, представляван от Стефан Стоилков и Борис Михайлов – изпълнителни директори срещу Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.

Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да насрочи делото, да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

В исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд, на основание чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховане(отм.), сега 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане изплатил по щета № 110792/01.09.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 515.00 лв. при ПТП, настъпило на 10.08.2015г. на път VAR 2212 при км. 7 х 500, л.а. „Ситроен Ксара“, с ДКН В 7599 ВА.

Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът, който управлявайки л.а „Ситроен Берлинго“ с ДКН В 7260 ВА, при движение по път VAR 2212 при км. 7 х 500 посока с. Млада Гвардия по време на разминаване, не осигурява достатъчно голямо разстояние с насрещно движещия се л.а. „Ситроен Ксара“, с ДКН В 7599 ВА, удря го като така причинява процесното ПТП. В резултат на настъпилото ПТП ответникът виновно е причинил на л.а. „Ситроен Ксара“, с ДКН В 7599 ВА следните щети: увредени  предна лява врата, лайсна предна лява врата, преден ляв калник, мигач в преден ляв калник, подкланик преден ляв ПВЦ, странично ляво огледало, преден капак, ляв фар, облицовка предна броня +боя, лайсна лява в предна борня, джанта предно ляво колело, предна лява гума Мишлин, еърбег пасажер – 2 бр., еърбег седалка /облегалка водач, основа калник преден ляв, кормилна щанга лява, преден ляв носач, полувал преден ляв, рамка радиатор. Остойностяването на щетите е извършено въз основа на Методика за уреждане на претенции към Наредба № 24 за задължителното застраховане и е в размер на 1861.05 лева. Стойността на автомобила към момента на настъпване на ПТП-то е 2020 лева, поради което щетата е определена като тотална и на 04.02.2016г. на пострадалата е изплатено обезщетение в размер на 1515 лева.

Твърди се, че ищецът е поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но и до деня на подаване на исковата молба ответника не е погасил задълженията си.

Иска се на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, ответника да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд сума от 1 515.00 лв. представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 110792/01.09.2015г. обезщетение ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, направените но делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него се твърди, че искът е недопустим, тъй като в чл.288, ал.14 от КЗ (отм.) е предвидена възможност Гаранционен фонд да поиска установяване на вземането си по реда на заповедното производство по чл.417 ГПК, което не е сторено.

Твърди се, че вземането е погасено по давност – изминали са повече от 5 години от датата на увреждането.

Твърди се, че ответника не е надлежна страна в процеса, тъй като не е собственик на автомобила и не е задължен да сключва застраховка ГО.

Твърди се, че иска е неоснователен. Твърди се, че  ищецът произволно е определил обезщетението за пострадалия автомобил като не е отчел, че част от детайлите на увредения автомобил могат да се продадат, не е отчел, че автомобилът е бил на 15 години като е изчислил сума за възстановяването му в размер на 1519.73 лева с  нови части и материали. Твърди, че в случая следва да се приложи коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, че не е извършен оглед на увредения автомобил.

Твърди се, че не са доказани предпоставките на чл.45 ЗЗД – няма посочен механизъм на ПТП, че щетите са в причинна връзка с него, че за поправянето им е необходима претендираната сума.

Оспорва всички писмени документи по съдържание и достоверност на датите.

Правна квалификация на предявените искове:

Предявен  е осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал.7 вр. чл. 45 от ЗЗД.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

 Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че е настъпило процесното ПТП, за което е виновен ответника и в резултат, на което са настъпили имуществени щети на л.а. „Ситроен Ксара“, с ДКН В 7599 ВА, размера на щетите, пазарната стойност на увреденото МПС, липсата на застрахователни правоотношения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а „Ситроен Берлинго“ с ДКН В 7260 ВА и изплащането на посоченото обезщетение на пострадалото лице в посочения от ищеца размер.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи, че вземането е погасено по давност.

Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК указва на ищеца, че не сочи доказателства за механизма на ПТП-то и че настъпилите щети по увредения автомобил са в причинна връзка с виновното поведение на ответника.

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.

Ищецът следва да представи в оригинал преписката по щета № 11 0792/ 2015 г., предвид направеното искане от ответника.

Водим от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд             

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

  НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2020год. от 10:15 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА приложените към исковата молбата писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок до приключване на първото по делото заседание да представи в оригинал преписката по щета № 11 0792/ 2015 г..

НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

  УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

  ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните.

 

Определението не подлежи на обжалване. 

                                                                        

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….