Р Е Ш Е Н И Е №11
гр. Габрово, 22.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
двадесет и осми януари ................. през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г.
КОСЕВ
при
секретаря …..…ЕЛКА СТАНЧЕВА........... и в
присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№ 258 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК.
Жалбоподателят Г.Т.С. е обжалвал
Заповед №457/19.08.2020г. на Кмет на община Дряново, с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж, находящ се на ул. „*********“№*** в гр. Дряново, представляващ- сгради на допълващото
застрояване- „навес- барбекю“ и „навес от метална конструкция“, подробно
описани в Заповедта.
В жалбата се твърди, че Заповедта била незаконосъобразна,
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила по ЗУТ и ДОПК,
както и материалния закон. Според жалбоподателя изложеното в оспорения
административен акт не отговаряло на действителността, тъй като процесните
сгради не представлявали незаконен строеж.
Въз основа на изложените в жалбата доводи, доразвити в
съдебно заседание Г.С. претендира отмяна на постановената Заповед на Кмет на
община Дряново като незаконосъобразна. Заявява искане за присъждане на
разноски.
Процесуалният представител на Кмет на Община Дряново
оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Заинтересованата страна Б.Т.М. редовно призована не се
явява и не взема становище по подадената жалба.
Заинтересованата страна Г.П.С., редовно призована се
явява лично в съдебно заседание и не оспорва подадената жалба.
Така депозираната жалба е процесуално допустима, подадена
в законния срок, от надлежно легитимирана страна.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира
същата за неоснователна.
От събраните по делото писмени доказателства-
НА№130/07.12.1992г. т. II н.д.№526/1992г. на Нотариус с район на
действие РС Дряново, се установява по
безспорен начин, че жалбоподателят Г.Т.С. е съсобственик със заинтересованата страна Б.Т.М. на
недвижим имот: представляващ парцел ********* в кв. ** по плана на гр. Дряново, ПИ ************ по КК и КР на гр. Дряново. Г.Т.С. е придобил ид.ч. от процесния имот в
режим на СИО по време на брака си с Г.П.С.. По повод подадена Жалба №22
00-454/13.05.2019г. и №РБ-2163-09-261/19.07.2019г. от Б.Т.М. била извършена
проверка от служители на Община Дряново в процесния имот, собственост на Г.С.,
съпругата му Г.С. и Б.М.. Резултатът от проверката бил обективиран в
Констативен акт №2/06.04.2020г. По време на извършената проверка от общинската
администрация било установено, че изграден строеж в процесния ПИ ************ по КК и КР на гр. Дряново
представляващ: Сгради на допълващото застрояване- Навес-барбекю с размери
5м./5м. и Навес от метална конструкция с размери 3.10м./7.60м., като е
отразено, че и двата имота са на границите на съсобствениците. Изискани са
документи за собственост и строителни книжа за посочените по- горе имоти, както
и декларации за строителство на граница от съседите на съседните поземлени
имоти, но такива не са представени. При проверка в Община Дряново не са открити
строителни книжа, вкл. разрешение за строеж на процесните имоти.
Извършеното строителство било квалифицирано като
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Съставеният Констативен акт №2/06.04.2020г. бил връчен на
собственика на имота, като от него било подадено Възражение №22 00-
1031/07.08.2020г., в което били изложени подробни мотиви, които не били
възприети от административния орган.
Постановена е Заповед №457/19.08.2020г. от Кмет на Община
Дряново с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, находящ се в гр.
Дряново ул. „**********“№**
в гр. Дряново, представляващ- сгради на допълващото застрояване- „навес-
барбекю“ и „навес от метална конструкция“, подробно описани в Заповедта
По делото е допусната и приета СТЕ, в която вещото лице е
изложило мотиви в заключението си досежно законността на процесните строежи.
Не се оспорва факта, че собственици и изградили
установените като незаконни строежи са съсобствениците Б.Т.М. и Г.Т.С. ***.
Първият констатиран строеж е описан като „Навес- барбекю“
построен на границата на съседните УПИ **************/ и УПИ **************/. Конструкцията му е монолитна,
масивна, с три оградни стени от измазана тухлена зидария и дървен покрив покрит
с профилирана ламарина. Застроената му площ е 25кв.м., а конструктивна височина
2.60м.. Навесът превишава съседния терен на ПИ ************* с 1.0 м., а спрямо ПИ ************* навесът е на едно ниво с неговия
терен.
Вторият констатиран строеж представлява „Навес“ /вероятно
за паркиране на МПС/, като същият е построен на уличната регулация на улица с
о.т.174-187 и на 1, 40м. от имотната граница на съседния ПИ ***********. Констукциаята на навеса е метална,
сглобяема, без оградни стени- метални колони върху единични бетонови
фундаменти, метални ферми, покрити с профилна ламарина. Застроената площ на
навеса е 23.50кв.м., а височината 2.20м.
Строежът „навес- барбекю“ е от пета категория съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба №1/30.07.2020г.
за номенклатурата на видовете строежи.
Строежът „навес“ е от шеста категория съгласно чл. 137,
ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1/30.07.2020г. за номенклатурата на
видовете строежи.
В заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ
се потвърждават констатациите на административния орган, залегнали в оспорената
заповед че съгласно действащото законодателство, към настоящия момент двата
процесни имота представляват постройки на допълващото застрояване за
спомагателни и обслужващи дейности към основното застрояване в имота.
Съгласно чл. 41 от ЗУТ допълващото застрояване в
урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и
второстепенни постройки към сградите на допълващото застрояване и се разрешава
в съотвествие с предвижданията на ПУП. Когато в този план те не са предвидени,
същите се допускат от главния архитект на общината с виза по чл. 140 от ЗУТ,
издадена на собственика на имота.
По отношение на възможността за това процесните два имота
да се приемат като търпими строежи съгласно разпоредбите на ЗУТ и представената
от Г.Т.С. декларация по § 16 на ПР на ЗУТ. Г.С. е депозирал пред
административния орган, осъществяващ контрол на строителството нотариално
заверена декларация по §16 ал. 1 от ПР на ЗУТ съгласно която Г.С. е декларирал
че барбекюто е бивша селскостопанска постройка построена през периода
1982-1983г., а навеса е изграден през 1986г.
Правилно, в съответствие с останалите събрани по
административната преписка писмени доказателства проверяващите са установили,
че не следва да се кредитира с доверие така представената декларация от Г.С.,
тъй като бащата на С. е починал през 1992г., а майката, чийто наследник е
жалбоподателя е починала през 2012г. Към сочените в декларацията периоди от
време за които се твърди, че са изградени процесните строежи, имота е бил
собственост на родителите на Г.С. и те е следвало да учредят право на строеж на
дъщеря си и сина си или строителните книжа да бъдат издадени на тяхно име.
Доказателства за подобни твърдения липсват по административната преписка и не
са представени по делото.
В тази връзка правилни са изводите на административиня
орган, че процесните имоти нямат качествата на търпими строежи по смисъла на
§16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. В тази насока е и заключението на вещото лице, което
потвърждава така изложените доводи на администритивния орган.
Съгласно разпоредбите на чл. 121 и чл. 125 на Наредба №5
за правила и норми по ТСУ /действала за периода от м. септември 1977г. до м.
май 1995г./ второстепенните и стопанските постройки не могат да се разполагат
на уличната регулация или в близост до нея пред жилищната сграда. От
регулационната линия на съседните парцели те трябва да са на разстояние най-
малко 3м. или най- малко на 1, 50м. от южната, югоизточната или югозападната
линия. Те могат да се разполагат на страничната регулационна линия, при условие
че калканната им страна покрива калканната стена на заварена ограда в съседния
парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел. Въведено е
ограничение за второстепенните постройки които не може да са с площ над
20кв.м., а за стопанските постройки няма ограничение.
С оглед разпоредбата на чл. 91 и сл. от Наредба №5 за
правила и норми по ТСУ в парцелите се разрешава изграждане на паркинги и гаражи
най- малко на 3м. от регулационните линии към съседите или на 1, 50м. от
южната, югозападната или югоизточната регулационна линия към съседите. Те могат
да се строят на уличнорегулационната линия.
При така изложеното,
при условие че както твърди жалбоподателя изградения „навес- барбекю“ е
построен през периода 1982г.- 1983г., то по действащата към твърдяния период
нормативна уредба този строеж е бил допустим по местонахождение на изграждането
му. Същият не отговаря на изискването калканната му стена да покрива калкантата
стена на заварена сграда в съседние парцел или да е налице писмено изразено
съгласие на собственика на съседния парцел за изграждането й. Не са налице и
изискуемите съгласно чл. 225 от ППЗТСУ разрешение за строеж и одобрени
архитектурни проекти по чл. 234 от ППЗТСУ.
Съгласно действащата към момента нормативна уредба ЗУТ и
Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони допълващото застрояване в УПИ се състои от спомагателни,
обслужващи, стопански и второстепенни постройки. В чл. 41- чл. 47 от ЗУТ са
разписани правилата за разполагане на допълващото застрояване в УПИ. По тези
норми няма ограничения за застроената площ на подобни постройки. Те могат да се
разполагат на вътрешната граница на УПИ, при условие че калканната им стена
покрива калканната стена на заварена или новопредвидена постройка. При
свободното разполагане постройките на допълващото застрояване с височина до 3,
60м. трябва да са най- малко на 3.00м. от вътрешните граници, а когато са с
височина до 2,50м.- най- малко на 1,50м. от южната, югозападната и югоизточната
граница на съседния УПИ. Съгласно чл. 148 и чл. 151 от ЗУТ за постройките на
допълващото застрояване не се изисква издаване на разрешение за строеж, но се
изисква одобряване на инвестиционен проект съглазно чл. 147 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбите на действащото към момента
законодателство първия имот, представляващ „навес- барбекю“ има
характеристиките на постройка на дпълващото застрояване за спомагателни нужди
към основното застрояване. Първоначално изградената постройка е била стопанска,
а впоследствие е преустроена на „навес- барбекю“, като няма данни кога е
осъществено това. Свидетелите Н.и Д. в съдебно заседание подкрепят
твърденията на жалбоподателя Г.С., че изграждането й е през 1982- 1984г., по
времето когато е бил жив бащата на С. и той е бил собственик на имота. Според
вещото лице за преустрояването на съществуващата стопанска сграда в „навес-
барбекю“ е било необходимо да са налични издадени строителни книжа, каквито не
са представени по делото и за които не се твърди че съществуват.
По отношение на изградения „навес от метална конструкция“
същия има характеристиките на постройка на допълващото застрояване за
обслужващи нужди към основното застрояване. Същият е установен и от вещото лице
като недопустим като местоположение, тъй като е разположен на 1, 40м. от
границата на съседния имот, вместо на изискуемите 1, 50м.
Вещото лице е категорично в заключението си, че и двете
постройки на допълващото застрояване, предмет на процесната заповед не
представляват второстепенни постройки- лятна кухня или лека постройка за
отоплителни материали и инвентар, квалифицирани в чл. 46 и чл. 47 от ЗУТ. В
съдебно заседание експерта пояснява, че няма ясно разграничителен критерий за
понятията лятна кухня и барбекю, но в случая категорично е че процесния
„строеж“ представлява навес- барбекю.
От изложеното
по- горе се налага извода, че правилно посочените в оспорената заповед строежи,
представляващи сгради на допълващото застрояване- „навес- барбекю“ и „навес от метална
конструкция“, подробно описани в Заповедта са квалифицирани като незаконни. Същите са изградени в
разрез с нормативните разпоредби като месторазположение в парцела и спрямо
съседните имоти и не притежават изискуемите строителни книжа, необходими за
изграждането им.
Липсват данни посочените два строежа да имат
характеристиките и следователно да могат да се определят като търпими строежи
предвид данните като период евентуално за тяхното изграждане.
В този смисъл неоснователни са твърденията на
жалбоподателя, че в случая не е налице нов строеж, а съществуващите само са
преустроени селскостопански постройки и не са необходими строителни книжа за
изграждането им. Наличието на нов строеж се установява както от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, така и от извършения оглед на място от
служителите на Община Дряново. Безспорно е установено, че за този строеж
липсват издадени строителни книжа и документи каквото е изискването на ЗУТ.
Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав
счита жалбата на Г.Т.С. *** за неоснователна, като не споделя изложените в нея
доводи за отмяна на постановения административен акт.
При преценка на оспорения административен акт на Кмет на
Община Дряново съдът не установи пороци, водещи до неговата отмяна. Цитираният
административен акт е правилен, законосъобразен и мотивиран. Постановен в
предписаната от закона форма, от компетентен административен орган в кръга на
правомощията му. Не са налице твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения
при постановяването му. При провеждане на административното производство са
спазени всички указани в ЗУТ изисквания.
При преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за
отмяна на постановената Заповед №457/19.08.2020г. на Кмет на Община Дряново.
Съдът не приема изложените от жалбоподателя доводи за отмяна на постановения
административен акт, поради което същият като правилен и законосъобразен следва
да бъде оставен в сила по изложените по- горе съображения.
Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав на
АС Габрово счита, че жалбата на Г.Т.С. *** следва да бъде оставена без
уважение. Заповед №457/19.08.2020г. на Кмет на Община Дряново е правилна и
законосъобразна, поради което и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът отхвърля
оспорването на Г.Т.С. *** против Заповед №457/19.08.2020г. на Кмет на Община
Дряново, като неоснователно и недоказано.
В съдебно заседание
по делото процесуалният представител на ответника поддържа искане за присъждане
на разноски по делото за възнаграждение за адвокат. Въпросът за реда за
присъждане на разноски не е уреден в чл. 143 АПК, поради което и на основание
чл. 144 от същия кодекс следва да бъдат приложени разпоредбите на ГПК, а
конкретният случай попада в хипотезата на чл. 78 от ГПК, а именно когато делото
е решено в полза на държавно учреждение или община, осъденото лице е длъжно да
заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски, включително
адвокатско възнаграждение, ако държавното учреждение или общината са били защитавани
от юрисконсулт.
Молителят е посочил
конкретен размер на възнаграждението, като е представил и данни за извършено
плащане от страна на ответния административен орган в размер на 1740 лева. В
случая липсва своевременно заявено възражение за прекомерност на осн. чл. 78,
ал. 5 ГПК на претендираното като разноски възнаграждение за адвокат от страна
на жалбоподателя и неговия пр. представител по делото поради което искането за
присъждане на разноски следва да бъде уважено в пълно заявения размер. По тези
съображения молбата за присъждане на разноски, в полза на Кмет на Община
Дряново - ответник по делото, следва да се уважи в посочения по-горе размер.
Предвид изхода на делото Г.Т.С. *** следва да заплати на Кмет на Община Дряново
направените разноски, представляващи
възнаграждение за адвокат, осъществил пр. представителство и защита по
Адм. дело №258/2020 г. по описа на Административен съд Габрово в размер на
1740.00 (хиляда седемстотин и четиридесет) лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕ на Г.Т.С. *** против Заповед №457/19.08.2020г. на Кмет на Община
Дряново, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА Г.Т.С. *** да
заплати на Кмет на Община Дряново направените разноски, представляващи
възнаграждение за адвокат по Адм. дело №258/2020г. по описа на Административен
съд Габрово в размер на 1740.00 (хиляда седемстотин и четиридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда
на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :