№ 2398
гр. С., 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110158486 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 230953/28.10.2022
г., с която от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ против К. А. Б. - А., ЕГН ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за стопански нужди,
за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 52086/17.03.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. А. Б. - А., ЕГН ********** за
суми, както следва: 1/ сумата от 677,29 лева (шестстотин седемдесет и седем лева
и 29 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., до имот,
представляващ апартамент № 152, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11,
абонатен № 116984, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 96,48 лева (деветдесет и
шест лева и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2019 г. до 07.03.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
1
енергия; 3/ сумата от 34,23 лева (тридесет и четири лева и 23 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент №
152, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11, абонатен № 116984, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.03.2022 г. до изплащане
на вземането; 4/ сумата от 6,22 лева (шест лева и 22 стотинки) , представляваща
мораторна лихва за период от 31.03.2019 г. до 07.03.2022 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение. На 31.03.2022 г. е издадена заповед по чл.
410 ГПК. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на К. А. Б. - А., ЕГН
********** на основание чл. 47, ал. 5 ГПК без да са събрани достоверни данни,
че същата не живее на установения по делото адрес. В тази връзка, ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената
заповед за изпълнение, претендирани от Димитринка Исаева Аврамова, на
29.03.2022 г. Исковата молба е подадена на 28.10.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК/.
В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма /.../ ООД, като в
тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Поддържа, че ответницата дължи и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не била заплатила за процесния период,
поради което изпаднала и в забава по отношение изпълнението на това си
задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че К. А. Б. - А., ЕГН ********** дължи в полза на
2
/.../ ЕАД, ЕИК /.../ суми, както следва: 1/ сумата от 677,29 лева (шестстотин
седемдесет и седем лева и 29 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2018 г. до
30.04.2021 г., до имот, представляващ апартамент № 152, находящ се в гр. С., ж.к.
/.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11, абонатен № 116984, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 96,48 лева (деветдесет и шест лева и 48 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2019 г. до 07.03.2022 г., върху главницата за
цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 34,23 лева (тридесет и четири
лева и 23 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот,
представляващ апартамент № 152, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11,
абонатен № 116984, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 6,22 лева (шест лева и 22
стотинки) , представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2019 г. до
07.03.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за
които суми на 31.03.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 14135/2022 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски в исковото и заповедното
производство и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение
в производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК /а и след неговото изтичане
до настоящия момент/ от името ответника не е депозиран отговор на исковата
молба.
С молба вх. № 11711/17.01.2023 г., подадена от името на ответника К. А. Б.
– А. се заявява, че ответницата пребивава за постоянно в чужбина, като при
прибирането си в България през месец ноември 2022 г. получила съдебните книжа
по настоящото производство, от които разбрала за претенциите на /.../ ЕАД за
заплащане на сума, представляващи стойност на доставена и потребена топлинна
енергия и на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния имот, , представляващ апартамент № 152, находящ се в гр. С., ж.к. /.../,
бл. 2, вх. Е, ет. 11. Към молбата се прилага и платежно нареждане от 25.11.2022 г.
за сумата от 385 евро /с левова равностойност от 753,00 лева/, преведена по сметка
на /.../ ЕАД, посочена в исковата молба, за която се сочи, че е за погасяване на
сумите по предявените за разглеждане в настоящото производство обективно
3
кумулативно съединени положителни установителни искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
4
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
5
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "/.../" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
6
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за собственост на жилище (апартамент), построено на държавно
място от ЖСК „Слаботоков завод“, гр. С. № 161, том LXXXXVII, дело №
18953/1993 г. на нотариус И. Н. при Софийска нотариална служба при Софийски
районен съд, се установява в производството, че А. С. А., ЕГН ********** и Е. П.
А., ЕГН **********, са придобили собствеността върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 152, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници изх. № РКС20-ТД26-1452/22.10.2020 г., издадено от
Столична община, район /.../, се установява в производството, че А. С. А., ЕГН
********** е починал на 19.12.2010 г., като е оставил за свои наследници по закон
съпругата си Е. П. А., ЕГН ********** и дъщеря си К. А. Б. – А., ЕГН **********.
Установява се още, че Е. П. А., ЕГН ********** е починала на 07.01.2017 г. /т.е.
преди процесния период/.
От събраните и обсъдебни по-горе доказателства се установява в
производството, че през процесния период /01.10.2018 г. – 30.04.2021 г./ именно
ответницата К. А. Б. – А., ЕГН ********** е била собственик на недвижим имот,
представляващ апартамент № 152, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11,
респективно е била и клиент на топлинна енергия, като същевременно и това
обстоятелство не се оспорва от ответницата.
Следователно за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2021 г. ответницата К. А. Б. –
А., ЕГН ********** е следвало да отговаря за заплащане на стойността на
потребената в процесния имот топлинна енергия, в качеството си на собственик на
недвижим имот, представляващ апартамент № 152, находящ се в гр. С., ж.к. /.../,
бл. 2, вх. Е, ет. 11.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
7
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.10.2018 г. – м. 04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството „/.../“ ООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите.
Установява се още, че през процесния период в апартамент № 152 не е имало
отоплителни тела, а само монтирана в банята на имота щранг-лира, както и че в
имота е имало монтиран и узаконен водомер за отчитане потреблението на топла
вода. Установява се още, че през процесния период за имот, представляващ
апартамент № 152, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11, е начислявана
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределена пропорционално
на отопляемия обем на имотите по проект, който за процесния имот е 163,03 куб.
метра. Установява се още, че са взети предвид и технологичните разходи в
абонатната станция за процесния период, които са за сметка на топлопреносното
предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия
топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа
експертиза се установява още, че за процесния период за топлоснабдения имот е
начислена топлинна енергия за отопление на имот /отдадена от монтираната в
банята на имот щранг-лира/ в размер от 167,08, топлинна енергия, отдадена от
8
сградна инсталация в размер от 456,00 лева и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване в размер от 13,40 лева. Установява се също, че през процесния
период фирма за дялово разпределение /.../ ООД редовно и на конкретна дата е
изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна
енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, като общо за периода м.
10.2018 г. – м. 04.2021 г. има сума за връщане в размер на 6,33 лева, която сума
следва да се приспадне от общо дължимата сума за топлинна енергия през
процесния период. От заключението се установява още, че фирмата за дялово
разпределение е спазила методиката и изискванията на Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването от април 2007 г., действаща през процесния период, при
извършване на дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. С., гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа
експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните й размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в абонатната
станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 636,48 лева, за чието заплащане следва да отговаря
ответникът К. А. Б. – А..
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът К. А. Б. – А. дължи на ищеца
сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия, се явява основателен и доказан до размера
от 636,48 лева и за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2021 г.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 96,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 16.07.2019 г. – 07.03.2022 г., върху главницата за доставена и
9
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „/.../“ ЕАД на клиенти в гр. С., приети с Решение по Протокол №
7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “/.../” ЕАД и одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 636,48 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.12.2018 г. до 07.03.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 16.07.2019 г. – 07.03.2022 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от
ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на 90,67 лева /изчислена
по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор/.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 16.07.2019 г. – 07.03.2022 г. и за размер от 90,67 лева.
10
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 34,23 лева за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „/.../” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 34,23 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор от
03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между /.../ ЕАД и /.../
ООД и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на дейностите,
включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.02.2019 г. – 30.04.2021 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
6,22 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 31.03.2019 г. – 07.03.2022 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
11
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Същевременно от към молба вх. № 11711/17.01.2023 г., подадена от името на
ответника К. А. Б. – А. се прилага платежно нареждане от 25.11.2022 г. за сумата
от 385 евро /с левова равностойност от 753,00 лева/, преведена по сметка на /.../
ЕАД, посочена в исковата молба, за която се сочи, че е за погасяване на сумите по
предявените за разглеждане в настоящото производство обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове. Платежното нареждане и
плащането на горепосочената сума не се оспорват от ищеца, а дори изрично се
признават от същия видно от изявленията, направени от процесуалния
представител на ищеца в проведеното по делото открито съдебно заседание на
06.02.2023 г. Същевременно по делото не са представени доказателства, че сумата
от 385,00 евро е постъпила на дата различна от посочената в представеното
платежно, а именно 25.11.2022 г.
Настоящият съдебен състав намира, че с извършеното плащане следва да се
извърши погасяване на сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове, чиято дължимост се установи по делото.
Доколкото в платежното не се посочва изрично точно кои суми се погасяват с
извършеното плащане, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 ГПК.
Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че с извършеното от
ответницата плащане /от 25.11.2022 г./ в цялост е погасено вземането на ищеца за
сумата от 90,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2019 г.
– 07.03.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия.
С извършеното от ответницата плащане /от 25.11.2022 г./ в цялост е погасено
вземането на ищеца за сумата от 34,23 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2019 г. до
30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 152, находящ се в гр. С., ж.к.
/.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11, абонатен № 116984, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането
/25.11.2022 г./ в размер на 2,42 лева.
С остатъка от 625,68 лева, настоящият съдебен състав намира, че следва да е
погасена сума, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., до имот,
представляващ апартамент № 152, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11,
12
абонатен № 116984.
Следователно непогасена остава главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., до
имот, представляващ апартамент № 152, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е,
ет. 11, абонатен № 116984 в размер на 10,80 лева, до който именно размер
предявеният иск за главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., до имот, представляващ
апартамент № 152, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11, абонатен №
116984, следва да бъде уважен. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и
законна лихва върху погасена в хода на производството главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 17.03.2022 г. /датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда/ до 25.11.2022 г. /датата на извършеното плащане на главницата/ в размер на
44,15 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен калкулатор на
НАП/.
В останалата част предявените срещу ответника искове следва да бъдат
отхвърлени, предвид изложените по-горе мотиви /при съобразяване и на
извършеното плащане в хода на производството/.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 75,00 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 14135/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 25,00 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 14135/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
13
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
К. А. Б. – А., ЕГН **********, с адрес: в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11, ап. 152,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. /.../ № /.../, сумата от 70,13 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 14135/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете /при съобразяване на
обстоятелството, че част от исковите претенции се отхвърлят поради извършено
от ответника плащане в хода на процеса, респективно, че за тази част се дължат
разноски на ищеца, доколкото плащането е извършено в хода на делото,
респективно ответницата е дала повод за завеждане на делото/.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът К. А. Б. – А.,
ЕГН **********, с адрес: в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11, ап. 152, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. /.../ № /.../, сумата от 444,17 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 58486/2022 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, съразмерно на уважената част от исковете /при съобразяване на
обстоятелството, че част от исковите претенции се отхвърлят поради извършено
от ответника плащане в хода на процеса, респективно, че за тази част се дължат
разноски на ищеца, доколкото плащането е извършено в хода на делото,
респективно ответницата е дала повод за завеждане на делото/.
От името на ответника К. А. Б. – А., ЕГН ********** не са претендирани
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 14135/2022 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, като не са представени и доказателства за извършването на
такива, поради което и в полза на ответника не следва да се присъждат разноски в
производството по ч.гр.д. № 14135/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника К. А. Б. – А., ЕГН ********** не е направено искане
за присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 58486/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, като не са представени и доказателства за
извършването на такива, поради което и в полза на ответника не следва да се
присъждат разноски в производството по ч.гр.д. № 14135/2022 г. по описа на СРС,
14
II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против на К. А. Б. –
А., ЕГН **********, с адрес: в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11, ап. 152, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че К. А. Б. – А.,
ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, сумата от 10,80 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., до имот, представляващ апартамент № 152, находящ
се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11, абонатен № 116984, ведно със законна
лихва от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 31.03.2022 г. по гр.д. №
14135/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 10,80 лева до пълния предявен размер от 677,29 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. А. Б. – А., ЕГН **********, с
адрес: в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11, ап. 152 дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. /.../ № /.../ сумата от 44,15
лева, представляваща законна лихва върху погасена в хода на делото главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 17.03.2022 г.
/датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в съда/ до 25.11.2022 г. /датата на извършеното плащане на главницата/
ОТХВЪРЛЯ предявения, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, от
името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ №
/.../ против К. А. Б. – А., ЕГН **********, с адрес: в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет.
11, ап. 152, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, К. А. Б. – А., ЕГН **********, дължи в полза на /.../ ЕАД,
ЕИК /.../ сумата от 96,48 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2019 г. до 07.03.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 31.03.2022 г. по гр.д. № 14135/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
15
ОТХВЪРЛЯ предявения, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, от
името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ №
/.../ против К. А. Б. – А., ЕГН **********, с адрес: в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет.
11, ап. 152, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД,
че К. А. Б. – А., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, сумата от
34,23 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, представляващ
апартамент № 152, находящ се в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11, абонатен №
116984, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
31.03.2022 г. по гр.д. № 14135/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление: гр. С.,ул. /.../ № /.../ против К. А. Б. – А., ЕГН **********, с
адрес: в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх. Е, ет. 11, ап. 152, иск с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че К. А. Б. – А., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../
сумата от 6,22 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2019 г.
до 07.03.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
31.03.2022 г. по гр.д. № 14135/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА К. А. Б. – А., ЕГН **********, с адрес: в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх.
Е, ет. 11, ап. 152 да заплати в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. /.../ № /.../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 70,13
лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 14135/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. А. Б. – А., ЕГН **********, с адрес: в гр. С., ж.к. /.../, бл. 2, вх.
Е, ет. 11, ап. 152 да заплати в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. /.../ № /.../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 444,17
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 58486/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните! Препис от решението да се
изпрати на ответника К. А. Б. – А., ЕГН ********** на посочения от последната
16
електронен адрес: ************@*****.***.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17