Определение по дело №40/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 януари 2023 г.
Съдия: Йорданка Христова Матева
Дело: 20237060700040
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 35

 

гр. Велико Търново, 23.01.2023 г.

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: ЙОРДАНКА МАТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Матева адм. д. № 40/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Настоящето производство е образувано по жалба от Р.С.Ф. ***, чрез *** И.Р. против мълчаливия отказ на Управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) да му изплати дължимото парично обезщетение за ползване на отпуск по чл. 164в от КТ за периода от 03 до 09 октомври 2022 г.

С придружителното писмо към жалбата сочения за ответник е оспорил жалбата като недопустима с мотива, че управителя на НОИ има изчерпателно изброени правомощия в КСО, сред които не са отпускането на каквито и да е обезщетения, вкл. последният не е компетентен да прецени правото по чл. 53д, ал. 1 т КСО на жалбоподателя като баща. Сочи, че съгласно чл. 40, ал. 3, изр. второ от КСО орган с такава компетентност е длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащане на обезщетения и помощи в съответното ТП на НОИ. Ето защо сочения за ответник като некомпетентен по искането не може да формира мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен контрол.

 

Като взе предвид жалбата и изпратената преписка от НОИ, вкл. с уточнението от 20.01.2023 г. съдът намира следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Р.С.Ф. е баща на близнаци, родени на *** от М.Н.Ф. като майка.

През м. септември 2022 г. г-н Ф. подал молба до работодателя си МБАЛ „Св. Анна“, гр. София за ползване на отпуск по чл. 164в от КТ като баща на горепосочените две деца. Във връзка с тази му молба, от своя страна, работодателят му МБАЛ „Св. Анна“, гр. София, като осигурител подал Удостоверение по чл. 53ж от КСО – Приложение № 10 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, с вх. № Р14-21-000-00-**********/10.10.2022 г. до Директора на ТП на НОИ – София. В отговор, от ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е изпратена съобщение с изх. № Ф-21-999-00-**********/27.10.2022 г. с което е посочена нередност на подаденото уведомление и е указано на адресата му (болницата) заличаване на подаденото удостоверение и разрешаването на друг законоусановен отпуск на лицето, с мотива, че същият няма право на отпуска по чл. 53ж, ал. 1 от КСО за отглеждане на дете до навършване на 8 годишна възраст в размер на 2 месеца, защото условието за това е същият да не е ползвал отпуските при раждане на детето и отглеждането му до 2 годишна възраст, които има право да ползва със съгласието на майката, защото неговите деца не са навършили посочените години 2 години и така не е изчерпана възможността за тези отпуски, които са предшестващи процесната. Няма данни за това кога и как това предписание е връчено на осигурителят и работодател на жалбоподателя, но не е спорно, че то е изпълнено – представено е ново Удостоверение от болницата - от 02.11.2022 г., за заличаване на предходното, с което данните да заличени и на г- н Ф. е предоставен друг отпуск за периода – неплатен.

Междувременно, на 01.11.2022 г., то г-н Ф. е стартирал кореспонденция с НОИ относно правото му на отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст, като на 03.11.2022 г. е изготвено Писмо от Директора на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ в НОИ до жалбоподателя, с чисто информативен характер, в което по същество се съдържат тълкувания на закона, разяснения по прилагането ум и изобщо информация за възможността за ползването на претендирания отпуск от жалбоподателя.

На 07.11.2022 г. г- н Ф. е депозирал „жалба“, в която е посочил, че оспорва документ с изх. № Ф- Ф-21-999-00-**********/27.10.2022 г., който документ, както се посочи е разпореждане на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите до осигурителя и работодател на жалбоподателя - МБАЛ „Св. Анна“, гр. София за заличаване на подаденото удостоверение от същата болница и разрешаването на друг законоустановен отпуск на лицето. Във връзка с тази жалба, от НОИ е изискано становище от МТСП по поставените въпроси за ползването на отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст с писмо на подуправителя на НОИ изх. № 9001-40-791#/16.11.2022 г., като зам. министърът на труда и социалната политика е изготвил отговор с копие до жалбоподателя от 28.11.2022 г., в което по същество от министерството отново е застъпена тезата, че претендираният отпуск от г-н Ф. е бащи на деца, навършили 2 годишна възраст, какъвто жалбоподателят още не е. Няма данни кога и как това писмо е съобщено на жалбоподателя.  

 

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата, с което е сезиран е недопустима, като подадена срещу акт, който няма характеристиката на административен акт по смисъла на чл. 21 и чл. 58 от АПК. Съображенията на съда са следните:

Жалбата е подадена срещу несъществуващ административен акт. По същество жалбоподателя претендира, че като родител на двете си деца, за които е безспорно, че към м. октомври 2022 г. са на възраст от 9 месеца, има право на отпуск по чл. 164в от КТ и съответно – на обезщетение за периода на този отпуск по чл. 53ж от КСО, което неоснователно сочения за ответник – управител на НОИ, отказва мълчаливо да му предостави.

Според чл. 53д. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 1.08.2022 г.) от КСО, ал. 1, осигуреният за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) има право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, когато има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск и не му е изплащано обезщетение по чл. 50, ал. 7, чл. 51, чл. 53, ал. 2 или чл. 53в, ал. 3.

Ал. 2 предвижда когато на бащата (осиновителя) е изплащано обезщетение по чл. 50, ал. 7, чл. 51, чл. 53, ал. 2 или чл. 53в, ал. 3 за период, по-кратък от два месеца, той има право на обезщетението по ал. 1 в размер на разликата между два месеца и периода на изплащане на съответните обезщетения.

Чл. 53е регламентира срока за представяне на документи и данни за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси - в срока по чл. 40а, т. 1, а самоосигуряващите се лица – до 10-о число на месеца, следващ този, от който се иска изплащане на обезщетението.

 А чл. 53ж от КСО регламентира размер на обезщетението  за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), както следва: 

(1) На осигурения за общо заболяване и майчинство баща (осиновител) през време на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се изплаща парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(2) Паричното обезщетение по ал. 1 не се изплаща при смърт на детето, лишаване на бащата от родителски права или ограничаването им, даване на детето за осиновяване, при прекратяване на осиновяването, при настаняване в детско заведение на пълна държавна издръжка или по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

(3) Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение по ал. 1, когато отговарят на условията по чл. 53д.

Т.е. цитираните норми от КСО най общо казано регламентират правото на парично обезщетение на баща (осиновител) през време на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст и реда за неговото получаване.

Соченият за ответник по делото от жалбоподателя няма никакво отношение в производството във връзка с посоченото обезщетение, защото по силата на чл. 40, ал. 3 от КСО паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (*** – IBAN), ***, лицензиран от Българската народна банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на територията на страната. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ (бел. моя). Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.

Т.е правомощието за преценката на правото на обезщетението на баща (осиновител) през време на отпуска за отглеждане на дете до 8-годишна възраст е на ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, а не на управителя на НОИ. В този смисъл последният обективно не може нито да се произнесе по такова искане, нито да постанови мълчалив отказ непроизнасяйки се по същото.

Същевременно, управителят на НОИ не е и горестоящ и/или контролен орган по отношение на ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП На НОИ, доколкото съгласно чл. 117, ал 1, т. е от КСО такъв е ръководителя на съответното ТП на НОИ, който е компетентен да разглежда жалби срещу разпорежданията за отказ за изплащане на парични обезщетения.

Т.е. управителят на НОИ няма компетенции да прецени нито правото на обезщетение от вида на претендираното от жалбоподателя, нито да провери преценката на компетентния орган като решаващ по негова жалба.

В тази връзка следва да се посочи, че жалбоподателят принципно може да оспорва само актовете, чийто адресат е – не и тези по които е адресат неговия работодател като осигурител, друг  е въпросът, че дори и по тях решаващ орган е ръководителя на ТП на НОИ. 

От друга страна, наличието на право на отпуск по чл. 164в от КТ не е въпрос от компетентността на НОИ (или МТСП) изобщо, доколкото се касае за чисто трудовоправни отношения – между работодателя и работника. КТ предвижда редът за ползване на отпускът да се определи в Наредба на МС. Съгласно чл. 46ж от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 164в, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление-декларация съгласно приложение № 15 за всеки отделен случай, подадено от бащата (осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска. Работодателят е длъжен да предостави отпуска от деня, посочен в заявлението-декларация. Когато бащата (осиновителят) няма право на този отпуск, работодателят е длъжен в 7-дневен срок писмено да го уведоми за това, като мотивира отказа си. Т.е. касае се за въпрос от негова преценка, не на НОИ.

Както се каза, административни са отношенията само във връзка с обезщетението, но компетентните органи на НОИ този въпрос са ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ и ръководителя на съответното ТП на НОИ след това евентуално, като решаващ орган по жалба на осигуреното лице срещу разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. Управителя на НОИ няма подобни правомощия. За прецизност следва да се посочи, че правомощията на последния са лимитативно изброени в чл. 37, ал. 2 и 5 от КСО и сред тях няма предвидени такива изобщо, свързани с преценката на правото на обезщетения на осигурени лица.

След като това е така, сезирането на управителя на НОИ с каквото и да е заявления, молби, жалби и прочие  искания за обезщетение не може да произведе задължение за последния за произнасяне и мълчанието му, или непроизнасянето му, не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК, който може да се оспорва в сроковете по чл. 149 от АПК и да бъде годен за съдебен контрол по критериите на чл. 146 от АПК, доколкото управителят на НОИ не е бил длъжен да се произнася с индивидуален административен акт по искането на жалбоподателя за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Липсата на годен за обжалване по смисъла на чл. 21 от АПК административен акт, респ. приравнения на изричен акт "мълчалив отказ" води до липса на предмет на жалбата, поради което същата като процесуално недопустима не подлежи на разглеждане. 

Ето защо същата следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати. Съдът не дължи и препращане никому, доколкото не се твърди и доказва жалбоподателят да е депозирал заявление за отпускане на обезщетение отглеждане на дете до 8-годишна възраст до НОИ изобщо, тъй като от допълнително представеното уточнение от ответника се установява, че от Заявление – декларация по чл. 7а към чл. 4, т. 7 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване не е подавано. От друга страна, оспорваното разпореждане за заличаване на данни от осигурителя не е адресирано до г-н Ф. и не произвежда права и задължения за него, за да го оспорва. Принципно, ако същият претендира обезщетение от вида на процесното следва да подаде Заявление – декларация по чл. 7а към чл. 4, т. 7 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване и при евентуален отказ от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ да оспори същия пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, а решението на последния (ако не уважава жалбата му) – пред настоящия съд.

 

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Р.С.Ф. *** против мълчаливия отказ на Управителя на Националния осигурителен институт да му изплати дължимото парично обезщетение за ползване на отпуск по чл. 164в от КТ за периода от 03 до 09 октомври 2022 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 40/2023 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

Препис от настоящето определение да се изпрати на страните.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: