МОТИВИ
към Решение № 92 по АНД № 1234/2019 ГОД. по описа на РС Сливен, изготвени на 18.03.2019 год.
С
постановление от 22.08.2019 год. РП-Сливен е направила предложение обвиняемата Д.И.С. да бъде
призната за виновна и да бъде освободена от наказателна отговорност за
извършено от нея престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, предл.2, вр.чл.342,
ал.1 от НК, за това, че на 03.03.2019г., в с.Тополчане, общ.Сливен, при управление
на МПС -л.а.“Алфа Ромео" с per. № СН7125КА нарушила правилата за движение
по пътищата а именно:
Чл. 5. ЗДвП (1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди:(2) Водачът на пътно
превозно средство е длъжен:1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства. Чл. 20. ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002
г) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 а.) Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Чл. 116 ЗдвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от
07.08.2012 г.) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда, изразяваща се в „трайно затрудняване
движенията на десен долен крайник“, на Божидар Георгиев Димитров, роден на *** г.
Предлага на обвиняемата да бъде наложено административно наказание „глоба“ на
основание чл. 78а от НК.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание изразява
становище, че обвинението спрямо обвиняемата е доказано безспорно и
категорично. Счита, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК, поради което
предлага обвиняемата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение и бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
"глоба" в минимален размер. Предлага на обвиняемата да не бъде
налагано наказание „лишаване от право да управлява МПС.
Защитникът
на обвиняемата пледира последната да бъде оправдана, каквото искане отправя и
обв. С..
След като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено следното:
Обвиняемата Д.И.С.
е родена на *** ***. Същата е българска гражданка, омъжена, с висше
образование, работи.
Обвиняемата С. е правоспособен
водач на МПС в категориите В и М, за което притежава и валидно издадено СУМПС №
*********. До настоящият момент има едно
предходно нарушение на ЗДвП от 2017 год. по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
На 03.03.2019г., около 12.30
ч. обвиняемата С. управлявала лек автомобил “Алфа Ромео“ с ДК № СН 7125 КА в с.
Тополчане, общ. Сливен, като се движела по ул. „Максим Горки“, със скорост на
движение около 18 km/h. С. била сама е колата. Времето било сухо и слънчево и
имало добра видимост. Движението се в дясната част на дясната лента на платното за движение. Опасната зона
за спиране на автомобила при тази скорост на движение е била около 7,8 - 8 метра.
Движейки се по цитираната улица, от лявата й страна, в ляво от платното за
движение, са се движили група деца, сред които и малолетният пострадал Божидар
Георгиев Димитров, роден на 31.08 2013 г. Едно децата било по-големия брат на
Димитров – Димитър Димитров, също малолетен, но родилите им не ги придружавали.
Както вървели, пострадалият Божидар Димитров и братовчед му Георги започнали да
се гонят по улицата. В един момент Божидар Димитров се е отделил от групата
и навлязъл на платното за движение. Скоростта
му на движение при бягане, е била около
8,5 km/h Обвиняемата възприела групата деца, които са се движили по левия
затревен тротоар и срещу автомобила. Тя не намалила
скоростта си и не спряла. В момента на навлизане на детето Божидар на платното
автомобилът “Алфа Ромео“ е бил с предния габарит на разстояние от 4 м от
мястото на удара. Пешеходецът Божидар Георгиев Димитров е продължил движението
си напречно и от ляво надясно за обвиняемата. Тогава обаче последвал удар между
тялото на детето и страничната лява част на процесния автомобил, управляван от
обвиняемата, в областта на задния ляв панел на МПС-то. Обвиняемата е възприела
опасността и е предприела спиране, но ударът с детето Божидар е настъпил. В
резултат на настъпилия контакт е последвало падане на детето на земята, а от
ударния процес на пострадалия били нанесени телесни увреждания. Обвиняемата
спряла веднага автомобила и отишла да провери как е детето Божидар. Тя видяла,
че единият крак на детето е изкривен и се обадила на телефон 112. На мястото
пристигнали полицейски служители, които съставили констативен протокол за ПТП и
изпробвали обвиняемата за употреба на алкохол, като дрегерът не отчел наличие
на алкохол в издишания въздух. На мястото дошли и роднини на детето Божидар
(чичото на момчето), които с автомобил транспортирали пострадалия до спешно
отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен, където му били
назначени изследвания и му било оказано лечение. По случая е било образувано
досъдебно производство.
Видно от заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебна автотехническа
експертиза детето Божидар Димитров е било във видимата за водача зона на
разстояние значително по-голямо от опасната зона за спиране на обвиняемата.
Водачката на автомобила е възприела опасността със закъснение. В момента на
възприемане на опасността автомобилът се е намирал с предния си габарит на
около 4 m от мястото на удара. Технически правилно е било обвиняемата да
подбере скорост на движение на достатъчно голямо разстояние, която й е
позволявала да спре преди мястото на удара. По този начин обвиняемата е могла
да предотврати настъпилото ПТП. Според вещото лице от техническа гледна точка,
обв. С. е имала техническата възможност да предотврати ПТП при технически
безопасна скорост на движение от около 10 km/h и по- ниска от нея (скоростта й
на движение преди ПТП-то е била около 18 km/h). От своя страна, детето Димитров
също неправилно е навлязло на пътното платно при наличие на приближаващ
автомобил. Според експертното заключение техническите причини, довели до
възникването на ПТП са технически неправилното поведение на детето при
навлизане на платното и наличие на приближаващ се автомобил; технически
неправилното поведение на водачката на автомобила при възприемане на група деца
е близост до платното за движение. Вещото лице заключава, че технически
правилно е било обвиняемата да намали скоростта на движение и в случай, че дете
навлезе на платното, да е в състояние да спре преди удара. В съдебно заседание
вещото лице поддържа заключението си, като на поставените допълнителни въпроси,
отговаря, че правилно от техническа гледна точка е било водачката на автомобила
да спре, като дори и при спиране на автомобила удар между него и детето е щял
да настъпи.
В хода на досъдебното производство
е изготвена и съдебно-медицинска експертиза, заключението на която сочи, че на
Димитров вследствие настъпилото ПТП са били причинени следните увреждания:
контузия на главата с наличие на повърхностни охлузвания по кожата на лицето,
без клинични и рентгенологични данни за фрактури на лицеви и черепни кости;
контузия на десния крак с клинични и рентгенологични данни за счупване на двата
пищяла на подбедрицата в областта на долната й трета, като фрактурните линии и
на двете кости са напречни и са разположени на едно ниво. Първото увреждане е
причинило на пострадалия „болка и страдание". Счупването на големия и
малкия пищял от подбедрицата на десния крак на Димитров представлява „трайно
затрудняване движенията на десен долен крайник“.
От престъплението няма
причинени съставомерни имуществени вреди
Видно от приобщена справка за
съдимост обв. С. е неосъждана.
Горната фактическа обстановка
се установява от обясненията на обв. С. в хода на досъдебната и съдебната фаза
на процеса, показанията на свидетелите Георги Димитров Андреев (л.16 от ДП),
Мария Петрова Петкова (л.18 от ДП). Димитър Георгиев Димитров (л.19 от ДП) ;
както и от събраните и приложени писмен доказателствен материал : протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с албум (л.3-6 от ДП). справка за
нарушител/водач (л. 12 от ДП) констативен протокол за ПТП (л.9 от ДП),
удостоверение за раждане (л.13 от ДП): епикриза (л.14 от ДП). медицинска
документация (л.52-69 от ДП), справка съдимост (л.27 от ДП), декларация за
семейно и имотно състояние (л.79 от ДП), характеристичните справки, както и
заключения по съдебномедицинска експертиза (л.45-51 от ДП) и автотехническа
експертиза (л.72-78 от ДП) и от изслушването на вещото лице в хода на съдебното
следствие, както и събраните веществени доказателства - иззета следа от заден
ляв калник (л.7 от ДП).
Съдът кредитира
събраните в хода на производството гласни доказателствени средства като
непротиворечиви и последователни, кореспондиращи си с останалия доказателствен
материал по делото.
Заключенията на вещите
лица по изготвените съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експретизи съдът
кредитира изцяло като компетентно изготвени, от лица с необходимата
квалификация и безпристрастност, в чиято съдът няма основания да се съмнява.
Що се
касае до обясненията на обвинемата С., то същите се възприемат от съда, като на
практика не противоречащи на останалия кредитиран доказателствен материал по
отношение на основните факти от значение за разследването.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след обстоен анализ на
събрания по делото доказателствен материал.
Съдът по реда на чл. 283
от НПК
присъедини към доказателствата по делото всички писмени материали.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Съдът намери от обективна страна, че
обвиняемата е осъществила състава на престъплението по чл.343, ал.1,
б."б", пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на
инкриминираната дата при управление на МПС в с. Тополчане, общ. Сливен е
нарушила правила за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на пострадалия Димитров. Според съдебния състав в конкретния
случай се установява категорично, че с поведението си обв. С. е нарушила
разпоредбата на чл.116 от ЗДвП доколкото не е изпълнила задължението си на
водач да бъде внимателна и предпазлива към пешеходците, особено към децата – в
конкретния случай малолетния Божидар Димитров. Установи се и че С. е нарушила разпоредбата
на чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, вменяваща й задължение като водач на МПС да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност
за движението. В конкретния случай
пострадалия Димитров, както се установява от заключението на авто - техническа
експертиза и изслушването на вещото лице в с.з., е бил във видимата за
обвиняемата зона на разстояние значително по-голямо от опасната зона за
спиране. Същата макар да е управлявала автомобила със скорост, която е била
допустима скорост за движение в населено място, при възприемането на групата
деца в близост до платното за движение е следвало да намали скоростта, до
безопасна такава, позволяваща й в случай, че някое от децата излезе на пътното
платно да преустанови движението на автомобила си преди точката на конфликт.
Изводите на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза относно причината
за настъпилото произшествие, свързани с поведението на обв. С. са еднопосочни,
а именно, че тя, като водач на МПС не е реагирала своевременно на опасността от
удар с навлезлия на платното за движение пешеходец, като не е намалила скоростта,
до безопасна такава спрямо възможното навлизане на дете върху платното, позволяваща
й при необходимост да спре, При изслушване на вещото лице в с.з. се установи,
че наличието на скорост към момента на удара се явява технически неправилно
поведение и след като обвиняемата е възприела наличието на деца е било
технически правилно тя да спре движението на автомобила си, като тези изводи се
възприемат и от съдебния състав. В тази насока и съдът прие, че поведението на
обвиняемата в конкретния случай е било в разрез с правилата за движение по
пътищата, посочени конкретно в разпоредбите на 20, ал.2, изр.2 и чл.116 от ЗДвП, защото в резултат от нарушение именно
на тези правила, като пряка и непосредствена последица от тях, е причинен
престъпният резултат. Правилото на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП включва
задължение за водача да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението, а разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП
изисква от водача да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора. Установява се категорично от доказателствата по делото и
по-специално от изводите на автотехническа експертиза, че за обвиняемата не е
съществувала обективна пречка да възприеме и тя е възприела пострадалия още в
момента, в който се е движил по затревения тротоар от лявата страна на
автомобила й. Установи се, че наличието на скорост към момента на удара се
явява технически неправилно поведение, както и че обвиняемата е била в
състояние при своевременно намалена скорост да спре и предотврати
произшествието преди мястото на удара. Обвиняемата обаче, не е имала това
изискуемо от закона поведение и произшествието е настъпило поради решаващото й
поведение на бездействие спрямо предписаното правило.
Съдебният състав прецени, че следва да
изключи част от обема на обвинението, като оправдае частично обвиняемата
досежно вмененото й нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл.5,
ал.1 и ал.2, чл.20, ал.1 и ал.2, изр.1 от ЗДвП. За този си извод съдът взе
предвид факта, че посочените разпоредби от ЗДвП се явяват общи, при наличие на
специалното правило на чл. 116 от ЗДвП, а конкретно по отношение на вмененото
на обвиняемата нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2, изр.1 от ЗДвП
по делото не се събраха доказателства, че тя не е контролирала непрекъснато
пътното превозно средство, което управлява, а чл. 20, ал.2, изр. първо от ЗДвП
регламентира изискването за избиране на скорост, която би позволила на водача
на МПС да спре пред всяка предвидимо препятствие, тоест съобразена скорост. В
конкретния случай обвиняемата не е управлявала автомобила с несъобразена
скорост, т.е. със скорост, която да не й е позволявала при възникване на
опасност за движението да намали скоростта или да спре, по начин, че да не
възникне произшествие. Напротив, видно от заключението на вещото лице, тя е
имала възможност да намали скоростта си на движение и е следвало да го стори,
както и при необходимост да спре, като така предотврати възникването на
произшествие.
Не се възприемат от съда като основателни
доводите на защитата, че не е налице нарушение от страна на обвиняемата на
правилата за движение по изтъкнатите по-горе съображения, както и съдът не
приема за основателни доводите, че удар е щял да настъпи дори и обвиняемата да
е била спряла автомобила. За последния си извод защитата се позовава на
изслушването на вещото лице в с.з., но съдът намира, че защитата в случая
тълкува неправилно направените изводи, доколкото заключението, че удар е щял да
настъпи и при спрян автомобил се отнасят до хипотезата, ако обвиняемата е била
спряла автомобила към мястото на удара, а не ако е спряла автомобила при възприемане
на опасността. Съдът не споделя и доводите на защитата, относно невъзможност за
предполагане на поведението на децата, непредсказуемост на поведението им. От
една страна, тъй като става въпрос именно за деца, които по презумция са с
понижен самоконтрол и способност да се самозапазват, законът е възвел в
задължение на водачите да бъдат внимателни към тази категория лица в чл. 116 от ЗДвП. От друга страна, очевидно е, че обвиняемата е била поставена в критична
ситуация, която обаче е могла да избегне, ако не беше нарушила цитираните
по-горе правила за движение по пътищата, визирани в нормите на чл. 20, ал.2,
изр.2 и чл. 116 от ЗДвП. За да се счете, че действията на обвиняемата очертават
признаците на случайното деяние и следователно, че поведението й не е виновно,
е необходимо да се приеме, че причината за настъпването на безизходното
положение се дължи изцяло на другия участник в движението, или действието на
фактори, извън волята на водача. Подобен извод, обаче, не може да се направи от
доказателствата по делото. Напротив, както се посочи, обвиняемата е извършила
нарушение на императивни правила, свързани с движението по пътищата. За да има
случайно деяние следва водачът не по своя вина да е бил поставен в невъзможност
да избегне настъпването на обществено-опасните последици. В конкретния случай
обаче, обвиняемата, като водач на МПС, който принципно е длъжен да наблюдава
постоянно и всеобхватно пътната обстановка, е следвало да бъде още по-внимателна
и предпазлива и при установената обективна възможност за своевременно
възприемане на друг участник в движението и непредприемането на нормативно
предписаните мерки, следва да носи отговорност за последвалите съставомерни
последици, независимо от приноса на пострадалия.
Съдът намира като пряка и непосредствена
последица от невнимателното управление на МПС и нарушаването на посочените
разпоредби на чл.116 от ЗДвП и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП настъпването на телесна
увреда при пострадалия Димитров - счупване на големия и малкия пищял от
подбедрицата на десния му крак. Тази увреда, с оглед характера й посочен от
съдебно-медицинската експертиза, следва да се определи като средна телесна
повреда по смисъла на разпоредбата на чл.129, ал.2 от НК, тъй като касае трайно
/за повече от 30 дни/ затрудняване движението на крайник. Другите причинени
травматични увреждания се явяват несъставомерни, предвид определянето им от
експертизата като такива довели до „болка и страдание“, тоест леки телесни
повреди.
От субективна страна деянието е
осъществено от обвиняемата по непредпазливост /небрежност/, като същата не е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици на престъплението, но
е била длъжна и е могла да ги предвиди, което задължение произтича и от
задължението й съгласно специалния ЗДвП да спазва правилата за движение, както
и от факта, че същата се е движила в населено място, към участък от пътя,
където са се движили деца.
Съдът
намира, че в настоящия случай са налице основанията за прилагане разпоредбата
на чл.78а
от НК: За
деянието, извършено от обвиняемата се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години или пробация. Обвиняемата до момента не е осъждана за
престъпление от общ характер и към датата на осъществяване на деянието, предмет
на наказателното производство спрямо нея не е прилагана разпоредбата на чл. 78а
от НК. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед изложеното, съдът счита, че
обвиняемата С. следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й
бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. /хиляда
лева/ за извършено от нея престъпление по чл.343,
ал.1, б. „б“, предл.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК. При определяне размера
на глобата съдебният състав се съобрази с възрастта на обвиняемата, добрите й характеристични
данни, добросъвестното
й процесуално поведение, с което на практика е съдействала на разследването.
Отделно от това, съобразявайки се и с указанията, дадени и от ВКС в ТР № 2/2016
г. на ОСНК, т.1, съдът взе предвид и приноса на пострадалия пешеходец за
настъпване на престъпния резултат. Установи се категорично от доказателствата
по делото, че пострадалият пешеходец, макар и малолетно дете, е предприел
неправилно пресичане на платното за движение и при наличие на приближаващ се
автомобил. Това опасно поведение на пострадалия е довело до съпричиняване на
общественоопасните последици заедно с установеното нарушение на императивните
правила на ЗДвП от водача на МПС.
При така изложеното съдът счете, че
най-справедливо и съответно на личността на обвиняемата и същевременно държащо
сметка и за интересите на пострадалия ще е налагане на административно
наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева. Същото се явява достатъчно за
изпълнение целите на наказанието, като ще има превъзпитателен ефект спрямо
обвиняемата и ще въздейства и предупредително спрямо обществото като цяло.
Разпоредбата на чл. 343г от НК предвижда във всички
случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл.
343в, ал. 1 от НК съдът да
постановява и лишаване от право по чл.
37, ал. 1, т. 7 , както и
предоставя възможност да постанови и лишаване от право по т.
6. В конкретния казус, съдът
намери, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78а, ал.4 от НК, че не следва да
лишава обвиняемата от право да управлява
МПС. От една страна, съдът отчете обстоятелството, че до момента обвиняемата е
допуснала само едно нарушение на ЗДвП и то е извършено през 2017 год., а от
друга - напреднала бременност, в която се намира обвиняемата и предстоящото й
майчинство, във връзка с които възможността да управлява МПС би спомогнало при
полагане своевременни грижи за нейното здраве, като бременна жена, и това на
бъдещето й дете.
Досежно приобщената като веществено доказателство дактилоскопна следа, съдът намери, че следва да се съхранява по делото
до изтичане сроковете на съхранение на самото дело.
С оглед признаване на обвиняемата за
виновна в извършване на престъплението, за което е водено делото, то на
основание чл.189, ал.3 от НПК с решението същата бе осъдена да понесе разноските
по делото, като ги заплати по сметката на органа, който ги е направил, а именно - по сметка на ОДМВР Сливен разноските от
досъдебното производство в размер на 722.20 лв. и по сметката на РС Сливен разноските
от съдебната фаза на процеса в размер на 20.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: