№ 243
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000257 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК във вр. с чл. 613а, ал. 1 ТЗ.
Образувано е по жалба от 9.12.2024 г., подадена по пощата на 5.12.2024 г., на Национална
агенция за приходите срещу решение № 42/26.11.2024 г. по т.д. № 23/2022 г. на Окръжен съд
– Видин, с което е прекратено производството по несъстоятелност, открито спрямо „Ивани –
91“ ЕООД /в несъстоятелност/, и е постановено заличаване на длъжника в търговския
регистър.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел за допустимо оттеглянето на
подадената от длъжника молба по чл. 625 ТЗ след откриване на производството по
несъстоятелност на осн. чл. 539, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото това не било забранено от чл.
621а, ал. 3, т. 2 ТЗ, отнасящ се само до подадена от кредитор молба. Твърди се, че противно
на приетото от съда производството не било охранително след откриването му, а се
превръщало в спорно производство с участието на кредиторите. Сочи се и, че бил пропуснат
и срокът за оттегляне на молбата по чл. 232 ГПК – до приключване на първото заседание,
което било проведено на 22.06.2022 г.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение.
Въззиваемият „Ивани – 91“ ЕООД /в несъстоятелност/ – длъжник в производството, в
писмен отговор оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
С решение от 4.07.2022 г. по т.д. № 23/2022 г. на ОС – Видин, на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ и по
молба от 23.05.2022 г. на длъжника „Ивани – 91“ ЕООД е обявена неплатежоспособността
му с начална дата – 23.05.2022 г., като е открито производство по несъстоятелност,
дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността му и е спряно
1
производството. Решението е обявено в ТР на 4.07.2022 г. и не е обжалвано.
С молба от 23.05.2023 г. „Бдин“ АД е поискал възобновяване на производството с
твърденията, че е кредитор, а длъжникът имал достатъчно имущество за покриване на
разноските за производството /без да е конкретизирано/, а евентуално – молителят изразява
готовност да депозира нужната сума.
С решение от 30.05.2023 г. производството е възобновено на осн. чл. 632, ал. 2 ТЗ, като е
определена сумата 6 000 лв., която следва да се внесе в 1-месечен срок от вписване на
решението в книгата по чл. 634в ТЗ. Срещу решението е била подадена жалба от „Бдин“ АД
в частта относно определената сума, която е оставена без разглеждане с определение от
12.02.2024 г. по т.д. № 632/2023 г. на САС, потвърдено с определение № 1880/4.07.2024 г. по
т.д. № 1257/2024 г. на ВКС, ІІ т.о.
С молба от 28.06.2023 г. „Бдин“ АД е представил преводно нареждане за внесена сума от
6 000 лв. по сметка на съда, но синдик не е назначен от съда.
Подадени са и молби за предявяване на вземания от кредитори, а именно: 1) молба от
16.06.2023 г. на „Бдин“ АД, 2) молба от 5.07.2023 г. на НАП, 3) молба от 30.08.2023 г. на
„Енерджи Трейд 2009“ ООД.
С молба от 10.09.2024 г. „Бдин“ АД е поискал да му бъде върната внесената сума от 6000
лв. поради липса на правен интерес.
С молба от 30.10.2024 г. длъжникът „Ивани – 91“ ЕООД е заявил, че оттегля молбата за
откриване на производството по несъстоятелност и моли да бъдат обезсилени решенията от
4.07.2022 г. и 30.05.2023 г.
С определение от 6.11.2024 г. съдът е указал на осн. чл. 5, ал. 10 КСО на длъжника „Ивани
– 91“ ЕООД да представи удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от ТП на
НОИ. Със същото определение е изискана информация и от ТП на НОИ.
С молба от 8.11.2024 г. „Ивани – 91“ ЕООД е представил изисканите документи от НОИ.
С писмо с изх. № 1029-05-2438-1/19.11.2024 г. на ТП на НОИ е потвърдено предаването на
ведомостите от длъжника.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 613а, ал. 1 ТЗ от легитимирано лице /кредитор с
предявени вземания/. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционно решение, с което е прекратено
производството по несъстоятелност, открито спрямо „Ивани – 91“ ЕООД /в
несъстоятелност/, и е постановено заличаване на длъжника в търговския регистър.
Според настоящия съдебен състав подобен резултат е правноневъзможен при описаната
по-горе фактология поради следното:
В обжалваното решение е посочено, че то е постановено на осн. чл. 632, ал. 4 във вр. с чл.
621а, ал. 3, т. 2 ТЗ. Между двете разпоредби обаче няма никаква връзка – едната урежда
последиците при ненастъпване на условията по чл. 632, ал. 2 ТЗ, а другата – дали в
производството по несъстоятелност е допустимо оттегляне или отказ от молба по чл. 625 ТЗ.
Резултатът „прекратява производството и заличава длъжника“ е възможен край на
производството по несъстоятелност само в две хипотези: 1) по чл. 632, ал. 4 ТЗ – ако
производството е било спряно при условията на ал. 1 или ал. 5 и в 1-годишния срок от
вписването на решението не постъпи молба за възобновяването му, а в допълнително указан
от съда срок молителят не удостовери, че е налице достатъчно имущество или не депозира
необходимата сума за предплащане на разноски по чл. 629б ТЗ; и 2) по чл. 735, ал. 3 ТЗ –
при прекратяване на производството при условията на ал. 1 /при изплащане на всички
задължения или изчерпване на масата на несъстоятелността/, освен ако са удовлетворени
всички кредитори и е останало имущество. Не съществуват други хипотези на заличаване на
длъжник, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност, дори и то да се
2
прекрати по някаква друга причина /напр. по чл. 707, чл. 740, ал. 2 ТЗ/. Разширително
тълкуване или прилагане по аналогия и към неуредени хипотези е недопустимо, доколкото
лишаване от правосубектност на юридическо лице /а и на който и да е друг правен субект/
не може да се извършва на непредвидено в закона основание.
В конкретния казус не е налице нито една от посочените две хипотези на допустимо
заличаване на длъжника. По-конкретно, не са налице условията на чл. 632, ал. 4 ТЗ, най-
малкото защото не е постановено спиране на производството по несъстоятелност, а без
такова не е възможно прилагане на последицата по ал. 4. Производството е възобновено с
решение от 30.05.2023 г., след което ново спиране не е постановено, а и то не би било и
допустимо съгласно ал. 1, изр. 3 ТЗ, доколкото не са налице изключенията по чл. 735, ал. 2
ТЗ. Не са били давани и указания за внасяне на разноски по чл. 629б ТЗ след
възобновяването, а без такива заличаване също е недопустимо. Същевременно, във връзка с
вече извършеното възобновяване на производството и по повод указанията на съда с
решението от 30.05.2023 г. са били внесени определените разноски от 6 000 лв. от „Бдин“
АД – видно от молбата от 28.06.2023 г. Следователно, нито едно от условията на чл. 632, ал.
4 ТЗ не е налице – нито за прекратяване на производството, нито за заличаване на длъжника.
Що се отнася до заявеното от длъжника с молба от 30.10.2024 г. оттегляне на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност, то не би могло да доведе до заличаване на
длъжника. Максималният резултат би могъл да бъде прекратяване на производството и то
ако подобно оттегляне би било допустимо в тази фаза на производството, а то не е
допустимо. След откриване на производството по несъстоятелност, а още повече – след
влизане в сила на решението за откриване, то не подлежи на прекратяване поради оттегляне
или отказ от молбата по чл. 625 ТЗ, независимо от кого е подадена молбата – длъжника или
кредитор. Подобно оттегляне е допустимо преди този момент. Откриването на
производството засяга интересите не само на молителя по чл. 625 ТЗ и длъжника, но и на
всички кредитори на длъжника, вкл. на държавата като кредитор на публични вземания,
поради което не може едноличната воля на молителя по чл. 625 ТЗ вече да е определяща за
съдбата на това производство. Вярно е, че в чл. 621а, ал. 3, т. 2 ТЗ това е изрично
предвидено само за молбата на кредитор, но същото важи и за молбата на длъжника, който
след обявяването му в несъстоятелност е десезиран. След десезирането длъжникът не може
да извършва разпоредителни действия със свои права, вкл. процесуални такива, тъй като
дееспособността му се ограничава, а това може да стори само негов синдик. Дори такъв все
още да не е назначен, самият длъжник остава с ограничена дееспособност, тъй като е обявен
в несъстоятелност и производството е висящо.
Противно на приетото от първоинстанционния съд след откриване на производството по
несъстоятелност по молба на длъжника, то губи охранителния си характер и се превръща в
спорно такова /най-малкото поради процедурата за предявяване на вземания, в която
участват множество кредитори/, поради което неприложима е възможността по чл. 539, ал.
1, т. 1 ГПК.
Ето защо в конкретния казус не е налице основание нито за прекратяване на
производството по несъстоятелност, нито за заличаване на длъжника.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да се отмени като неправилно.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 42/26.11.2024 г. по т.д. № 23/2022 г. на Окръжен съд – Видин, с
което е прекратено производството по несъстоятелност, открито спрямо „Ивани – 91“ ЕООД
/в несъстоятелност/, и е постановено заличаване на длъжника в търговския регистър.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 30.10.2024 г. на длъжника „Ивани – 91“ ЕООД /в
несъстоятелност/ за прекратяване на производството по несъстоятелност.
3
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 14-дневен срок от обявяването му в Търговския регистър, за което да се изпрати
препис на АВ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4