№ 133
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Мулешков
Членове:Ивайло Хр. Родопски
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20241800500744 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 117/ 31.05.2024 г. по гр.д. 844/ 2023г. на Районен съд – гр.
Сливница са отхвърлени предявените от „Енерго- Про Енегрийни услуги“
ЕАД срещу А. В. Г. кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
е носител на парично вземане в размер на 350 лева, представляващо неустойка
по чл. 19, ал. 3 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ
**********/21.03.2021 г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условия на
продукт „ЕНЕРГО-ПРО МАРКЕТ ТРЕНД МС“, както и
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр чл.86, ал.
1 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
носител на парично вземане в размер на 11,66 лева, представляващо
обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение (мораторна
лихва), дължима за периода от падежа на счетоводния документ, издаден за
дължимата неустойка – 06.07.2023 г., до 25.09.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
02.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, които вземания
са удостоверени в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 426 от 02.10.2023 г. по ч.гр.д. № 748/2023 г. по описа на РС – Сливница.
1
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Енерго- Про
Енегрийни услуги“, с която се твърди, че същото е неправилно, необосновано,
в нарушение на материалния и процесуалния закон и в разрез със събраните
по делото доказателства. Жалбоподателят счита, че с протоколно определение
от 17.04.2024г., с което съдът е дал указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, неправилно
е счел делото за изяснено от фактическа страна, обявил е съдебното дирене за
приключило и е дал ход на устните състезания, при положение, че
представителят на жалбоподателя предварително е уведомил съда за
служебната си ангажираност и невъзможността да се яви в зала. Счита, че
предвид констатациите на съда в обжалваното решение, че дадените с
определението от 17.04.2024г. указания са били неправилни, съдът е следвало
да отмени своето определение за даване ход на устните състезания, да
възобнови фазата с доказателствата, като отдели по надлежен начин и
съобразно изискването на чл. 146, ал. 2 ГПК за които от твърдените от тях
факти страните не сочат доказателства.
Намира за неправилен крайния извод на съда, че от представеното
електронно писмо не можело да се установи с точност дали и как писмото с
покана за плащане е било изпратено до адресата си, като в тази връзка заявява,
че ответната страна не е оспорила приложените от него писмени
доказателства. Твърди, че Районен съд - Сливница е следвало изрично да
отрази този факт като спорен или безспорен и като не го е направил е
нарушил принципа на равенство на страните в процеса. Позовава се на чл. 161
ГПК, като счита, че за съда не съществува процесуална възможност да приеме
за установени във вреда на която и да е от страните определени обстоятелства,
без същите да са оспорени от другата страна, без да е изслушал становището
на страната, която се позовава на определени данни и без да е отделил
спорните от безспорните елементи по съответния въпрос и без страната, за
която визираната норма предвижда неблагоприятни последици да е създала
каквито и да било пречки.
Намира за неправилни и съображенията на съда срещу основателността
на иска и по отношение на констатацията, че по делото не са били представени
доказателства за получено от него потвърждение от мрежовия оператор за
осъществената смяна на координатор. Твърди, че въпросът относно
получаването на визираното потвърждение от мрежовия оператор също не е
било оспорвано от насрещната страна, а именно, че не е било оспорвано нито
съдържанието на представената извадка, нито съпроводителното ел.писмо от
ЕРМ Запад, приложено като разпечатка. Изтъква, че в рамките на проведеното
на 06.03.2024г. о.с.з. лично ответницата А. Г. е заявила пред съда, че „ищецът
е получил и уведомление“ от дружеството, към което се е прехвърлила, а
именно - „Синергон Енерджи“. Смята, че за съда не е съществувала каквато и
да е процесуална възможност да заключи, че дружеството не е получило
соченото уведомление от мрежовия оператор. Намира, че предвид изразеното
становище от насрещната страна във връзка с уведомлението, Районен съд -
Сливница е следвало да издигне разглеждания въпрос като спорен или
безспорен и едва след това да възложи и разпредели доказателствена тежест
по същия.
2
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение на РС
Сливница В ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен главния иск за неустойка,
поради недоказаност, като иска вместо него да се постанови друго
решение, с което да се приеме, че искът за неустойка следва да се
отхвърли, поради извършено плащане в хода на делото.
В частта относно отхвърления акцесорен иск за лихви решението на РС
Сливница, като необжалвано е влязло в сила.
Претендират разноски.
Постъпил е отговор в срок от въззиваемата страна, с който оспорва
депозираната жалба. Твърди, че не са налице сочените от въззивника
процесуални нарушения. Посочва, че с Определение № 32/ 22.01.2024г. съдът
е съобщил на страните проекта си за доклад, като е разпределил
доказателствената тежест и е дал точни указания за правно значимите факти.
Счита, че съдът правилно приема, че представените писмени документи
не биха могли да установят дали ответницата е действително уведомена за
задължението си за заплащане на неустойка и неизпълнение на задължението
за плащане след отправяне на покана и изтичане на 10-дневен срок за и
изпълнение, както е предвидено в договора, но този въпрос е от значение,
единствено при наличието па главно задължение. Намира за неоснователни
твърденията, че след като ответницата е заявила пред съда в о.с.з. , проведено
на 06.03.2024г., че „ищецът е получил и уведомление“, то „Енерго- Про“ няма
задължение да доказва получаването на уведомлението от мрежовия
доставчик. Твърди, че съдът правилно е заключил, че представената по делото
извадка от списък и разпечатка от електронна поща не доказват получаването
на уведомление от мрежовия оператор за извършената смяна на доставчик и за
датата, на която това се е случило, а оттам и не са настъпили условията на чл.
19, ал. 3 от Договора. Моли решението да бъде потвърдено.
В о.с.з. въззивникът, редовно призован, не се представлява. Докладвана
е молба от юрк. Иванов, с която заявява, че поддържа жалбата. Претендира
разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
В о.с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява. Докладвана е молба, с която заявява, че оспорва жалбата.
Претендира разноски.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана в обжалваното решение и е относима към процесния казус, поради
което не е необходимо да се възпроизвежда от настоящия съдебен акт.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за
установено следното:
По аргумент от чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
3
Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а
формираната от последния воля е ясна и разбираема. Решението е и
допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а
първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения
такъв.
Същото обаче се явява частично неправилно, поради основателност на
част от наведените от жалбоподателя оплаквания.
В депозираната въззивна жалба е изтъкнато, че в хода на производството
пред първоинстанционния съд ответникът е изпълнил претендираното от него
вземане, на който факт районният съд не е придал необходимото правно
значение при постановяване на решението по делото, като според него съдът е
следвало да отхвърли иска, поради извършено плащане по време на висящия
процес. Вместо това съдът е приел, че плащането, макар и неоспорено от
ответника в депозираната от него молба от 16.04.2024г., не би могло да се
приравни на признание на иска чрез конклудентни действия, тъй като това би
било възможно само ако страната не оспорва иска и предприема пасивно
процесуално поведение. Поради това е пристъпил към изследване на
материалноправните предпоставки за неговото уважаване.
На първо място, настоящият съдебен състав намира, че ищецът твърди
настъпването на нововъзникналия факт на плащане в хода на висящия процес,
но единствените доказателства, които представя, са извлечения от собствените
му книги, в които е извършено отписване/ заличаване на претендираното
задължение, от което не може да се направи непосредствен извод за
настъпването на твърдяното обстоятелство. Независимо от това обаче, фактът
на извършеното плащане следва да се счита за доказан, тъй като страната,
която го е извършила, прави изрично признание на факта на плащането в
депозираната молба, което по аргумент от чл. 175 ГПК има доказателствено
значение и свидетелства за неизгоден за страната факт (л. 82 от делото) и
притежава доказателствена стойност.
Констатацията за осъществения факт на погасяване на задължението
обосновава следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че районният съд правилно е отчел,
че извършеното плащане не може да се приравни на признание на иска.
Доколкото признанието на иск представлява разпореждане с правото на
защита, същото трябва да е ясно, недвусмислено и не може да бъде извършено
чрез конклудентни действия. Същевременно обаче плащането е погасителен
способ и поради това обосновава неоснователност на предявения иск поради
погасяване на претендираното материално право, независимо че
изпълнението представлява нововъзникнал факт по смисъла на чл. 147, т. 2
ГПК.
Ето защо районният съд неправилно е отхвърлил иска поради
недоказаност на възникването на твърдяното материално право, вместо да
констатира, че чрез извършеното изпълнение ответната страна е извършила
4
извънсъдебно признание за съществуването на соченото задължение.
Само за пълнота на изложението следва да бъдат разгледани
оплакванията на жалбоподателя относно допуснатите от съда нарушения по
хода и докладването на делото. Съдебният състав счита, че дори и да са
допуснати неточности при доклада, които самият първоинстанционен съд е
забелязал и поправил, същите представляват несъществени процесуални
нарушения и тяхното констатиране не би се отразило на изхода от спора,
поради което тяхното обсъждането е ирелевантно за делото.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че съдът неправилно е
приел, като нуждаещо се от доказване и недоказано обстоятелството, че е
получил уведомление от мрежовия оператор, че ответникът в качеството му
на потребител на енергийни услуги е извършил смяна на своя доставчик, като
настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд
съображения в този смисъл и препраща към тях.
В допълнение към това намира за необходимо да изясни, че безспорни
по делото са онези факти, чието настъпване страните изрично са признали
пред съда, а не такива, които ответникът не е заявил изрично, че оспорва.
Поради това не може да се заключи, че щом фактът не е бил изрично оспорен,
той не е подлежал на доказване. Нещо повече, изрично с проекта на доклад в
тежест на въззивника е било указано установяването именно на факта на
получаване на уведомлението от мрежовия оператор.
По сходни съображения и в отговор на идентичните оплаквания на
въззивника не може да бъде подкрепено твърдението, че ответницата не е
оспорила факта на връчване на поканата и че това обстоятелство е следвало да
бъде отделено като безспорно. Доколкото претенцията за забава не е предмет
на въззивното производство, констатацията е релевантна единствено за
разпределението на разноските, с оглед изследване дали страната е дала повод
за завеждане на делото поради неизпълнение на свое изискуемо задължение и
кога е настъпила изискуемостта.
В тази връзка съдът намира, че от събраните по делото доказателства
действително не може да се установи получаването на съобщението от
ответницата, поради което следва да се приеме, че ответницата е била
поставена в забава с връчването на препис от исковата молба, от който момент
е настъпила изискуемостта на вземането за неустойка и страната е изпаднала в
забава.
По разноските:
Въз основа на изложеното и поради различните правни констатации, до
които достигна настоящата инстанция, уважавайки оплакванията в тази част
на въззивника, в негова полза следва да бъде присъдено заплащането на
разноски, но само за въззивното производство, защото пред районния съд
ответницата не е дала повод за завеждане на делото.
В представения списък по чл. 80 ГПК въззивникът претендира сумата от
25 лева, представляваща разноски за държавна такса, както и сумата от 100
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Доколкото по делото е
5
представено платежно нареждане за заплатената такса, а претендираното
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, в
полза на ответника следва да бъде присъдена претендираната сума в размер на
125 лева.
Същевременно обаче, поради извода за недоказаност на връчването на
поканата на ответницата и обстоятелството, че същата е била поставена в
забава едва с подаването на исковата молба, следва да се заключи, че страната
не е дала повод за образуването на делото, а разходите, направени от ищеца
пред първоинстанционния съд в хода на исковото и заповедното производство
следва да останат за негова сметка.
Решение № 117/ 31.05.2024 г. по гр.д. 844/ 2023г. по описа на Районен
съд – гр. Сливница е влязло в сила В ЧАСТТА касателно отхвърления
акцесорен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът е носител на парично вземане в размер на 11,66 лева, като
необжалвано.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 117/ 31.05.2024г. по гр.д. 844/ 2023г. по описа на
Районен съд – гр. Сливница в частта, с която е отхвърлен предявения от
„Енерго- Про Енегрийни услуги“ ЕАД, ЕИК ********* срещу А. В. Г., ЕГН
********** положителен установителен иск, с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично вземане в размер
на 350 лева, представляващо неустойка по чл.19, ал. 3 от Договор за
комбинирани услуги № МПМТ **********/21.03.2021 г. за покупко- продажба
на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуги по условия на продукт „ЕНЕРГО-ПРО МАРКЕТ ТРЕНД
МС“, поради недоказаност КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго- Про Енегрийни услуги“ ЕАД, ЕИК
********* срещу А. В. Г., ЕГН ********** положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
- за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
носител на парично вземане в размер на 350 лева, представляващо неустойка
по чл. 19, ал. 3 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ
**********/21.03.2021 г. за покупко- продажба на ел. енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условия на
продукт „ЕНЕРГО-ПРО МАРКЕТ ТРЕНД МС“, поради извършено плащане
в хода на съдебното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117/ 31.05.2024г. по гр.д. 844/ 2023г. по
описа на Районен съд – гр. Сливница в частта за разноските.
6
ОСЪЖДА А. В. Г., ЕГН ********** да заплати на „Енерго- Про
Енегрийни услуги“ ЕАД, ЕИК ********* общата сума от 125 лева,
представляваща направени разноски пред Софийски окръжен съд..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7