09.11.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на девети октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№773 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по жалба от С.Х.Х. ***
против Заповед №272з-2561/17.08.2020г. на Директор ОД МВР Хасково за налагане на
дисциплинарно наказание писмено предупреждение на държавен служител в МВР срок
от 3 месеца. Оспорената заповед била нищожна, неправилна поради нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процедурата, необоснована и не
съответствала на целта на закона. Същата не съдържала всички реквизити,
предписани за съдържанието ѝ от ЗМВР и от АПК. Изложените фактически
основания и текстови законови били бланкетни и неконкретизирани, не съдържали
конкретни нарушения, които да бъдели основание за налагане на дисциплинарно
наказание. Освен това била и недоказана. Като служител жалбоподателя извършил
всички необходими действия в срок и изпълнявал задълженията, които били част от
длъжността му съгласно предписаното в нормативните актове и в заповедите.
Липсата на конкретни твърдения за конкретни нарушения водело до затруднения да
бъдат изложени подробни доводи от страна на жалбоподателя. Той не бил наясно с
действителните мотиви на административните органи, чиито актове се обжалвали.
Недопустимо било последващо мотивиране в съдебно заседание, тъй като това щяло
да го постави в процесуална изненада и в неравностойно положение. Нямало
нарушение по посочените текстове от ЗМВР и не било налице основание за налагане
на дисциплинарно наказание. Описаното в обстоятелствената част не било
нарушение, а дадената квалификация не кореспондирала на изложените
обстоятелства и била непълна и бланкетна. Неправилно бил приложен закона, не
била налице субективна страна на нарушението. В нарушение на закона – чл.229 от ЗМВР, било наложено наказание, което не съответствало на тежестта на описаното
в заповедта като нарушение, каквото пък не било извършено. Не били преценени
всички обстоятелства и наложеното наказание било необосновано тежко, а се
твърди и че представлявало маловажен случай. Иска се да бъде постановено
решение, с което да бъде отменен оспорения акт, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор ОД МВР
Хасково, счита жалбата като неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представено писмо на Директор Дирекция
Вътрешна сигурност към МВР с рег.№7855р-3597/29.04.2020г. при преглед на
видеофайлове относно изпълнение на Организационно-технологичните правила за
работа с АИС Видеозаснемане на пътен контрол било установено неизпълнение на
служебните задължения от полицейски служител по време на извършван от него
наряд.
В тази връзка със Заповед №1253з-161/18.05.2020г.
Директор ОД МВР Хасково разпорежда да се извърши проверка по постъпилите данни
относно служителя Х. – дали при осъществяване на дейност, свързана с контрола
на пътното движение за времето от 02,35ч. на 27.03.2020г. до 8,15ч. на
27.03.2020г. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в
съзнателно закриване на камера 02, намираща се в купето на служебен автомобил
Киа Сийд рег.№ ***с кожена ръкавица, като с тези действия полицейският служител
нарушава указанията за работа със системата АИС – ВПК, което е в разрез с МЗ
8121з-1155/01.09.2017г., р.ІІ, т.10 /не се допуска поставянето на вещи и
предмети върху арматурното табло на автомобила/, с което ограничава видимостта
към купето на служебния автомобил и увеличава риска от корупционна практика.
Със заповедта се определя срок за изпълнение и изготвяне на писмена справка до
05.06.2020г., както и е определен състава на комисията. Видно от отразяването
на гърба на заповедта – л.26 от делото, настоящият жалбоподател е запознат със
заповедта. Със Заповед №1253з-176/03.06.2020г. е удължен срока на проверката до
30.06.2020г., като с тази заповед жалбоподателят също се е запознал на 08.06.2020г.
– л.29-30.
От служителя е било представено писмено обяснение
– рег.№1253р-5874/29.05.2020г.
Проверката е завършила със Справка
рег.№1253р-6974/29.06.2020г., като в нея подробно са описани извършените
действия от комисията, както и установеното от нея. На 27.03.2020г. за времето
от 0,00ч. до 8,30ч. на инс.Х. било разпоредено от Началник сектор ПП при ОД МВР
Хасково да заеме пост на АМ Марица, км 35+900 със служебен автомобил на сектор
ПП, ОД МВР. Жалбоподателят изпълнил дадените му указания. При последващ преглед
на видеозапис от камера, монтирана в купето на служебния автомобил, се
установило, че в 2,35ч. на 27.03.2020г. инс.Х., седейки на предната лява
седалка, се изправя и с дясната си ръка хвърля ръкавица върху камера 02,
монтирана в дясната част на таблото на автомобила в ъгъла до предното стъкло.
Поставената вещ се явявала като преграда пред камерата и по тази причина
камерата престанала да произвежда запис до края на дежурството на служителя.
Изложено от комисията е становище, че така служителят нарушил изискването на
т.7 и т.10 от Раздел ІІ на Заповед №8121з-1155/01.09.2017г. на Министър на ВР
относно утвърждаване на Указания за работа на полицейските служители със
системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобила. Технически характеристики
и правила за работа. В представеното писмено обяснение служителят посочил, че
не знаел, че камерата е включена, а и не
бил в наряд и не осъществявал контрол на пътното движение, затова, когато
ръкавицата му паднала, то той я вдигнал и отавил върху таблото, за да я вижда в
тъмното, тъй като му се налагало да излиза бързо от автомобила. Комисията
установила, че служителят бил запознат с посочените указания, изискана била и
кадрова справка, като въз основа на събраните доказателства се приема, че не
било изпълнено служебно задължение, визирано в т.7 и 10, раздел ІІ от
посочената заповед, като деянието, извършено от инспектор Х. представлявало
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.199, ал.1, т.3 във вр. с чл.197, ал.1,
т.2 от ЗМВР. Комисията предлага на инспектор Х. да му бъде наложено
дисциплинарно наказание Писмено предупреждение за срок от три до шест месеца. В констатациите си комисията изрично отбелязва, че деянието е извършено при
условията на непредпазливост /небрежност/, както и че не е тежко.
Видно от Покана рег.№272р-17734/06.08.2020г.,
връчена на 11.08.2020г., жалбоподателят е запознат с обобщена справка и
възможността за даване на допълнителни обяснения или възражения. Въпреки
предоставения срок служителят не се е възползвал от правото се да даде допълнителни
обяснения – Протокол от 13.08.2020г.
С оспорената Заповед №272з-2561/17.08.2020г.,
издадена от Директор ОД МВР Хасково, на инспектор Х. е наложено дисциплинарно
наказание Писмено предупреждение за срок от 3 месеца на основание чл.194, ал.2,
т.2, чл.197, ал.1, т.2 и чл.199, ал.1, т.3, пр.първо и чл.204, т.3 от ЗМВР. От
фактическа страна заповедта се основава на обстоятелството, че със Справка
рег.№1253з-6974/29.06.2020г. е констатирано нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се в това, че на 27.03.2020г. в 2,35ч. на АМ Марица км 35+900 инс.Х.,
извършвайки служебните си задължения, свързани с пренасочване на товарни
автомобили към буферен паркинг летище Узунджово, при използване на служебен
автомобил Киа СИИД рег.№ ***, е закрил с ръкавица
камера 02, монтирана в дясната част на таблото на автомобила в ъгъла до
предното стъкло, а така поставил преграда пред камерата и по тази причина
камерата престанала да произвежда запис относно действията на служителя. Така с
действията си инспектор Х. нарушил изискването на т.7 и т.10 от Раздел ІІ
на Заповед №8121з-1155/01.09.2017г. на Министър на ВР относно утвърждаване на
Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение,
монтирана в автомобила, а именно: т.7 /полицейските служители… и не поставят
прегради пред камерата, монтираната на таблото на автомобила/, както и т.10 /не
се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на
автомобила/, и за което
следвало да бъде наказан за дисциплинарното нарушение по смисъла на по смисъла
на чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР и във р. с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР -
неизпълнение на служебните задължения, небрежност в служебната дейност, за
което се предвиждало наказание писмено предупреждение. Отчетена е тежестта на
нарушението – не е тежко, обстоятелствата при които е извършено – нарушен е
редът на работа със системата за видеонаблюдение, взето е предвид цялостното
поведение на държавния служител по време на служба видно от кадровата справка,
както и са приети негови писмени обяснения, и наказанието е определено на
посоченото основание за срок от 3 месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.08.2020г.
По делото са представени описаните в
заповедта и изготвената справка от комисия - кадрова справка, формуляр за
изготвяне на длъжностна характеристика, Протокол за запознаване на служителите
от сектор ПП, отдел ОП при ОД МВР Хасково със Заповед №8121з-1155/01.09.2017г.,
видно от който инсп.Х. е положил подпис - т.5, , пътна книжка с с отбелязан час
на излизане и връщане на служебния автомобил на 27.03.2020г., маршрут и от кого
е ползван автомобила, както и самата Заповед №8121з-1155/01.09.2017г. и
утвърдените с нея правила.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорената Заповед №272з-2561/17.08.2020г.
е издадена от Директор ОД МВР - материално компетентния дисциплинарно наказващ
орган по чл.204, т.3 от ЗМВР, съобразно която разпоредба наказанията
се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички
наказания по чл. 197 за служителите
на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши
изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1,
т. 1
– 3. В този смисъл издалият заповедта е оправомощен да налага дисциплинарни
наказания при констатирани нарушения от служители, упражняващи длъжността на
жалбоподателя.
При издаването на заповедта не е допуснато
нарушение на изискването за форма на административния акт. Съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена
заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Процесната заповед е издадена в предвидената
от закона писмена форма, като в нея са посочени всички реквизити. Спазени са
срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР, който
предвижда, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му. Датата на извършване на нарушението е изрично посочена, определена като
момент на извършване.
Ответникът е изложил конкретни мотиви
относно извършената преценка на тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на служителя, при определяне на вида и размера на
наказанието. Изискването за излагане на конкретни мотиви, а именно: защо е
наложено дадено наказание, е приложимо при всички случаи на реализиране на
дисциплинарна отговорност по реда на ЗМВР. Точно и обосновано е прието, че
поведението на служителя покрива признаците на фактическия състав на
разпоредбата. В оспорената заповед не е посочена формата на вина – непредпазливост,
но в Справка рег.№1253з-6974/29.06.2020г. има изрични констатации относно
вината, както и мотивировка защо е приета съответната форма на вина.
Административният органът е отчел правилно тежестта на нарушението, като е
наложил и най-малкия предвиден срок за съответното наказание.
По делото няма спор между страните по
фактите – служителят е наказан на основание чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР във вр. с
чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, като е установено виновно неизпълнение на
служебните задължения и небрежност в служебната дейност. Страните не спорят и
относно съдържанието на разпоредбите от Заповед №8121з-1155/01.09.2017г. и
утвърдените с нея правила – т.7 – Назначените в наряд служители задължително
поддържат предното и задното стъкло на служебния автомобил чисти, като по
никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не поставят прегради пред
камерата, монтирана на таблото на автомобила; т.10не се допуска поставянето на
вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила. Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са
налице установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически факти
и доколко същите са елементи от състава на посоченото в заповедта нарушение на
служебната дисциплина, както и правилното определяне на вида и размера на
наложената дисциплинарна санкция. В случая нарушението на служебната
дисциплина, за което е наложено дисциплинарно наказание на инспектор Х. е
квалифицирано като такова по чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.3, пр.първо от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР дисциплинарно нарушение е неизпълнение на
служебните задължения, като нормата на чл.199, ал.1, т.3, пр.първо от ЗМВР сочи основанието за налагане на
дисциплинарно наказание Писмено предупреждение за деяние, изразяващото се в
допусната небрежност
в служебната дейност. Вмененото на дисциплинарнонаказаното лице нарушение на служебната
дисциплина по чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР от правна страна е обосновано с неизпълнение
на задълженията, вменени със Заповед №8121з-1155/01.09.2017г. и утвърдените с
нея правила, а именно: да не се поставят прегради пред камерата, монтирана в
служебния автомобил, както и да не се поставят вещи и предмети върху
арматурното му табло. При безспорно установеното, че към момента, посочен в
оспорената заповед, инсп.Х. е закрил с ръкавица камера 02, която е
преустановила заснемането на действията на служителя, то описаното деяние
съставлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, изразяващо се като допусната небрежност в служебната дейност,
регламентирана съобразно изрично посочената заповед. С оглед на това приетото
от органа изпълнително деяние е доказано по отношение на деянието, с което се
твърди, че е извършено нарушение. Служителят е бил запознат със задълженията,
вменени със Заповед №8121з-1155/01.09.2017г. и утвърдените с нея правила, като
съответно и е подписал протокола за запознаване с тях.
На последно място, съдът счита, че
оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона -
дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано
дисциплинарно нарушение, извършено от служителя.
В този смисъл съдът намира, че са жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.Х.Х. ***
против Заповед №272з-2561/17.08.2020г. на Директор ОД МВР Хасково.
Решението е окончателно и на основание
чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: