Р Е
Ш Е Н
И Е № 11
гр.Кюстендил, 18.01.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на осемнадесети декември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 374 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.118, ал.1 КСО вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Производството по
делото е образувано по жалба на Е.Ч.З. – К. ***, чрез пълномощника и адв. А.Р.,
против Решение № 1040-09-22/18.07.2018г.
на директора на ТП на
НОИ-Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу разпореждане
№9 от 27.06.2018г., издадено от длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО – главен
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кюстендил, с което не се приема за
трудова злополуката декларирана с вх.№ 51010909 от 04.04.2018г. от осигурителя
„В.Б.д.“ ЕООД, станала с наследодателя на жалбоподателката Е. В. К. на
27.02.2018г. Изложени за доводи за незаконосъобразност на основанията по чл.146, т.2-т.5 от АПК. Твърденията са, че ЕР №
1150/10.05.2015г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“
ЕООД-гр.Дупница не е влязло в сила, тъй като не е съобщено на всички наследници
на починалото лице, както и че със същото не се отрича наличието на причинна
връзка между настъпилата смърт и
условията на труд. Претендира се отмяна на оспореното решение.
Ответната
страна – Директорът на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, чрез процесуалния си
представител юк Андонова, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Приема се, че оспорените актове са
законосъобразни - издадени са в съответствие с правилото по
чл.60, ал.2 от КСО, т.е. съобразно решението на органите, осъществили
експертизата относно причинната връзка между настъпилата смърт на
наследодателя на жалбоподателката и условията на труд.
Заинтересованото
лице „В.Б.д.“ ЕООД ***, не изразява становище по жалбата.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката Е.Ч.З.
– К. заедно с Д. Е. К., са наследници
по закон, съотв. съпруга и син, на Е. В. К., като същите са с адрес с. Я., ул.
„И.В.“ №22 /вж. удостоверение за наследници изх. № Р-У-07-28/28.02.2018г./.
Наследодателят на оспорващата Е. В. К. през
процесния период е работил по трудово правоотношение в ЦОФ „Бобов дол“ към „В.Б.д.“
ЕООД на длъжността „механошлосер“ в ремонтен цех /надземни/, видно от
допълнително споразумение към трудов договор №130/09.05.2011г., а задълженията на заеманата длъжност са описани в приложената по
делото длъжностна характеристика /л.63 и л. 67/.
На
27.02.2018г., Е. К е постъпил на работа
за ІІ смяна в Ремонтен цех при ЦОФ „Бобов дол“ и след проведен ежедневен
инструктаж, към 15,45ч е пристъпил към изпълнение на трудовите си задължения.
Същият е извършил оглед на съоръженията в цеха, след което е посетил стаята за
почивка на механошлосерите, където се срещнал и разговарял с работниците Н. Т.и
Д. К. около 18,30ч. Видно от писмените показания на последните на л. 46 и л.47
от делото, К бил в добро външно състояние, не се е оплакал от неразположение,
нито са забелязали промяна в здравословното му състояние. След проведения
разговор, Т. и К. напуснали стаята за почивка, а Е. К останал там. При
повторното си връщане в стаята около 21,10ч, Т. намерил К да лежи по очи на
пода на помещението в безжизнено състояние. С автомобил на спасителната служба
в ЦОФ, Е. К е откаран в Център за спешна медицинска помощ в гр. Бобов дол,
където е констатирана смъртта му и са издадени съобщение за смърт
№23/27.02.2018г. и медицинско
свидетелство за смърт / л.40 и сл./. В последното като причина за смъртта е
посочено „внезапна смърт без известна причина“. С молба от 28.02.2018г.,
адресирана до ЦСМП – Кюстендил, филиал Бобов дол , Е.Ч. З. – К. прави
искане лицето Е. В. К., починал на 27.02.2018г. да не бъде аутопсиран.
Във връзка с настъпилата смърт и
Декларация за трудова злополука вх. № 5101-09-9/03.04.2018г. на
работодателя „В.Б.д.“ ЕООД, на осн.
чл.58 от КСО директорът на ТП на НОИ –
Кюстендил, със заповед №
1015-09-44/28.02.2018г., възлага разследване на злополука, станала на
27.02.2018г. с Е. В. К., като назначава комисия, включващи инспектори по осигуряването
и в ДИТ, специалист „Хигиена на труда“, както и представители на работодателя и
на работниците и служителите в ЦОФ. Резултатите
от проведеното разследване са обективирани в Протокол №1 от 18.04.2018г., видно
от който обект на проверка са били документите относими към трудовите функции и
медицинското състояние на Е. В. К. в периода, когато е работил във „В.Б.д.“
ЕООД, както и относими към обстоятелствата във връзка с настъпилата смърт на
същия. Съобразно разпоредбите на чл.60 от КСО вр. с чл.10, ал.2 и чл.13 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, екземпляр
от протокола за разследване е предоставен на органите, осъществяващи експертиза
на работоспособността, а образуваното със заповедта за разследване, административно
производство пред ТП на НОИ – Кюстендил, за квалифициране на декларираната
злополука е спряно на осн. чл.54, ал.1, т.5 от АПК със заповед
№ 1015-09-78/27.04.2018г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил.
С писмо изх. №
5101-09-9-3/25.04.2018г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - Кюстендил – главен
инспектор по осигуряването, чрез РКМЕ – Кюстендил на ТЕЛК за общи заболявания
при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД – гр.Дупница, са изпратени събраните в хода на
разследването материали, като е изискано становище относно наличието на
причинна връзка между увреждането /смъртта/ на Е. В. К. и условията на труд.
Следва издаване на Експертно
решение № 1150-063 от 10.05.2018г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ ЕООД – гр.Дупница, видно от което след запознаване с наличната
документация, ТЕЛК констатира, че с оглед отразената в акта за смърт диагноза МКБ R96 – други видове внезапна смърт
по неизвестна причина, и без да е направена аутопсия, не е в състояние да вземе
становище по компетентност за причинна връзка между увреждането / настъпилата
смърт/ на Е. В. К. и условията на труд.
С писмо изх. № 05-33-1 от
17.05.2018г. на директора на РЗИ – Кюстендил, ЕР е изпратено на директора на ТП на НОИ –
Кюстендил, на „В.Б.д.“ ЕООД *** и на наследниците на Е. В. К.. Писмото,
адресирано до наследниците на адрес в с. Ресилово е върнато в РКМЕ на 28.05.2018г. с
отбелязване, че получателя е преместен, след което е изпратено ново писмо на
актуален адрес в с. Я..
Видно от известие за доставяне на Български пощи, писмото, ведно с ЕР на ТЕЛК,
е получено от Е.З. – К. на 01.06.2018г. По
признание на последната, съдържащо се в жалбата, ЕР не е обжалвано по административен, съотв.
по съдебен ред.
След изтичане на срока за обжалване
на ЕР № 1150-063/ 10.05.2018г. на ТЕЛК, е издадено Разпореждане № 9 от
27.06.2018г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО – главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ
– Кюстендил, с което не се приема за трудова злополуката декларирана с вх.№
51010909 от 04.04.2018г. от осигурителя „В.Б.д.“ ЕООД, станала с Е. В. К. на 27.02.2018г.
Разпореждането е мотивирано с правилото по чл.60, ал.2 от КСО във връзка с констатацията в ЕР на ТЕЛК за
това, че не е в състояние да вземе становище по компетентност за причинна
връзка между увреждането / настъпилата смърт/
на Е. В. К. и условията на труд.
Разпореждането е получено от
жалбоподателката на адреса в с. Я. на 29.06.2018г., а на 10.07.2018г. е депозирана жалба пред директора на ТП на НОИ – Кюстендил
от адв. А.Р. като пълномощник на Е.Ч.З. – К., съобразно пълномощно с нотариална
заверка от 10.05.2018г.
На осн.
чл.117, ал.2 от КСО, сезираният административен орган се произнася по жалбата с
оспореното Решение № 1040-09-22/18.07.2018год, като я приема за неоснователна и
я отхвърля. Изложени са доводи за това,
че при декларирана злополука по повод нетравматично увреждане, разпореждането
по чл.60, ал.1 от КСО за приемане или неприемане на злополуката за трудова, се издава въз
основа на решението на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността
или в случая въз основа на Експертно решение № 1150-063 от 10.05.2018г.
на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД – гр.Дупница, с
което няма произнасяне по причинната връзка между увреждането /смъртта/ на Е. В. К. и условията на труд, от което
следва постановяване на разпореждане за неприемане на злополуката за трудова.
Решението е издадено от Иван Стоичков,
изпълняващ по заместване правомощията на директор на ТП на НОИ – Кюстендил, въз
основа на заповед № 165/06.02.2014г. на
управителя на НОИ. Същата е приложена по делото и от съдържанието и се
установява, че издателят на оспореното решение е определен да замества
директора на ТП на НОИ – Кюстендил в случаи на негово отсъствие.
Решението на административния
орган е съобщено на жалбоподателката на 20.07.2018год.,
а жалбата е изпратена по пощата на 03.08.2018год.,
т.е. в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
Съдът, въз основа на приетите за
установени факти и извършвайки служебна проверка на допустимостта и
основателността на жалбата, счита следното:
Жалбата е редовна и процесуално
допустима - подадена е в срока по чл.118,ал.1 от КСО от страна в
административното производство, притежаваща правен интерес, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Разгледана по същество – жалбата
е неоснователна.
Предмет на обжалване е решение на
директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е потвърдено /отхвърлена е
жалбата/ разпореждане на длъжностното
лице по чл.60, ал.1 от КСО –
главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кюстендил, с което не се
приема за трудова злополуката, декларирана с вх.№
51010909 от 04.04.2018г. от осигурителя „В.Б.д.“ ЕООД, станала
с Е. В. К. на 27.02.2018г.
Проверено изцяло на осн. чл. 168, ал.1 от АПК и съобразно критериите по
чл.146 от АПК, оспореното решение е постановено от административен орган с
материална и териториална компетентност, в писмена форма и с необходимото
съдържание по чл. 59, ал.2 от АПК, при спазване на процесуалноправните
разпоредби по издаването му, в съответствие с материалния закон и с целта на
закона, поради което е законосъобразно.
Административният орган е изложил
в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се потвърждават от
доказателствата по административната преписка. Спорът е относно наличието на
елементите от фактическия състав на трудовата злополука по чл.55, ал.1 от КСО и
отрицателната констатация на административния орган в случая е законосъобразна.
В цитираната разпоредба са уредени предпоставките, които следва да са изпълнени
за да се определи една злополука като трудова, а именно: увреждане на здравето,
което да е внезапно; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, или при вяска работа, извършвана в интерес на
предприятието; резултатът от увреждането да е временна или трайна
неработоспособност или смърт; да има причинна връзка между увреждането и настъпилия
резултат. В случая е безспорно наличието на внезапно увреждане, изразяващо в
смърт на работника, което е настъпило през време на извършваната работа.
Увреждането е нетравматично по см. на §1, т.3 от ДР на Наредбата за
медицинската експертиза, т.е. болест в резултат на различни причини извън
травма / инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно
налягане, диабет и други/. Основният спор по
делото е свързан с изпълнението на предпоставката за причинна връзка между
увреждането /настъпилата смърт/ и условията на труд.
Видно от доказателствата по
преписката, злополуката с наследодателя на жалбоподателката е декларирана от осигурителя по повод на нетравматично увреждане с Декларация
за трудова злополука вх. № 5101-09-9/03.04.2018г. на „В.Б.д.“
ЕООД. При посочените обстоятелства, относимите нормативни правила за приемане или неприемане на
злополуката за трудова са следните: съгласно чл.60, ал.2 от КСО, разпореждането
за приемане или неприемане на злополуката за трудова, се издава въз основа на
решението на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността; съгласно
чл.61, ал.1, т.6 от НМЕ, експертизата за трайно намалена работоспособност
включва определяне на причинна връзка между увреждането /смъртта/ и условията
на труд по време на злополуката; съгласно чл.66, ал.1 от НМЕ, при внезапно починало лице, ТЕЛК се произнася
само по причинната връзка въз основа на наличната документация и протокола за
аутопсията; съгласно чл.66, ал.2 от НМЕ, при липса на протокол за аутопсия –
ТЕЛК не се произнася за причинната връзка, но постановява експертно решение;
съгласно чл.113, ал.3 от Закона за здравето, решенията на органите за
медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е
изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.
При съобразяване с нормативно
установените правила и с релевантните за приложението им факти по
конкретния случай, длъжностното лице по
чл.60, ал.1 от КСО е издало разпореждането, потвърдено с оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Кюстендил, за неприемане на злополуката с
наследодателя на жалбоподателката за трудова. Горното сочи на постановен
законосъобразен административен акт в хипотезата на чл.60, ал.2 от КСО, при
която разпореждането по ал.1 / за приемане или за неприемане на злополуката за
трудова/ се издава въз основа на
решението на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността. Налице е
специално правило относно доказването на причинната връзка, което се отнася
както за органа, който издава първоначалния административен акт, така и за
по-горестоящия орган, който осъществява административния контрол за
законосъобразност, а и за съда.
В
случая с постановеното ЕР № 1150-063 от 10.05.2018г. на ТЕЛК за общи
заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД – гр.Дупница, не е установена
причинна връзка между нетравматичното увреждане, от което е настъпила смъртта
на Е. К и условията на труд, поради което правилно органът по чл.60, ал.1 от КСО не е приел злополуката за трудова. Доводите в жалбата за неясно
обективирана воля на ТЕЛК в издадено ЕР
са неоснователни. Обратно на релевираните оплаквания, въз основа на
документите, събрани при проведеното разследване и конкретно с оглед отразената в акта за смърт диагноза МКБ R96 – други видове внезапна смърт
по неизвестна причина, както и предвид отказа за аутопсия / липсата на
протокол за аутопсия/, ТЕЛК изрично е
приела, че не е в състояние да вземе
становище по компетентност за причинна връзка между увреждането / настъпилата
смърт/ на Е. В. К. и условията на труд. От
формулировката в ЕР, е безспорно, че органът за медицинска експертиза не
констатира наличие на причинна връзка между увреждането и условията на труд. Издаденият акт на ТЕЛК е задължителен за
длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО /
арг. чл.113, ал.3 от ЗЗ/. Следвайки
специалното правило на чл.60, ал.2 от КСО, главният инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – Кюстендил е задължен да се съобрази с ЕР на ТЕЛК и тъй
като с него се отрича наличието на причинна връзка между нетравматичното
увреждане на здравето и извършваната работа, то съответстващо на закона е
разпореждането за непризнаване на настъпилата злополука за трудова. Следват
изводи за законосъобразност на оспорените
актове на органите по осигуряването.
Поддържаната от жалбоподателката
теза, на която се основава оспорването, е за това, че ЕР на ТЕЛК не е съобщено
на всички наследници на починалия работник, поради което не е влязло в
сила и
не обвързва длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО. Релевираните доводи съдът счита за неоснователни.
С писмо изх. № 05-33-1 от 17.05.2018г.
на директора на РЗИ – Кюстендил, ЕР е
изпратено на наследниците на Е. В. К..
Писмото, адресирано до наследниците на адрес в с. Ресилово е върнато в РКМЕ с отбелязване, че получателя
е преместен, след което е изпратено ново писмо на актуален адрес в с. Я.,
ул. „И.В.“ №22. Видно от известие за доставяне на Български пощи, писмото,
ведно с ЕР на ТЕЛК, е получено от Е.З. – К. на 01.06.2018г. Горното не се оспорва от
жалбоподателката. По арг. от чл.61, ал.2
вр. с ал.1 от АПК, няма процесуална
пречка съобщаването на издаден индивидуален административен акт да бъде
извършено с отправяне на общо съобщение, като е в случая. Наследниците на Е. В. К. имат еднакъв
постоянен адрес, видно от приложеното удостоверение за наследници, както и
еднакви интереси / доводи и доказателства за друг адрес на Д. Е. К. и за противоречиви
интереси с жалбоподателката не са предявени по делото/. С оглед на горното следва да се приеме, че е извършено надлежно съобщаване
на ЕР на наследниците на починалото лице, чрез връчване на съобщението на оспорващата
в това и качество. Очевидно е от
материалите към преписката, че именно жалбоподателката е наследникът, който е
ангажиран и реално е участвал в
производството пред медицинските и осигурителните органи
във връзка с настъпилата смърт на нейния съпруг. Същата е подписала молбата
с отказ от извършване на аутопсия; на нея са съобщавани заповед № 1015-09-78/27.04.2018г.,
разпореждане № 9/27.06.2018г. и др. По
признание на оспорващата Е.К., съдържащо се в жалбата, ЕР не е обжалвано по административен, съотв.
по съдебен ред, поради което следва да се приеме, че е влязло в сила, респ. че
е задължително за всички лица, органи и организации.
Преценката на изложените обстоятелства
води до извод, че смъртта на Е. В. К., настъпила на 27.02.2018г., не може да
бъде квалифицирана като трудова злополука по см. на чл.55, ал.1 от КСО, тъй като
не е причинена от внезапно увреждане на здравето в резултат на прякото
въздействие на вредоносни фактори на условията на труд. В този смисъл са констатациите
в оспорените административни актове.
Същите са законосъобразни и подадената жалба следва да се отхвърли като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.172, ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Ч.З. – К. ***, чрез пълномощника и адв. А.Р., против Решение №
1040-09-22/18.07.2018г. на директора на ТП на НОИ-Кюстендил, с което е
отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 9 от 27.06.2018г., издадено от длъжностно лице
по чл.60, ал.1 от КСО – главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ –
Кюстендил.
Решението може да се обжалва пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: