Решение по дело №1435/2018 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

889/11.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, единадесети състав

На деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         Председател: Ростислава Георгиева

 

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1435 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.

            Депозирана е искова молба от Н.Д.И., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.И. Г. Т. от ШАК срещу Н.Х.И., с ЕГН**********,*** в която излага, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен и моли същият да бъде прекратен по вина на ответницата.

Преди първото съдебно заседание по делото двамата съпрузи депозират споразумение по чл.51 от СК, в което са уредили личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

            Съдът на основание разпоредбата на чл.321, ал.5 от ГПК е допуснал изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.

            Молителката Н.Х.И. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.Г.С. от ШАК, като поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното  споразумение. Молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

Молителят Н.Д.И. в съдебно заседание също се явява лично и с упълномощен представител – адв.С.К. от ШАК,, като заявява, че е съгласен брака им да бъде прекратен при договорените в споразумението условия.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Н.Х.И. и Н.Д.И. сключили граждански брак на 03.06.1988 год., като от брака си нямали родени деца. От м.октомври 2017 год. били във фактическа  раздяла. Двамата живеели в семейно жилище, представляващо къща, находяща се в с.Климент, което било напуснато и молителката и към настоящия момент се ползва от молителя.

При сключване на брака молителката е приела фамилното име И..  

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Удостоверение за сключен граждански брак от 04.05.2018 год., Пълномощни, Вносна бележка от 25.05.2018 год. за заплатена държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба и в депозираното споразумение, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и  добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Н.Х.И. и Н.Д.И. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки предвид липсата на представени по делото доказателства относно доходите на съпрузите и обстоятелството, че и двамата са в добро здравословно състояние, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време видно от материалите по делото, при завеждане на делото ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25 лева, поради което ответницата следва да бъде осъдена да доплати разликата в размер на 15 лева.   

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

 

РЕШИ

  

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.Д.И., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.И. Г. Т. от ШАК и Н.Х.И., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №2/03.06.1988 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Н.Д.И. и Н.Х.И. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, представляващо къща, находяща се в с.Климент е напуснато от молителката и за в бъдеще ще се ползва от молителя.

ІІ. Молителите декларират, че нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.  

ІІІ. След прекратяване на брака съпругата  Н.Х.И. възстановява предбрачното си фамилно име Х..

IV.По време на брака страните не са придобивали недвижими и движими вещи, дялове в търговски дружества и други и нямат претенции за такива един спрямо друг.

V.Личното движимо имущество на съпругата – дрехи, останали в семейното жилище, ще й бъдат предадени от молителя в едномесечен срок от влизане на настоящото решение в сила.

VІ. Разноските по делото се поемат от двамата молители поравно.  

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА Н.Х.И., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща доплащане на държавна такса по делото до пълния определен размер, както и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист. 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                          

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: