Присъда по дело №146/2016 на Окръжен съд - Враца

МОТИВИ към присъда № 2/30.01.2017 г., постановена по НОХД №146/2016г. по описа на Врачански окръжен съд

 

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт против Н.И.К. ***, с ЕГН ********** за това, че в периода от неустановена дата в началото на 2015г. до 08.11.2015г., в различни населени места на територията на Република България, в условията на продължавано престъпление с две отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, сам и в съучастие с Г.Р.Б., ЕГН ********** /помагач, който умишлено е улеснил извършването на престъплението от извършителя, чрез отстраняване на спънки и по друг начин - чрез фактически действия: провеждане на телефонни разговори с Т.П.В. от телефонен номер 0894 456 730, предоставяне на личните си данни с цел получаване на уговорени парични суми и получаване на парични суми преведени на негово име чрез системата за бързи разплащания „ИзиПей”/, като извършител, в качеството си на длъжностно лице - държавен служител по смисъла на чл.93, т.1, б.А НК - служител, на който е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение - служител на Главна Дирекция „Изпълнение на Наказанията” към Министерство на правосъдието, старши инспектор и началник група /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора -гр. Враца/ЗООТ/, преназначен със Заповед №Л-47/09.01.2003г. и встъпил в длъжност с Акт за встъпване от 14.01.2003г., е поискал и приел дар парична сума в общ размер на 6000 /шест хиляди/ лева, който не му се следва от различни лица - Т.П.В. и Е.С.А., намиращи се в близки отношения с лица, изтърпяващи наказание „Лишаване от свобода” в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора Враца, съответно лишения от свобода Ф.К.Д. и лишения от свобода Г.Г.И., за да извърши действие по служба:

-да изготви и внесе положително становище в „Комисията в ЗООТ “Керамична фабрика” към Затвора- гр. Враца по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти” и да ги включи в групите за работните обекти, съгласно- Раздел V, т.2, предложение пето от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в ЗООТ „Керамична фабрика” към Затвора - Враца, подписана от К. на 10.04.201Зг.- работи за мотивиране и включване на лишените от свобода в трудова и учебна дейност и

-да изготви и внесе в „Комисията по чл. 73 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/” предложение за промяна на правния статус на лишените от свобода, съгласно - Раздел V, т.3, предложение първо от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в ЗООТ „Керамична фабрика” към Затвора - Враца, подписана от К. на 10.04.2013г., в което да изрази положително становище по отношение на лишените от свобода Ф.К.Д. ЕГН ********** и Г.Г.И. ЕГН **********, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, изразяващо се в поставяне на условие към лишените от свобода лица и лицата, с които те са в близки отношения, че ако не предадат поисканата от тях сума няма да изготви и внесе положително становище в „Комисията в ЗООТ “Керамична фабрика” към Затвора Враца по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти” и да ги включи в групите за работните обекти, с което да полагат обществено полезен труд и да намалят размера на наложеното с присъдите им наказание „Лишаване от свобода“ чрез зачитане на отработените дни и няма да изготви положително становище пред „Комисията по чл. 73 ЗИНЗС” за промяна на правния им статус и деянията са както следва:

1. В качеството си на длъжностно лице - държавен служител по смисъла на чл.93, т.1, б.А от НК - служител, на който е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение- служител на Главна Дирекция „Изпълнение на Наказанията” към Министерство на правосъдието, старши инспектор и началник група /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора -гр. Враца, преназначен със Заповед №Л-47/09.01.2003г. и встъпил в длъжност с Акт за встъпване от 14.01.2003г., на неустановена дата в началото на 2015г., на неустановено място на територията на Република България, като извършител, в съучастие с Г.Р.Б. ЕГН ********** /помагач, който умишлено е улеснил извършването на престъплението от извършителя чрез отстраняване на спънки и по друг начин - чрез фактически действия: провеждане на телефонни разговори с Т.П.В. от телефонен номер 0894 456 730 и предоставяне на личните си данни с цел получаване на уговорени с нея парични суми/ в телефонен разговор с Т.П.В. намираща се в близки отношения с Ф.К.Д. ЕГН **********, поискал дар - сумата от 3000 /три хиляди/ лева, който не му се следва от Т.П.В., за да извърши действие по служба

-да изготви и внесе положително становище в „Комисията в Затворническо общежитие от открит тип “Керамична фабрика” към Затвора - гр. Враца по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти” и да го включи в групите за работните обекти, съгласно - Раздел V, т.2, предложение пето от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора - Враца, подписана от К. на 10.04.2013г.— работи за мотивиране и включване на лишените от свобода в трудова и учебна дейност и

-да изготви и внесе в „Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС” предложение за промяна на правния статус на лишените от свобода, съгласно - Раздел V, т.3, предложение първо от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора — Враца, подписана от К. на 10.04.2013г., в което да изрази положително становище по отношение на лишения от свобода Ф.К.Д. ЕГН ********** - лице, с което Т.П.В. се намира в близки отношения и на 24.04.2015г. в гр.Видин като извършител, в съучастие с Г.Р.Б. ЕГН ********** /помагач, който умишлено е улеснил извършването на престъплението от извършителя чрез отстраняване на спънки и по друг начин - чрез фактически действия: чрез получаване с разписка М 07000328915221/24.04.2015г. на парична сума преведена на негово име чрез системата за бързи разплащания „ИзиПей” приел дар — сумата от 3000 /три хиляди/лева, преведени от Т.П.В. чрез системата на „ИЗИ ПЕЙ”, който дар не му се следва, за да извърши действие по служба

-да изготви и внесе положително становище в „Комисията в Затворническо общежитие от открит тип “Керамична фабрика” към Затвора - гр. Враца по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти” и да го включи в групите за работните обекти, съгласно - Раздел V, т.2, предложение пето от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора — Враца, подписана от К. на 10.04.2013г. - Работи за мотивиране и включване на лишените от свобода в трудова и учебна дейност и

-да изготви и внесе в „Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС” Предложение за промяна на правния статус на лишените от свобода, съгласно - Раздел V, т.3, предложение първо от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора - Враца, подписана от К. на 10.04.2013г., в което да изрази положително становище по отношение на лишения от свобода Ф.К.Д. ЕГН **********- лице, с което Т.П.В. се намира в близки отношения, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, изразяващо се в поставяне на условие на лишения от свобода Ф.К.Д. и Т.П.В., че ако не предадат поисканата от него сума няма да изпраща Ф.К.Д. на работа, с която да намали размера на наложеното с присъдата си наказание „Лишаване от свобода“ чрез зачитане на отработените дни и няма да изготви положително становище пред „Комисията по чл. 73 ЗИНЗС” за промяна на правния му статус, след което да може да излиза в отпуск.

2. В качеството си на длъжностно лице - държавен служител по смисъла на чл. 93, т. 1, б.А от НК - служител на Главна Дирекция „Изпълнение на Наказанията” към Министерство на правосъдието, старши инспектор и началник група /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора- гр.Враца, преназначен със Заповед №Л-47/09.01.2003г. и встъпил в длъжност с Акт за встъпване от 14.01.2003г., на 31.10.2015г. в гр. Враца, Автогара гр. Враца поискал дар - сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ евро, който не му се следва от Е.С.А., за да извърши действие по служба

-да изготви и внесе положително становище в „Комисията в Затворническо общежитие от открит тип “Керамична фабрика” към Затвора- гр.Враца по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти” и да го включи в групите за работните обекти, съгласно - Раздел V, т.2, предложение пето от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора - Враца, подписана от К. на 10.04.2013г. - работи за мотивиране и включване на лишените от свобода в трудова и учебна дейност и

-да изготви и внесе в „Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС” Предложение за промяна на правния статус на лишените от свобода, съгласно - Раздел V, т.З, предложение първо от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора — Враца, подписана от К. на 10.04.201Зг., в което да изрази положително становище по отношение на лишения от свобода Г.Г.И. - лице, с което Е.С.А. живее във фактическо съжителство и на 08.11.2015г. в с. Галиче, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, ул. „Панайот ***** приел дар - сумата от 3000 /три хиляди/ лева, който не му се следва, чрез трето лице М.Д.С., на което Е.С.А. е превела чрез системата за бързи разплащания „ИЗИ ПЕЙ” горепосочената сума по указание на К., за да извърши действие по служба

-да изготви и внесе положително становище в „Комисията в Затворническо общежитие от открит тип “Керамична фабрика” към Затвора - гр. Враца по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти” и да го включи в групите за работните обекти, съгласно- Раздел V, т.2, предложение пето от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора - Враца, подписана от К. на 10.04.2013г. - Работи за мотивиране и включване на лишените от свобода в трудова и учебна дейност и

-да изготви и внесе в „Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС” Предложение за промяна на правния статус на лишените от свобода, съгласно - Раздел V, т.З, предложение първо от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора - Враца, подписана от К. на 10.04.2013г., в което да изрази положително становище по отношение на лишения от свобода Г.Г.И. - лице, с което Е.С.А. живее във фактическо съжителство като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, изразяващо се в поставяне на условие на Е.С.А., че ако не предаде поисканата от него сума няма да изпраща Г.Г.И. на работа, с която да намали размера на наложеното с присъдата си наказание „Лишаване от свобода“ чрез зачитане на отработените дни и няма да изготви положително становище пред „Комисията по чл. 73 ЗИНЗС” за промяна на правния му статус, след което да може да излиза в отпуск - престъпление по чл. 302, т.2, вр. с чл. 301, ал.1, пр. първо и второ, вр. с чл. 26, ал.1 и във вр. с чл. 20, ал.2 от НК

и в това, че:

II. От неустановена дата до 09.11.2015г. в гр. Враца в чекмедже на бюрото намиращо се в служебен кабинет в сградата на Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора -гр.Враца, ползван от Н.И.К., държал боеприпаси 10 (десет) броя патрони, както следва :

-6 бр. патрони кал. 7,65мм. „Browning” предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.7,65мм. „Browning” ;

-1 бр. патрон кал. 9x19мм., предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.9х19мм.;

-3 бр. патрони кал. 9х18мм., предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.9х18мм. - „Макаров”, „Стечкин” и др., представляващи боеприпаси по смисъла на закона - боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните компоненти — снарядни гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелното оръжие- чл. 7, ал. 1 от „Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия", без да има за това надлежно разрешение за придобиване, носене, съхранение и употреба, издадено на основание чл. 83, ал. 5 от „Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия"- “Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението”, вр. чл. 50, ал. 3 от „Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия"- “Лицата по алинея 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна ши по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.” и чл. 56, ал.1 от „Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия" - Лицето по чл.50, ал. 1-3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

Със същия обвинителен акт е предаден на съд и Г.Р.Б. от гр. Видин, с ЕГН ********** по обвинение за това, че на неустановена дата в началото на 2015г., на неустановено място на територията на Република България, като помагач, в съучастие с Н.И.К. ЕГН ********** /извършител/ чрез отстраняване на спънки и по друг начин - чрез фактически действия: провеждане на телефонни разговори от телефонен номер 0894 456 730 с Т.П.В., намираща се в близки отношения с лишения от свобода Ф.К.Д. ЕГН ********** и предоставяне на личните си данни с цел получаване на уговорени с нея парични суми умишлено е улеснил извършителя Н.И.К. ЕГН ********** в качеството му на длъжностно лице - държавен служител по смисъла на чл.93, т.1, б.А от НК - служител, на който е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение - служител на Главна Дирекция „Изпълнение на Наказанията” към Министерство на правосъдието, старши инспектор и началник група /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора -гр. Враца преназначен със Заповед №Л-47/09.01.2003г. и встъпил в длъжност с Акт за встъпване от 14.01.2003г. да поиска дар - сумата от 3000 лева, който не му се следва от Т.П.В., за да извърши действие по служба

-да изготви и внесе положително становище в „Комисията в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора - гр. Враца по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти” и да го включи в групите за работните обекти, съгласно - Раздел V, т.2, предложение пето от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора - Враца, подписана от К. на 10.04.201Зг. - Работи за мотивиране и включване на лишените от свобода в трудова и учебна дейност и

-да изготви и внесе в „Комисията по чл. 73 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/” Предложение за промяна на правния статус на лишените от свобода, съгласно - Раздел V, т.3, предложение първо от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора - Враца, подписана от К. на 10.04.201Зг., в което да изрази положително становище по отношение на лишения от свобода Ф.К.Д. ЕГН **********- лице, с което Т.П.В. се намира в близки отношения и на 24.04.2015г. в гр.Видин като помагач, в съучастие с Н.И.К. ЕГН ********** /извършител/ чрез отстраняване на спънки и по друг начин- чрез фактически действия: чрез получаване с разписка № 07000328915221/24.04.2015г. на парична сума преведена на негово име чрез системата за бързи разплащания „ИзиПей” от свидетелката Т.П.В., намираща се в близки отношения с лишения от свобода Ф.К.Д. ЕГН ********** умишлено е улеснил извършителя Н.И.К. ЕГН ********** в качеството му на длъжностно лице - държавен служител по смисъла на чл. 93, т. 1, б. А от НК -служител, на който е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение - служител на Главна Дирекция „Изпълнение на Наказанията” към Министерство на правосъдието, старши инспектор и началник група /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора -гр. Враца преназначен със Заповед №Л-47/09.01.2003г. и встъпил в длъжност с Акт за встъпване от 14.01.2003г. да приеме дар - сумата от 3000 лева, преведени от Т.П.В. чрез системата на „ИЗИ ПЕЙ”, който дар не му се следва, за да извърши действие по служба

-да изготви и внесе положително становище в „Комисията в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора - гр. Враца по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти” и да го включи в групите за работните обекти, съгласно - Раздел V, т.2, предложение пето от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора - Враца, подписана от К. на 10.04.2013г. — Работи за мотивиране и включване на лишените от свобода в трудова и учебна дейност и

-да изготви и внесе в „Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС” Предложение за промяна на правния статус на лишените от свобода, съгласно - Раздел V, т.3, предложение първо от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора - Враца, подписана от К. на 10.04.201Зг., в което да изрази положително становище по отношение на лишения от свобода Ф.К.Д. ЕГН **********- лице, с което Т.П.В. се намира в близки отношения, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, изразяващо се в поставяне на условие на лишения от свобода Ф.К.Д. и Т.П.В., че ако не предадат поисканата от него сума няма да изпраща Ф.К.Д. на работа, с която да намали размера на наложеното с присъдата си наказание „Лишаване от свобода“ чрез зачитане на отработените дни и няма да изготви положително становище пред „Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС” за промяна на правния му статус, след което да може да излиза в отпуск - престъпление по чл. 302, т.2, вр. с чл. 301, ал.1, пр. първо и второ, във вр. с чл. 20, ал.4 от НК.

В съдебно заседание, представителят на Софийска Градска прокуратура /СГП/ поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Н.И.К. за извършено престъпление при условията на продължавана престъпна дейност по чл.302, т.2, вр.чл.301, ал.1, предл.1-во и 2-ро, от които едно деяние, извършено в условията на съучастие с подсъдимия Г.Р.Б., в качеството му на извършител, както и обвинението за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Поддържа също и внесеното обвинение срещу подсъдимия Г.Р.Б. за престъпление по чл.302, т.2, вр.чл.301, ал.1, предл.1-во и 2-ро, вр.чл.20, ал.4 от НК. Твърди, че от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че подс. К. е притежавал качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл.93, ал.1, б."а" НК- служител, на който е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение- ГД "ИН" към Министерство на правосъдието на длъжността "Старши инспектор и Началник група СДВР" в Затворническо общежитие от открит тип "Керамична фабрика" към Затвора гр.Враца, в чиито преки задължения са включени работа за мотивиране и включване на лишените от свобода в трудова и учебна дейност, както и внасяне на предложение за промяна правния статус на лишените от свобода в Комисията, уредена в чл.73 от ЗИНЗС. Релевира доводи за доказаност на авторството на самите деяния, свързани с престъплението "подкуп", касателно подсъдимия К.- поискал и приел от св.Т.П.В. и от св.Е.С.А. инкриминираните суми. Навеждат се доводи за доказаност и на обвинението за извършено престъпление по чл.339, ал.1 НК.

Иска се подс. К. да бъде признат за виновен в извършването на двете престъпления и осъден за тях, като индивидуализацията на наказанието да стане при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно доказаната корупционна практика, извън тази за която е повдигнато обвинение. Сочи се, че в конкретния случай е налице по- висока обществена опасност на деянието и дееца, тъй като освен грубото посегателство върху обществените отношения, гарантиращи нормалното функциониране на държавната служба, подс.К. като дългогодишен служител в затворническата администрация е бил натоварен от Закона и от обществото, да превъзпитава провинили се, престъпили хора закона и осъдени на най-тежкото, предвидено от Закона наказание "лишаване от свобода", т.е. той следва да превъзпита и да изгради, да върне човешкото в тези лица така, че занапред да не вършат забранени от закона деяния. Иска се да бъде определено наказание в рамките на предвидения от Закона среден размер, а именно 6 години "лишаване от свобода", "Глоба" в рамките на максималния предвиден размер до 20 000 лв., както и "лишаване от права" по чл.37, ал.1, т.6 и т.7. Във връзка с обвинението по чл.339, ал.1 НК, по същите съображения, се иска налагане на наказание в рамките на средния размер, предвиден за това престъпление, което да бъде групирано с наказанието, наложено за престъплението по чл.302, т.2.

По отношение на подсъдимия Б. се поддържа доказаност на обвинението в едно деяние по чл.302, т.2, извършено в съучастие с длъжностното лице– подс. К.. Навеждат се доводи за добросъвестно и добронамерено процесуално поведение, стремеж да спомогне за разкриване на обективната истина по делото, а също така и проявено коректно процесуално поведение. Иска се същия да бъде признат за виновен в извършване на престъплението и осъден на наказание "лишаване от свобода" в рамките на предвидения от Закона минимум, на глоба в минимален размер, както и лишаване от права. Относно обществената опасност на деянието, извършено от подс.Б. се навеждат доводи за обременено съдебно минало, а от друга страна, че същия има две непълнолетни деца, за които полага грижи, наред с тяхната майка.

Иска се прилагане на разпоредбата на чл.307а НК спрямо двамата подсъдими, като в случая предмета на престъпленията да бъдат присъдени в полза на Държавата в рамките на тяхната равностойност.

Защитникът на подсъдимия Н.К.- адвокат С.Г. от ВрАК, изразява становище за недоказаност на повдигнатото обвинение. На първо място, твърди, че освен обясненията на подс. Б. и показанията на св. Т.В. и св. Е.А. липсват други доказателства, тъй като останалите показания са на лица, лишени от свобода, при това, които в момента търпят наказание, като „характеристични данни” за подс. К., затова, че даването и приемането на подкупи е било система в работата му. Твърди се, че всички разпитани по делото свидетели са лишени от свобода или бивши лишени от свобода и техните близки, които безспорно имат интерес да дадат показания и да „очернят” подсъдимия К., тъй като той е бил началник на ЗО от открит тип "Керамична фабрика, поради което показанията им не следва да се кредитират, както и обясненията на другия подсъдим Б., „когото обвинението толерира през цялото време на наказателния процес”, тъй като същите представляват защитна позиция и той през цялото време се опитвал да прехвърли вината на подс. К..

Навеждат се доводи за недостатъци в обвинителният акт, които са елементи от състава на престъплението, което от своя страна означава недоказаност на обвинението, съмнение в него. Не се оспорва, че подс.Н.К. е бил длъжностно лице, заемайки длъжността "Началник група СДВР" в ЗО от открит тип "Керамична фабрика" към Затвора гр.Враца. Всичко останало, изложено в обвинителния акт, се оспорва.

На първо място, твърди се, че не е доказана „задружната престъпна дейност” на двамата подсъдими, а именно двамата да са се разбрали да изнудват някого за даване на пари или други облаги, най-малко пък да им се поставят условия, че ако не предадат поискана от тях сума, подс. К. няма да изпраща лишените от свобода на работа и няма да изрази положително становище пред Комисията по чл.73 от ЗИНЗС, което безспорно представлява злоупотреба със служебното положение на К.. Отново навежда доводи да не се кредитират показанията на св. Ф.К.Д., който е изтърпявал 16 години "лишаване от свобода" за убийство и на св.Г.Г.И., който е осъден за трафик на хора. Твърди се, че тези двама свидетели са работели още преди да бъдат преведени в ЗООТ „Керамична фабрика” и не би могло да бъдат изнудвани да дадат пари, за да излизат да работят. Същевременно се иска съда да кредитира показанията на св.К.Н. и св.В.П..

Твърди се, че авторството на деянията не е доказано, тъй като липсват парите предмет на подкупа. На първо място липсват доказателства, че посредниците в двете деяния- подс. Б. и св. М.С. са предали получените от тях суми на подс. К.. На второ място, че е налице неточност по отношение на твърдяното място на получаване на парите от страна на подс. К.. Сочи се решение на ВКС на РБ, в което именно поради липса на предмета на престъплението подкуп подсъдимата е била оправдана. Твърди се липса на доказаност, както на получаването, така и на поискването на подкупа.

Иска се подс. К., на основание чл.304 от НПК да бъде признат за невинен по обвиненията му по чл.302, т.2 и по чл.339, ал.1 от НК и да бъде оправдан по тях.

Навеждат се доводи за несъгласие от страна на защитата със сочените от обвинението отегчаващи отговорността обстоятелства. Твърди се, че обстоятелството, че подсъдимия е заемал тази длъжност, не може да се приеме като отегчаващо, тъй като то е елемент от състава на престъплението, а служебното му положение не прави престъплението с по-висока степен на обществена опасност, защото е отчетена от законодателя при определяне на наказанието. Моли се съда да има предвид, че по делото няма писмено доказателство, че подс. К. е изготвил нещо в полза на тези лица, за които се твърди, че ги е изнудвал, че той не изготвя предложенията за УПО, че той не е решавал еднолично, т.е., не е имал никакъв мотив да иска да получава дар, който не му се следва.

По отношение обвинението по чл.339, ал.1 от НК за притежаване на 10 патрона, намерени при претърсване в кабинета на подс. К., в негово отсъствие, се твърди, че това претърсване и изземване, макар и след разрешение на съдия от компетентния съд ВрОС, е извършено в нарушение на чл.162, ал.1 от НПК, т.е. в отсъствие на лицето, което използва помещението. Иска се да бъде изключен протокола за претърсване и изземване, на който се базира обвинението за престъпление по чл.339, ал.1. Иска се ако съдът приеме, че претърсването и изземването е извършено по реда на НПК и че това доказателство следва да бъде кредитирано, да се приеме, че твърдяното деяние не е престъпление, поради неговата малозначителност- чл.9, ал.2 от НК, поради което се иска подс. К. да бъде оправдан и за това престъпление.

Алтернативно, иска се, ако съдът приеме, че обвинението в някаква степен е доказано, обвинението да бъде преквалифицирано относно приемането на т.нар. дар. Иска се съда да определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, около минималния размер, предвиден от разпоредбата на чл.302, т.1, б."а" от НК, или, ако се преквалифицира деянието по чл.301, ал.1 от НК, също в минимален размер. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се сочат чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, изрядното му процесуално поведение. Иска се да се вземе предвид здравословното състояние на подс. К., семейното му положение, както и здравословното състояние на неговия родител - баща, който живее сам в с.Галиче, на 84 години и е с редица заболявания. Иска се наказание "лишаване от свобода", което да не бъде изтърпявано ефективно, предвид посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, както и размера на предмета на престъплението и пак се цитира практика на ВКС, където за подкуп от 10 000 лв. е постановено "лишаване от свобода" от 3 години, с изпитателен срок от 5 години.

Подсъдимият Н.К. в хода на съдебните прения, поддържа изцяло казаното от защитника му.

В предоставената му последна дума подсъдимият К. заявява, че никога не е участвал в никакви схеми по вземане и искане на каквото и да било във връзка със служебното си положение. Оставя на преценката на съда относно съдебния акт.

Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимият Н.И.К. не се признава за виновен и не дава обяснения. В хода на съдебното следствие също не дава обяснения.

Защитника на подсъдимия Г.Б.- адв. А. от ВдАК оспорва повдигнатото обвинение. На първо място квалификацията на деянието, като твърди, че макар и за помагачество неговият подзащитен не би могъл да отговаря за деяние по чл.302, т.2 НК, тъй като няма длъжностно качество. На второ място оспорва твърдените в обвинителният акт „приятелски отношения” между двамата подсъдими и определя като житейски нелогично приятелство между конкретно длъжностно лице, съответно заемащо отговорна функция и позиция с лице, изтърпяващо наказание "лишаване от свобода". Навежда доводи за липса на прецизност относно това как, къде и по какъв начин са се случили събитията, за които в последващ момент подс. Б. е получил своето обвинение. Навежда доводи, че в обвинителния акт не става ясно, кога тази задружна престъпна дейност, изразяваща се в разпределяне на роли, отстраняване на спънки, се е осъществила, кога се е оформило крайното решение и спрямо кого е било насочено. Навежда доводи за липса на субективният елемент от състава на престъплението, а именно доколко действията, извършени от подсъдимия Б. попадат евентуално в цитираните състави като помагачество за извършване на подкуп от длъжностно лице с използване на служебното си положение, посредством изнудване, или евентуално спомоществователство, което не е умишлено, съзнателно и поради доверие и признателност е било осъществено от подс.Б..

Счита обвинението срещу подс. Б. за извършено престъпление по чл.302, ал.1, т.2, вр.чл.301, ал.1 НК за недоказано. Алтернативно сочи, че обвинението срещу подзащитния му следва да бъде преквалифицирано по чл.301, ал.1 от НК и във връзка с цялото му процесуално поведение, включително и досежно това, че с негови обяснения, не като защитна позиция, а като реално изложение на факти се е достигнало до изясняване на обективната истина, моли съда, ако приеме тази квалификация, съответно виновността на подс.Б., да индивидуализира и редуцира неговата отговорност при условията на многобройни смекчаващи обстоятелства и изхождайки от семейното му положение да бъде постановена замяна на наказанието "лишаване от свобода" с "пробация". Поддържа обаче невиновност на подс.Г.Р.Б. по така повдигнатото обвинение по чл.302, ал.1, т.2, във вр.чл.301, ал.1 НК и моли на основание чл.304 от НПК, същият да бъде обявен за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В предоставеното му право на лична защита подс. Б. поддържа казаното от защитника си. Заявява, че не е имал представа, че прави услуга на г-н К., затова го направил и няма вина за случилото се.

В предоставената му последна дума подсъдимия Б. моли да бъде оправдан, тъй като няма вина за случилото се.

Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимият Г.Р.Б. не се признава за виновен, но дава обяснения, с които съдейства за разкриване на обективната истина. Подсъдимият Г.Б. дава обяснения по обвинението на ДП и в с.з. на 18.11.2016год. и на 19.11.2016год. Заявява, че не се признава за виновен да е извършил деянието, в което е обвинен като помагач на подс. К., тъй като не е знаел какво точно прави. Поддържа обясненията си дадени на ДП, в частта относно това как му е поискан телефона от подс. К., къде му е поискан и как го е дал. Уточнява, че се е срещнал с подс.К. на бензиностанция "Лукойл" във Враца и той е поискал да ползва мобилния му телефон. След проведения разговор подс. К. му обяснил, че ще му се обади някаква жена, която ще му изпрати нещо, което той да предаде на К.. По късно жената му се обадила и му изпратила пари. Твърди, че жената е Т.В., която той не познавал и сега не я познава визуално. Твърди, че жената му се обадила, за да му поиска имената и да му преведе парите. След получаването им подс. Б. твърди, че е предал парите на подс. К.. Твърди, че след предаване на парите Т.В. му звъняла поне още 2 или 3 пъти, за да го попита какво става с мъжа й. Подс.Б. се обадил на подс. К., като му обяснил, че това момиче твърди, че не е свършена работата, като след третото или четвъртото обаждане, подс. Б. дал мобилния телефон на св. В. за директна връзка с подс. К.. Уточнява, че ако са налице пропуски и несъответствия с показанията му в ДП то поддържа последните, тъй като там много подробно е разказал. Разказва подробно за начина, по който е осъществен превода на парите от св. В. по "Изипей". След като получил парите се обадил на В., за да й каже и след това звъннал на подс. К. и последния му казал, че ще му се обади, кога да му ги донесе. След няколко дни пътувал и му се обадил пътьом да му даде парите, за да не идва втори път във Враца. При предаването с него били двама души - Я., който му е познат, а другият К. по прякор „Х***”. С подс. К. се видели пред дома му, намиращ се срещу "Кауфланд", в един блок. Дал му парите, накарал го да ги преброи, но той не поискал. Предал парите, които били в плик, в своята кола, а след това подс. К. го помолил да го закара на някакво тържество. Поддържа обясненията си от ДП на 29.03.2016 год.

Уточнява, че подс. К. се свързал с него, след образуване на досъдебното производство поне 3-4 пъти. Обаждал му се, ходил в гр. Видин, разговарял с него, като му заявил да не дава обяснения по делото, че е „загазил много”. Уточнява, че при посещенията си подс. К. бил придружаван от адвоката си Н. и някакъв негов приятел от Видин, че е ходил в дома му и в присъствието на жена му и децата му го уговарял да не дава обяснения. Разказва, че първоначално не е дал обяснения по ДП, тъй като се притеснявал да свидетелства срещу „такъв човек” като подс. К., който му е бил пряк началник в Затвора, от положението, което той заема и длъжността му. Разказва как докато подс. К. бил с мярка за неотклонение „домашен арест” го извикал в дома си в гр. Враца, където заедно с адвоката му Н. му обяснявали да не дава показания по случая. Подс. Б. твърди, че не само се е притеснил от многократните търсения на подс. К. и адвоката му Н., но че се е страхувал. Попитан от какво се страхува, заявява, че познава адвокат Дани Н., който бил шеф на затвора, началник на затвора, а подс.К. бил режимен на затвора, че преди години били хванати с подкуп, уволнени и въпреки това подс. К. го върнали на работа, от което подс. Б. прави извод за хората и отношенията му с тези хора с позициите, които има, за това бил притеснен.

Разказва, че познава подс. К. от 2009 год., тъй като от 2009 год. до 2011 год. бил в Затвора гр.Враца, където той му бил пряк началник. След като изтърпял наказанието си веднъж при него дошъл К.П., чиито брат изтърпявал наказание лишаване от свобода във Враца- Е.П.. Брат му помолил подс. Б. да осъществи връзка с подс. К.. Срещнали се в кафене в близост до дома на подс. К. „за да се разберат с брат му по какъв начин може да се помогне на Е.П.”, който тогава излежавал присъда. След като подс. К. и брата на Е.П., К.П. се разбрали за отпуските, за предсрочното освобождаване се уговорили за цената- 5000лв. Подс. Б. твърди, че бил на самото предаване на парите заедно с К.П., тъй като държал К. лично да си му ги даде.

За случая със свидетелите Е.А., Й.Й. и жена му разказва, че подс. К. ги изпратил при него и след като те дошли в дома му той разбрал за какво става на въпрос. Твърди, че парите от св. Й.Й. и жена му са преведени на св. Т.Ц.Ц. чрез ИЗИПЕЙ, като парите са „дадени в ръцете му, за да ги преведе на тия имена”, които му е дал подс. К.. За другия „превод от Италия”, който му е изпратен, по същият начин, както ги е получил, така ги е изпратил на това трето лице. Иска съда да направи „справка за сумите, за да не остане съмнение, че е съучастник и помагач на г-н К.”.

Подс. Б. уточнява за подс. К., че „хората го търсят”- близки и роднини на изтърпяващи наказание лишаване от свобода, за да уреждат или изкарване на затворника на работа, или да му уреждат отпуски. Според него цената е според хората. Уточнява, че от подс. К. зависело да изкарват затворниците на работа, както и даването на характеристика. От нея зависи дали ще те пуснат отпуск, дали ще те освободят условно, дали ще ти изменят режима от общ в по-лек.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен след внимателен анализ поотделно и в съвкупност, и съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

 

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Н.И.К., ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. Бяла Слатина и живее в гр. Враца, ул. „Х****“ № 78, вх. Б, ет. *, ***, българин, българско гражданство, с висше образование, женен е и има две пълнолетни деца, неосъждан, безработен.

Подс. Н.И.К. е назначен със Заповед № ЛС- 03-570 от 16.03.1993г. на Министъра на правосъдието за държавен служител на длъжността „Инспектор по социалната дейност“ в Затвора гр. Враца. Със Заповед № ЛС-03-97 от 03.02.1997г. на Министъра на правосъдието и правната евроинтеграция подсъдимият е назначен за държавен служител на длъжността „Заместник-началник по режима и надзорно-охранителната дейност“ в Затвора гр. Враца.

Със Заповед № ЛС-03-2285/15.12.1999г. на Министъра на Правосъдието и Правната Интеграция на подс. К. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и е освободен от служба. С решение №3183/10.05.2001год. по адм.д. №5886/2000год. по описа на ВАС същата заповед е отменена като незаконосъобразна.

Със Заповед № ЛС-03-1955 от 27.11.2002г. на Министъра на правосъдието подс.К. е преназначен от длъжността Заместник-началник по режима и надзорно-охранителната дейност в Затвора гр. Враца на длъжността Началник група „Социалната дейност“ в Затвора гр. Враца. Със Заповед № Л- 47 от 09.01.2003г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерство на правосъдието/МП/ подсъдимият К. е преназначен от длъжността Началник група „Социална дейност и възпитателна работа“/СДВР/ в Затвора гр. Враца на длъжността Началник група „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца, като встъпил в длъжност с подписване на акт за встъпване в длъжност от 14.01.2003г. На 10.04.2013г. Н.И.К. подписал утвърдената на 23.12.2012г. от Главния директор на ГДИН Длъжностна характеристика за заеманата длъжност Старши инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца.

С вътрешна Заповед №458/09.07.2015год. на Началника на Затвора Враца на подс. К. били възложени част от правомощията на Началник на ЗООТ.

Основните му преки задължения като длъжностно лице старши инспектор „СДВР“ в ЗООТ „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца включвали:

- работа за мотивиране и включване на лишените от свобода в трудова и учебна дейност,

- изготвяне и внасяне на становище в „Комисията в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора - гр. Враца по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти”

- включване в групите за работните обекти на лишените от свобода

- изготвяне и внасяне в „Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС” на предложение за промяна на правния статус на лишените от свобода.

Съгласно Заповед №458/09.072014год. на Началника на Затвора Враца, с която подс. К. е назначен на длъжността Началник ЗООТ „Керамична фабрика и правомощията на му са разширени като допълнително същият имал право

- участва в работата на комисията

- да осъществява нормативно разписаните правомощия по отношение на лишените от свобода, настанени в ЗО

- да организира и следи за прилагане на установените стандарти и ефективните практики  в основните дейности по третирането на осъдените

- и други описани в заповедта.

Подсъдимият Г.Р.Б., ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, българско гражданство, с основно образование, неженен, живее в гр. Видин, ул. „Не******, на семейни начала с Д.Я., от което съвместно съжителство имат две малолетни деца. Работи в охранителна фирма „СОВА 7“ гр. Видин, осъждан е.

Подс.Г.Р.Б. изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр. Враца и Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора -гр. Враца през 2010 и 2011г., от където се познава с подс.К.. Между двамата подсъдими съществували приятелски взаимоотношения и същите изградили доверие помежду си. Когато пътувал до и през град Враца подс. Б. се виждал с подс. К. и разговаряли на различни теми, чували се по телефон.

Подсъдимият Н.И.К. и свидетелят Ф.К.Д. се запознали през месец септември на 2014г. Св.Ф.Д. бил лишен от свобода, който в посочения по-горе период бил преместен от Затвора гр. Враца в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца. Двамата контактували във връзка с желанието на св.Д. да полага обществено полезен труд, с което да намалява определеното му с присъдата наказание „Лишаване от свобода“ чрез зачитане на отработените дни. Свидетелят Ф.Д. търсил срещи и разговори с подс.К. във връзка със служебното му положение като Старши инспектор и Началник група „СДВР“ в ЗООТ „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца. В първите срещи и разговори между Д. и К. последният се отнасял с пренебрежение и неуважение към Д., като на същия било отказвано изпращането му на работа. Всички срещи между Д. и К. приключвали с гонене на Д. и изразяване на нежелание от К. повече да разговаря с него. При престоя си в ЗО „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца свидетелят Д. забелязал, че подс.К. се държал различно към отделните лишени от свобода лица, като към едни от тях се държал добре и ги изпращал на работни обекти, а с други, включително и с него се държал арогантно и ги гонел, без за това да има конкретна причина, свързана с лошо поведение или нарушаване на правилата от страна на лишените от свобода. В разговори с останалите лишени от свобода лица в Затворническото общежитие свидетелят Д. разбрал, че за да бъде изпращан от К. на работа и за да се държи той добре с него трябва да му предостави известна сума пари.

В началото на 2015г. свидетелят Ф.Д. провел разговор с подс. К., в който отново го помолил да бъде изпращан на работа, за да намалява присъдата си чрез зачитане на отработените дни. В разговора св.Д. обърнал внимание на К., че и други лица лишени от свобода с неговия статут са изпращани на работа от К., а на него той многократно арогантно му отказвал. Подс.К. от своя страна казал на Д., че има начин да бъде изпращан на работа като използвал израза „Знаеш какъв е начина“ и с жестове /потъркване на пръстите на едната ръка/ обяснил на Д., че следвало да му предостави пари. Свидетелят Д. разбрал, че К. поискал от него предоставянето на определена сума пари, за да го изпрати на работа, но конкретна сума в този разговор не била договорена. Св.Д. заявил на подсъдимия, че ще си помисли и ще го уведоми за решението си. Няколко дни по-късно подс.К. извикал свидетеля Д. на разговор и го попитал какво е решил във връзка с предходния им разговор. Свидетелят Д. отговорил, че е съгласен и поискал уточняване на сумата, която следва да бъде предадена. Подсъдимият К. поискал телефонен номер на лице, намиращо се в близки отношения с Д., за да се свърже с него и да уточнят точната сума пари, която следва да му предоставят, както и начина за предоставянето й. Свидетелят Д. предоставил на подсъдимия телефонния номер на приятелката си Т.В., за да разговаря с нея и да уточнят конкретната сума пари, която се иска от тях и начина за нейното предаване на К..

Имайки телефона на св. В., подс. К. започнал да търси начин да осъществи контакт с нея. Така на 25.01.2015год. в 09.20часа подс. К. се обадил на телефон 092 6*****, на И. /служител в ЗО „Керамична фабрика”/, като го попитал дали е дошла жената на „Ф.”. При отрицателният отговор от страна на служителя, подс. К. му разпоредил, като дойде да го уведоми и да удължи свиждането на св. В. с тогава лишения от свобода св. Д. с 20 минути. Същият ден в 09.32часа подс. К. отново се обадил, при което на въпроса дали е хубава жената на „Ф.” служителя му отговарил, че не я е виждал. На същата дата в 11.16часа, в 11.32часа и в 12.10часа подс. К. звънял на тел. 08********, на които отговаря св. В., но не могъл да осъществи връзка, тъй като телефона бил изключен. На 26.01.2015год. в 10.34часа подс. К. получил входящо повикване от св. В., която се извинила, че й е била паднала батерията на телефона. В разговора между двамата св. В. заявила, че не е сигурна с кой говори, поради което от страна на подс. К. й било обяснено, че е този когото търси и че не трябва да коментира с никого, дори и с „този човек”.

През 2015г. подс. Г.Б. пътувал често до София с приятели от Видин. По време на едно от тези пътувания, спирайки на бензиностанция в гр. Враца „Лукойл”, намираща се на изхода на града в посока гр. Оряхово, подс. Б. решил да се обади на подс. К.. С него бил и св.К.А. по прякор „Х***”. След като разбрал, че Б. ***, подс. К. му казал да го изчака, за да се видят и не след дълго пристигнал на срещата. След като вече получил телефонния номер на св.В., подс. К., залагайки на доверието между него и подс. Б. и използвайки натрупания личен опит от престоя на подс. Б. като лишен от свобода, съзнавайки противоправността на действията си и стремейки се да се запази от евентуално разкриване на същите поискал подс. Б. да му даде мобилния си телефон. След като провел разговор по ползвания от подс. Б. мобилен телефон с номер 0******, подс. К. му обяснил, че ще бъде потърсен от едно момиче, като приятел на К., с когото Ф.Д. се е разбрал да му предостави определена сума пари, за да му бъде облекчено положението като лишен от свобода в ЗООТ „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца, като го изпраща на работа и като му съдейства да започне да излиза в отпуск. Обяснил му, че в последствие при следващ разговор подс. Б. следва да обяви точната сума пари на св.В., а именно сумата от 3 000 /три хиляди/ лева.

Няколко минути по-късно на същия ден в началото на 2015г., от неустановено по делото място на територията на Република България, бил проведен разговор между подс. Б. и св. В., като той й заявил, че договорената сума с К. е 3 000 /три хиляди/ лева, която трябва да се предостави на подс. К., за да се подобри положението на Ф.Д. От своя страна свидетелката В. заявила, че ще се опита да намери поисканата сума, която към момента на разговора не й е налична, на което Б. отговорил да се обади когато я събере, за да се разберат как да я предаде.

След проведените разговори с подсъдимите, свидетелите Д. и В. в телефонен разговор помежду си обсъдили възможността да съберат и предоставят поисканата от подсъдимите сума пари. Двамата обсъдили, че нямат налични 3 000 /три хиляди/ лева и ще им е много трудно да ги съберат, като за това се налагало В. да изтегли кредит, тъй като заплатата, която получавала тогава била твърде ниска, за да ги събере. От друга страна обаче, имайки предвид негативното до този момент отношение на подс.К. към Ф.Д. и възпрепятстването му да полага труд, за да намали присъдата си, както и да излиза в отпуск, двамата свидетели решили да платят, за да се подобри отношението на подс.К. към Д., предвид и оставащото му време за доизтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в ЗО „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца, където е зависим от професионалното отношение на К. за разпределянето му на работа и подобряване на правния му статус, включително възможността да излиза в отпуск.

В изпълнение на взетото от Д. и В. решение през месец април на 2015г. Т.П.В. изтеглила кредит, за да набави поисканата парична сума от 3 000 /три хиляди/ лева.

Няколко дни, след като получила сумата по кредита на 24.04.2015г. свидетелката В. се обадила на подс.Г.Р.Б. и му казала, че е готова с поисканата от тях сума. Подс.Б. обяснил на същата предварително уговорения с подс.К. начин за предаване на парите. Обяснил й, че трябва да преведе сумата от три хиляди лева чрез системата за бързи преводи „Изи Пей“ на негово име. В тази връзка подс. Б. продиктувал на В. трите си имена и Единния си граждански номер/ЕГН/, на които следвало тя да нареди парите.

Още същия ден свидетелката Т.П.В. отишла в офиса на „Изи Пей“ в гр. Варна, кв. „******“ и наредила сумата от 3 000 /три хиляди/ лева на името на подс.Г.Р.Б. с ЕГН: **********. Веднага след като превела парите свидетелката В. се обадила по телефона на подс.Б. и му казала, че всичко е готово, че е превела парите. Подсъдимият Б. обяснил на свидетелката, че ще отиде да ги изтегли и пак ще й се обади, за да потвърди.

Няколко часа по-късно същия ден - 24.04.2015г. подс.Б. отишъл в офиса на „Изи Пей“ в гр. Видин и изтеглил преведената му от В. сума от три хиляди лева. След като изтеглил парите подс.Б. се обадил на В. и потвърдил като казал на същата, че с К. ще започнат да работят по поетия спрямо нея и Д. ангажимент. Тъй като желания от св. В. резултат не настъпвал тя започнала да звъни на подс. Б. и да задава въпроси. След 3-4-тия разговор подс. Б., който в предишните й обяснявал, че нещата ще се уредят и звънял на подс. К. за резултат, дал телефон за директна връзка на св. В. с подс. К..

След като изтеглил парите в офис на „ИзиПей” в гр. Видин, подс. Б. се обадил на подс.К., за да му предаде получената от В. сума и последния му казал, че ще му се обади кога да му ги донесе. След няколко дни подс. Б. пътувал и се обадил пътьом на подс. К. да му даде парите, за да не идва втори път във Враца. При предаването с него бил и св.Я.Б.. С подс. К. се видели пред дома му, пред жилищен блок, намиращ се срещу "Кауфланд". Подс. Б. дал парите, накарал го да ги преброи, но той не поискал. Предал парите, които били в плик, в своята кола, а след това подс. К. го помолил да го закара на някакво тържество.

II. В края на 2014г., началото на 2015г. подс.Н.И.К. пътувал за Федерална Република Германия заедно със свидетеля Й.О.Й. с автобус от гр. Видин. По време на пътуването двамата разговаряли на различни теми. В хода на разговора подс.К. споделил на Й., че заема ръководен пост в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца. Свидетелят Й. от своя страна споделил на К., че неговият доведен син Г.Г.И. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора гр. Враца. В разговора си със св. Й. подсъдимият К. му казал, че ако доведения му син Г.И. бъде прехвърлен в затворническото общежитие той може да го разпределя на работа и да му съдейства да излиза в отпуск срещу предоставяне от тяхна страна на определена сума пари, която не уточнил тогава. Свидетелят Й. и подс.К. разменили телефонните си номера с уговорката в последствие да се чуят, за да се разберат относно предприемането на конкретни действия от страна на К. за облекчаване положението на лишения от свобода Г.И. и предоставянето му на конкретна сума пари от страна на близките на И..

Свидетелят Г.Г.И. към момента на срещата между подсъдимият К. и свидетелят Й. изтърпявал наказанието си в Затвора гр. Враца. През месец януари 2015год. И. бил преместен от Затвора гр. Враца в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца. След като бил преместен И. контактувал с К. по повод престоя си в общежитието и възможността да бъде разпределян на работни обекти за полагане на общественополезен труд, с което да намалява размера на наложеното си наказание чрез зачитане на отработените дни. При осъществените си контакти с К. на свидетеля И. било обяснявано, че за въпросите които поставя- за разпределяне на работа, за възможността да излиза в отпуск следвало близките на И. да се свържат с К., за да се разберат. В тази връзка между подсъдимият К. и жената, с която Г.И. живеел във фактическо съжителство Е.С.А. били осъществявани множество телефонни разговори. Освен разговорите по телефона подсъдимият си организирал и лични срещи със свидетелката А., както и с останалите роднини на лишения от свобода Г.И.. На посочените срещи К. обяснявал на роднините на И., че същият имал лошо поведение, за което често се налагало да бъде наказван и лишаван от възможността да бъде пращан на работа, както и да бъде пускан в отпуск. К. обяснявал на роднините на И., че благодарение на неговите усилия той все още е пращан да работи по работни обекти и не е наказван с по-сурови наказания за извършените нарушения, както и че единствено от него зависело внасянето на предложение пред Комисията по реда на чл. 73 от ЗИНЗС с положително становище за промяна на правния статус на И. и възможността му да излиза в отпуск. Голяма част от срещите между подсъдимият К. с роднините на лишения от свобода Г. *** при провеждани свиждания с него.

Първата среща на подс. К. със св. Е.С. била осъществена в гр. Враца през м. февруари 2015год. Свидетелката С. се обадила на подс. К. като му казала, че ще ходи на свиждане на св. Г.И., уговорили се и след свиждането се видели във Враца. На срещата свидетелката отишла с десетгодишния си син, носела в себе си 1000лева и след като подс. К. й обяснил, че св. Г.И. вече се чувствал добре в затворническото общежитие, тя решила да му даде парите, които била сложила в плик. Подс. К. й направил забележка за мястото, на което се намират и я попитал за размера на сумата. После й обяснил, че ще се свърже с нея по телефона, за да се разберат относно предаването на сумата.

На следващият ден подс. К. се обадил на св. С. и й казал три имена и ЕГН-то на лице, на което тя превела сумата, а именно- Т.Ц.Ц., с ЕГН **********. На 06.03.2015год. св. С. наредила сумата през „Изи Пей” на посоченото лице, за което й била издадена разписка №01000314517851, която по-късно предоставила за нуждите на разследването по настоящето наказателно производство.

След няколко месеца св. С. разговаряла отново с подс. К. като го попитал дали св. Г.И. може да бъде преместен на работа на обект „Гр*****”, тъй като разбрала, че там работата е по-лека. Подс. К. й обещал и след известно време св. Г.И. бил преместен на искания обект. По същото време на св. С. се обадил подс. Г.Б.,*** бил известен с прозвището „Г****”. Последния обяснил на Е.С., че се обажда от името на подс. К., за да я попита кога ще си плати, за това че мъжа й бил преместен на новия работен обект и въпреки че свидетелката казала че няма пари, подс. Б. заявил, че него това не го интересува, а „човека си иска парите”. След два-три дни в дома на свидетелката в с. Замфир дошли две-три момчета, от които тя познавала само едно- С., които след като се представил за приятел на подс. К. й заявил, че трябва да даде 800 евро за преместването на съпруга й.

През м. май 2015год. св. Ц.С.- майка на лишения тогава от свобода Г.И. и св. Й.Й. се прибрали в България, обадили се на подс. К. и си уговорили среща с него. На срещата подс. К. обяснил, че св. Г.И. е мързелив и не се справя с работата на обект „Г.****” и че му се дължат пари за преместването. Св. Ц.С. заявила, че може да даде сумата от 1000лева, но подс. К. й казал „да вдигне малко”, както и че сумата следва да бъде предадена на подс. Г.Б.- Г****. След няколко дни св. Ц.С., Й. Й. и Е.С. отишли до дома на подс. Г.Б. ***, където му предали сумата от 1 300лева, а той им казал, че трябват още пари- 700лева.

През м. юни 2015год., след като св. Ц.С. се върнала на работа в Италия разговаряла с подс. К. по телефона като му обяснила, че сина й Г.И. „ не е добре с кръста и ако може да го преместят на по-лека работа”. Тогава подс. К. й казал, че все още не са си оправили другите неща, а той бил „с още два- трима човека”. Тъй като свидетелката разбрала от разговора, че подс. К. си търси неизплатения остатък от сумата, а с него има и други хора, които си търсят техния дял, решила да изпрати още пари на подс. К. чрез подс. Б.. Превода бил извършен от приятелка на св. С.- Л.А.Б.ева в размер на 600 евро чрез „Уестърн Юнион” на името на подс. Г.Б. на 19.06.2015год., като разписката за получаване е предоставена и приложена по делото.

Междувременно м. август св. Ем.А. била потърсена от служители на Главна Дирекция „Национална Полиция” и след като се явила в гр. София на техните въпроси дали познава подс. К. и в какви отношения са, тя разказала всичко от самото начало. По- късно полицаите отишли в с. Замфир в дома на свидетелката, където тя предоставила свое яке, което в последствие й било върнато.

На 09.10.2015г. подсъдимият К. и свидетелката Е.А. провели разговор по телефона, в който се разбрали последната след като проведе свиждането си с Г.И. на 10.10.2015г. да се срещне с подсъдимия, за да си поговорят относно възможностите, К. да продължи да изпраща И. на работа, както и да съдейства за промяна на правния му статус, след което да може да излиза в отпуск. Двамата се разбрали срещата да се проведе на 10.10.2015г. в гр. Враца в района на Автогарата. На срещата проведена на посочената дата двамата разговаряли за правния статус на лишения от свобода И., като подсъдимият обяснил на свидетелката, че в края на месец ноември 2015г. се очаквало провеждането на комисия, която следвало да реши въпроса за промяна правния статус на И. и създаването на възможност същия да може да излиза в отпуск. Подсъдимият убеждавал свидетелката, че от него зависело това решение на комисията, което щяло да облекчи положението на И.. От своя страна подс.К., преследвайки целта си по вече взетото от него решение да мотивира свидетелката А. да му предостави неследващ му се дар, я убеждавал колко е сложно е положението на И. и колко усилия ще му коства на него постигането на положителен за И. резултат. Седмица по-късно на 17.10.2015г. подсъдимият К. провел отново среща със свидетелката Е.А., на която среща присъствал и свидетелят Й.Й.. На срещата подсъдимият продължавал да обяснява на свидетелите, че положението на И. е много сложно, както и че същия проявявал лошо поведение, което предполагало налагането на наказания, спирането му от работа, както и затруднявало съществено вземането на благоприятно за И. решение от комисията за промяна на правния му статус. К. обяснявал на свидетелите, че всички тези трудности се преодолявали към момента единствено и само благодарение на неговото съдействие и влиянието му в затворническото общежитие.

На 31.10.2015г. свидетелката Е.С.А. отново провела свиждане с лишения от свобода Г.И. в ЗООТ „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца. Преди посещението си в гр. Враца свидетелката провела телефонен разговор с подсъдимия К., като го уведомила за намеренията си да посети града. Подсъдимият пожелал да се срещнат след приключване на свиждането и двамата се разбрали да се срещнат отново на Автогарата в гр. Враца. На срещата проведена на 31.10.2015г. на Автогарата в гр. Враца подсъдимият отново започнал да убеждава свидетелката, че положението на Г.И. е много сериозно и той полагал големи усилия, за да може да облекчи състоянието му в затворническото общежитие като го изпраща на работа, както и да повлияе положително върху решението на комисията по реда на чл. 73 от ЗИНЗС, от която зависела възможността да получи право на отпуск. В хода на разговора свидетелката А. заявила, че й се налага спешно да замине за Германия и следващите седмици няма да може да се вижда със св.И., съответно и с подсъдимия К.. Веднага след заявеното от свидетелката подсъдимият й заявил, че за да може да съдейства за подобряване правния статус на св.И. като изготви положително становище пред комисията по реда на чл. 73 от ЗИНЗС тя ще трябва да му предостави сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ евро. Подсъдимият обяснил на свидетелката, че парите трябва да се преведат в левове чрез системата за бързи разплащания „Изи Пей“ на името на лице, което той по-късно щял да й съобщи.

Мотивирана от изявленията на подсъдимия К. в множеството разговори проведени с нея и от факта, че възможността св.И. да полага труд, за да намали присъдата си, както и да излиза в отпуск зависела изцяло от желанието и усилието на подс.К., свидетелката А. решила да изпълни условията поставени от подсъдимия и да му предаде поисканата от него сума пари в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ евро с левова равностойност от три хиляди лева. Това решение същата взела, за да се подобри положението на св.И., предвид и оставащото му време за доизтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в ЗООТ „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца.

Във връзка с поискания от свидетелката А. неследващ се дар от страна на подсъдимият на 02.11.2015г. същият се свързал по телефона със свидетеля М.Д.С. и поискал от него да се срещнат, за да разговарят. Подсъдимият Н.И.К. и свидетелят М.Д.С. се познавали от около 24 години. Подсъдимият бил учител на свидетеля в село Галиче, община Бяла Слатина, област Враца. В последствие св.С. бил нает за извършване на ремонтни дейности в Затвора гр. Враца, където отново се виждали. Двамата имали добри отношения помежду си.

Още същата вечер на 02.11.2015г. свидетелят С. и подс.К. се срещнали на бензиностанция „Петрол“ в гр. Враца, намираща се в района на магазин „Кауфланд“ на изхода за гр. Монтана. На срещата подсъдимият казал на С., че трябва да му направи услуга като му съдейства да свършат една работа, която била в полза на К.. Подсъдимият обяснил на свидетеля, че трябва да му преведат сумата от три хиляди лева на негово име чрез системата за бързи преводи „Изи Пей“, която той следвало да изтегли и да му я предаде. В тази връзка подсъдимият продиктувал на св.С. телефонния номер на свидетелката А. и му поръчал да й се обади и да й каже, че се обажда по поръка на К. и тя трябва да му преведе сумата от три хиляди лева като за целта й продиктува трите си имена и единен граждански номер.

Подсъдимият К. не обяснил никакви подробности на св.С. относно лицето, което следва да преведе парите, както и основанието за извършването на превода.

След като се разбрал със свидетеля С. подс.К. се обадил по телефона на свидетелката А. и казал на същата, че ще й се обади човек, който ще й продиктува имената си и единния си граждански номер, за да може тя да му преведе парите на името на това лице чрез „Изи Пей“. Няколко минути по-късно същата вечер свидетелят С. се обадил на А. казал й, че се обажда от името на К. и, че тя трябва да му преведе сумата от три хиляди лева през „Изи Пей“, които той да получи и да предаде на Н.К.. В разговора С. продиктувал трите си имена - М.Д.С., както и единния си граждански номер - **********.

Междувременно св. С. уведомила служители на ГДНП за това, че подс. К. й иска сумата от 3 000лв., за да може мъжът й- св. И. да ползва отпуск. Казала им, че няма възможност да даде парите. Сумата от 3 000лв. била предоставена на свидетелката от служителите на ГДНП за нуждите на настоящето ДП.

На 05.11.2015г. подс.К. потърсил по телефона свидетелката А. като я попитал свършила ли е договорената между тях работа, т.е превела ли е парите, за които са се разбрали. Св.А. отговорила на въпроса, че към същата дата няма възможност да преведе парите и ще направи същото на 06.11.2015г. След разговора с подсъдимия свидетелката св.А. се обадила и на св.С. като потвърдила и пред него, че ще преведе парите на следващия ден.

На 06.11.2015г. сутринта свидетелката Е.С.А. превела в офиса на „Изи Пей“ в гр. Лом сумата от три хиляди лева, предоставени й от разследващите органи по настоящето ДП на свидетеля М.Д.С., за което й била издадена разписка номер 01000384106862 от 06.11.2015г. След като превела парите А. се обадила на С. и му казала, че парите са преведени. От своя страна свидетелят С. се обадил на подсъдимият Н.И.К. и му съобщил, че парите са преведени и по-късно същия ден ще ги изтегли и ще му ги предаде.

Около 16.00 часа на 06.11.2015г. свидетелят С. изтеглил парите от офис на „Изи Пей“, находящ се в клон на банка „ЦКБ“ в град Бяла Слатина. Парите били предоставени на С. в следните копюри - една пачка от сто банкноти по 20 /двадесет/ лева и 10 /десет/ броя банкноти от по 100 /сто/ лева. С. взел парите загънал ги в получената при тегленето касова бележка и ги прибрал в себе си.

Веднага след като изтеглил парите С. се обадил по телефона на подс.К. и му казал, че парите са при него като поискал да се разберат дали да тръгне към гр. Враца, за да му ги предаде. Подсъдимият казал на С. ***, защото той ще се прибира към селото си - с. Галиче за събота и неделя като там ще се срещнат, за да си получи парите. В същия телефонен разговор двамата се разбрали да се видят в неделя 08.11.2015г. в с. Галиче, за да може К. да си получи парите.

На 08.11.2015г. сутринта свидетелката А. се обадила по телефона на подс.К. като му казала, че е превела парите както са се разбрали. Обвиняемият от своя страна потвърдил, че всичко е наред и той започва да работи за облекчаване положението на лишения от свобода Г.И., като продължава да го изпраща на работа и като изготви положително становище за него пред комисията по реда на чл. 73 от ЗИНЗС за промяна на правния му статус, след което да може да излиза в отпуск.

На 08.11.2015г. около 10.30 часа подсъдимият К. се обадил по телефона на свидетеля С. и му казал, че си е вкъщи и трябва до обяд да му занесе парите, защото бързал да се прибере в гр. Враца към обяд. Около 11.00 часа свидетелят М.С. посетил адреса на подсъдимия в село Галиче, община Бяла Слатина, област Враца, намиращ се на улица „Па******. Двамата се видели пред посочения адрес като седнали на пейката пред оградата на къщата и си поговорили. Свидетелят С. отишъл до автомобила си паркиран пред адреса взел от него парите - сумата от три хиляди лева и ги предал на подсъдимия К.. Парите били увити в получената при тегленето им касова бележка и били в същите купюри, както били изтеглени, а именно една пачка от сто банкноти по 20 /двадесет/ лева и 10 /десет/ броя банкноти от по 100 /сто/ лева. След като подсъдимият получил парите от свидетеля С. двамата се разделили.

Била проведена полицейска операция по доказване и документиране на противозаконната дейност от подс. К.. Съгласно предварително утвърден план сутринта на 08.11.2015год. служители на ГДНП, в това число св.Д.Ш. заели позиции в близост до бащиния дом на подс. К. в с. Галиче и документирали проведената среща между св. С. и подс. К..

Същия ден е извършен личен обиск на подс. К., личен обиск на съпругата му Й.К., претърсване и изземване от лек автомобил „Мерцедес” рег. №ВР0390ВР, собственост на подс. К. и претърсване и изземване на къща и дворно място в с. Галиче, общ. Бяла Слатина, ул. Панайот Хитов 26. Съставени са Протоколи за обиск, претърсване и изземване и албуми към тях, които протоколи са одобрени от съдия по реда на чл.164 НПК по ЧНД №494, 495, 496 и 497 по описа на ОС Враца за 2015год. Направен е оглед на веществено доказателство- лек автомобил, което ПСД е обективирано в Протокол и албум към него. Съставен е Протокол за доброволно предаване от Й.К. на два броя мобилни телефони марка „Sony” и марка „Samsung”, заедно с поставените в тях СИМ карти на „Vivacom” и съответно на „Мтел”, собственост на подс. К.. Процесуално следствените действия са извършени в присъствието на св. С.Ц. и В.Б..

В хода на ДП е извършен оглед на веществено доказателство и следствен експеримент на предоставеният за нуждите на разследването с Протокол за доброволно предаване от 18.03.2016г. от св. Д.Я., живуща на семейни начала с подс. Г.Б. мобилен апарат бял на цвят, марка „Самсунг”, със СИМ карта в него. Изготвен е Протокол за оглед на веществено доказателство и Протокол за следствен експеримент от 18.03.2016год. и албуми към тях в присъствието на св. Е.Х. и св. И.Б.. Установено е, че на позиция 6, 7 и 8 са записани телефонните номера ползвани от подс. Г.Р.Б., като на позиция 6 наименован „Goga” е записан телефонен номер 08*********, на позиция 7, наименован „Goga2” е записан телефонен номер +35989******** и на позиция 8, наименован „Goga 3” е записан телефонен номер 08************.

В хода на ДП въз основа на искане от разследващият орган на основание чл.159а, ал.1, НПК, вр. чл.250а, ал.1 ЗЕС е разпоредено по ЧНД №566/2015год. на ОС Враца на мобилните оператори „Теленор”, „Мобилтел” и „БТК” да представят справки за проведени разговори от фиксирани номера за периода от 28.06.2015год. до 28.12.2015год. Представените справки са приложени по делото.

При проведеният разпит, в качеството им на свидетели Е.С. и Т.В. предоставят за нуждите на ДП разписки в оригинал, както следва: Разписка №07000328915221/24.04.2015год. за извършен превод на сумата от 3 000лв. от Т.П.В. на Г.Р.Б. чрез система за бързи разплащания „ИзиПей”, Разписка №07000314919600/09.03.2015год. за извършен превод на сумата от 1 000лв. от Е.С.А. на Т.Ц.Ц., Разписка за извършен превод на сумата от 600 евро от Л.А.Б.ева на Г.Р.Б. от 19.06.2015год. чрез система за разплащания Уестърн Юнион и Разписка № 01000384106862/06.11.2015год. за извършен превод на сумата от 3 000лв. от Е.С.А. на М.Д.С. чрез система за бързи разплащания „ИзиПей”.

На така представената Разписка №07000328915221/24.04.2015год. е назначена почеркова експертиза, чието заключение е изслушано и прието от съда. От същото се установява, че ръкописният текст в разписката за получател „Г.Б.” е изписан от подсъдимият Г.Р.Б., а подписът в графа „Подпис клиент” е положен от подсъдимият Г.Р.Б.

III. Във връзка с качеството си на служител на Главна Дирекция „Изпълнение на Наказанията” към Министерство на правосъдието, Старши инспектор и Началник група /социална дейност и възпитателна работа/ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора - гр. Враца подс.Н.И.К. ползвал служебен кабинет в сградата на Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора -гр. Враца. Кабинета се намирал на втория етаж от стълбите, втората врата в ляво в административната сграда на Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора -гр. Враца, находяща се край гр. Враца, до язовир „Дъбника“. Ключ от този кабинет притежавал само подсъдимият. От друга страна във връзка със служебното си качество К. имал зачислено служебно оръжие, което имал право да съхранява.

Зачисленото му оръжие от 20.08.2001год., съгласно писмо от Затвора Враца до ГДИН е

1.пистолет „Макаров” с фабр. №ВД 24 015 с два броя пълнители и 16 броя патрони 9Х18 и

2. пистолет „Астра Кюб” и 6 броя патрони калибър 6.35.

В писмото е уточнено, че на 02.11.2004г. К. е върнал в оръжейната на затвора пистолет „Астра Кюб” и 6 броя патрони калибър 6.35, а на 19.11.2016г. след задържането на подс. К. пистолета „Макаров” с фабр. №ВД 24 015 с 1брой пълнител и 8 броя патрони 9Х18 е прибран на съхранение в оръжейната при Затвора Враца, невърнати са 1 брой пълнител и 8 патрона за пистолет „Макаров”.

Отделно от повереното му служебно оръжие в чекмедже на бюрото, намиращо се в служебния му кабинет в сградата на Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора -гр. Враца от неустановена по делото дата обвиняемият държал още 10 (десет) броя патрони, както следва :

-6 бр. патрони кал. 7,65мм. „Browning” предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.7,65мм. „Browning” ;

-1 бр. патрон кал. 9x19мм., предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.9х19мм.;

-3 бр. патрони кал. 9x18мм., предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.9х18мм. - „Макаров”, „Стечкин” и др., които представляват боеприпаси по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. За посочените десет броя боеприпаси подс.Н.И.К. нямал издадено надлежно разрешение за придобиване, носене, съхранение и употреба на основание чл. 50, ал. 3; чл. 56, ал. 1 и чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия от Директора на Главна дирекция национална полиция на Министерство на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице, както и от съответния началник на Районно управление на МВР.

На 09.11.2015г. във връзка с разследването на ДП е извършено процесуално следствено действие претърсване и изземване, след получено разрешение от съдия при Окръжен съд – Враца по ЧНД №493/2015год. в посочения по-горе служебен кабинет ползван от подсъдимия. При претърсването и изземването в чекмедже на бюрото, намиращо се в кабинета били намерени и иззети и посочените по-горе боеприпаси, а именно:

-6 бр. патрони кал. 7,65мм. „Browning” предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.7,65мм. „Browning” ;

-1 бр. патрон кал. 9x19мм., предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.9х19мм.;

-3 бр. патрони кал. 9x18мм., предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.9х18мм. - „Макаров”, „Стечкин” и др.

Намерени и иззети са и 1 /един/ брой компютърна конфигурация „NEC” с №207215030000, 1/един/ брой ФЛАШ ПАМЕТ 8 GB /Transcend/, 1/един/ брой ФЛАШ ПАМЕТ 4 GB /Integral/, 1/един/ брой тефтер с надпис „Община Враца”, 2 /два/ броя листа с текст и 1 /брой/ бял хартиен плик с надпис „1 600лв. внос”, 5/пет/ броя банкноти, от които 2/два/ броя с номинал 100/сто/ долара, 1бой с номинал 50/петдесет/ долара, 1 брой с номинал 10/десет/ долара и 1 брой с номинал 5/пет/ долара. Претърсването и изземването е извършено на чл.162, ал.3 НПК в присъствието на И.Л.Х. в качеството му на Началник ЗООТ „Керамична фабрика” при Затвора Враца. За извършеното ПСД е изготвен протокол и албум към него.

Изготвено е заключение по назначената техническа експертиза за истинността на намерените и иззети банкноти. Заключението е прието и приобщено по делото. От същото се установява, че представените за изследване банкноти от 100, 50, 10 и 5 щатски долара са истински и представляват редовна емисия на Федералния резерв на САЩ.

Според заключението на изготвената по делото Балистична експертиза посочените по-горе десет броя патрони са годни за употреба по предназначение и съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. Представеният за изследване пълнител е принадлежност за пистолети „Макаров” кал.9х18мм. Върху лявата страна на корпуса му е забелязано обозначение „988-2”, което го определя като втори пълнител от комплектовката на пистолет „Макаров” с последни три цифри на номера 988.

Според заключението на дактилоскопната експертиза изготвена по делото на ДП върху представените за изследване обекти: пълнител с 8броя патрони в него, кожен калъф за пълнител и 10броя патрони не са се проявили и не са открити дактилоскопни следи.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на доказателствата, събрани чрез гласните доказателствени средства– частично от обясненията на подсъдимия Г.Р.Б./т.6, л.46-51/ от ДП приобщени по чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.4, предл.последно от НПК и тези дадени в с.з., показанията на разпитаните по делото свидетели - Е.С.А./т.6, л.3-6, т.6, л.16-17 и по реда на чл.223 НПК т.6, л.9-15/, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2, предл.последно НПК и дадени в с.з., М.Д.С./т.6, л.19-21 и по реда на чл.223 НПК, т.6, л.23-25/, приобщени по реда на чл.281, ал.4, във вр. ал.1, Г.Г.И./т.6, л.26-27/ приобщени чл.281, ал.4, във вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК и дадените в с.з., С. К./т.6, л.28-30/ на ДП, приобщени чл.281, ал.4, във вр.ал.1, т.2, предл.последно от НПК и дадените в с.з., Д.Ш./т.6, л.31/, В.Б./т.6, л.34-35/, С.Ц./т.6, л.36/, Й.Й./т.6, л.37-38/ от ДП, приобщени по чл.281, ал.4, във вр.ал.1, т.1 от НК и дадените в с.з., Ц.С./т.6, л.39-42/от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.1 НПК и дадените в с.з., А. Б./т. 6, л. 52-53/ от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.1 НПК, Т.Р./т.6, л.54-55/ от ДП, приобщени по чл.281 ал.5, вр. ал.1 т.1 НПК и дадените в с.з., Т.Г./т.6, л.56-57/ от ДП и дадените в с.з., Г.Г./т.6, л.58-59/ от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.1 НПК и дадените в с.з., И.И./т. 6, л.60-61/от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, Г.К./т.6, л. 62-64/ от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.1 НПК и дадените в с.з., Т.В./т. 6, л.74-76 и т.6, л.81-89, в т.ч. и по реда на чл.223 НПК/ от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, алт. 2 НПК и по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК и тези от с.з., Ф.Д./т.6, л.71-73 и т.6, л.90-97 в т.ч. и по реда на чл.22 НПК/ от ДП приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1 т. НПК, И.Х./т.6, л.108-110/, А.К./т.6, л.111-113/, Я.Б./т. 6, л.116-117/от ДП, приобщени по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 НПК и тези дадени в с.з., Е.Х./т.6, л.121/, И.Б./т. 6, л.122/,

от писмените доказателствени средства- протоколи за претърсване и изземване от 08.11.2015г. и албуми/т.5/, протоколи за обиск и изземване от 08.11.2015год. и албуми /т.5/, протоколи за доброволно предаване /т.5/, протокол за оглед на веществени доказателства от 15.12.2015год. и албум/т.5, л.16-23/, протокол за оглед на веществено доказателство от 18.03.2016год. и албум към него /т.6, л.132-138/, протокол за следствен експеримент и албум към него от 18.03.2016год./т.6, л.127-131/, Разписка № 07000328915221/24.04.2015 год. за извършен превод на сумата от 3 000лв. от Т.П.В. на Г.Р.Б. чрез система за бързи разплащания „ИзиПей”/т.14, л.6/, Разписка №07000314919600/09.03.2015 год. за извършен превод на сумата от 1 000лв. от Е.С.А. на Т.Ц.Ц./т.14, л.9/, разписка за извършен превод на сумата от 600 евро от Л.А.Б.ева на Г.Р.Б. от 19.06.2015год./т.6, л.142/ чрез система за разплащания Уестърн Юнион и Разписка № 01000384106862/06.11.2015год. за извършен превод на сумата от 3 000лв. от Е.С.А. на М.Д.С. чрез система за бързи разплащания „ИзиПей” /т.6, л.8/, писмо от ГДИН към МП до ГДНП СП „Антикорупция” за притежавано служебно оръжие от Н.К. /т.14, л.40/, протокол за доброволно предаване от 09.11.2015год. от инспектор ЧР при Затвора Враца с приложени копия на документи касаещи Н. К. /т.13, л.1-25/, 2 бр. протоколи от 29.09.2015г. и от 29.07.2015г. на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС при Затвора Враца /т.13, л.26-39/, Заповед №458/09.07.2015год. на Началника на Затвора Враца за възлагане функции на Началник ЗООТ на Н.К./т.13, л.42-43/, Заповед №ЧР-03-1/05.01.2016год. на Министъра на правосъдието за налагане дисциплинарно наказание „Уволнение” на Н. К. /т.13, л.44-47/, копие от затворническо досие на Ф.К.Д. /т.13, л.51-161/, копие от затворническо досие на Г.Г.И. /т.7, л.2-105/, писмо до и от Мобилтел с приложена разпечатка на хартиен носител на справка по ЗЕС /т.8, л.5-110/, писмо до и от Теленор с приложена разпечатка на хартиен носител на справка по ЗЕС /т.9/ и писмо до и от Виваком с приложена разпечатка на хартиен носител на справка по ЗЕС /т.10/, Протоколи за изготвени ВДС от експлоатирани СРС /т.1, т.2, т.3, т.4, т.11 и т.12/, два броя затворнически досиета №307/13 на св. Г.П.К. и №396/11 на св.Т.Г.Р., Епикриза от Клиника по урология гр. София на Н. К.,*** ЕООД на И. К., Характеристика от домоуправител, 2 бр. декларации за семейно, материално и имотно състояние на подсъдимите, 2 бр. справки за декларирано движимо и недвижимо имущество от Община Враца и Община Видин, 2 бр. справки за регистрирани МПС на името на двамата подсъдими, 2бр. справки от Агенция по вписванията Служба Видин и Враца, 2 бр. справки от ТД на НАП Враца и Видин, както и всички приложени по делото писмени доказателства.

веществените доказателства – 1 /един/ брой компютърна конфигурация „NEC” с №207215030000, запечатана в черен найлонов чувал с лепенка за ВД, с подписи на поемни лица и вещо лице- обект №1, 1/един/ брой ФЛАШ ПАМЕТ 8 GB /Transcend/, запечатана в бял хартиен плик с лепенка ВД с подписи на поемни лица и вещо лице- обект №2, 1/един/ брой ФЛАШ ПАМЕТ 4 GB /Integral/, запечатана в бял хартиен плик с лепенка ВД с подписи на поемни лица и вещо лице- обект №3, 1/един/ брой тефтер с надпис „Община Враца”, запечатан в хартиен плик с лепенка ВД с подписи на поемни лица и вещо лице- обект №5, 2 /два/ броя листа с текст и 1 /брой/ бял хартиен плик, запечатани в хартиен плик с лепенка ВД с подписи на поемни лица и вещо лице- обект №6 и 1 /един/ брой пълнител с 8 /осем/ броя патрони и 10/десет/ броя патрони, предадени с протокол от 11.10.2016 г. /на съхранение в служба КОС към РУП Враца/,

а също и чрез способите за събиране и проверка на доказателствения материал– заключение на балистична експертизи /т.6, л.156-158/, заключение на дактилоскопна експертиза /т.6, л.161-163/, заключение на съдебно техническа експертиза за истинност на банкноти /т.6, л.145-147/, заключение на почеркова експертиза /т.6, л.165-173/.

 Съдът намира, че от доказателствената съвкупност по делото следва да се изключат разпитите на ДП на св. Д.Я./т.6, л. 118-120/ и Й.К. /т.6, л.32-33/, тъй като същите в хода на съдебното следствие са се възползвали от права си чл.119 и чл.121 НПК.

Въз основа на събраните доказателства по делото, съдът прие за безспорно установени следните обстоятелства:

Подсъдимият К. е назначен за държавен служител в Затвора гр. Враца 1993год., работил е до 1999год., когато е уволнен дисциплинарно и след отмяна на уволнението с решение от 2001год. на Върховния административен съд е възстановен отново на длъжност държавен служител към Затвора Враца.

Безспорно е, че към инкриминираният период подс. К. е заемал длъжност старши инспектор и началник група „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора -гр. Враца.

Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства: Заповед № ЛС- 03-570 от 16.03.1993г. на Министъра на правосъдието за държавен служител на длъжността „Инспектор по социалната дейност“ в Затвора гр. Враца, Заповед № ЛС-03-97 от 03.02.1997г. на Министъра на правосъдието и правната евроинтеграция, Заповед № ЛС-03-2285/15.12.1999г. на Министъра на Правосъдието и Правната Интеграция, решение №3183/10.05.2001год. по адм.д. №5886/2000год. по описа на ВАС, Заповед № ЛС-03-1955 от 27.11.2002г. на Министъра на правосъдието, Заповед № Л- 47 от 09.01.2003г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерство на правосъдието, акт за встъпване в длъжност от 14.01.2003г., Длъжностна характеристика за заеманата длъжност Старши инспектор „СДВР“ в ЗООТ „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца, подписана от подс. К. на 10.04.2013год.

Във връзка с правомощията на служителя, изпълняващ длъжността старши инспектор СДВР и началник група са разпитани св. Ив. Х.-понастоящем Началник на ЗООТ „Керамична фабрика” при Затвора Враца и св. Ан. К.-***, които с показанията си установяват как на практика се е осъществявало изпращането на лишените от свобода, изтърпяващи наказание в ЗО „Керамична фабрика” на работа, как е сменян режима на същите в по- лек и как са предлагани за условно предсрочно освобождаване последните пред Комисията по чл.73 от ЗИНЗС. Установява се, че основните преки задължения на длъжностно лице старши инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца включвали:

- работа с лишените от свобода- прави проверки, изготвя справки и предложения за наказание и награждаването им, води социална дейност с тях- организира културни и спортни мероприятия и предлага на Комисията към ЗО кои лишени от свобода да бъдат включени в трудова и учебна дейност.

- изготвя становища за промяна на правния статус на лишените от свобода и уредена в чл.73 от ЗИНЗС, като в резултат на това се променя режима в по-лек или осъдения бива предлаган за Условно предсрочно освобождаване.

Свидетелите установяват, че решението за включването в работните групи и промяната в правния статус на лишените от свобода се взема от Комисии, но само при положително становище от инспектор „СДВР” до Началника на ЗО.

Установява се безспорно, че от м.юни 2014год. до 15.08.2015год на подс. К., освен правата и задълженията като „инспектор СДВР” в ЗО Керамична фабрика са му вменени и права и задължения на Началник на ЗО „Керамична фабрика”, тоест освен че работи с лишените от свобода, вместо да изготвя становище до Началник ЗО сам предлага, а и сам включва в трудова и учебна дейност и внася предложения в Комисията по чл.73 ЗИНЗС.

Освен това, към ЗООТ „Керамична фабрика” Враца подс. К. е бил единственият инспектор СДВР.

От приложеното по делото копие от затворническо досие се установява, че свидетеля Ф.К.Д. в инкриминирания период изтърпявал наказание лишаване от свобода, считано от 18.09.2004год. в размер на 16 години, преместен в Затвора Враца на 03.09.2013год. През м.09.2014год. е преместен в ЗО „Керамична фабрика” при Затвора Враца, от където е освободен условно предсрочно с определение на ВрОС по ЧНД №344/2015год. по описа на същия съд на 28.07.2015год.

Съдът кредитира показанията на св.Ф.Д., с които същият установява начина, по който последния е осъществил контакт с изпълняващият по това време Началник група и старши инспектор „СДВР” в Затворническо общежитие Керамична фабрика Враца- подс. К. с молба от свидетеля да бъде включван в работните групи по обекти, за да бъде зачетен труда му при изтърпяване на размера на наказанието. Свидетелят е категоричен, както в показанията си на ДП пред разследващия орган, така и тези по реда на чл.223 НПК пред съдия по ЧНД №199/2016г. по описа на ОС Варна, приобщени по реда на чл.281, ал.1 НПК и дадените в хода на съдебното следствие в с.з. на 15.11.2016год., че при първоначалните си срещи със свидетеля, подс. К. се държал агресивно, дори го гонел от кабинета си и му заявявал, че „трябва да е доволен, че вижда слънцето”. При един от разговорите между тях, след като св. Д. попитал директно какъв е начина да излиза на работа, тъй като имало лишени от свобода в неговото положение, които работели, подс. К. с жест- потърквайки пръстите на едната си ръка му заявил „Знаеш какъв е”, от което свидетеля разбрал, че следва да плати, за това да бъде включен в работните групи.

Безспорно е обстоятелството, че по време на престоя си в Затворническо общежитие „Керамична фабрика” св. Ф.Д. поддържал приятелски и интимни отношения със св. Т.В., поради и което съдът приема за достоверни и кредитира показанията на св. Т. В. и св. Ф.Д., че последния е споделял с приятелката си за отношението на подс. К. към него, както и за разговора му, в който разбрал, че трябва да плати. Съдът дава вяра на показанията на св. В. и св. Д., че негативното до този момент отношение на подс.К. към Ф.Д. и възпрепятстването му да полага труд, за да намали присъдата си, както и да излиза в отпуск, накарало двамата свидетели да изпълнят условията поставени от подс. К., а в последствие и от подсъдимия Б.. Логични и житейски оправдани са доводите на двамата свидетели, че същите взели решение да платят исканата от тях сума, за да се подобри отношението на подс.К. към Д., предвид и оставащото му време за доизтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в ЗО „Керамична фабрика“ към Затвора гр. Враца, където е зависим от професионалното отношение на К. за разпределянето му на работа и подобряване на правния му статус, включително възможността да излиза в отпуск и да бъдат заедно двамата свидетели.

Съдът дава вяра на показанията на св. Д. и по отношение на обстоятелството, че той е предоставил телефонния номер на приятелката си- св.В. на подс. К., за да се свърже с нея. Това обстоятелство се потвърждава от обясненията на подс. Б. и от показанията на св.К.А., които разказват за разговора на подс. К. от мобилния телефон на подс. Б. на бензиностанция „Лукойл”.

Това, че подс. К. е търсил контакт със св. Т.В. в деня на свиждане, а по- късно я е търсил и по телефона, предоставен му от св. Д., се установява и от протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „звукозапис” от прилагане на СРС в т.3 от ДП.

Противоречиви са свидетелските показания на В. с обясненията на подс. Б. само по отношение на обстоятелството кой на кого е звъннал първи, като подс. Б. твърди, че св. В. му се обадила и поискала трите му имена и ЕГН, а свидетелката поддържа, че подс. Б. й се обадил като се представил за приятел на подс. К., уточнил размера на сумата- 3000лв., а на следващо обаждане дал и трите си имена и ЕГН, за да бъде извършен превода на негово име чрез ИЗИПЕЙ.

Противоречието съдът обяснява с изтеклия период от време. В крайна сметка разговор между двамата е проведен, а и в обясненията си подс. Б. сам уточнява, че още при ползването на телефона му подс. К. му е обяснил, че ще му се обади момиче, на което той да даде трите си имена и ЕГН, за да може последното да му преведе пари, които в последствие Б. да даде на К.. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката В. по отношение на обстоятелството, кой й е казал, че дължимата сума е в размер на 3 000лв.

При анализа на обясненията на подс. Б., съдът взема предвид че същите имат процесуално предназначение. Те са основен източник на преки доказателства, но същевременно и основно средство за реализиране правото на защита. Второто посочено процесуално предназначение на същите обаче не е основание те да бъдат дискредитирани изцяло, а само в частта в която имат ярко изразен защитен характер и са в противоречие с останалия доказателствен материал. И на това основание съдът не кредитира обясненията на подс. Б. по отношение обстоятелството кой от двамата със св. В. се е обадил първи и дали подс. Б. е заявил дължимата сума.

И подс. Б. и св. В. са категорични и съдът дава вяра на това, тъй като същото се установява и от приложената разписка от 24.04.2015год., че превода на поисканите 3000лв. е извършен на тази дата чрез ИЗИПЕЙ на името на подс. Б.. Подс. Б. не отрича, а и от заключението на почерковата експертиза по делото се установява, че сумата е получена в гр. Видин от подс. Г.Б.. Последващите многократни обаждания на св. В., изискващи информация за резултата от плащането и обстоятелството, че подс. Б. е дал телефонния номер на св. В. за пряк контакт се установяват и от приложените разпечатки в т.8 от ДП от които е видно, че св. В. е търсила от мобилния си телефон с номер ********** подс. К. на 18.07 два пъти , на 21.07. и на 31.07.2015год. по веднъж на телефон 0***** и веднъж на телефон с номер 08*******на 05.08.2015г. Св. В. е търсена от подс.К. на 05.08.2015год. от телефон с номер 0*******, които е на името НУ „Софоронии Врачански” Враца, където съпругата на подс. К. е учител. Посочените по- горе доказателства потвърждават показанията на св. В. и обясненията на подс. Б., в частта, в която и двамата твърдят, че след превеждане на сумата св. В. е търсила многократно контакт първоначално с подс. Б., тъй като се притеснявала да не е измамена, че е платила, а очакваният от нея резултат закъснявал, а в последствие и с подс. К..

Правно релевантен е факта, който съдът намира за безспорно установен от събрания доказателствен материал, на поискване на сумата от 3000лв. от подс. К. по отношение на св. Т. Д.. Съдът намира, че този факт се установява от показанията на св. В., от показанията на св. Д., които в тази им част са производни и от обясненията на подс. Б., както и косвено от показанията на св. Кр. А.. Съдът изцяло кредитира тези показания и обяснения, тъй като същите са последователни и безпротиворечивии изцяло се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

Съдът намира за установен и факта на предаване на сумата от 3000лв. получена в гр. Видин на името на подс. Б., от последния на подс. К.. От свидетелските показания на св. Я.Б. дадени на ДП и приобщени по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т1 и ал.2, пр.2 НПК и тези дадени в с.з. се потвърждават обясненията на подс. Б. за мястото и начина на предаване на сумата, а именно в гр. Враца в лек автомобил пред блока на подс. К.. Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като те съответстват със събрания по делото доказателствен материал, а са дадени и от независим доказателствен източник. Противоречията в тях съдът обяснява с изтеклия период от време, а освен това и от обстоятелството, че св. Я.Б. очевидно е бил в колата на подс. Б. както при разговора на бензиностанция „Лукойл”, така и пред блока на К. пред бензиностанция „Петрол”, когато са предадени парите.

По отношение факта, че подс. Б. е помогнал на подс. К. не само в деянието по отношение на св. В., съдът кредитира обясненията на подс. Б., в които уточнява, че той и друг път е търсен от подс. К. за подобен вид „услуги”, поради и което не е бил изненадан от обстоятелството, че след като подс. К. е ползвал телефона му, казал, че ще бъде потърсен от жена на която подс. Б. да продиктува трите си имена и ЕГН- то си за превод на пари по „Изипей” в размер на 3 000лв., която сума подс. Б. предал на подс. К.. Съдът дава вяра на обясненията му в частта, в която уточнява, че познава подс. К. от 2009 год., тъй като от 2009 год. до 2011 год. бил в Затвора гр.Враца, където той му бил пряк началник. Съдът кредитира и обясненията в който подс. Б. разказва за К.П., чиито брат изтърпявал наказание лишаване от свобода във Враца- Е.П., за това че е потърсен от К., а в последствие и осъществил връзка между него и подс. К. в кафене в близост до дома на подс. К. „за да се разберат с брат му по какъв начин може да се помогне на Е.П.”, както и че е присъствал на предаването на сумата от 5000лв. от К.П. на подс. К., като подс. Б. конкретизира и действието което е следвало да бъде извършено от подс. К.- предложение за УПО.

Съдът кредитира обясненията на подс. Б. и за случая със свидетелите Е.А., Й.Й. и жена му – св. Ц.С., като разказва, че подс. К. ги изпратил при него и твърди, че парите от св. Й.Й. и жена му са преведени на св. Т.Ц.Ц. чрез ИЗИПЕЙ, като парите са „дадени в ръцете му, за да ги преведе на тия имена”, които му е дал подс. К.. За другия „превод от Италия”, който му е изпратен, по същият начин, както ги е получил, така ги е изпратил на това трето лице. Иска съда да направи „справка за сумите, за да не остане съмнение, че е съучастник и помагач на г-н К.”.

Съдът дава вяра на обясненията на подс. Г.Б. във връзка с оказваният му натиск от страна на подс. К. да не свидетелства по делото. Тези обяснения напълно се подкрепят от разпечатките от мобилни оператори за проведени разговори между двамата подсъдими, включително и в периода в който подс. К. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”.

Съдът дава вяра на показанията на св. Ф.Д. дадени в с.з. и подкрепени с жалба до СГП по повод оказан му натиск от св. К.Н.. Св. Д. уточнява по дати как е потърсен от св. Н., на който не е давал телефонния си номер, как е уговарян да проведат двамата среща преди с.з. по настоящето дело и как този разговор ще му помогне, а може и да изкара пари. Св. Д. разбрал от св. Н. при тези им телефонни разговори, че на 15-ти е призован по настоящето дело, че е постановено принудителното му довеждане и прочие.

За оборване на тези показания от страна на защитата е поискан разпит на четирима свидетели- св. К.Н., които с показанията си установява, че познава св. Д. ***, че Д. му дължи пари и затова го е търсил, както и че е взел телефонния му номер от св. В.П..  Междувременно разказва как след като бил извикан в София да подпише предупредителен протокол по отношение на Д.,*** веднага споделил за стореното с подс. К.. Разпитан е св. В.П.П., които с показанията си установява, че св. Д. е взел парите които св. В. е превела, но тъй като ръководството на Затвора Враца е притиснало св. Д. и му е казало да даде показания против подс. К. се е стигнало до настоящето дело. Заявява, че той е дал на св. Н. телефонния номер на Ф., както и че той –свидетеля П. също като Н. споделил за случващото се с подсъдимия К.. Съдът не кредитира показанията на тези двама свидетели, тъй като те са изолирани, противоречат на събрания доказателствен материал по делото в неговата цялост, а в същото време са дори житейски нелогични. Следва да се отбележи, че именно тези двама свидетели, начина, по които са освободени УПО са част от обектите дали повод за образуване на настоящето ДП, видно от ВДС-те въз основа на използвани СРС.

От приложеното затворническо досие на Г.Г.И. се установява, че през инкриминирания период същият изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Враца, а в последствие м. януари 2015 бил преместен в ЗО „Керамична фабрика” Враца. Съдът дава вяра на показанията на св. И. по отношение обстоятелството, че след преместването си свидетеля контактувал с К. по повод престоя си в общежитието и възможността да бъде разпределян на работни обекти за полагане на общественополезен труд, с което да намалява размера на наложеното си наказание, чрез зачитане на отработените дни. При осъществените си контакти с К. на свидетеля И. било обяснявано, че за въпросите които поставя - за разпределяне на работа, за възможността да излиза в отпуск следвало близките на И. да се свържат с К., за да се разберат. Тези показания на св. Г. И. изцяло се подкрепят от събрания доказателствен материал.

Безспорно е, че св. Е.А. живее на семейни начала със св. Г.И., от което съвместно съжителство имат три малолетни деца, че св. Ц.С. е негова майка, а св. Й.Й. живее със св. Цв. С.- майка на св. И. на семейни начала.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Е.А., Й.Й. и Ц.С. по отношение на обстоятелството как подс. К. пътувайки в края на 2014г., началото на 2015г. Германия се запознал със св. Й.Й. и от разговора между тях за последния станало ясно, че подс. К. може да помогне на св. Г.И. изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” срещу определена сума пари. Установява се, че свидетелят Й. и подс.К. разменили телефонните си номера с уговорката в последствие да се чуят, за да се разберат относно предприемането на конкретни действия от страна на К. за облекчаване положението на лишения от свобода Г.И. и предоставянето му на конкретна сума пари от страна на близките на И.. В тази връзка между подсъдимият К. и жената, с която Г.И. живеел във фактическо съжителство Е.С.А. били осъществявани множество телефонни разговори. Освен разговорите по телефона подсъдимият си организирал и лични срещи със свидетелката А., както и с останалите роднини на лишения от свобода Г.И..

Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели и по отношение на проведените разговори между тях и подс. К., за това, че той многократно им е обяснявал, че лишения от свобода И. имал лошо поведение, за което често се налагало да бъде наказван и лишаван от възможността да бъде пращан на работа, както и да бъде пускан в отпуск, че благодарение на усилията на подс.К., той все още е пращан да работи по работни обекти и не е наказван с по-сурови наказания за извършените нарушения, както и че единствено от него зависело внасянето на предложение пред Комисията по реда на чл. 73 от ЗИНЗС с положително становище за промяна на правния статус на И. и възможността му да излиза в отпуск.

По отношение на тези факти показанията на св. Ем. С., св. Й.Й. и св. Цв. С. са последователни и безпротиворечиви и съдът ги възприема изцяло, тъй като същите се подкрепят от протоколи за изготвяне на веществено доказателствено средство „звукозапис” и „видеонаблюдение” от прилагане на СРС в т.1,2,3,4,11 и 12 от ДП, в които е отразено по дни, часове и съдържание разговорите проведени между св. Ем. С. и св. Й.Й. с подс. К.. Голяма част от срещите между подсъдимият К. с роднините на лишения от свобода Г. *** при провеждани свиждания с него.

Първата среща на подс. К. със св. Е.С. била осъществена в гр. Враца през м. февруари 2015год. Съдът дава вяра на показанията на св. Ем. С., за това, че на тази среща тя носела в себе си 1000лева, сложени в плик и когато се опитала да ги предаде на подс. К., той й направил забележка за мястото, на което се намират и я попитал за размера на сумата и й обяснил, че ще се свърже с нея по телефона, за да се разберат относно предаването на сумата. По късно подс. К. се обадил на св. С. и й казал три имена и ЕГН-то на лице, на което тя превела сумата, а именно- Т.Ц.Ц., с ЕГН **********. На 06.03.2015год. св. С. наредила сумата през „Изи Пей” на посоченото лице, за което й била издадена разписка №01000314517851. Показанията на св. С. за тази им среща и предаването на тези пари се подкрепят от протоколите за изготвяне на веществено доказателствено средство „звукозапис” и „видеонаблюдение” от прилагане на СРС в т.3 на ДП, в това число и обстоятелството, че срещата е проведена в присъствието на десетгодишния син на свидетелката. Със същото доказателствено средство се установява и обстоятелството на продиктуване на трите имена и ЕГН на св. Т.Ц.Ц., като превода на сумата от 1000лв. се доказва и от представената и приета по делото разписка №01000314517851/06.03.2015год. чрез системата „Изипей”.

Съдът не дава вяра на показанията на св. Т.Ц.Ц., в които същия твърди, че тъй като препродава коли получава пари от различни хора, че не си спомня нищо за конкретната сума. При разпита на свидетеля на ДП така и в с.з. същия отказва да даде показания по делото. От друга страна по делото се установява, че този свидетел е в много близки отношения с подс. К., дотам, че телефона за контакт даден от него в БДС е с карта на името на Й.К.- съпруга на подсъдимия К..

От събраните по делото доказателства се потвърждават показанията на св. С., че по нейна молба св. Г.И. бил преместен на работа на обект „Г.****”, тъй като разбрала, че там работата е по-лека. Съдът дава вяра на показанията на св. С., че по същото време й се обадил подс. Г.Б., известен с прозвището „Г.****”, като й обяснил, че се обажда от името на подс. К., за да я попита кога ще си плати, за това че мъжа й бил преместен, както и че „човека си иска парите”. Съдът дава вяра и на показанията й по отношение на факта, че след два-три дни в дома на свидетелката в с. Замфир дошли две-три момчета, от които тя познавала само едно- С., които след като се представил за приятел на подс. К. й заявил, че трябва да даде 800 евро за преместването на съпруга й. В тази част показанията на св. С. се потвърждават и от приложените по делото Протоколи ат ВДС за използвани СРС, в които името на С. е често срещано, а от разговорите между него и подс. К. се установява, че двамата са си вършели взаимно „услуги”.

В подкрепа на тези св. показания на С. са и протоколите от изготвените ВДС въз основа на използвани СРС, както и разпечатки от справки от мобилни оператори. Обстоятелството, че подс. К. е търсил неследващия му се дар се потвърждава и от показанията на св. Ц.С.- майка на св.Г.И. и св. Й.Й., които прибирайки се в България през м. май 2015год. се срещнали с подс. К. и той след като и на тях обяснил, че св. Г.И. е мързелив и не се справя с работата на обект „Г.****” им заявил, че му се дължат пари за преместването. Свидетелските показания на Ц.С. за предложената от нея сума от 1000лева, това, че подс. К. й казал „да вдигне малко”, както и че сумата следва да бъде предадена на подс. Г.Б.- Г.**** се потвърждава от показанията на св. Ем. С. и св. Й.Й., както и от последващите събития, а именно: След няколко дни св. Ц.С., Й.Й. и Е.С. отишли до дома на подс. Г.Б. ***, където му предали сумата от 1 300лева, а той им казал, че трябват още пари- 700лева. Съдът дава вяра на тези показания на свидетелите, тъй като същите се потвърждават и от обясненията на подс. Б.. Всички те са логични и непротиворечиви. Подкрепят се и от обстоятелството, че превод на пари в размер на 600евро бил извършен от приятелка на св. С.- Л.А.Б.ева чрез „Уестърн Юнион” на името на подс. Г.Б. на 19.06.2015год., като освен обясненията на подс. Б. по делото като доказателство е приложена и разписката за получаването на сумата от него.

Съдът кредитира показанията по отношение на факта, че между св. С. и подс. К. били проведени множество разговори- на 09.10.2015г. на 10.10.2015г. и срещи между тях -на 10.10.2015год. в гр. Враца в района на Автогарата, на 17.10.2015г., на която присъствал и свидетелят Й.Й. и среща проведена на 31.10.2015г. на Автогарата в гр. Враца. Тези срещи и разговори се потвърждават от приложените протоколи за изготвени ВДС въз основа на СРС, като от тях става ясно, че на тези разговори и срещи подс. К. продължавал да обяснява на свидетелите, че положението на И. е много сложно, както и че същия проявявал лошо поведение, което предполагало налагането на наказания, спирането му от работа, както и затруднявало съществено вземането на благоприятно за И. решение от комисията за промяна на правния му статус, както и че всички тези трудности се преодолявали към момента единствено и само благодарение на неговото съдействие и влиянието му в затворническото общежитие. Установено безспорно и от свидетелските показания и от протоколите за ВДС въз основа на СРС, че на срещата проведена на 31.10.2015г. на Автогарата в гр. Враца подсъдимият заявил на св. С., че за да може да съдейства за подобряване правния статус на св.И. ще трябва да му се предостави сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ евро, както и че парите трябва да се преведат в левове чрез системата за бързи разплащания „Изи Пей“ на името на лице, което той по-късно щял да й съобщи.

От събраните по делото доказателства- протоколи от ВДС въз основа на СРС и от показанията на св. М.С., дадени на ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1 НПК, както и тези дадени по реда на чл.223 НПК се установява, че подсъдимият К. и свидетелят М.Д.С. се познавали от около 24 години, тъй като подсъдимият бил учител на свидетеля в село Галиче, община Бяла Слатина, област Враца, а в последствие св.С. бил нает за извършване на ремонтни дейности в Затвора гр. Враца, където отново се виждали. Двамата имали добри отношения помежду си. Установява се, че на 02.11.2015г. подсъдимият се свързал по телефона със св. М.Д.С., поискал от него да се срещнат, за да разговарят и още същата вечер се срещнали на бензиностанция „Петрол“ в гр. Враца, намираща се в района на магазин „Кауфланд“ на изхода за гр. Монтана пред блока в който живее подсъдимия. На срещата подсъдимият обяснил на свидетеля, че трябва да му преведат сумата от три хиляди лева на негово име чрез системата за бързи преводи „Изи Пей“, която той следвало да изтегли и да му я предаде, дал на св.С. телефонния номер на свидетелката А. и му поръчал да й се обади и да й продиктува трите си имена и единен граждански номер, както и станало.

В потвърждение на по- гореописаните обстоятелства освен показанията на св. М.С. дадени на ДП по реда на чл.223 НПК, от които същият се отрича в с.з. са и разпечатки от справки на мобилни оператори за провежданите разговори между св. С. и подс. К., а относно съдържанието на разговорите- достатъчно красноречиви са протоколите изготвени въз основа на ВДС-те от използвани СРС.

По отношение извършването на превода на парите на 06.11.2015г. сутринта освен показанията на св.С., на св. С., неговите показания в подкрепа на нейните, дадени на ДП е налице и писмено доказателство разписка №01000384106862/06.11.2015г.

В подкрепа на свидетелските показания на св. С. дадени на ДП, за това, че около 16.00 часа на 06.11.2015г. той изтеглил парите от офис на „Изи Пей“, находящ се в клон на банка „ЦКБ“ в град Бяла Слатина, които му били предоставени в копюри от една пачка от сто банкноти по 20 /двадесет/ лева и 10 /десет/ броя банкноти от по 100 /сто/ лева, са показанията на св. С.И.К.-***, който потвърждава казаното от св. С. на ДП. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, който е незаинтересован от изхода на делото, показанията му са последователни и безпротиворечиви и са в синхрон с останалия доказателствен материал по делото.

Обстоятелството, че след като изтеглил парите С. се обадил по телефона на подс.К. и двамата се разбрали да се видят в неделя 08.11.2015г. в с. Галиче, за да може К. да си ги получи, са налице разпечатки от справки на мобилни оператори, ВДС, въз основа на СРС и показанията на С. на ДП. Същото се отнася и за разговора на 08.11.2015г. около 10.30 часа между подсъдимият К. и свидетеля С.. Около 11.00 часа свидетелят М.С. посетил адреса на подсъдимия в село Галиче, община Бяла Слатина, област Враца, намиращ се на улица „Пан*******и му предал парите, за което обстоятелство са налице протоколи за изготвяне на ВДС „видеонаблюдение” от прилагане на СРС.

Съдът не дава вяра на показанията на св. С. дадени в с.з., в които същият поддържа, че парите са били преведени на негово име от св. С., тъй като св. Г.И. дължал пари на негов братовчед св. С.Т.Й. и понеже не ги връщал св. С. потърсил съдействие от подс. К.. В подкрепа на тези показания на св. С. е поискан и в с.з. е разпитан св. С.Й. братовчед на св. С., които в показанията си заявява, че св. Г. И. му дължи пари и понеже не ги връщал той помолил вуйчо си – св. С. за съдействие. В края на показанията си обаче този свидетел заявява, че не знае колко пари са преведени на св. С. и кога, уточнява, че те са за „нещата между К., М. и Г.И.”. Съдът не кредитира тези показания на св. С. и на св. С.Т.Й. от с.з. тъй като те са противоречиви не само с останалия доказателствен материал по делото, а и сами по себе си.

Съдът дава вяра на показанията на св. Т.Г. и св. Г.Ц., които напълно се подкрепят от показанията на св. И.Х., понастоящем началник на ЗО „Керамична фабрика” по отношение на обстоятелството, че подс. К. е включвал св. Г.И. в работните групи, въпреки всеобщото мнение, че св. И. не се справя с работата, мързелив е и създава неприятности. Дни след задържането на подс.К., домакина на ЗО св.Т.Г. заявил на св. Х., че отговорника на гробищния парк Г.Ц. не е доволен от Г.Г., не го иска да работи там и да го сменим с друг лишен от свобода. Св. Х. уточнява, че и преди това се е знаело „негласно” от всички, че лишения от свобода И. не се справя с работата, но въпреки подс. К. е включвал същия в работните групи.

Правно релевантен е факта, който съдът намира за безспорно установен от събрания доказателствен материал, на поискване на сумата от 1 500 евро от подс. К. от св.Е.С.. Съдът намира, че този факт се установява от показанията на св.С., от показанията на св.С. и св.Й., които в тази им част са производни, от показанията на св. М. С. дадени на ДП, в това число и такива по реда на чл.223 НПК, от приложените по делото Протоколи за изготвяне на ВДС „звукозапис” и „видеозапис” от прилагане на СРС и косвено от разпечатки на справка от мобилни оператори за проведени телефонни разговори по дати и часове между подс. К. и св. С.. Съдът изцяло кредитира тези показания, тъй като същите са последователни и безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

Съдът намира за установен и факта на предаване на сумата от 3000лв. получена на името на св. С., от последния на подс. К.. Освен свидетелски показания са налице и Протоколи за изготвяне на ВДС „звукозапис” и „видеозапис” от прилагане на СРС, от които се установява, че на 08.11.2016год. в с. Галиче св. С. е предал сумата на подс. К..

По отношение факта, че подс. К. извън двете инкриминирани деяния системно е искал и вземал неследващи се дарове, за да извърши съответните задължения по служба, а именно разрешаване на отпуск, смяна на режима в по-лек, изразяване на положително становище за УПО и други, говорят събраните гласни доказателства, които напълно се подкрепят от приложените по делото Протоколи за ВДС, въз основа на СРС. В тази връзка съдът дава вяра на показанията на св. Т.Р. от които се установява, че тъй като подс. К. поискал от лишения тогава от свобода св. Г.К., за да бъде последния освободен условно предсрочно две ярета и 800лева, като преди това сумата била 2 000лв. Св. Р. установява с показанията си, че докато бил домашен отпуск лично е отишъл със св. И.И.- братовчед на св. Г.К. ***, за да вземат две ярета, които предварително били заклани и изчистени и които били предназначени за подс. К.. Св. Р. установява, че завел св. И. до блока на подс. К., показал му го и си отишъл. Св. Р. уточнява, че тъй като св. К. не дал уговорената сума пари, бил наказан. Тези показания на св. Р. напълно се подкрепят от показанията на св. Г.К., който разказва, че чрез свой роднина дал на К. две ярета. От тях обаче К. не останал доволен тъй като едното било мъжко, а женските били по- вкусни, поради и което сумата от 800лв. скочила отново на 2 000лв., която св. К. следвало да даде за УПО. Показанията на свидетелите се подкрепят и от показанията на св. Ив. И. осъществил превоза на двете ярета от с. Девене до блока на К.. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели тъй като видно от затворническите досието на двамата – св. К. и св. Р., в останалата им част показанията им се потвърждават по отношение на наложени наказания, УПО и други от писмените доказателства.

Съдът дава вяра на показанията на св. К. по отношение на начина, по които са били поискани от К. парите и яретата, а именно чрез св. М. П. /М.Д./, както и по отношение на обстоятелството, че дори и след като е излязъл от Затворническото общежитие св. К. периодично е бил „подсещан” от различни лица, в това число и св. М. П. за дълга му към подс. К.. Свидетелят Р. и К. установяват, че другият „човек на К.- дясната му ръка” в затворническото общежитие бил св. Р.Р. /Р.Д./. Съдът кредитира тези показания и поради факта, че установеното с тях се потвърждава и от протоколите от ВДС въз основа на СРС, от подаваните жалби от св. Г. К. и св. Т. Р. до Началника на Затвора и до ГДИН. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели и по отношение на твърдението, че в случай че лишен от свобода не даде исканите пари веднага бива наказан, а щом е наказан не може да иска смяна на режима в по-лек или УПО и отпуски. И двамата свидетели разказват как са били наказвани и при какви обстоятелства. В тази им част показанията се подкрепят от св. Ан. К. ***, който с показанията си уточнява, че инспектора СДВР е този, който извършва проверка относно наказанието и той предлага за наказване. В същото време се установява, че в Затворническото общежитие има само един инспектор СДВР, на който видно от писмените доказателства за периода 2014 до м.08.2015год. са били възложени функциите на инспектор СДВР и на Началник ЗО и са изпълнявани от едно и също лице- подс. К..

От страна на защитата са посочени и разпитани по делото св. М.П. и св. Р.Р.. Тези двама свидетели в показанията си заявяват, че не са били толерирани в Затвора, че св. К. е „измамник”, а св. М.П. разказва, че се е видял със св. Г.К., които изпратен от „следовател Диков” трябвало да уговори св. П. да дадат на последния белязани 2 000лв., той да помоли подс. К. за услуга и така да затворят подсъдимия. Св. П. бил обиден от предложението, „тъй като той не е такъв човек”, обадил се на подс. К. и го посъветвал да пусне жалба до „някой орган” и тъй като подс. К. не сторил това, за това сега е нещата „Щяха да имат друг характер”. Уточнява, че в Затвора Враца ръководството е разделено на групички и тъй като някоя групичка се опитва да вземе надмощие се е стигнало до това дело. Св. П. разказва как пред съдебна зала разговарял със св. К.Л. и последният му казал, че е дошъл да свидетелства, тъй като чул, че някой давал на някого пари. Съдът намира показанията на двамата свидетели за нелогични и противоречиви с останалия доказателствен материал по делото и не кредитира същите.

Не се спори по отношение на обстоятелството, че в сградата на ЗО”Керамична фабрика” подс.Н.И.К. ползвал служебен кабинет, намиращ се на втория етаж от стълбите, втората врата в ляво в административната сграда, находяща се край гр. Враца, до язовир „Дъбника“. Ключ от този кабинет притежавал само подсъдимият. Не се спори, а това се установява и от писмо от Затвора Враца до ГДИН, че подс. К. имал зачислено служебно оръжие пистолет „Макаров” с два броя пълнители и 16 броя патрони 9Х18 и пистолет „Астра Кюб” и 6 броя патрони калибър 6.35, като на 02.11.2004г. К. е върнал в оръжейната на затвора пистолет „Астра Кюб” и 6 броя патрони калибър 6.35, а на 19.11.2016г. след задържането на подс. К. пистолета „Макаров” с 1брой пълнител и 8 броя патрони 9Х18 е прибран на съхранение в оръжейната при Затвора Враца, невърнати са 1 брой пълнител и 8 патрона за пистолет „Макаров”.

Отделно от повереното му служебно оръжие в чекмедже на бюрото, намиращо се в служебния му кабинет подсъдимият държал още 10 (десет) броя патрони, които на 09.11.2015г. във връзка с разследването на ДП при претърсване са и иззети, като ПСД е извършено по реда на чл.162, ал.3 НПК.

Съдът намира за неоснователни наведените от защитата на подс. К. доводи, че това ПСД- претърсване и изземване е извършено в нарушение на чл.162 НПК, тъй като видно от съставеният и приложен по делото протокол от 09.11.2015год., това ПСД е извършено в присъствието на И.Л.Х., в качеството му на Началник ЗООТ „Керамична фабрика” при Затвора Враца. Съдът е приел като верни и точни изготвените заключения по назначената техническа експертиза за истинността на намерените и иззети банкноти и заключението на балистичната експертиза, от която се установява, че 10 броя намерени и иззети патрона са годни за употреба по предназначение, както и заключението на дактилоскопната експертиза, от която е видно, че върху представените за изследване обекти не са се проявили и не са открити дактилоскопни следи.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По отношение на подсъдимия Н.К.:

І. При посочената фактическа установеност на извършеното, съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението, визирано в чл.302, т.2, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като за времето от неустановена дата в началото на 2015 год. до 08.11.2015 год., в различни населени места на територията на Република България, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – старши инспектор и началник група „Социална дейност и възпитателна работа” в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора гр. Враца, сам като извършител и в съучастие с Г.Р.Б. ЕГН ********** -помагач е поискал и е приел дар- парична сума в общ размер на 6000.00 (шест хиляди) лева, който не му се следва от Т.П.В., ЕГН ********** и съответно от Е.С.А., ЕГН **********, за да извърши действия по служба:

- да изготви и внесе положително становище в „Комисия по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти” и да включи в групите за работните обекти, съгласно Раздел V, т.2, предл.5 от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор „СДВР” в ЗООТ „Керамична фабрика” към Затвора - Враца и

- да изготви и внесе в „Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС” предложение за промяна на правния статус на лишените от свобода, съгласно Раздел V, т.3, предл.1 от Длъжностна характеристика, в което да изрази положително становище по отношение на лишения от свобода Ф.К.Д. ЕГН **********- лице, с което Т.П.В. се намира в близки отношения и съответно по отношение на лишения от свобода Г.Г.И. ЕГН **********- лице, с което Е.С.А. живее във фактическо съжителство, както следва:

1. На неустановена дата в началото на 2015г., на неустановено място на територията на Република България, като извършител, в съучастие с Г.Р.Б. ЕГН ********** -помагач е поискал дар- парична сума от 3000.00 (три хиляди) лева, който не му се следва от Т.П.В. и на 24.04.2015г. в гр. Видин е приел дар — сумата от 3000.00 (три хиляди) лева, преведени от Т.П.В. чрез системата на „ИзиПей” на Г.Р.Б. и

2. На 31.10.2015 г. в гр. Враца, Автогара гр. Враца е поискал дар - сумата от 1500.00 (хиляда и петстотин) евро, който не му се следва от Е.С.А. и на 08.11.2015 г. в с. Галиче, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, ул. „Пан*********е приел дар - сумата от 3000.00 (три хиляди) лева, който не му се следва, чрез трето лице М.Д.С., на което Е.С.А. е превела чрез системата за бързи разплащания „ИзиПей” горепосочената сума, като подкупът е извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение.

Подсъдимият К. е годен субект на посоченото престъпление. От приложените писмени доказателства, както и от подкрепящите ги гласни такива, се установява, че през инкриминираният по делото период той е заемал длъжност старши инспектор и началник група „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора -гр. Враца и вменените му задължения го определят като длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. А от НК - същият е служител, на който е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение - служител на Главна Дирекция „Изпълнение на Наказанията” към Министерство на правосъдието.

От приложената по делото и кредитирана като писмено доказателство Длъжностна характеристика за заеманата от подсъдимият К. длъжност е видно, че същият в качеството си на Старши инспектор и Началник група „СДВР“ в ЗООТ „Керамична фабрика” към Затвора -гр. Враца е имал възможност да изготвя и внася становище в „Комисията по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти“ и да включва в групите за работните обекти и да изготвя и внася в „Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС” предложение за промяна на правния статус на лишените от свобода, съгласно Раздел V, т.3, предл.1 от Длъжностна характеристика и да изразява становище по отношение на лишените от свобода пред комисията по чл. 73 от ЗИНЗС.

Безспорно установено е от кредитираният по делото доказателствен материал, че с действията си подс. К. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението подкуп, като е поискал от св. Т.В., чрез активните действия на подс. Б.-помагач и лично от св. Е.А. неследващ му се дар с имуществен характер- парични суми в общ размер на 6000лв., за да извърши определени действия, включени в кръга на служебните му задължения- да изготви и внесе положително становище в „Комисията по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти“ и да включи в групите за работните обекти и да изготви и внесе в „Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС” предложение за промяна на правния статус на лишените от свобода Ф.К.Д., с когото Т.П.В. се намирала в близки отношения и съответно по отношение на лишения от свобода Г.Г.И., с който Е.С.А. живее във фактическо съжителство. Съдът намери, че тези действия са напълно в рамките на служебните правомощия на подс. К..

Посочените парични суми- 3 000лв. от св. Т. В. и 3 000лв. от св. Ем. А. съставляват дар по смисъла на чл.301, ал.1 от НК, тъй като са парична престация, която не се дължи на длъжностно лице и би довела до неговото имуществено облагодетелстване. Този дар не му се следва и липсва правно основание за искането и получаването на тези парични суми.

По отношение на деянието спрямо свидетелката Т.В.:

В качеството си на длъжностно лице, по повод на задължението му да съдейства за решаване на социалните им проблеми и при необходимост по отношение на техния правен статус, подс. К. осъществявал пряк контакт с лишените от свобода, в това число и по инициатива на самия лишен от свобода. Съдът намира за безспорно установено по делото, че при една от срещите между подс. К., в качеството му на инспектор СДВР с лишеният тогава от свобода св. Ф.Д., подсъдимият ясно с жест /потърквайки пръстите на едната си ръка/ заявил на свидетеля, че за да бъде включен в работните групи е необходимо да плати, както и че ако реши да го направи следва да му предостави телефон на свой близък човек. Безспорно е, че св.Д. предоставил телефонния номер на приятелката си св. Т.В..

След като вече получил телефонния номер на св.В., подс. К. взел решение, а подс. Б. се съгласил, сумата да бъде поискана и получена от свидетелката чрез активните действия на подс.Б.. Съдът намира това обстоятелство за доказано, тъй като залагайки на доверието между него и подс. Б. и използвайки натрупания личен опит от престоя на подс. Б. като лишен от свобода, за да запази себе си от разкриване на противоправните си действия, подс. К. и друг път използвал подс. Б. за подобни „услуги”. Безспорно установено е, че активните действия на подсъдимия Б. били по поръка на подс. К. и се изразявали в провеждане на допълнителни разговори със св.В. по личния му мобилен телефон с номер 089********, предоставяне на личните си данни- трите имена и ЕГН, за извършване на превод на негово име и получаване на паричната сума от превода на негово име през системата за бързи разплащания „Изи Пей“.

За поискването на сумата от 3000лв., чрез подс. Б. от подс. К. съдът кредитира показанията на св. В., на св. Д., които в тази им част са производни и обясненията на подс. Б., както и показанията на св. Кр. А., макар последните да са източник на косвени доказателства. За получаването на исканата сума от подс. К. съдът кредитира освен обясненията на подс. Б., показанията на св. В. и Разписка № 07000328915221/24.04.2015 год. за извършен превод на сумата от 3 000лв. от Т.П.В. на Г.Р.Б. чрез система за бързи разплащания „ИзиПей”/т.14, л.6/, както и заключението на почерковата експертиза по делото която подкрепя гласните доказателства. По отношение на фактическото предаване на сумата от 3000лв. получена в гр. Видин на името на подс. Б., от последния на подс. К., съдът кредитира показанията на св. Я.Б. и обясненията на подс. Б. за мястото и начина на предаване на сумата, а именно в гр. Враца в лек автомобил пред блока на подс. К..

По отношение на деянието спрямо св. Е.А.:

От събраните по делото и кредитирани от съда доказателства безспорно се установява, че подс. Н.И.К. освен чрез активното съдействие на подс.Г.Р.Б. решил и сам, злоупотребявайки със служебното си положение като старши инспектор и началник група СДВР и контактите си с лишените от свобода да принуди близките на друг лишен от свобода- Г.Г.И., а именно жената, с която последния живее на семейни начала- св. Ем. А. да му предостави неследващ му се дар в размер на сумата от три хиляди лева. Поискването от подс. К. на сумата от 1500 евро от св.Е.С. съдът намира за безспорно установено от показанията на св.С., св.С. и св.Й., като на последните двама, в тази им част са производни, от показанията на св. М. С. дадени на ДП, в това число и такива по реда на чл.223 НПК, от приложените по делото Протоколи за изготвяне на ВДС „звукозапис” и „видеозапис” от прилагане на СРС и косвено от разпечатки на справка от мобилни оператори за проведени телефонни разговори по дати и часове между подс. К. и св. С..

Съдът намира за установен и факта на получаване на сумата от 3 000лв. от св. М. С. не само от свидетелските показания, но и от Разписка №01000384106862/06.11.2015г. Фактическото предаване на сумата от 3000лв. получена на името на св. С., от последния на подс. К. се доказва освен от свидетелски показания и от Протоколи за изготвяне на ВДС „звукозапис” и „видеозапис” от прилагане на СРС, от които се установява, че на 08.11.2016год. в с. Галиче св. С. е предал сумата на подс. К..

Съдът намира за неоснователни доводите на защитата на подс. К., че тъй като неследващият се дар не е намерен, то не е доказано авторството на деянието по отношение на подсъдимия.

Изпълнителното деяние при подкупа се изразява в няколко действия като едното от тях е поискал, а другото е приел. Поискването на дар се изразява в демонстриране на желание от длъжностното лице- субект пред съответното лице да му бъде предоставена определена престация, която не му се дължи. Приемане или получаване по същество са израз за едно и също действие и обхваща съгласието на длъжностното лице. Престъплението е довършено в момента когато облагата е получена фактически. Подс. К. е получил неследваща му се имотна облага, за да извърши действие по служба. Действително това обстоятелство- по фактическото предаване на дара се установява по делото с косвени доказателства, но всяко едно от тях е свързано и в основата на изясняване на това обстоятелство. В теорията и в практиката косвените доказателства могат да послужат не само до установяване на определено обстоятелство, а дори за постановяване на осъдителна присъда, но направеният от тях извод следва да бъде единствено възможният. В конкретният случай всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с останалите, съставлява с тях едно хармонична цяло и дава основание на съда да направи единственият правен извод за наличие на фактическото предаване на дара и в двата случая на подс. К..

По отношение св. Т.В. подс. К. е получил неследващ се дар, за да изготви и внесе положително становище в „Комисията по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти“ и да включи в групите за работните обекти Ф.К.Д., с когото Т.П.В. се намирала в близки отношения и изготви и внесе положително становище в „Комисията по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти“ и да включи в групите за работните обекти и да изготви и внесе в „Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС” предложение за промяна на правния статус на лишените от свобода Г.Г.И., с който Е.С.А. живее във фактическо съжителство. Съдът намира за неоснователни доводите, че тъй като по делото няма писмено доказателство, че подс. К. е изготвил нещо в полза на тези лица, за които се твърди, че ги е изнудвал, че той не изготвял предложенията за УПО, че той не е решавал еднолично, то той не може да отговаря по повдигнатото му обвинение и следва да бъде оправдан. За съставомерността на деянието по чл.302, т.2 НК е достатъчно това, че подс. К. е поискал, респективно получил сума, която не му се следва, за да извърши действие по служба независимо от това дали е изпълнил обещанието или е възнамерявал да го изпълни. Съставомерността е налице във връзка с наличието на обективна възможност деецът да извърши действието по служба. Установено е, че подс. К. е изготвял становища до Комисията по чл.73 ЗИНЗС и ги е внасял за разглеждането им в тази комисия, действително не е решавал еднолично, но пък от него зависело дали становището за УПО ще е положително или отрицателно, което е основният аргумент, въз основа на който се взема решението от Комисията по чл.73 ЗИНЗС. Освен това следва да се отбележи, че промяната в правния статус на лишените от свобода не винаги е свързан с УПО, а също и със замяна на режима в по- лек, пускането в отпуск и други.

Съгласно т.9 от Постановление №8 от 30.11.81г. по н.д. №10/81г. на ПВС, за да е осъществен квалифицираният състав на чл.302, т.2 НК, длъжностното лице с цел да набави за себе си имотна облага, поставя другиго при условия, които го принуждават да даде неследващ дар, за да предотврати такива действия или бездействия по служба, които биха накърнили неговите права и законни интереси. Злоупотребата със служебно положение може да се извърши по различни начини, включително чрез употреба на сила и заплашване. Достатъчно е да се установи, че деецът заема някакво служебно положение което му дава възможност да извърши или да не извърши определено служебно действие или бездействие, интересуващо изнудваното лице, на което е дал да се разбере, че не може да очаква бързо и благоприятно разрешаване на въпроса, ако не даде дар.

В конкретният случай, квалифициращите признаци на чл.302, т.2 НК се установяват чрез свидетелските показания на св. Ф.Д., Т.В., Ем. С., Цв. С. и Й. Й., които съдът е кредитирал по делото. Установено е безспорно, че в личните си контакти с лишените от свобода и техните близки подс. К. акцентирал вниманието им върху възможността си да изпраща лишените от свобода на работа и да изразява положително становище по отношение на тях пред комисията по чл. 73 от ЗИНЗС с цел да мотивира лишените от свобода и техните близки да му предоставят неследващ се дар. Подсъдимият К. ясно съзнавал, че мотивирането на лишените от свобода и техните близки за предоставяне на неследващ им се дар чрез поставяне на условие пред тях, че ако не предадат поисканата от тях сума няма да изпраща лишените от свобода на работа и няма да изрази положително становище пред комисията по чл. 73 от ЗИНЗС съставлява изнудване посредством злоупотреба със служебното положение.

Деянието, осъществено от подс. К.  разкрива белезите на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК. Касае се до две отделни деяния, всяко от които поотделно осъществява признаците на един и същи престъпен състав, извършени са през непродължителен времеви период, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал те да настъпят, като същевременно е имал представа и за квалифициращите признаци на извършеното от него деяние.

Съдът намира доводите на защитата на подс. К., с които се оспорва наличие на „задружна престъпна дейност” за неоснователни. Обвинението не твърди, а и по делото не се установява между двамата подсъдими да е налице „предварителен сговор” за извършване на деянието, още по- малко индикации за „задружна престъпна дейност”. Безспорно установено е, а и това не се оспорва в показанията на подс. Б., че подс. К. взел решение, а подс. Б. се съгласил, сумата да бъде поискана и получена от свидетелката В., чрез активните действия на подс.Б.. Ето защо съдът намира доводите за неоснователни. В конкретният случай съдът намира, че по отношение на деянието извършено в съучастие с подс. Б. като помагач е налице общност на умисъла у двамата подсъдими, а не както и двамата защитници на подсъдимите се опитват да оспорят предварителен сговор или задружна престъпна дейност.

В конкретният случай съдът приема, че не е налице „провокация към подкуп”. Съгласно т. 17 от Постановление №8 от 30.11.81г. по н.д. №10/81г. на ПВС, деянието се изразява в преднамерено създаване обстановка или условие, за да се предизвика даване или получаване но подкуп. Провокация към подкуп обаче не е налице когато длъжностното лице получаващо подкупа предварително го е поискало, както е и в конкретният случай.

 

ІІ. При горната фактическа обстановка, съдът намира, че макар и формално да са осъществени признаците на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, то това деяние извършено от подс.К. е с явно незначителна обществена опасност, респ. не съставлява престъпление. Действително подс. К. е държал процесните боеприпаси, като е упражнявал фактическа власт върху тях без да има надлежно разрешение по ЗКВВООБ за това. По този начин той формално е осъществил признаците на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК.

За да е налице съставомерно "държане" по отношение на процесните боеприпаси е достатъчно, че те са се намирали във фактическата власт на дееца. Неправомерното държане е извършено от подсъдимия с ясното съзнание, че не притежава надлежно разрешение за това, но въпреки това е държал процесните 10 броя патрони, които на 09.11.2015г. във връзка с разследването на ДП при претърсване са и иззети. Въпреки че неправомерното "държане" на боеприпасите е осъществено, то по делото са налице фактори обуславящи явно незначителната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Не се спори, а това се установява и от писмо от Затвора Враца до ГДИН, че подс. К. имал зачислено служебно оръжие пистолет „Макаров” с два броя пълнители и 16 броя патрони 9Х18 и пистолет „Астра Кюб” и 6 броя патрони калибър 6.35, като на 02.11.2004г. К. е върнал в оръжейната на затвора пистолет „Астра Кюб” и 6 броя патрони калибър 6.35, а на 19.11.2016г. след задържането на подс. К. пистолета „Макаров” с 1брой пълнител и 8 броя патрони 9Х18 е прибран на съхранение в оръжейната при Затвора Враца, невърнати са 1 брой пълнител и 8 патрона за пистолет „Макаров”.

Действително отделно от повереното му служебно оръжие в чекмедже на бюрото, намиращо се в служебния му кабинет подсъдимият държал още 10 (десет) броя патрони и формално е нямал разрешение за държането им, но подсъдимият е отговарял на всички законово регламенитрани изисквания за придобиване и носене на оръжие и държане на боеприпаси, отделно от това по делото липсват каквито и да било доказателства процесните боеприпаси да са били използвани от подс.К..

Или установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин сочи на много ниска степен на увреждане на обществените отношения. В конкретния случай деянието на подсъдимия К. се характеризира с явно незначителна обществена опасност, т.е. с деянието е реализирана обществена опасност, но тя не може да застраши или засегне обществените отношения в степен, която законът предписва, щото да придобие деянието качеството на престъпление. Явната незначителност на обществената опасност на деянието в случая се обуславя и от личността на извършителя – подсъдимият К. е с чисто съдебно минало, а добрите характеристични данни го очертават като личност с явно незначителна обществена опасност.

Съгласно чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно онова деяние, което макар да осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК може да се приложи за всяко едно от престъпленията в НК, т.е. законодателят не е въвел ограничение за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, в зависимост от вида на конкретното деяние. Безспорно разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НК защитава важни обществени отношения и това обстоятелство е преценено от законодателя принципно при криминализирането на противозаконното държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси.

За да бъде определено като престъпно обаче конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да наложи използването на санкциите на наказателното право и да ги направи обществено приемливи, а в конкретиня случай явната незначителност на обществената опоснаст на деянието, обуславя извод, че същото не съставлява престъпление и с оглед на това, извършителят му не следва да носи наказателна отговорност.

С оглед горното и при наличните доказателства, както и на основание чл. 9, ал. 2 от НК съдът постанови присъдата си, с която призна подсъдимия Н.К. за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.

 

По отношение на подсъдимия Г.Б.:

При горната фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 302, т.2, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.4 НК, а именно че на неустановена дата в началото на 2015г., на неустановено място на територията на Република България, като помагач, в съучастие с Н.И.К., ЕГН ********** –извършител, чрез отстраняване на спънки и по друг начин- чрез фактически действия: провеждане на телефонни разговори и предоставяне на личните си данни с цел получаване на уговорени парични суми, умишлено е улеснил извършителя Н.И.К. ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице да поиска дар- сумата от 3000.00 лева, който не му се следва от Т.П.В. и

на 24.04.2015г. в гр.Видин като помагач, в съучастие с Н.И.К. ЕГН **********- извършител, чрез отстраняване на спънки и по друг начин- чрез фактически действия: получаване на парична сума преведена на негово име посредством системата за бързи разплащания „ИзиПей” от Т.П.В., умишлено е улеснил извършителя Н.И.К. ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице да приеме дар- сумата от 3000.00 лева, който дар не му се следва, за да извърши последния действие по служба:

-да изготви и внесе положително становище в „Комисия по разпределяне на лишените от свобода на работни обекти” и да включи в групите за работните обекти, съгласно Раздел V, т.2, предл.5 от Длъжностна характеристика за длъжността старши инспектор „Социална дейност и възпитателна работа” в Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” към Затвора Враца

и да изготви и внесе в „Комисията по чл. 73 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/” предложение за промяна на правния статус на лишените от свобода, съгласно Раздел V, т.3, предл.1 от Длъжностна характеристика, в което да изрази положително становище по отношение на лишения от свобода Ф.К.Д., ЕГН ********** - лице, с което Т.П.В. се намира в близки отношения, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение.

От обективна страна с предприетите от подс. Б. действия по осъществяване на контакт със св. Т.В. и последвалите го действия- провеждане на допълнителни разговори със св.В. по личния му мобилен телефон с номер 08*******, предоставяне на личните си данни- трите имена и ЕГН, за извършване на превод на негово име и получаване на паричната сума от превода на негово име през системата за бързи разплащания „Изи Пей“ същият обективно е допринесъл за осъществяване на престъплението като помагач. От приетите за безспорно установени факти за активните действия на подс. Б., с който той е помагал на подс. К., чрез осъществяване на контакт с близки на лишени от свобода, предоставяне на трите си имена и ЕГН- то си за превод на пари, както и че и друг път е търсен от него за подобен вид „услуги” се обуславя извода, че между двамата подсъдими е имало общ умисъл за осъществяване на престъплението. Подс. Б. е осъзнавал, че именно поради служебното си положение подс. К. е могъл да включи в работните групи лишени от свобода или да внесе положително становище за промяна в правният им статус- смяна на режима в по-лек или предложение за условно предсрочно освобождаване.

Фактически подс. Б. умишлено е улеснил извършването на престъплението, в което подс. К. е извършител. Б. не е могъл обективно да бъде извършител, но съзнавайки длъжностното качество и компетентности на подс. К. активно е помогнал в поискването и получаването от св. Т.В. на сумата от 3 000лв. от подс. К., която не му се следва, за да изпълни последния служебните си задължения. Умисъла на двамата подсъдими е бил насочен към получаване на неследващ се дар, което е изпълнителното деяние на престъплението.

Ето защо съдът намира за несъстоятелни доводите на защитата за липса на „приятелски отношения” между двамата подсъдими, тъй като приятелство между конкретно длъжностно лице, съответно заемащо отговорна функция и позиция с лице, изтърпяващо наказание "лишаване от свобода" било житейски нелогично. Неоснователни са и доводите за твърдяна от страна на обвинението „задружна престъпна дейност”, изразяваща се в разпределяне на роли, отстраняване на спънки, тъй като не ставало ясно кога се е осъществила, кога се е оформило крайното решение и спрямо кого е било насочено.

В конкретният случай съдът намира, че по отношение на деянието извършено от подс. К. в съучастие с подс. Б. като помагач е налице общност на умисъла у двамата подсъдими, а не както и двамата защитници на подсъдимите се опитват да оспорят предварителен сговор или задружна престъпна дейност, а колкото до житейски нелогичното приятелство между подсъдимите са налице достатъчно доказателства кредитирани от съда.

В конкретният случай отговорността на подс. Б. не би могла да се ангажира по реда на чл.305а НК, тъй като посредничество да се иска и/или получи подкуп, като самостоятелно престъпление е налице само когато, въпреки помагачеството, престъплението подкуп не е осъществено. И в теорията и в практиката на съдилищата се приема, че в случаите когато е извършено престъпление по чл.301- 305 НК, посредникът отговаря като съучастник, съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 и 4 от НК /Р 566-83-І/. Когато посредничеството е успяло, като в конкретният случай, посредникът следва да отговаря като помагач в престъплението на онзи който поисква и получава дара.

Подс. Б. не само е съзнавал обстоятелството, че с действията си улеснява поискването и получаването на подкуп от страна на подс. К., осъзнавал е служебното качество на същия, имал е представа за начина, по който подс. К. е мотивирал близките в даването на подкуп, а именно чрез поставяне на условие пред тях, че ако не предадат поисканата от тях сума няма да изпраща лишените от свобода на работа и няма да изрази положително становище пред комисията по чл. 73 от ЗИНЗС, което по същество квалифицира подкупа като извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение.

Ето защо, в конкретният случай съдът приема, че подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението подкуп чрез изнудване посредством злоупотреба на служебно положение. Поради и което при горните съображения съдът намира за неоснователни наведените от страна на защитата на подс. Б. доводи, че извършеното от същия деяние следва да бъде преквалифицирано като такова по чл.301, ал.1 от НК.

 

По вида и размера на наказанието на подс. К.:

За престъплението по чл.302, т.2 вр. чл.301, ал.1 НК се предвижда наказание от 3 до 10 години „лишаване от свобода”, кумулативно наказание „Глоба” до 20 000лв. и кумулативно наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и НК.

При индивидуализиране на наказанието , съдът се води преди всичко от целите на наказанието, които са определени в чл.36 НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимият и да се въздейства възпиращо и предупредително по отношение на обществото. Независимо от негативната обществена нагласа към подобен род престъпления, които оронват престижа на държавният апарат, съдът намери че следва да определи наказание, което е справедливо. В този смисъл съдът, възприемайки изцяло разбирането на ВС на РБ, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати само със справедливо наказание, което следва да определи като се отчете степента на обществена опасност на деянието и на дееца, за да индивидуализира вида и размера на наказанието взе предвид следните смекчаващи отговорността на подсъдимият К. обстоятелства: чистото съдебно минало, добрите социално- битови характеристични данни, доброто име и авторитет сред съкооператорите си, а също и здравословното състояние на подсъдимия, на който през м.09.2016г. е извършена „частична нефректомия”, както и възрастният му баща- 84годишен, за които следва да се грижи. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, при което подсъдимият е използвал властта и авторитета на служебното си положение, за да ги употреби за набавяне на доходи, извършването на деянието при усложнена престъпна форма на чл.26, ал.1 НК, както и обстоятелството, че подсъдимият във всяко от двете деяния на продължаваната престъпна дейност е осъществил по две от проявните форми на изпълнителното деяние- поискал и приел на неследващ се дар. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете, че по делото освен за инкриминираните деяния са събрани достатъчно доказателства за изградена система у подсъдимия за набавяне на доходи, използвайки изнудване и злоупотребявайки със служебното си положение.

Основателни са възраженията на защитата на подс. К., че обстоятелството, че деянието е извършено от длъжностно лице, използвайки служебното си положение не следва да се отчита за отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това са елементи от състава на престъплението по чл.302, т.2 НК. Съдът намира обаче, че като отегчаващо отговорността обстоятелство, следва да се отчете характера на службата на подсъдимия, а именно К. в качеството му на инспектор СДВР в местата за лишаване от свобода е следвало да работи с лица престъпили закона, за да помогне на същите да се превъзпитат и поправят. Вместо това, той е използвал длъжността си, за да набави за себе си доходи. Този факт и обстоятелството, че подсъдимият веднъж дисциплинарно е отстраняван от заеманата от него длъжност, но въпреки това след възстановяването му е продължил с действията си, сочат на риск от повтаряемост на престъпно поведение у подсъдимия К. и явно незачитане на законоустановените правила и норми.

Следва да се отбележи че определянето на размера на наказанието не е в резултат на механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната конкретна тежест на извършеното престъпление като сложно обществено явление

Предвид това съдът намира, че специфичните цели, които държавата преследва с наказанието, конкретният случай биха се постигнали и с по-ниско по размер наказание, а именно в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим в Затворническо общежитие от открит тип. Ефективното му изтърпяване е допълнителна гаранция, както за поправяне на дееца, така и за постигане психическо въздействие- възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото. На основание чл.59, ал.1 НК съдът постанови приспадане при изпълнение на така наложеното наказание времето, през което подсъдимият К. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 09.11.2015г. до 19.11.2015г. включително, както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 20.11.2015г. до 30.03.2016г. включително, като един ден „задържане под стража” се зачита за един ден „лишаване от свобода” и два дни „домашен арест” се зачита за един ден „лишаване от свобода”.

По отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба” съдът наложи същото в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева в полза на Държавата. При определянето взе предвид имотното състояние на подсъдимия, което сочи че макар и към момента на постановяване на присъдата същият да е безработен, разполага с имущество, от което да се издържа.

Съобразно разпоредбата на чл.49, ал.2 НК и доколкото срока на наказанието лишаване от права по чл.37, т.6 не може да надминава този на наказанието лишаване от свобода с повече от три години, съдът на основание чл. 302, б. „а”, вр. чл. 37, ал.1, т.6 НК наложи на подсъдимият К. наказание лишаване от право да заема ръководна длъжност, в това число и изборна такава, в държавни органи и организации за срок от 6 /шест/ години, считано от влизане в сила на присъдата.

Съобразно разпоредбата на чл.307а НК и с оглед на установеното по делото, че сумата поискана и получена в дар от подсъдимия К. не е налична, съдът постанови отнемане равностойността на полученият от подсъдимия К., дар в общ размер на 6 000 /шест хиляди/ лева, като го осъди да я заплати в полза на държавата.

 

По вида и размера на наказанието на подс.Б.:

Както бе споменато по горе за престъплението по чл.302, т.2 вр. чл.301, ал.1 НК се предвижда наказание от 3 до 10 години „лишаване от свобода”, кумулативно наказание „Глоба” до 20 000лв. и кумулативно наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7НК.

При индивидуализиране на наказанието, съдът водейки се от целите на наказанието, които са определени в чл.36 НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимият и да се въздейства възпиращо и предупредително по отношение на обществото и възприемайки изцяло разбирането на ВС на РБ, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати само със справедливо наказание, определено въз основа на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, за да индивидуализира вида и размера на наказанието взе предвид следните смекчаващи отговорността на подсъдимият Б. обстоятелства: добросъвестно процесуално поведение, стремеж да спомогне и оказване на пълно съдействие за разкриване на обективната истина по делото, а също така и обстоятелството, че същия има две непълнолетни деца, за които полага грижи, наред с тяхната майка. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, при което подсъдимият умишлено е улеснил подс. К. да използва властта и авторитета на служебното си положение, за да ги употреби за набавяне на доходи, обремененото съдебно минало на подсъдимия Б. и обстоятелството, че е осъществил две от проявните форми на изпълнителното деяние- поискал и приел на неследващ се дар.

Съдът намери, че при наличие на повече смекчаващи вината обстоятелства, но при условията на чл.54 НК наказание в минимален размер от това предвидено в санкционната норма на чл.302 НК, конкретно буква а на този текст, а именно в размер на три години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим в затвор биха постигнали целите на визирани в чл.36 от НК. По отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба” съдът наложи същото в размер на 3 000 /три хиляди/ лева в полза на Държавата. При определянето взе предвид имотното състояние на подсъдимия, което сочи, че същият работи и разполага с имущество, от което да се издържа.

Съдът не наложи кумулативното наказание лишаване от права по чл.37, т.6 НК, тъй като по отношение на подс. Б. не са налице условията за налагане на такова, а именно той не е упражнявал съответна държавна длъжност, за да бъде лишаван от права да я упражнява.

Съдът не наложи и разпоредбата на чл.307а НК по отношение на подс. Б., тъй като целта на този законов текст е да се отнеме в полза на държавата от извършителя на деянието неправомерно получените облаги, а в случай че те липсват- тяхната равностойност. В конкретният случай подс. Б. е действал в качеството си на помагач, а не извършител и сумите по подкупа са получени от другия подсъдим по делото.

Съдът постанови веществено доказателство- 1 /един/ брой компютърна конфигурация „NEC” с №207215030000, запечатана в черен найлонов чувал с лепенка за ВД, с подписи на поемни лица и вещо лице- обект №1 да се върне на собственика- Затворническо общежитие от открит тип „Керамична фабрика” при Затвора гр. Враца, след влизане в сила на присъдата, а веществените доказателства- 1/един/ брой ФЛАШ ПАМЕТ 8 GB /Transcend/, запечатана в бял хартиен плик с лепенка ВД с подписи на поемни лица и вещо лице- обект №2, 1/един/ брой ФЛАШ ПАМЕТ 4 GB /Integral/, запечатана в бял хартиен плик с лепенка ВД с подписи на поемни лица и вещо лице- обект №3, 1/един/ брой тефтер с надпис „Община Враца”, запечатан в хартиен плик с лепенка ВД с подписи на поемни лица и вещо лице- обект №5, 2 /два/ броя листа с текст и 1 /брой/ бял хартиен плик, запечатани в хартиен плик с лепенка ВД с подписи на поемни лица и вещо лице- обект №6 да се върнат на собственика– подсъдимия Н.И.К., след влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 53, ал.2, б. "а" от НК съдът отне в полза на Държавата веществените доказателства– 1 /един/ брой пълнител с 8 /осем/ броя патрони и 10/десет/ броя патрони, предадени с протокол от 11.10.2016 г. /на съхранение в служба КОС към РУП Враца/, след влизане в сила на настоящата присъда.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимият Н.К. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ГДНП гр.София, направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 143.96 /сто четиридесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/ лева, както и в полза на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Враца направените в съдебното производство разноски в размер на 116.63 /сто и шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ лева. На същото основание съдът осъди и подсъдимият Г.Б. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ГДНП гр.София, направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 100.52 /сто лева и петдесет и две стотинки/ лева, както и в полза на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Враца направените в съдебното производство разноски в размер на 116.63 /сто и шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки/ лева.

 

При горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

13.03.2017год.                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: