Решение по дело №269/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 394
Дата: 1 април 2022 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия: Мл.С. Александър Валентинов Цветков
Дело: 20223100500269
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Варна, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова

мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500269 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от „Електроразпределение Север" АД, чрез юриск.
Х.И., въззивна жалба срещу Решение № 1807/24.11.2021 г., постановено по гр.д. №
8470/2021 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че З.. М. В. не дължи на жалбоподателя сумата от 1 135.03 лева, представляваща
стойност на коригирана ел. енергия за периода от 28.01.2021 г. до 27.04.2021 г. за обект,
находящ се в гр. Варна, ****, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която
има издадена фактура № ********** от 28.04.2021 г.
Въззивникът излага твърдения, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с процесуалните и
съдопроизводствените правила и събрания в хода на процеса доказателствен материал.
Сочи, че е видно от констативен протокол №5101114/27.04.2021г., че проверката е
извършена именно на обект, находящ се в гр. **** за абонатен номер ********** и
клиентски номер **********, с титуляр на партидата З.М. В.. По делото било установено
директното свързване към електрозахранващата мрежа, без участие на СТИ, което водело до
неотчитане цялата преминала по електроенергия. Посочените обстоятелства се установявали
от приложения констативен протокол, който отразявал действителното фактическо
положение и бил съставен в съответствие със законовите разпоредби. От друга страна сочи,
че с ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г.) е възприет принципът мрежовият оператор да
1
издава директно фактура на клиенти за коригираните количества електрическа енергия,
независимо дали е краен снабдител, доставчик от последна инстанция или избран от клиента
доставчик на свободен пазар. Сумата по коригиращата сметка не е обусловена и не се дължи
за реално потребена от потребителя електроенергия. По своята правна природа
разпоредбите на ПИКЕЕ създават фикция, че коригираното количество електроенергия е
реално потребено за срока на корекцията. Въззивникът твърди също, че фактическият
състав, от който възниква правото на ответното дружество да извърши корекция в сметката
на ищеца не включва като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна
на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество
електрическа енергия. Ирелевантно било дали действията, довели до неизмерването са
извършени от ищеца или от друго лице. По изложените съображения изразява становище,
че процесното вземане се дължи от насрещната страна на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ,
поради което отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
иска с присъждане на разноски. Към жалбата е констативен протокол за извършена проверка
на абоната Ж.Ж..
В рамките на срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от З.. М. В., чрез
процесуален представител адв. К.Т., с който се отправя искане за оставяне без уважение на
подадената въззивна жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата излага
подробни съображения, че установената фактическата обстановка от първоинстанционния
съд е правилна, с които обосновава становището си, че направените изводи в обжалваното
решение са законосъобразни и аргументирани. От събрания доказателствен материал по
делото се опровергавало твърдението, че неправомерно присъединения кабел е захранвал
именно втория етаж. Напротив, посредством непротиворечива система от косвени
доказателства се доказвало, че този кабел е захранвал именно първия етаж. Въззиваемата
сочи още, че „Електроразпределение Север" АД няма лиценз да продава /доставя/ ел.
енергия, поради което и няма право да получава цена за продадена /доставена/ такава. По
изложените съображения отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение с присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски в производството.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на
въззивника поддържа искането си за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска с
присъждане на разноски.
Пълномощникът на въззиваемата страна поддържа изложеното в отговора на
въззивната жалба, като моли за потвърждаване на съдебното решение. Претендира
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано по предявен от З.. М. В.
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено със сила на пресъдено нещо в по отношение на ответника
2
„Електроразпределение Север” АД, че не му дължи сумата от 1 135.03 лева, представляваща
стойност на коригирана ел. енергия за периода от 28.01.2021 г. до 27.04.2021 г. за обект,
находящ се в гр. Варна, ****, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която
има издадена фактура № ********** от 28.04.2021 г.
Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за битови нужди, като при посещение
на офис на ответното дружество му било разяснено от служител, че въз основа на извършена
фактическа проверка на измервателния уред, обслужващ собствения му имот, било
констатирано неточно измерване на електрическа енергия поради неправомерно
манипулиране на схемата на свързване на електромера към електропреносната мрежа,
осъществена чрез меден проводник. На база съставения след проверката констативен
протокол му била начислена допълнителна сума в размер от 1 135.03 лева за периода от
28.01.2021 г. до 27.04.2021 г., като същата следвало да се заплати в срок до 12.05.2021 г.
Ищецът оспорва описаното в проткола твърдение на ответното дружество, че кабелът е
захранвал втория етаж на къщата, чийто собственик е. Сочи, че за нея са открити две
партиди – по всяка една за първи и за втори жилищен етаж, тъй като е осъществена делба на
имота. Така за нейния обект на потребление на втория етаж бил открит аб. № **********, а
за първия етаж - аб. № **********.Твърди, че ако евентуално е имало неправомерно
присъединяване, то е захранвало собственикът на първия етаж. Сочи се, че свидетелят
подписал констативния протокол от проверката Д.Ж.М. е дъщеря именно на последния,
поради което имала интерес да обвини ищеца за извършеното неправомерно
присъединяване. Излага възражения относно процедурата на проверката и за липса на
годно правно основание за служебното начисление на претендираната от ответника сума.
Моли за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска по твърдения за законосъобразност на проверката на електромера, като процедура и
основание. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на
ответника, а именно чл. 56, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 50 от ПИКЕЕ, като в условията на
евентуалност се излагат доводи за субсидиарното приложение на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 183 от
ЗЗД. Счита, че за да е налице неправомерно въздействие върху схемата на измерване не е
необходимо установяване на вина на потребителя. Излага се, че с новите ПИКЕЕ е възприет
принципа мрежовият оператор да издава директно фактури на клиенти за коригираните
количества ел. енегия, независимо дали доставчик на електроенергията за клиента е краен
снабдител, доставчик от последна инстанция или избран от клиента доставчик на свободен
пазар. По изложените съображения моли за отхвърляне предявения установителен иск с
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК. По него в доказателствена тежест на ответника е да
установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна проверка
на средството за търговско измерване на потребителя, при която е установено
неправомерното му присъединяване на последния към ел. разпределителната мрежа чрез
3
кабел, захранващ обекта му на потребление, вследствие на което е доставил претендираното
количествено електрическа енергия, което не е отчетено при редовен отчет.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване
на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ. Служебното начисляване на допълнителни количества
електрическа енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в
ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правилата са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1
т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21
ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност
представляват подзаконов нормативен акт, приет въз основа на законова делегация от
компетентен орган, поради което са законосъобразни и следователно - задължителни за
страните. В разпоредбата чл. 51, ал. 2 от ПИКЕЕ, уреждаща правоотношението между
страните, е предвидено, че при установено неправомерно присъединяване на обект към
електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на
присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията
на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. Преизчисляването по ал. 2 се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на
чл. 49 от правилата.
С текста на ал. 1 на цитираната разпоредба се предвижда, че при извършване на
проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2 операторът на
съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал. 2 на нормата са посочени и
реквизитите на протокола – той следва да се подпише от представител на оператора на
съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При отсъствие на ползвателя
или на негов представител или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е
служител на оператора. С разпоредбата на чл. 58 от ПИКЕЕ е уредено, че в случаите, когато
при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване или намеса в
измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно уведомява за това
Министерството на вътрешните работи.
В изпълнение на посочената нормативна регламентация служители на въззиваемото
дружество са съставили констативен протокол № 51011114 от 27.04.2021 г. от съдържанието
на който е видно, че в резултат на извършена проверка на служители на ответното
4
дружество в отсъствието на ищеца, но в присъствието на свидетел, са установили наличието
на извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. В
издадения от въззивното дружество документ е записано, че присъединяването е
осъществено чрез меден проводник, преминаващ под подпокривното пространство на етаж 2
на имота и директно влизащ и захранващ ел. инсталацията, като по този начин
консумираната ел. енергия не преминава през монтирания на 16.04.2019 г. електромер и не
се измерва от същия.
Между страните не е спорен факта, че са обвързани от договор за пренос на ел.
енергия, по който ищецът, настоящ въззиваем, има качеството на ползвател на електрическа
енергия по смисъла на т. 41 от ДР към ЗЕ за посочения обект на потребление. От фактическа
страна основния спорен въпрос по делото е относно констатациите на служителите на
въззивното дружество, че неправомерното присъединяване и извършено именно със
собствения на абоната втори жилищен етаж, които са обективирани в констативния
протокол от 27.04.2021 г. Доколкото последният не е подписан от полицейски служител, то
той има характеристиките на частен свидетелстващ документ, който не се ползва с
материална доказателствена сила по отношение на изложените в него факти и
обстоятелства, а същите подлежат на доказване с всички допустими по ГПК
доказателствени средства.
Това е така, защото от заключението на изготвената по делото СТЕ, която настоящата
съдебна инстанция кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че за
двуетажна къща, към която е констатирано, че е водел кабелът са създадени две партиди,
съответно с аб. № 0109210089 за първия етаж и с титуляр Ж.Ж., както и с аб. № 0109210090
за втория етаж, чийто титуляр е З.В.. Доставената до къщата ел. енергия се отчита
посредством два електромера, като за периода от 24.01.2021 г. до 23.04.2021 г. потребената
от въззиваемата страна ел. енергия е в размер на 1 406 квтч, а за същия този период
потребената от Ж.Ж. ел. енергия е 0 квтч. Установява се нерегламентирано присъединявано,
но към момента на изготвяне на експертизата не може да се обоснове извод допълнителният
проводник кой от двата етажа е захранвал, а вещото лице не е успяло да осъществи оглед на
партерния етаж и самото табло, тъй като достъпът към етажа бил ограничен с ламарини и
дървена решетка.
При изслушването си в съдебно заседание експертът потвърждава, че не е могъл да
установи, към кой от двата жилищни етажа е извършено нерегламетираното
присъединяване, но акцентира върху установеното от него обстоятелство, че обектът на
първия етаж е бил с електроснабден и абонатът е ползвал електрическо – отоплявал се е и
крушките му са светели, а била отчетена нулева консумация.
Посоченият факт се установява още от приложената справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца, издадена от въззивното дружество, от която е видно, че за
целия период абонатът с номер 0109210089 няма начислена и фактурирана електроенергия.
В същото време от свидетелските показания на Д. К. Р. се потвърждава изводът, че
собственикът на първия етаж Ж.Ж. фактически е живеел на адреса в партерния етаж и се е
5
отоплявал с електрически радиатори. Свидетелката сочи още, че Ж. е предложил, ако има
нужда от ток, да си вземе от него, доколкото същият е направил тока, така че да не го плаща.
Помолил я ако идват от „Енергото“ да им каже, че са на една партида. Електричеството за
първия етаж минавало под стряхата и влизало в стената на горния етаж и оттам слизало към
първия етаж и изглеждало все едно обслужва втория етаж.
Предвид посочената фактическа установеност по делото се достига до еднозначния и
категоричен извод, че с констатирания при проверката меден проводник е извършено
нерегламентирано присъединяване на обекта на потребление с абонатен № **********, с
титуляр Ж.Ж.. В същото време нито в констативния протокол от 27.04.2021 г., нито в
отговора на исковата молба въззивното дружество е изложило твърдения, че чрез
проводника са присъединени към електропреносната мрежа двамата абонати.
За пръв път с въззивната жалба дружеството е навело доводи, че на същата дата -
27.04.2021 г. е издаден констативен протокол, с който е установено неправомерно
присъединяване и на абонатен № **********, с титуляр на партидата Желез Марков Ж..
Същите освен, че са преклудирани, противоречат и на всички твърдения, поддържани от
страната в хода на първоинстанционното съдебно производство, както и на съдържанието на
процесния Констативен протокол № 5101114/27.04.2021 г., в който изрично е записано, че е
констатиран един кабел, преминаващ през подпокривното пространство и директно
захранващ инсталацията на втория жилищен етаж.
В същото време от показанията на разпитаната като свидетелка по делото служителка
на въззивното дружество Т. АН. ОР., кредитирани от съда по правилата на чл. 172 от ГПК,
се установява, че проверяващият екип е заключил, че присъединяването е извършено с
втория етаж на къщата, освен ако абонатът от първия етаж не се е качил горе със
съдействието на обитателя на втория етаж. Видно от изложеното при разпита на
служителката на ответното дружество, посочването на въззиваемата като нерегламентирано
присъединения абонат се базира единствено на предположения, които не намират опора в
доказателствения материал по делото, а се опровергават от него, доколкото по делото се
установява, че е налице незаконно присъединяване с първия жилищен етаж от къщата.
С оглед гореиозложеното ответникът не е доказал в условията на главно и пълно
доказване, че именно обектът на потребление на въззиваемата е нерегламетирано свързан
чрез медния кабел с електрозахранващата мрежа. Носещата доказателствената тежест страна
не е ангажирала нито едно годно доказателство за твърдения от нея факт, обективиран в
констативния протокол, въз основа на който е извършена корекцията на сметката на абоната.
Едва след като безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес
правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под приложимата
правна норма, като крайният съдебен акт не може да се основава на догадки, неподкрепени с
други годни доказателства по делото, като по този начин бъде постановен въз основа на
недоказани фактически твърдения. Доколкото ответникът не е ангажирал такива за
установяване на сочения от него факт, от който черпи изгодни правни последици, с оглед
разпределената доказателствена тежест, последният следва да се приеме за неосъществен.
6
По изложените съображения за липса на основание за извършеното допълнително
начисление, отрицателният установителен иск е основателен,а първоинстанционното
решение, с което същият е уважен следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и
правилно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата
страна подлежат на възстановяване извършените съдебно-деловодни разноски в
производството в размер на 350 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1807/24.11.2021 г., постановено по гр.д. № 8470/2021
г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна
Тауърс-Е” да заплати на З.. М. В., ЕГН *********, с адрес: гр. Варна, кв. „Чайка“, бл. 48,
вх. „Б“, ет. 2, ап. 26 сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща извършените в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7