ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1220
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501103 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№10460/19.04.2022г., депозирана от
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуален
представител юрисконсулт И.Н., срещу разпореждане от 12.03.2022г. на
Районен съд- Пловдив инкорпорирано в Заповед №1866 от 12.03.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№3089/2022г. по описа на ПРС, двадесети и първи гр.с-в, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. С. А., ЕГН -**********, в
частта му за сумите от 23.64 лв.- договорна лихва и за сумата от 117.45 лв.-
лихва за забава, за разликата над присъденото обезщетение до пълния
предявен размер, за периода от 12.09.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на
PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочените
суми.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
1
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. С. А., ЕГН -**********, за вземания,
произтичащи от договор за паричен заем от 03.09.2018г., сключен между
длъжника и „Изи асет мениджмънт“ АД, които са придобити от заявителя
съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. За да
откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните
вземания за договорна и мораторна лихва първоинстанционният съд е приел,
че клаузите от договора за паричен заем, в които са уговорени
възнаградителна лихва и обезщетение за забава за отхвърлената разлика, е
вероятно неравноправна, .
От приложения по делото договор за паричен заем от 03.09.2018г.,
сключен между длъжника и „Изи асет мениджмънт“ АД, се установява, че със
същия на длъжника е бил предоставен заем в размер на 400 лв.,с който
последният се е задължил да върне на 16 седмични вноски по 26.67 лв. в
срок до 25.12.2019г. В договора е посочен фиксиран лихвен процент по
заема- 40% и годишен процент на разходите /ГПР/-48,26%. В чл.4 от същия е
било уговорено задължение за заемополучателя да осигури обезпечение,
подробно описано в договора, и неустойка за неизпълнението му в размер на
153.44 лв., която се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по
договора, като към размера на всяка от тях се добавя сумата от 9.59 лв.
Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Съгл.
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за
изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни
клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това
и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за
изпълнение. При съпоставка на размерът на чистата стойност на отпуснатия
кредит и обща сума дължима от потребителя за погасяването му , независимо
от посочените размери на ГЛП и ГПР, се налага извод, че в последното не са
2
включени такива реални разходи за потребителя, които водят до скрито
оскъпяване на кредита, без достатъчно яснота относно техния брой, вид и
размер, съставляващи необходимост от информираност за потребителя към
момента на сключване на договора, съобразно императивни изисквания на
ЗПК , както и отчитайки примерното изброяване в разпоредбата на чл.143,
ал.2 ЗЗП , свързано с изискването за проверка на договора относно
евентуално наличие на условия в договора, водещи до накърняване на
еквивалентността на насрещните престации или ограничаване на способите за
защита на потребителя.
Настоящият съдебен състав приема, че договорната клауза относно
обезщетението за забава, на която се позовава жалбоподателят, противоречи
на императивна законова разпоредба – чл.33, ал.2 от ЗПК, съгласно която при
забава на потребителя на дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Ето защо е налице обоснована вероятност за неравноправност на
клаузата възнаградителна лихва и за лихвите за обезщетение за забава,
поради което и заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това
вземане правилно е било отхвърлено.
Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.03.2022г. на Районен съд-
Пловдив инкорпорирано в Заповед №1866 от 12.03.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по по ч.гр.д. №3089/2022г.
по описа на ПРС, двадесети и първи гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. С. А., ЕГН -
**********, в частта му за сумите от 23.64 лв.- договорна лихва и за сумата
от 117.45 лв.- лихва за забава, за разликата над присъденото обезщетение до
пълния предявен размер, за периода от 12.09.2018г. до датата на подаване на
3
заявлението в съда,, дължими по договор за паричен заем от 03.09.2018г.,
сключен между длъжника и „Изи асет мениджмънт“ АД, които вземания са
били придобити от заявителя по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4