Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
гр. Перник, 30.10.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ
ЧАКЪРОВ
при
секретаря Анна Манчева и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура
– Перник, прокурор Красимир Тренчев, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева КАНД № 175 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите (РИОСВ) – София, против решение № 313 от 31.07.2023 година, постановено
по АНД № 785/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.
С обжалвания съдебен акт е отменено
наказателно постановление (НП) № 18 от 26.01.2023 година, издадено от директора
на РИОСВ – София, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда и водите (ЗООС) на „***“ АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление гр. Перник, ж.к. „***“, за неизпълнение на задължението по чл. 123в,
т. 2 от ЗООС, във вр. с Условие 9.3.1.1 във вр. с Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително (КР) №
53-Н1/2014 г., актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А1/2021 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по околната среда и водите (ИАОС), е
наложена имуществена санкция в размер на 80 000 лв. (осемдесет хиляди
лева).
В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Оспорват се
изводите на съда за допуснати в производството по издаване на процесното НП съществени процесуални нарушения, както и
изводите, че нарушението е недоказано. Иска се отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление.
В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК,
ответникът „***“ АД, депозира отговор, в който оспорва касационната жалба с
доводи за неоснователност. Иска от съда да остави в сила решението на районния
съд.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
Б.Б., който поддържа касационната жалба и пледира
същата да се уважи.
В съдебно заседание
ответникът, редовно призован, за представител изпраща юрисконсулт С.С.. Оспорва жалбата и поддържа депозирания отговор. Пледира
решението на районен съд – Перник да се остави в сила като правилно и
законосъобразно.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Предлага съдебният акт да се остави в сила.
Административен съд – Перник, като
провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като
на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и
провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
С НП № №
18 от 26.01.2023 година, директорът на РИОСВ – София, на основание чл. 164, ал.
1 от ЗООС, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, наложил
на „***“ АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. Перник, ж.к. „***“,
имуществена санкция в размер на 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), за това, че
на 14.07.2022 г., в гр. Перник, кв. „***“, на площадката на ТЕЦ „***“, с
оператор „***“ АД, дружеството, в качеството му на оператор на Горивна
инсталация за производство на електрическа и топлинна енергия (ГИПТЕЕ), не
изпълнява задълженията си по Условие 9.3.1.1 от КР № 53-Н1/2014 г.,
актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А1/2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС
– „Всички емисии, формирани от експлоатацията на инсталацията по Условие 2,
които са установени извън технологичния им път от горивните камери на парогенераторите до съответното изпускащо устройство да се
считат за неорганизирани“ във вр. с Условие 9.3.1 от
КР „Всички емисии на веществата от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в
атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие
9.2.“, тъй като на същата дата, при извършена във връзка с получен сигнал
проверка от експерти на РИОСВ – София, при осъществено наблюдение на площадката
от ул. „***“ в гр. Перник, и от друг терен, разположен в непосредствена близост
до ТЕЦ „***“ – обществена пералня, е установено, при данни за самостоятелна
експлоатация на същата дата само на ПГ № 5, без наличие на аварийни ситуации с
горивната инсталация и прилежащите ѝ съоръжения, наличие на
неорганизирани емисии около участъка на сградата, в която са разположени парогенераторите на централата, около площадката са
констатирани облаци от неорганизирани емисии с кафяв цвят, установени са
неорганизирани емисии и от покрива на котелен цех, както и са наблюдавани прахови емисии с кафяв цвят да излизат от процепи, дупки,
неуплътнени участъци от източната страна на сградата, в която са разположени
трите експлоатирани от дружеството парогенератора.
Установеното било квалифицирано като неизпълнение на задължението по чл. 123в,
т. 2 от ЗООС, във вр. с Условие 9.3.1.1. във вр. с Условие 9.3.1 от
КР № 53-Н1/2014 г., актуализирано с
решение № 53-Н1-И0-А1/2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС – да изпълнява
условията в КР.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 313 от
31.07.2023 г., постановено по АНД № 785 по описа на съда за 2023 г., го е
отменил като незаконосъобразно.
За да
постанови този резултат районният съд, след събиране, преценка и анализ на
доказателствата е приел, че производството е водено от компетентни органи, в
производство без допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на
материалния закон, тъй като нарушението е недоказано – по делото не са представени
доказателства, от които да се установява, че изпусканите към момента на
проверката неорганизирано емисии в атмосферния въздух са съдържали някоя от
основните групи замърсяващи вещества съгласно Приложение № 8 към чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗООС, раздел I.
Решението
е правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
валидността, допустимостта и правилното приложение на материалния закон следи и
служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК.
След
извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, настоящият касационен състав
намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Извършената
проверка в пределите по чл. 218, ал. 1 от АПК и служебна проверка съгласно чл.
218, ал. 2, предл. последно от АПК, също не доведе до
изводи, обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд –
Перник фактическа обстановка, за напълно кореспондираща със събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съдебен състав е
установил фактическата страна на спора при спазване принципите на чл. 13 и чл.
14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са
доказателства, относими към всички факти, включени в
предмета на доказване. Изводите в решението по приложимия и приложен в
проведеното административнонаказателно производство
закон са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал и в неговата съвкупност. В
решението е обективирана извършената от съда дейност
по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за
установени въз основа на тях. Не са допуснати процесуални нарушения при
провеждане на съдебното производство.
Законосъобразен
е и изводът на решаващия съд, че процесното
производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения.
И по
съществото на спора и приложимия, съответно приложен материален закон, мотивите
на първоинстанционния съдебен състав, приел че по делото е недоказано
извършването от ответника по касация на вмененото му нарушение, се споделят
изцяло от касационния съд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, операторът на инсталацията е длъжен да
изпълнява условията в комплексното разрешително. Видно е от Условие 9.3.1.1 от
КР № 53-Н1/2014 г., актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А1/2021 г. на изпълнителния
директор на ИАОС, всички емисии, формирани от експлоатацията на инсталацията по
Условие 2 – ГПТЕЕ, които съгласно Условие 9.3.1 следва да се изпускат в
атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие
9.2 – ПГ № 5, ПГ № 4 и ПГ № 3, които са установени извън технологичния им път
от горивните камери на парогенераторите до
съответното изпускащо устройство да се считат за неорганизирани“.
Съгласно чл. 164, ал. 1 от ЗООС за неизпълнение на
изискванията по чл. 123в и чл. 125 на оператора на инсталацията – юридическо
лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 лева до
500 000 лева. На наказаното дружество е вменено неорганизирано изпускане на
вредни емисии, в нарушение на условие 9.3.1.1 от КР. По делото е безспорно
установено, че към момента на проверката са установени видими стълбове от
емисии, които се изпускат неорганизирано. Споделят се мотивите на решаващия първоинстанционен състав, че по делото е недоказано по
безспорен и категоричен начин, че изпусканите неорганизирано емисии са вредни,
и в частност – неорганизирани вредни прахови емисии.
В Приложение № 8 към чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗООС, раздел I, са регламентирани
основните групи замърсяващи вещества, които трябва да се вземат предвид при
определянето на допустимите емисионни стойности и/или индивидуални емисионни
ограничения, що се отнася до емисиите в атмосферния въздух. По делото не са
представени и приобщени доказателства изпусканите неорганизирано емисии във
време на извършената проверка да са съдържали някоя от посочените основни групи
замърсяващи вещества, що се отнася до емисиите в атмосферния въздух. С други
думи формулираното административнонаказателно
обвинение, характера на предявеното по фактите с АУАН, възприето от наказващия
орган в НП, съставляващо от обективна страна неорганизирано изпускане в
атмосферния въздух на прахови емисии при работата на
ПГ № 5, е следвало да бъде основано в съответно установяване чрез извършване на
относими измервания и на място към момента на
проверката чрез съответните способи/апаратура, че освен безспорното и видимо
констатирано от контролните органи изпускане на емисии, същите са и вредни, прахови, или и двете, отнесено към посоченото Приложение №
8, съответно подлежащи на ограничаване посредством норми за допустимост в КР и
по смисъла вкл. на ЗООС, към които респективно да е отнесено и условието за
организирано изпускане като неизпълнено. От изложеното следва, че предвид
характера на предявеното по фактите с АУАН и НП, разследването на контролните
органи е следвало да се основе и в съответни измервания на съдържанието на
изпусканите неорганизирано емисии. Фактът, че изпусканите емисии са вредни, е
подлежал на съответно доказване. Докато неорганизираното изпускане на емисии
може да бъде установено видимо, а такава констатация на компетентни контролни
орган във време на проверка е достатъчна да обоснове съответния извод, не такъв
е способът за установяване на съдържанието на емисиите, което се явява основен
обективен елемент включен в задължението, заложено в цитираното условие на КР.
В този смисъл нарушението е недоказано.
Предвид
гореизложеното не се установи наличие на основания за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата. Отменил
наказателното постановление Районен съд – Перник е постановил правилно и
законосъобразно решение, което ще бъде оставено в сила.
Разноски
не се претендират, поради което не се присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Перник, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 313 от 31.07.2023 година, постановено по АНД № 785/2023 година
по описа на Районен съд – Перник.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/