Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 16.04.2024г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12 032
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 497, ал. 1 КЗ.
Ищцата – Л.И.Й. твърди, че на
02.05.2020г., около 13:00 ч. в гр. София, л.а. „Фолксваген Мултиван“
с per. № ****, управляван от И.П.Б.,*** от ул. „Цар
Симеон“ към ул. „Враня“, в района с кръстовището с бул. „Сливница“, след като
късно забелязва навлизащият в кръстовището от дясно наляво за посоката му на
движение автомобил на специален режим- линейка, рязко задейства спирачната
система, при което вследствие на реализиралата се инерционната сила, тялото на
седящата на задната седалка ищца, е политнало напред и тя е ударила главата си
в задната част на предната седалка, а след това е паднала на пода в автомобила.
Посочва, че за описаното ПТП е съставен Констативен протокол № K-198 и е
образувано досъдебно производство. Ищцата е транспортирана незабавно до УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“, като й е поставена диагноза:
- контузия на главата в челната област,
- квадрипирамиден
синдром (пареза),
- контузио
регио цервикалис,
- стенозис
каналис вертебралис регио С4-С5,
- компресно
медуле спиналис и фрактури
на 6-то и 7-мо ребро,
- травма на шията със счупване на
втори шиен прешлен и образуване на малък костен фрагмент, проминираш
в текалното пространство. Твърди, че травмите,
причинени от ПТП, са довели до трайно затруднение движението на ищцата.
Счупването на шийния прешлен е довело да затруднение
движението на главата и шията на ищцата за продължителен период от време като
всяко едно неволно движение е предизвиквало остри и непоносими болки.
Фрактурите на ребрата са създали усещане за пробождане при дишане и издишане, а
контузията на главата- болка и замаяност. Носената от ищцата шийна яка е създала допълнителен дискомфорт. Пострадалата
за дълго време не е можела да стане от леглото и да се движи, което е направило
невъзможно да задоволи основните си битови потребности. Имала е постоянна
необходимост от чужда помощ- при преобличане, хранене, тоалет. За раздвижването
си се е наложило да постъпи в специализирано болнично заведение. Това е довело
до изостряне на неврологичния й статус и повишаване на артериалното й кръвно
налягане. Предвид възрастта й, възстановяването е много трудно и бавно, а
претърпените наранявания са предизвикали значително по-голям интензитет на
болките. Посочва още, че процесният инцидент е повлиял негативно и на
емоционалното състояние на ищцата. Станала е тревожна и потисната, чувствала се
безполезна и в тежест на семейството си, затворила се в себе си, загубила е
надежда да се възстанови напълно, станала апатична и безжизнена, страдала от
безсъние, а продължителната невъзможност за движение- до загуба на желание за
живот. Сънува кошмари и не може да преодолее силния стрес, който е изпитала,
често изпада в депресивни състояния. У нея се е породил страх да се вози в
автомобили. Заявява, че към датата на ПТП, за увреждащият лек автомобил е
налице задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответното застрахователно дружество - З. „Б.И.“. Във връзка с лечението, ищцата е сторила и
имуществени разходи на стойност 4 833, 77 лв. С претенция вх. №
ОК-369314/06.07.2020г., на основание чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане
е депозирано искане за обезвреда от ищеца
и при ответника е заведена щета №**********, като З. „Б.И.“ АД не се е
произнесъл с окончателно становище. Моли да бъде постановено съдебно решение, с
което се осъди ответникът да й заплати:
- 50 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със
законната лихва считано от 06.10.2020г. до окончателното изплащане на
вземането,
- 4 833, 77 лева – представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната
лихва считано от 06.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски. В допълнителната искова молба е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
ответника. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 220
от делото/.
Ответникът – З. „Б.и.” АД в
депозирания от него писмен отговор не оспорва наличието на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба лек
автомобил. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че ПТП не е реализирано по
вина на водача на лекия автомобил. Оспорва представения с исковата молба
констативен протокол за ПТП в частта, относно причините за настъпване на
процесното ПТП. Поддържа, че заявените от ищеца болки и страдания се дължат на
предходни заболявания у ищеца и на хронично – дегенеративни промени у същия.
Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, като твърди, че е пътувала без поставен обезопасителен колан.
Оспорва твърдението за продължителен оздравителен период, като в случай, че
такъв се установи се поддържа, че това е в резултат на поведението на ищеца и неспазване
на лекарските предписания. Оспорва твърдението и за изживян стрес и душевни
страдания, като счита, че същите са в резултат от лабилна психика и предходна
обремененост. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърлят
предявените искове. Навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Претендира разноски, като списък е представен в
определения от съда срок с молби от 15.11.2022г. и 16.11.2022г. В първия от тях
се претендира единствено адвокатско възнаграждение в размер на 2 160 лв. с
включено ДДС, като към него е приложен договор за правна защита и съдействие и
удостоверение за регистрация по ЗДДС. Във вторият списък от 16.11.2022г. се
претендират друг размер на адвокатското възнаграждение – 4 660 лв., както и
депозита на съдебно – авто – техническа експертиза в размер на 300 лв. и
депозит за свидетел в размер на 80 лв.
В съдебно заседание на 09.11.2022г.
съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск за неимуществени вреди
от 50 000 лева на 90 000 лева.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът в направения от него доклад по
чл. 146, ал. 1 от ГПК е отделил като безспорни между страните следните факти:
-
настъпване на процесното ПТП и
-
към датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек автомобил „Фолксваген
Мултиван“, с peг. № СА ****ВН
е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилисти“, страна по който е ответното застрахователно дружество – З. „Б.И.“,
в качеството му на застраховател.
По
делото на страница 7 е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ К - 178 от 02.05.2020г., съставен от дежурен ПТП – ОПП - СДВР относно
процесното ПТП, в което като пострадало лице е вписана ищцата.
По
делото на страница 8-10 и страница 26-29 е представена и приета писмена
кореспонденция между страните, от която се установява, че на 06.07.2020г.
ищцата е предявила искане за заплащане на обезщетение за причинените й
имуществени и неимуществени вреди пред ответника.
По
делото е представена епикриза ИЗ № 12914/2020 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, Отделение
по неврохирургия, /страница 23 от делото/.
От нея се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 02.05.2020г.
с окончателна диагноза: контузио регио
цервикалис. Стенозис каналис вертебралис регио С4-С5. Компресио медуле спиналис. Извършени са
консултации, назначена е медикаментозна терапия и на 13.05.2020г. е изписана,
като са определени два контролни прегледа.
По
делото на страници 31-45 са представени 14 броя фактури, ведно с касов бон за
заплатена сума в общ размер на 4 833, 77 лева.
По
делото на л. 115 – 155 е представена от ищеца медицинска документация,
съставена по време на възстановителния му период.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните
съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема като компетентно,
обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е получила:
- контузия
на шията - счупване на С2, на 2-ри шиен
прешлен, което е отпред и не ангажира гръбначно – мозъчния канал и
- увреждане
на диска на ниво С5 - С6 с излив на течноеквивалентна
колекция.
Вещото
лице посочва, че на ищцата е препоръчано да носи твърда шийна
яка за 1 месеца. Получените травми са причинили болки и страдания на ищцата в
рамките на около 3 - 4 месеца, като най - интензивни са били непосредствено
след травмата, през първия месец, в началото на раздвижването.
Вещото
лице посочва, че ищцата има предхождащи заболявания – тежка дегенеративно деформативна ставна и дискова болест със стеноза /стеснение/ на гръбначномозъчния канал /на ниво
3/4/5 с миелопатия, която е регистрирана от 14 мм на 7 мм/ и притискане
на гръбначния мозък. Стенозата на гръбначно –
мозъчния канал, води до притискане на гръбначния мозък, което клинично се
изявява с ограничение на движенията, мускулна слабост, изтръпване на 4 – те
крайника, повече изразено за горните крайници.
Травмата на шията, съпроводена от счупването
на С2 шиен прешлен на фона на силно изразените дегенеративно деформативна ставна и дискова болест, със стеснение на медуларния канал, са засилили мускулната слабост на
крайниците. Вещото лице сочи, че с оглед възрастта и мускулната слабост в 4-те
крайника, ищцата се е нуждаела от палиативни грижи, както и рехабилитационни
процедури, които са част от лечението. В открито съдебно заседание вещото лице
пояснява, че не е извършила личен преглед на ищцата, тъй като същата по данни
на дъщеря й е неподвижна и не може да бъде докарана на преглед. Към настоящия
момент ищцата не се е възстановила – по сведение на дъщеря й, въпреки проведената
терапия, същата е на легло с памперс, не може да се самообслужва. Вещото лице
пояснява, че уврежданията са такива, че предполагат пълно възстановяване, но
при ищцата
травмата е обострила съществуващата - дигенеративно ставната и дискова болест, поради което по
данни на дъщерята на ищцата, не е настъпило пълно възстановяване.
Вещото
лице приема, че сторените разходи са били необходими за възстановителния процес.
Експертът
сочи, че няма медицински данни за коланна травма на
пострадалата. Посочва, че при поставен колан, посочения механизъм може да бъде
ограничен и ще бъде намален рискът от увреждания.
В
съдебно заседание вещото лице е посочило, че при тези предхождащи заболявания
на ищеца и настъпилата травма, само при преглед може да се направи преценка за
нейното състояние и доколко може да се възстанови това лице. В случай, че
ищцата е в състоянието, което е описано от нейната дъщеря, по мнението на
вещото лице, тя не би могла да се възстанови съществено.
Пред
настоящата съдебна инстанция по искане на ищцата е допуснат и разпитан
свидетелят С.Д.А.– дъщеря на ищцата. Свидетелят посочва, че е пътувала в същото
МПС, отпред на дясна седалка до шофьора. Майка й седяла отзад, зад нея.
Пазарували с нея, били доста натоварени. Синът й се обадил и предложил да ги
закара до в къщи. Качили се в микробуса и потеглили към къщи, и веднага на
първото кръстовище, на Сливница, посока Затвора, на зелен сигнал тръгнали.
Минали първото кръстовище, навлизайки във второто, Александрова се обърнала да
намали радиото и с периферното си зрение
видяла линейка, която и синът ѝ видял и рязко спрял. Вследствие на
това, майка ѝ паднала отзад. Обърнала се и видяла, че тя е паднала на пода на микробуса. Спрели, за
да я вдигнат, а тя се оплакала, че не усеща нищо. Поставили я, да легне на
седалката. Отишли в Пирогов и я приели. Ищцата се оплаквала от болки и казвала,
че нищо не усеща. В Пирогов останала 10 дни. Следа изписването от Пирогов я
настанили в „Света София“, където останала близо 20 дни. През това време и към
настоящия момента, ищцата е с памперс, не можеше да стане. В „Света София“, успели частично да възстановят
движението на ръцете й, но краката категорично не. От тогава е на памперси и
атрофирали мускули, което е невъзможно вече каквото и да се случи. Свидетелят
сочи, че тя и малкият й син се грижата за нея. Къпят я в леглото, защото им е
непосилно. Като я изправят, тя няма движение, дори и да седне. В едно
полулегнало положение подлагат найлони. Единствено ръцете може да движи, но
трябва да е близо до нея - чиния със сандвичи, нещо, което може да хване. Само
със суха храна се справя сама, супи и друга храна – тя и синът й я хранят. Преди инцидента ищцата се движела в къщи,
чистела, готвела, разхождала кучето. Психически е рухнала. Оплаква се от болки,
като не може да се движи. Обръщат я те, правят раздвижване. След като я
изписали имала декубитални рани, които свидетелката
успяла да отстрани.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелят С.Д.А., включително и след преценката им
по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
По
делото на страница 211-212 е представено Експертно решение на ТЕЛК № 1635 от зас. № 106 от 16.06.2022г., изготвено въз основа на
документи, с което на ищцата й е определена 100% ст. на увр.
с чужда помощ, с водеща диагноза: други уточнени паралитични синдроми,
пожизнено. В този документ е описано общото заболяване, въз основа на което е
издадено това решение: дискови пролапси С2 – 3, С
3-4, масивни отеофити С 4-5, дискова херния С 5-6,
дисков пролапс С 6-7, миелопатия,
стеноза на вертебрален
канал, компресия на гръбначен мозък, състояние след контузия на шията и квадрипирамиден синдром. В същият документ е отбелязано
дата на инвалидизиране – 07.12.2010г., когато е
установено.
По
делото е допусната и съдебно авто – техническа експертиза, чието заключение е
оспорено от ищцата, като са направени доказателствени искания във връзка с
това. Но предвид изричното признаване от пълномощника на ответника и отделянето
като безспорен факт между страните, че водачът на автомобила, в който е
пътувала ищцата е виновен за настъпване на процесното ПТП, процесуалният
представител на ищеца е оттеглил направените от него, във връзка с оспорване на
заключението на вещото лице, доказателствени искания. Съдът го кредитира като
изготвено обективно и компетентно. В заключението е описан механизма на
настъпване на процесното ПТП – на 02.05.2020 г., около 13:00 часа, в светлата
част на денонощието, в гр. София, по бул. „Димитър Петков“ в посока от ул. „Цар
Симеон“ към ул. „Враня“ се е движил л. а. „Фолксваген Мултиван“
с per. № СА ****ВН, управляван от И.П.Б.. Пътната
настилка е била мокър асфалт, без неравности и наклони. В автомобила са
пътували: на предна дясна седалка - С.Д.А., а на задна седалка в дясно - Л.И.Й..
Достигайки до кръстовището, образувано от бул. „Димитър Петков“ и бул.
„Сливница“, регулирано със светофарни уредби, работещи в автоматичен режим,
водачът е установил в покой автомобила си, изчаквайки зелен за него сигнал,
след което извършвайки ускорително движение е навлязъл в зоната на
кръстовището. Достигайки скорост на автомобила около 25 км/ч при преминаване
през едното платно за движение на ул. „Сливница“, водачът И.Б. *** автомобил на
Спешна медицинска помощ, който е навлязъл в кръстовището от дясно на лява,
спрямо посоката на л. а. „Фолксваген Мултиван“. При
така създалата се ситуация, водачът на л. а. „Фолксваген Мултиван“
е предприел екстремно спиране, като е задействал рязко спирачната система. При
внезапното спиране на превозното средство Л.Й., която е пътувала на задна
седалка без поставен обезопасителен колан, е политнала напред по посока на движение
на автомобила и след като се е ударила в предна дясна седалка е паднала на
пода. Вещото
лице посочва, че причината за настъпване на процесното пътнотранспортното
произшествие е внезапното навлизане в кръстовището на автомобил на Спешна
медицинска помощ, движещ се със специален режим, което е наложило водача на л.
а. „Фолксваген Мултиван“ да предприеме екстремно
спиране. Вещото лице обосновава извод, че правилно поставен обезопасителен
колан би осигурил придържане на тялото на ищцата към седалката на автомобила
при внезапното му спиране. В съдебно заседание след разпита на свидетеля,
вещото лице пояснява, че шофьорът на лекия автомобил е могъл да възприеме
най-рано МПС със специален режим на движение, когато се е намирал в средата на платното
за движение, посока център, защото е имало спрели автомобили, изчакващи завой
наляво, които са ограничавали неговата видимост.
Пред настоящия съдебен състав е допуснат до разпит и свидетелят И.П.Б.,
който е управлявал лекия автомобил и е внук на ищцата. Свидетелят сочи, че се
движел по бул. „Димитър Петков“, посока Затвора. Прибрали се от пазар, с майка му
и баба му. Управлявал „Фолксваген – мултиван“. Нямало
разделителна линия на платната и се движел в дясна пътна лента. След пресичането
на кръстовището на едната пътна лента на бул. „Сливница“ посока центъра, забелязъл движеща се линейка. Предположил, че ще може да
пресече, защото тя се движила с нормална скорост. След като наближил средата на
кръстовището, линейката не спряла и свидетелят рязко спрял, за да може да я
пропусне. Чул шум, обърнал се и видял, че баба му не е на седалката, а се е
свлякла на пода в колата. Пред линейката имало автомобили в другите две ленти.
Видял линейката, когато навлизал в кръстовището. Имало е светлинен сигнал. Свидетелят
сочи, че баба му била с колан. Предполага, че се е свлякла през колана, защото
задната седалка е по-висока, а баба му не е толкова висока и е възможно при
спирането да се подхлъзнала от седалката.
Съдът
частично кредитира показанията на този свидетел след преценката им по реда на
чл. 172 ГПК и в съпоставка с другите доказателства, с изключение на
твърденията: че ищцата е била с поставен предпазен колан, тъй като същите са в
противоречие с изводите на вещите лица по приетите по делото съдебно –
медицинска и авто – техническа експертизи.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно
направения на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК доклад съдът е указал на ищеца,
че в негова доказателствена тежест е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от
процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
заплащане на описаните в исковата молба суми във връзка с проведеното лечение
на ищеца от уврежданията, получени от процесното ПТП,
7.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени и имуществени вреди от описаното ПТП,
8.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка с заведената щета.
Съгласно
направения от съда доклад, е указано, че в доказателствена тежест на ответника
е да установи настъпването на следните факти:
1.
механизъм на настъпване на ПТП,
2.
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата – пътувала е
без поставен обезопасителен колан,
3.
предходни заболявания у ищеца или хронично – дегенеративни промени, които са
довели до посочените от ищеца болки и страдания,
4.
поведение на ищеца и неспазване от него на лекарски предписания, което е довело
до удължаване на оздравителния процес и
5.
лабилна психика и предходна обремененост на ищеца.
Между
страните не е спорно, а и от събраните и описани по-горе доказателства /констативен
протокол, заключението на авто – техническата експертиза и свидетелските
показания на двамата разпитани свидетели/ се установява настъпването на първия
факт: механизма на процесното ПТП, както и че водачът на лекия автомобил, в
който е пътувала ищцата, е виновен за настъпване на процесното ПТП.
От
заключенията на съдебно – медицинската експертиза, се установява, че вследствие
на ПТП пострадалата е получила счупване на С2 шиен прешлен и увреждане на диска
на ниво С5 – С6, както и причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
тези травми. От същото, епикризата на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД и разпита на
свидетеля Стойна Александрова се установява и предприетите действия за
възстановяване от ищеца: по спешност ищцата е настанена в Пирогов, след което е
настанена в „Света София“.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищцата е доказала всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което
следва да се приеме, че е възникнала отговорност за ответника да заплати обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са:
- вида,
характера и тежестта на травмите,
-
период на възстановяване – около 1 месец е следвало да носи шийна
яка и нормален общ възстановителен период от около 3 – 4 месеца с прогноза за
пълно възстановяване,
- възрастта
на ищцата към момента на настъпване на увреждането – 79г.,
-
здравословно състояние на ищцата преди процесното ПТП – тежка дегенеративно
ставна и дискова болест със стеснение на гръбначномозъчния канал и притискане
на гръбначния мозък, Като в резултат на това не е възможно възстановяване на
ищцата, същата от този момент е напълно обездвижена, с възможност за движение
само на ръцете и то ограничени, без възможност да се самообслужва и
необходимост от чужда помощ,
-
към 2022г. е освидетелствана като 100% нетрудоспособна, но в резултат освен на
получените травми от ПТП и на множество други дегенеративни заболявания на
ставния апарат, като началото на тяхното проявление е от 2010г.,
- изживения
шок от инцидента, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й
състояние – психически е рухнала и
- социално
– икономическата обстановка в страната към 2020г. Съдът като съобрази
изложените обстоятелства приема, че сумата от 50 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от
ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов
текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на
пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно в писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата е нарушила разпоредбата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП – била е без поставен обезопасителен колан.
Съдът
намира, наведеното от страна на ответната страна възражение за съпричиняване за
доказано. От приетата по делото съдебно - авто техническа, както и от приетата
съдебно-медицинска експертизи, се установява, че ищцата е пътувала в лекия
автомобил без поставен обезопасителен колан. Предвид изложеното съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на
съпричиняване от страна на ищеца, предвид допуснатото от него нарушение следва
да се определени на 20%. При отчитане на приетото съпричиняване от 20% като
причинен принос, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено
на 40 000 лв.
Ответникът е направил и още две
възражения за съпричиняване: ищцата не е спазвала лекарските предписания по
време на възстановителния й период и същата е с лабилна психика и предходна
обремененост. Във връзка с тях тази страна не е ангажирала доказателства,
поради което същите са останали недоказани в настоящото производство.
Относно
предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени имуществени вреди
По
предявеният иск за сумата от 4 833, 77 лв., претендирана като обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за лечението,
свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства – 14 броя
фактури, ведно с касови бонове, се установи, че ищцата действително е направила
такива разходи на обща стойност от 4 833, 77 лв. В приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, вещото лице е посочило, че сторените разходи са
били необходими за възстановителния процес на обща стойност – 4 833, 77
лева.
Предвид
изложените мотиви следва да бъде изцяло уважен предявеният иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП за сумата от 4 833, 77 лв.
Относно претенцията за лихва
Съобразно
нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
/тримесечен от предявяване на претенцията/ освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ. Съгласно тази норма срокът за произнасяне по предявената
претенция е 15 работни дни от представяне на изисканите документи от
застрахователя.
Ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата
на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди, за периода, считано от 06.10.2020
г., на която дата е изтекъл тримесечният срок, в който застрахователят е
следвало да се произнесе по искането.
Разпоредбата на
чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен тримесечен срок за произнасяне на
застрахователя по такава претенция, който срок тече от момента на предявяването
на писменото искане пред застрахователя и на номера на банковата сметка на
претендиращия. Внимателният анализ и систематическото тълкуване на нормативната
уредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на
изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне
- самият застраховател би изпаднал в забава на собствено основание, ако не се
произнесе по надлежно предявената пред него претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ. В разглеждания случай,
въз основа на представените в хода на съдебното дирене доказателства, се
установява, че ответникът е сезиран от ищеца за заплащане на претендираните
суми – обезщетение относно процесното ПТП на 06.07.2020г., като по делото
липсва данни ответникът да се е произнесъл по искането в законоустановения тримесечният
срок. Следователно така направеното искане на ищеца следва да бъде изцяло
уважено, като се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата, определена по – горе като обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от процесното ПТП, считано от 06.10.2020г. до окончателното
й изплащане.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса и разноски за настоящото
производство на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК /л. 93 от делото/. Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС сумата 1 876,56 лв., от които 1 600 лева –
държавна такса и 276, 56 лв. платени от бюджета на съда съдебно-деловодни
разноски за изготвяне на съдебно – медицинската експертиза 300 лв. и съдебно
авто-техническата експертиза 273 лв.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.2, т. 4 от
Наредба №1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. М.Т.
- САК сумата от 5 084 лева с ДДС съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът
претендира различни суми за адвокатско възнаграждение в
двата депозирани от него списъка с разноски. От представения по делото на л.
104 договор за прана защита и съдействие се установява, че е договорен размер
на адвокатско възнаграждение с размер на 2 500 лв. с ДДС, което е изцяло
заплатено в брой. С оглед на това съдът приема, че направените от ответника разноски
са в общ размер на 2 880 лева, от които: 2 500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, 300 лева – депозит по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза и 80 лв. – заплатен депозит за свидетел. С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на
ответника сумата 1 518, 45 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
И
двете страни са направили възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът като взе предвид размера на
предявените искове, фактическата и правна сложност на делото и извършените от
всяка от страните процесуални действия, счита, че тези възражения са
неоснователни.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК – ****, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Л.И.Й., ЕГН – **********,
със съдебен адрес: *** - чрез адвокат М.Н. - Т. на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.05.2020г., относно което е
съставен констативен протокол №К–178/02.05.2020г. от дежурен ПТП - ОПП - СДВР, ведно със законната лихва,
считано от 06.10.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 4 833, 77 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от описаното ПТП – за заплатени медицински
медикаменти, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2020г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ първият иск за сумата над 40
000 лв. до предявения размер от 90 000 лв.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на М.Н. - Т. – адвокат от
САК, с адрес: *** сумата от 5 084 лева.
ОСЪЖДА Л.И.Й., ЕГН –
**********, със съдебен адрес: *** - чрез адвокат М.Н. - Т. да заплати на З. „Б.И.“
АД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 1 518, 45 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал.
6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София,
бул. Витоша №2 сумата от 1 876, 54 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: