№ 517
гр. Пазарджик, 30.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Административно
наказателно дело № 20215220201764 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят АТ. М. П. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, не се явява лично. За него се явява пълномощникът адв.К.У.,
надлежно упълномощен.
За адм.наказ.орган НАЧАЛНИК РУ – СЕПТЕМВРИ ПРИ ОДМВР -
ПАЗАРДЖИК – редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Явява се свидетелят КР. Г. С. – уведомена по телефона.
В залата се явява Я. Б. Б. – осигурен от страна на жалбоподателя.
АДВ. У.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
Д А В А Х О Д Н А Д Е Л О Т О
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
КР. Г. С. – на 23 години, от гр.Ветрен, обл.Пазарджик, българка,
българска гражданка, неомъжена, неосъждана, безработна, със средно
1
образование, без родство с жалбоподателя.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
АДВ. У.: Уточнявам, че допуснатият ни свидетел в предходното
съдебно заседание е явилият се Я. Б. Б..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Я. Б. Б. – на 37 години, от гр.Ветрен, обл.Пазарджик, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ,
без родство с жалбоподателя.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят Б. напусна залата.
Пристъпи се към разпит на свидетеля К.С.:
СВ. С.: Беше 30.09.2021г. и ние пътувахме към язовира. Карахме бавно.
Отивахме към язовира, който е близо до гр.Ветрен. Шофираше И.Т., като аз
бях на седалката до нея. Колата е „Опел Зафира“. Точен час не мога да кажа,
но беше около 19-20 или 21 ч. вечерта. Може би към 20 и нещо часа беше. Не
съм сигурна точно. Стъмваше се точно. Пътувахме си нагоре и видяхме, че се
задава кола срещу нас. Когато се приближихме, вече видях колата, която
беше също „Опел Зафира“ мисля, тъмно зелена на цвят. Водачът аз не го
видях първоначално. След това се усетихме кой е, защото все пак се
познаваме. Сетих се, че този човек е от Ветрен и знаем кой кара тази кола.
Като приближи колата се разминахме, при което той счупи огледалото на
нашата кола. Той се движеше с висока скорост определено. Ние си карахме
бавно. Не знам как се случи това. При разминаването ние си бяхме в нашето
платно, но той не намали скоростта и не знам какво се случи точно, но просто
се счупи огледалото и ние спряхме веднага. Малко или много се изплашихме,
защото не ни се е случвало такова нещо. На мястото на разминаването е право
и след това има лек завой, но има видимост. Той виждаше, че сме там. Завоят
е ляв за нашата посока на движение. Ние спряхме след това. Той не спря и си
продължи надолу. След него спря Я. Б.. Той се движеше след него. Спря да ни
пита как сме и дали сме се уплашили, но не си спомням точно какво каза. Я.
2
Б. мисля, че беше сам, но не съм сигурна. Ние спряхме и се обадихме на
майката на И.. Изчакахме да дойде майка й и тя се обади на полицията.
Мислехме, че ще дойде кола, но казаха, че са малко щетите и няма нужда да
изпращат кола. Само събрахме частта от огледалото, която изпадна. Задната
част на огледалото беше паднала. Говорим за страничното ляво огледало.
Беше падналата задната му част на пътя. Стъклото и то беше счупено. Не
дойдоха полицаите. Ние се прибрахме. След това знам, че са ходили при И.,
но какво се е случило там не знам. След това ходиха те да подадат жалбата, а
аз мисля, че след това ходих, за да дам и аз обяснения. Другият автомобил
преди да се разминем си идваше отгоре, но не знам дали е бил точно в
неговото платно, защото е лош пътят там и може би при разминаването си
беше в неговото платно, но не чак толкова, защото удари нашия автомобил. В
обясненията пред полицая, които дадох, не си спомням много какви
обяснения съм дала, но мисля, че не съм разказвала толкова подробно. Общо
за ситуацията казах какво се случи.
На свидетеля се предяви обяснение от 05.10.2021г. на л.15 от делото.
СВ. С.: Това е обяснението, което съм писала. Мой е почеркът и лично
аз съм го писала. Мой е подписът за дал обяснението. Тук съм записала, че
водачът е карал по средата на пътя и не е намалил скоростта си при
разминаване. Сега вече не си го спомням. Тогава съм заявила така, защото
така се случиха нещата. Той се движеше по средата на пътя и след това се
прибра леко, защото ако кара по средата, ще се ударим челно. Не успя
напълно да се прибере и затова закачи огледалото на нашия автомобил.
Аз от скоро съм водач на МПС. Към онзи момент не съм била водач.
Имам представа от правилата на движение вече. Този път, по който се
движехме, няма осева линия. Този път е стар, но не толкова. Обрасъл е, но не
чак толкова, че да не могат да се разминат две коли. Има дупки по пътя. В
този участък на разминаване имаше дупки. Той целият път е така с дупки. Аз
съм шофьор, който кара изключително бавно, но той наистина се беше
засилил и предполагам, че да кажем е карал с около 50-60 км/час. Нашият
автомобил не съм забелязала с колко се е движил, но определено се движехме
по-бавно от неговия автомобил. И. беше взела книжка мисля, че май или юни
месец 2021 година, но не мога да бъда сигурна. По време на контакта с
автомобила или малко преди това моят телефон и нейният бяха у мен,
3
сигурна съм за това, но не ги използвахме. След като се обади на майка си И.
майка й дойде на място.
Свидетелят С. остана в залата.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Я. Б..
СВ. Б.: С мен имаше още един човек. Бяхме да се разхождаме в гората
за гъби и такива неща. Беше края на лятото миналата година. Някъде
септември или октомври месец беше. Точно като дата не си спомням. Беше
следобяда или вечерта може би, но си беше доста светло, не беше тъмно.
Прибирахме се към Ветрен. Като пътувах, видях, че две коли се разминават.
След определено разстояние тази кола, която дойде караше срещу мен, спря и
аз видях, че й светят стопове. Там е много лош път и помислих, че може да
спукали гума нещо. Тогава като слезнах разбрах, че е имало контакт между
двете коли и са се жулнали. Видях две момичета, познавам ги, защото сме от
едно населено място. Попитах ги какво и що. Видях, че няма нищо. На
тяхната кола имаше на огледалото някакъв минимална щета - пластмаса
паднала. Те казаха, че са добре и им пожелах лека вечер и си тръгнах. След
определено разстояние беше спряла другата кола, но не съм спирал. Човекът
също е от Ветрен. Виждам го след като се разделих с момичетата. Другата
кола беше спряла на 300-400 метра по-надолу. Като спряхме при момичетата
в далечината на 300-400 метра след мен или 200 метра беше спряла другата
кола. То е права отсечка и се вижда. Целият път може би да е от това място,
където бяха спрели те и аз, до долу, където се виждаше другата кола, може би
е 500-600 метра, може и да Ви излъжа. Не съм го премерил. Видях, че колата
е спряла и си продължих. Аз видях двете коли, когато се разминават, но не
съм видял, че има някакъв контакт. Колите се разминаха едната дясно, а
другата вляво. Двете коли си бяха в средата. Там е много лош пътят и са се
надвесили храсти и като се разминеш с някой се удрят и храсти в колата,
много е лош пътят. Пътят е с дупки. Самият път е стеснен от шипки и храсти
и като се разминават две коли караш ли малко по-вдясно 100 процента се
жулиш в храстите. На определени места трудно се разминават две коли или в
храстите се жулваш или има контакт с друга кола. Аз карах много бавно,
сигурно с 15-20 км/час. Пред мен колата не знам с колко е карала. Нито те
знам с колко са карали, нито знам другата кола с колко е карала. Колата пред
4
мен не се е движили с много по-бързо от мен. Аз като тръгвах видях, че и
тази кола тръгва. Затова да се е движила пред мен със 100 метра. Щом я
виждам, значи не се е движила много бързо. На огледалото пластмасата беше
паднала на страничното огледало до шофьора. Стъклото не беше счупено,
беше май здраво, ще Ви излъжа. Спомням си за пластмасата категорично. За
огледалото дали беше счупено или не не си спомням. Само за пластмасата си
спомням, че беше счупена. Не беше паднало огледалото. Само самата предна
пластмаса беше не земята.
Разстоянието между спрялата кола на момичетата и другата кола е 200-
300 метра може би. Когато се разминаваха двата автомобила, не мога да кажа
и не съм обърнал внимание дали някой е променил посоката си на движение.
Има много дупки и да не ми се случи и на мен някакъв проблем не съм видял
дали някой е променял движението си.
След съгласие на адв.У. свидетелите напуснаха залата.
АДВ. У.: Да се приключи делото.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. У.: Уважаема госпожо съдия, моля, да отмените НП в цялост и при
условията на алтернативност да отмените същото в частта за нарушение по
чл.123 от ЗДвП. Съображенията ми от гледна точка на доказателствената
съвкупност са в посока по отношение на нарушението по чл.44 ал.1 от ЗДвП,
че пътните условия и конкретното ситуацията е била такива, която не е
позволявала спокойно разминаване на автомобилите. Очевидно е, че
жалбоподателят П. е водач с богат житейски опит и опит като водач на МПС,
докато това не може да се каже за пострадалата на другия автомобил. От тази
гледна точка трудно бихме приели или поне аз, че е налице нарушение на
закона от страна на П., изразяващо се в неспазване на достатъчно разстояние.
По-скоро съм склонен да приема, че попадайки в такава ситуация, другият
5
водач на автомобила, който е млад и без опит, просто не е разположил
правилно автомобила на платното за движение. Очевидно е, че възникналата
щета е съвсем минимална и е в участък, който е стеснен на пътя, с много
дупки и е напълно възможно П. да не е възприел първоначално възникването
на ПТП. Поредицата от действия и начина, по който са установени
обстоятелствата във връзка с възникналото ПТП, в много голяма степен, да на
кажа директно, са под влияние не от решението и желанието на водача на
другия автомобил, а от нейната майка. Тя е човекът на практика, който е
реализирал това, като съзнателно се е търсило наказването на жалбоподателя.
Очевидно, че при такива минимални щети полицейските органи винаги
съдействат за установяване на извършителя и за предприемане действия по
попълване двустранен констативен протокол, с който въпросът за щетите да
се изчисти. За такъв е имало съдействие и желание от страна на П., но не и от
страна на тъжителката. Пак казвам - това е под въздействие влиянието на
майката. Обичайното в такива ситуации е и законът стимулира такова
поведение да се стигне до разбирателство между водачите относно
обстоятелствата, при което се попълва двустранен протокол и всеки получава
съответното обезщетение, основно пострадалият. Това е крайната цел - да се
поправи увреденото имущество. В случая ясно се очертава тенденцията за
непременното налагане на наказание на това лице, като в тази връзка се
използват квалификации в обясненията от рода на това, че щели да бъдат
блъснати деца, щели да се случват някакви страшни последици, за да се
засили ефектът, за да може да бъде наказан водачът. Предвид обществено-
опасния характер на деянието е ясно, че такива обстоятелства не са налице и
не биха могли да влияят. Маловажен е случаят, но тази маловажност по сега
действащата разпоредба на ЗАНН е неприложима, но към онзи момент е била
приложима. Доколкото е ангажирана отговорността за задълженията като
участник в ПТП, трябва да е ясно, че това е умишлено деяние и то е възможно
само при положение, че П. е осъзнавал, че с него е възникнало ПТП.
Очевидно той това не го е възприел в конкретния момент, а в един по-късен
етап, за което даде свидетелски показания Б., но дали е спрял да оглежда
автомобила си или за нещо друго не се знае и това обстоятелство остана
неизяснено. В този смисъл, описанието на нарушението не съответства на
цифровото изражение на нормата, която нарушава правото на защита на
жалбоподателя и това е основание за отмяна на НП в тази му част. По
6
изложените съображения, моля, за Вашия съдебен акт и моля да ни присъдите
разноски.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законовия срок.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 10.06 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7