№ 187
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000711 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК, вр. чл. 613 от ТЗ.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Глобъл биомет“ ЕООД, с
която обжалва решение № 972 от 08.07.2024 г., постановено по т. д. № 2 340/22 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 9 състав, с което съдът е отхвърлил като
неоснователна молбата на „ Глобъл биомет“ ЕООД, с правно основание чл.625 и следв.
от ТЗ, вр. чл. 608 от ТЗ за обявяване на неплатежоспособността и определяне
началната й дата, за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване в
несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ на „Ароуд“ ЕООД и е отхвърлил като
неоснователна молбата на „Глобъл биомет“ ЕООД, с правно основание чл. 625 и и следв. от
ТЗ, във връзка с чл. 607а, ал. 2 и чл. 742 от ТЗ за обявяване свърхзадлъжнялостта и
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Ароуд“ ЕООД.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Твърди, че за да
отхвърли молбата съдът е приел, че не е налице една от задължителните предпоставки за
откриване, а именно, че не е налице легитимиран кредитор на длъжника. Твърди, че тази
констатация за неправилна, необоснована и противоречаща на всякаква житейска и правна
логика. Твърди, че на съда са предоставени надлежно издадени, осчетоводени и
незаплатени фактури за услугите по транспорт, предоставени на дружеството ответник от
съответните, придружени от товарителници, свидетелстващи за и доказващи извършените
1
услуги по транспорт. Твърди, че считано от 30.09.2019 г., по силата на писмена
кореспонденция, провеждана по служебни имейл адреси между представители на „Берс
лоджистикс фреш“ ЕООД (в несъстоятелност към настоящия момент) и молителя е
постигнато споразумение, съществуващите между тях правоотношения да бъдат
прехвърлени на трето лице, като молителят да продължи да извършва услуги по транспорт
по отношение на друго дружество - длъжник - „Ароуд“ ЕООД, като издава надлежните
фактури именно на негово име. Твърди, че съглашението за заместване на длъжника по
правоотношението съгл. чл. 102 ЗЗД е неформален договор, като не се изисква и форма за
действителност на договора за заместване в дълг. С оглед на това твърди, че е налице
валидно сключване на договора за заместване на длъжника „Берс лоджистикс фреш“ ЕООД
от „Ароуд“ ЕООД. Твърди, че безспорно прието е в съдебната практика, че неформални
договори се считат за сключени и ако между страните е налице обективирана писмена
кореспонденция, каквато е налице в процесния случай. Твърди, че ако съдът приеме, че за да
има валидно сключен договор по чл. 102 ЗЗД, същият следва да бъде потвърден и от
„Ароуд“ ЕООД, то съдът следва да вземе предвид общата стойност на всички издадени
фактури за предоставени услуги по транспорт на „Ароуд“ ЕООД, които са в размер на 1 902
453.41 лв. Твърди, че от тази сума ответникът е заплатил на молителя обща сума в размер
на 1 629 912.66 лв. С оглед на изложеното твърди, че в случая е налице съгласие за
заместването в задълженията за предоставяне на транспортни услуги от страна на „Ароуд“ ЕООД
чрез конклудентно приемане на условията на превозвача, като натрупването на претендираната
сума, е в резултат на финансови затруднения на „Ароуд“ ЕООД, а не оспорването на
съществуването на валидно правоотношение. Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ
електронно изявление. Твърди, че от приетото заключение на назначената съдебно-
счетоводна експертиза е установено, че всички издадени фактури са надлежно осчетоводени
от ответното дружество. Твърди, че от извършения анализ на предоставеното извлечение от
дружеството „Ароуд“ ЕООД, вещото лице е констатирало, че и при него неплатеният остатък
към датата на проверката е също в размер на 271 540.75 лв. С оглед на така цитираните
доказателства твърди, че надлежното водене на счетоводните регистри от страна на двете
дружества по процесното правоотношение - „Глобал Биомет“ ЕООД и „Ароуд“ ЕООД,
изпълнението на взаимните права и задължения на страните (макар и частично от страна на
„Ароуд“ ЕООД) и представените в първоинстанционното производство сведения и
доказателства, установяват по категоричен начин качеството на кредитор. Твърди, че
противно на мотивите, съдебният състав е приел, че всъщност дружеството се намира в
състояния на финансова адекватност, в каквото в действителност не е. С оглед на
изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него
се постанови ново, с което да се открие производство по несъстоятелност по отношение на
„Ароуд“ ЕООД, да се назначи временен синдик, да се допуснат обезпечение чрез налагане на
запор и възбрана върху имуществото на длъжника и да се определи дата за провеждане
първото събрание на кредиторите, като претендира да бъдат присъдени всички разноски в
2
настоящото производство.
Ответникът „Ароуд“ ЕООД редовно уведомен не взима становище по жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 972 от 08.07.2024 г., постановено по т. д. № 2 340/22 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 9 състав, че съдът е отхвърлил като неоснователна
молбата на „ Глобъл биомет“ ЕООД, с правно основание чл.625 и следв. от ТЗ, вр. чл.
608 от ТЗ за обявяване на неплатежоспособността и определяне началната й дата,
за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност на
основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ на „Ароуд“ ЕООД и е отхвърлил като неоснователна молбата
на „Глобъл биомет“ ЕООД, с правно основание чл. 625 и и следв. от ТЗ, във връзка с чл.
607а, ал. 2 и чл. 742 от ТЗ за обявяване свърхзадлъжнялостта и откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на „Ароуд“ ЕООД.
Не се спори, а се установява и от представените седем броя фактури, издадени
от „Глобъл биомет“ ЕООД с получател „Ароуд“ ЕООД, че молителят е фактурирал
извършени транспортни услуги, както следва: фактура № ********** от 31.03.2022 г. за
предоставени транспортни услуги за периода 16.03.2022 г. - 31.03.2022 г. на обща стойност
60 126.86 лв., с ДДС, със срок за плащане – 31.05.22 г.; фактура№ ********** о т 18.04.2022
г., за извършен транспорт за периода 01.04.- 15.04.22 г. на обща стойност 55 134.88 лв., с
ДДС, със срок за плащане - 18.06.2022 г.; фактура № ********** от 30.04.2022 г., за
извършен транспорт за периода 16.04.2022 г. - 30.04.2022 г. на обща стойност 52 321.50 лв., с
ДДС, със срок за плащане - 30.06.2022 г.; фактура № ********** от 17.05.2022 г., за
извършен транспорт за периода 01.05.2022 г. – 15.05.22 г. на обща стойност 46 181.86 лв., с
ДДС, със срок за плащане - 17.07.2022 г.; фактура № ********** от 31.05.2022 г. за извършен
транспорт за периода 16.05.2022 г. - 31.05.2022 г. на обща стойност 61 114.32 лв., с ДДС, със
срок за плащане - 31.07.2022 г.; фактура № ********** от 31.05.2022 г. за изплатени от името
на молителя и за сметка на ответника тол - такси за месец май 2022 г. на обща стойност
4 916.28 лв., без начислено ДДС, със срок за плащане - 31.07.2022 г.; фактура № **********
от 14.06.2022 г. за извършен транспорт за периода 01.06 2022 г. - 10.06.2022 г. на обща
стойност 39 746.51 лв., с ДДС, със срок за плащане -14.08.2022 г.
От представеното преводно нареждане от 29.04.2022 г. се установява, че е
извършено плащане към молителя в размер на 25 000 лв., представляващи „част от ф-ра
**********/16.02.2022 за „Ароуд“ ЕООД. Наредител е „Ривър СПА и резиденс“ ЕООД.
От представеното писмо вх. № 59 335/21.06.2023 г. подадено от Агенция по
вписванията се удостоверява, че за периода 01.01.1998 г. до 14.06.2023 г. не са установени
вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на „Ароуд“ ЕООД.
От представената от СДВР - „Пътна полиция“ справка рег. № 433200-
69194/19.06.2023 г. се установява, че в централната база на АИС „КАТ“ към 16.06.2023 г. има
данни за регистрирани 2 бр. МПС на името на ответното дружество, които са бивша
собственост, като няма данни за настояща собственост на превозни средства.
3
От заключението на ССчЕ се установява, че след извършен цялостен анализ на
финансово- икономическото състояние на дружеството - ответник показателите за
ликвидност, задлъжнялост и автономност за периода 2019 г. - 2022 г. са както следва: обща
ликвидност са: към 31.12.2019 г. - 1,0005; към 31.12 2020 г. - 0,5786; към 31.12.2021 г. -
1,0496; към 31.12.2022 г. - 1,0341; бърза ликвидност към 31.12.2019 г. е 1,0005; към 31.12
2020 г. - 0,5786; към 31.12.2021 г. - 1,0496; към 31.12.2022 г. - 1,0341; незабавна ликвидност
към 31.12.2019 г. - 0,1081; към 31.12 2020 г. - 0,1076; към 31.12.2021 г. - 0,0004; към
31.12.2022 г. - 0,0007; абсолютна ликвидност към 31.12.2019 г. - 0,1081; към 31.12 2020
г. - 0,1076; към 31.12.2021 г. - 0,0004; към 31.12.2022 г. - 0,0007.
В заключението си вещото лице е отразило, че финансовата автономност като
показател за финансовото състояние на фирмата (способността да посреща дълготрайните
си задължения) е към 31.12.2019 г., коефициентта е - 0,0005, а на задлъжнялостта е -
2054,0000; към 31.12 2020 г. - финансовата автономност е - 0,0196, а задлъжнялостта е -
51,0408; към 31.12.2021 г. коефициента за финансова автономност е - 0,0537, а на
задлъжнялост е - 18,6154; към 31.12.2022 г. коефициента за финансова автономност е -
0,0341, а на задлъжнялостта е - 29,3462. Вещото лице е посочило, че за норматив на
финансова автономност се приема коефициент 0.33, като коефициентът на задлъжнялост е
показател, реципрочен на показателя за автономност.
В заключението си вещото лице е отразило, че съгласно балансите на
дружеството към 31.12.2022 г., към 31.12.2021 г., към 31.12.2020 г. и към 31.12.2019 г.,
финансовите резултати на дружеството, са както следва: към 31.12.2022 г. - загуба в размер
на 77 х. лв.; към 31.12.2021 г. - печалба в размер на 81 х. лв.; към 31.12.2020 г. - печалба в
размер на 48 х. лв.; към 31.12.2019 г. — печалба в размер на 1 х. лв. С оглед на това вещото
лице твърди, че общата балансова стойност на притежаваните активи от дружеството за
целия анализиран период са достатъчни за покриване на всички негови задължения - текущи
и нетекущи пасиви. Общата балансова стойност на наличните краткотрайни активи на
дружеството „Ароуд“ ЕООД към 31.12.2020 г. не са били достатъчни за покриване на
неговите текущи задължения, тъй като през този отчетен период са отразени в баланса
вземания от над 1 година, които не са краткосрочни вземания, докато към 31.12.2022 г., към
31.12.2021 г. и към 31.12.2019 г., общата балансова стойност на наличните краткотрайни
активи на дружеството „Ароуд“ ЕООД са били достатъчни за покриване на неговите текущи
задължения.
Вещото лице е посочило, че съгласно балансите на дружеството „Ароуд“
ЕООД към 31.12.2022 г., към 31.12.2021 г., към 31.12.2020 г. и към 31.12.2019 г., същото не е
отчело наличие на дългосрочни задължения. Към 31.12.2022 г., общият размер на
задълженията възлиза на 1 526 хил. лв. Краткосрочни задължения 1 526 хил. лв. - към
доставчици 1 480 хил. лв. (разшифровка на задълженията по контрагенти не е предоставена
на вещото лице); към персонала 19 хил. лв. (размерът на задължението е 19 311,04 лв.) към
осигурителни предприятия 18 хил. лв.; данъчни задължения 9 хил. лв. Общата стойност на
издадените данъчни фактури от молителя като доставчик на ответника, по които не е
извършено цялостно плащане, възлизат на 320 540.72 лв., както и че е извършено частично
плащане с основание „по ф/ра № **********/31.03.2022 г.“ общо в размер на - 49 000 лв.,
както следва: на 08.06.22 г. 29 000 лв.; на 10.06.2022 г. 20 000 лв., както и че е налице
неплатен остатък в размер на 271 540.72 лв.
Вещото лице е констатирало, че издаваните данъчни фактури са били
отразявани в дневниците за продажби по ЗДДС от молителя в месеца на тяхното издаване и
съответно в справките декларации по ЗДДС за конкретния месец, като е било начислявано
задължение за внасяне на отразеното във фактурите ДДС, както и че издадените данъчни
фактури от молителя като доставчик, по които е извършено цялостно плащане са
осчетоводени при ответника, а по тези по които не е извършено цялостно плащане, са
4
отразени в счетоводните регистри на дружеството ответника по с/ка 401 „Доставчици“,
аналитичната партида на „Глобъл биомет“ ЕООД като задължение за плащане. Така
издаваните данъчни фактури от дружеството „Глобъл биомет“ ЕООД като доставчик на
дружеството „Ароуд“ ЕООД, начиная взаимоотношения от м. 12.2020 г. са били отразявани в
дневниците за покупки по ЗДДС от дружеството „Ароуд“ ЕООД в месеца на тяхното
издаване и съответно в справките декларации по ЗДДС за конкретния месец, като е било
начислявано правото на ползване на данъчен кредит на отразеното във фактурите ДДС.
В заключението си вещото лице е отразило, че за целия период на търговските
отношения между „Глобъл биомет“ ЕООД като доставчик на „Ароуд“ ЕООД са били
издадени данъчни фактури на обща стойност 1 902 453.41 лв., а получените плащания към
31.12.2022 г. е в размер на 1 629 912.66 лв., неплатен остатък 271 540.75 лв. Издаваните
данъчни фактури от дружеството „Глобъл биомет“ ЕООД като доставчик на дружеството
„Ароуд“ ЕООД, начиная взаимоотношения от м. 12.2020 г. са били отразявани в дневниците
за покупки по ЗДДС от дружеството „Ароуд“ ЕООД в месеца на тяхното издаване и
съответно в справките декларации по ЗДДС за конкретния месец, като е било начислявано
правото на ползване на данъчен кредит на отразеното във фактурите ДДС.
От заключението на назначената пред настоящата инстанция ССчЕ се
установява, че коефициентите за ликвидност на дружеството за периода 2020 г. -2022 г. са
0.576, 1.0496 и 1.0341 за общата ликвидност, същите коефициенти са и за бързата
ликвидност, а коефициентите за абсолютна и незабавна ликвидност са 0.1076, 0.0004 и
0.0007, коефициента на финансова автономност 0.0196, 0.0537 и 0.0341, а на задлъжнялостта
са 51.0408, 18.6154 и 29.3462. Въз основа на така изчислените коефициенти на ликвидност
вещото лице дава заключение, че текущите активи са достатъчни за покриване на
краткосрочните задължения, с изключение на 2020 г. В анализа си вещото лице е посочило,
че вземанията представляват основен дял от текущите активи (89,39% към 31.12:2020 г.,
99,96% към 31.12.2021 г. и 99,94% към 31.12.2022 г.) и своевременното им събиране оказва
съществено влияние на платежоспособността, както и че към 31.12.2022 г. 98,25% от
вземанията представляват вземания от длъжник обявен в неплатежоспособност през 2024 г.,
т.е. същите трудно събираеми или несъбираеми вземания.
Съпоставяйки така изчислените коефициенти за ликвидност, характера на
вземанията, коефициенти за автономност през призмата на увеличаване на задлъжнялостта и
зависимостта от кредиторите през 2022. г., както и отчетения значителен спад в отчетените
приходи през 2022 г., вкл. и констатираните са ликвидни и изискуеми задължения към НАП
в размер на 145 106.64 лв., от които: 134 605.99 лв. просрочена главница от осигурителни
вноски и ДДС с падежи от м.05.2022 г. до м. 07.2023 г., и 10 500.65 лв. лихви към 24.01.2024
г. вещото лице прави обоснован извод, че ответникът изпитва затруднения от траен
характер. Вещото лице дава заключение, че в края на анализирания период ( до 2022 г., тъй
като след това длъжникът не е публикувал отчети и няма данни за неговата дейност)
имуществото е достатъчна да покрие задълженията, но следва да бъде отчетено, че
вземанията представляват основен дял от имуществото и своевременното им събиране
оказва съществено влияние върху платежоспособността. С оглед на описаното в
заключението вещото лице прави обоснован извод, че ответникът изпитва затруднения от
траен характер. Така изготвеното заключение кореспондира с другите събрани по делото
доказателства, не е оспорено от страните поради което настоящият състав го кредитира
изцяло.
От извършената към настоящия момент служебна справка от настоящият
състав се установява, че по отношение на длъжникът на настоящия ответник „Майнд
лоджистик“ ЕООД ( с предишно наименование „Берс лоджистик“ ЕООД) е открито
производство по несъстоятелност с решение № 284 от 24.02.25 г., постановено по т. д. №
2 021/24 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение. Видно от справката
5
настоящият ответник не е предявил вземания към настоящия момент в производството по
несъстоятелност в срока по чл. 685 от ТЗ, а към настоящият момент не е изтекъл срока по
чл. 688 от ТЗ ( 24.04.25 г.).
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 972 от 08.07.2024 г., постановено по т. д. № 2 340/22
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 9 състав, че съдът е отхвърлил
като неоснователна молбата на „ Глобъл биомет“ ЕООД, с правно основание чл.625 и
следв. от ТЗ, вр. чл. 608 от ТЗ за обявяване на неплатежоспособността и
определяне началната й дата, за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване
в несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ на „Ароуд“ ЕООД и е отхвърлил като
неоснователна молбата на „Глобъл биомет“ ЕООД, с правно основание чл. 625 и и следв. от
ТЗ, във връзка с чл. 607а, ал. 2 и чл. 742 от ТЗ за обявяване свърхзадлъжнялостта и
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Ароуд“ ЕООД.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът в
настоящия си състав намира същата за процесуално допустима, като подадена в
установените от закона срокове и от легитимирани лица. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Релевираните в жалбите доводи са свързани с твърдението, че съдът
неправилно е приел, че молителите не са активно легитимирани да подадат молбата за
обявяване на неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност,
както и че съдът не се е произнесъл по всички наведени в молбата основания за
неплатежоспособност, както и че не е обсъдил заключението на назначената ССчЕ, от която
се установява, че дружеството е в обективно състояние на неплатежоспособност. Така
наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение разгледани по същество
са основателни, по следните съображения:
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността
му единствено на въведените в жалбата основания и при съобразяване правилното
приложение на императивните материалноправни норми. Трайна е практиката на Върховен
касационен съд, обективирана в решение № 202 от 31.10.2018 г., постановено по т. д. №
57/18 г., по описа на Т. К., І Т. О. на ВКС и др., съобразно която въззивният съд не следва да
се произнася по въпрос, за който не е сезиран във въззивната жалба и който не е спорен
между страните, без да са налице изключения за служебно действие на съда по приложение
на императивна материалноправна норма, без да са налице изключенията на т. 1 от ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение защита на права на частноправни субекти или
публичен интерес, за които съдът следи служебно.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
6
Легалната дефиниция на „неплатежоспособността” е дадена в разпоредбата на
чл.608 ал.1 от ТЗ. Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването , публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност; задължение по частно държавно
вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета
от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. С разпоредбата
на чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ законодателят е въвел презумпции, за наличието на
обективното състояние, в случаите, когато търговецът не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър
годишните си финансови отчети за последните три години; неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като такова е налице и когато длъжникът
е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори, както и в случаите, когато
по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на
кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично
неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение. Тълкувайки логически и гносеологически волята на законодателя,
съдът в настоящия си състав намира, че не всяко спиране на плащанията на задълженията на
длъжника или такива изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно
изброените в чл.608 от ТЗ.
Лицата, които са активно легитимирани да подадат молба за откриване на
производство по несъстоятелност, са посочени в чл. 625 ТЗ. Това са длъжника, ликвидатора
или кредитор на длъжника по търговска сделка, АДВ за публичноправно задължение на
длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или
задължение за частно държавно вземане. За активната легитимация на лицата по чл. 625 ТЗ
съдът следи служебно и е задължен да отхвърли молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, ако лицето, което е инициирало производството, не може да
докаже/установи в процеса качеството си на кредитор. Процесуалната легитимация на
молителя в производството по несъстоятелност, както и на ищеца в същинското исково
производство, се определя и преценява от съда само с оглед на твърденията на молителя,
изложени в молбата му относно обстоятелствата, на които същата се основава и съдът не е
властен, преди постановяването на решението си по съществото на спора, да предрешава
отговора на въпроса относно наличието или липсата на твърдяната от молителя, негова
легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, на свой
ред изводима само и единствено от твърденията в молбата му, на етап преценка
допустимостта на същата. В този см. определение № 113 от 23.02.2016 г., постановено по ч.
т. д. № 2 002/15 г., по описа на Т.К., І Т.О. на ВКС. С оглед въведените от молителя в
настоящето производство твърдения за наличието на задължение за изплащане на
задължения, произтичащи от извършени транспортни услуги настоящият състав намира, че е
налице процесуална легитимация на молителя към момента на подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност на ответника. В производството по чл. 625
ТЗ активната легитимация на иницииращият производството търговец се определя от две
кумулативни предпоставки: да има качеството на кредитор на ответника-длъжник и
7
вземането му да произтича от търговска сделка. Наличието на тези две предпоставки е
предмет на посочване в обстоятелствената част на исковата молба. Те могат да бъдат
оспорени и в рамките на производството да се установи, че молителят/ищец няма качеството
на кредитор или, че има такова качество, но вземането му не произтича от търговска сделка.
Това, обаче не би довело до недопустимост на молбата по чл. 625 ТЗ, а до нейната
неоснователност, доколкото се касае за установяване на материалноправна легитимация в
спорно производство. С оглед на така въведените в процеса твърдения, настоящият състав
намира, че следва да се произнесе по спорния във въззивнато производство въпрос, а именно
притежават ли молителя активна материалноправна легитимация да поискат откриване на
производство по несъстоятелност.
В постоянната си практика касационната инстанция и служебно известната на
настоящия съдебен състав, обективирана в решение № 96 от 26.11.2009 г., постановено по т.
д. № 380/08 г., по описа на І т. о.; решение № 30/08.04.2011 г., постановено по т. д. № 416/10 г.
по описа на І т. о.; решение № 118/05.07.2011 г., постановено по т. д. № 491/10 г. по описа на
ІІ т. о.; решение № 42/2010 г., постановено по т. д. № 593/09 г. по описа на ІІ т. о., решение №
211/30.01.2012 г., постановено по т. д. № 1 120/10 г. по описа на ІІ т. о.; решение № 109 от
07.09.2011 г., постановено по т. д. № 465/10 г. по описа на ІІ т. о.; решение № 92/07.09.2011 г.,
постановено по т. д. № 478/10 г. по описа на ІІ т. о. и мн. др. безпротиворечиво приема, че
фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването
им от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби
по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Тази
задължителна практика се споделя и от настоящия състав, поради което макар и същата да е
създадена по отношение на облигационни връзки, различни от договора за превоз, то същата
следва да намери приложение. По делото безспорно е отразено, че ответникът длъжник е
осчетоводил същите и издаваните данъчни фактури от дружеството „Глобъл биомет“ ЕООД
като доставчик на дружеството „Ароуд“ ЕООД, начиная взаимоотношения от м. 12.2020 г. са
били отразявани в дневниците за покупки по ЗДДС от дружеството „Ароуд“ ЕООД в месеца
на тяхното издаване и съответно в справките декларации по ЗДДС за конкретния месец, като
е било начислявано правото на ползване на данъчен кредит на отразеното във фактурите
ДДС. Отразените (осчетоводени фактури) представляват не само недвусмислено признание
относно съществуването на задължението, но обхващат и основанието за възникване на
същото, което е посочено в тях. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че
молителят е активно легитимиран да подаде молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, като кредитор с незаплатено вземане, произтичащо от абсолютна
търговска сделка, а именно договор за превоз.
По отношение на второто основание за незаконосъобразност на атакуваното
решение, а именно необоснованост на изводите на съда по несъстоятелността, свързана с
неправилното отчитане на заключението на назначената ССчЕ по отношение на обективното
състояние на неплатежоспособност съдът намира, че същото е основателно. Съгласно чл.
607а, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е
неплатежоспособен. Дефинираната в чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособност е обективно,
трайно икономическо състояние, при което търговецът не може да изпълни свое изискуемо
парично задължение към изброени в т. 1-4 кредитори. В трайната практика на ВКС по
приложение на чл. 608 ТЗ е възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е
неплатежоспособен, е необходимо да се изследва цялостно и обективно финансово-
икономическото му състояние към момента на приключване на устните състезания по
делото, като влошаването на икономическото състояние на търговеца следва да има траен
8
характер. От значение за установяване на състоянието на неплатежоспособност са
показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи към краткосрочните задължения на търговеца. Според постановеното от ВКС, състав
на I т. о., решение по т. д. № 4 254/13 г., водещ е коефициентът на обща ликвидност при
действителна ликвидност на елементите от краткотрайните активи, участващи при
формирането им; липсва ликвидност на активите, когато на пазара няма търсене на
конкретни материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице
несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като в тази хипотеза водещ ще е
този от другите показатели за ликвидност (бърза, незабавна, абсолютна), при изчисляването
на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства, и
състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи
предприятието не може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения;
коефициентите за финансова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности
при добри показатели на ликвидност не сочат на състояние на неплатежоспособност на
търговеца, а са само индиция за евентуалното й настъпване в бъдеще. При въведено
възражение или установими от доказателствата по делото данни за несъбираеми и/или
спорни вземания, съдът следва да реализира комплексна преценка на спорните компоненти
на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, с оглед
засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност. Такава корекция се
дължи и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по
баланса - актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения,
или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни. В горния
смисъл е решение по т. д. № 685/12 г. на ВКС, I т. о. Посочените разрешения са възприети и
в: решение по т. д. № 1 048/17 г. на ВКС, I т. о., в решение по т. д. № 653/19 г. на ВКС, II т. о.
и др. и се споделят изцяло от настоящия състав на въззивния съд.
В конкретния случай видно от събраните по делото доказателства, вкл. и
приетата пред настоящата инстанция ССчЕ и извършената служебна справка в ТРРЮЛНЦ
липсва ликвидност на активите на ответното дружество. Налице несъбираемост или трудна
събираемост на краткосрочните вземания. Ответното дружество не е предявило вземанията
си, формиращи активите му в производството по несъстоятелност на свързаното с него
дружество „Майнд лоджистик“ ЕООД ( с предишно наименование „Берс лоджистик“ ЕООД)
в размер на 98,25% от всички вземания. От друга страна влошаването на икономическото
състояние на търговеца има траен характер, което обстоятелство се установява от
заключението на експертизата, както и от липсата на публикувани финансови отчети на
дружеството след 2022 г. и липсата на дейност.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него се
постанови ново, с което да се обяви неплатежоспособността на ответника, да се определи
начална дата на неплатежоспособността, да се открие производство по несъстоятелност, да
се наложат обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и се назначи временен
9
синдик.
За начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2022 г.,
тъй като към този момент дружеството е спряло дейността и е в обективно състояние на
неплатежоспособност.
За синдик на дружеството следва да бъде назначен В. Л. Б., ЕГН: **********,
адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, който отговаря на изискванията на чл. 655 от ТЗ и е дал
писмено съгласие за назначаването си. На същият следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 1 200 лева месечно, предвид необходимостта от действия по
предявяване на вземанията до изтичането на срока по чл. 688 от ТЗ в производството по
несъстоятелност на „Майнд лоджистик“ ЕООД ( с предишно наименование „Берс
лоджистик“ ЕООД). Първото общо събрание на кредиторите следва да се насрочи на
07.05.2025 год. от 16.00 часа, което ще се проведе в зала № 7 на Съдебната палата. С оглед
липсата на средства за покриване на разноски по несъстоятелността съдът намира, че следва
да се укаже на кредиторите на дружеството, че следва да бъде внесена сумата от 10 000 лв.,
представляваща разноски по несъстоятелността по сметка на Софийски градски съд в
едномесечен срок от вписването, като при неизпълнение на задължението ще се приложат
последиците на чл. 632 от ТЗ.
По отношение на разноските съдът намира, че такива се дължат на
въззивника, но с оглед изричното изявление, че същият не претендира разноски в
производството не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 972 от 08.07.2024 г., постановено по т. д. № 2 340/22 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 9 състав, като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Ароуд“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Панчарево“, с. Казичене,
ул. „Околовръстен път“ № 414, на основание чл. 630, ал.1 ТЗ.
ОБЯВЯВА НАЧАЛНАТА ДАТА на неплатежоспособността - 31.12.2022 год.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ароуд“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Панчарево“, с. Казичене, ул.
„Околовръстен път“ № 414.
НАЗНАЧАВА за временен синдик В. Л. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. ***,
ул. „***“ № **, с месечно възнаграждение в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лв.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Ароуд“
10
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район
„Панчарево“, с. Казичене, ул. „Околовръстен път“ № 414.
НАСРОЧВА първо общо събрание на кредиторите на „Ароуд“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Панчарево“, с. Казичене,
ул. „Околовръстен път“ № 414 на 07.05.2025 год. от 16.00 часа. Събранието ще се проведе в
Съдебната палата зала 7, при следния дневен ред съгласно чл. 672, ал. 1 т. 1 и 2 от ТЗ:
изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668 т. 2 от ТЗ, избор на постоянен
синдик и предложение до съда за неговото назначаване, предлагане на съда размера на
възнаграждението на синдика.
Решението подлежи на незабавно вписване в Търговския регистър и в
книгата по чл. 634в от ТЗ, за което да се предприемат необходимите мерки от деловодителя,
съгласно чл. 622, вр. чл. 633, ал. 1 от ТЗ, както и на незабавно изпълнение на основание чл.
634 от ТЗ.
Указва на основание чл. 629 б от ТЗ на кредиторите на „Ароуд“ ЕООД, с ЕИК
*********, че следва да внесат и представят по делото документ за внесена по сметка на
Софийски градски съд сума от 10 000 (десет хиляди) лв., представляваща разноски по
производството в едномесечен срок от вписването на решението, като при неизпълнение на
задължението съдът ще приложи последиците на чл. 632 от ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличието на основанията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд в в 14-дневен срок от вписването
им в търговския регистър на основание чл. 613 а, ал. 1, изр. 2 от ТЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11