Решение по дело №539/2021 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 25
Дата: 9 февруари 2022 г.
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20215150100539
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Момчилград, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100539 по описа за 2021 година
Производството е по чл.19 ал.1 вр.чл.38 ал.4 вр.чл.72 ал.4 от ЗГР.
В предявената от адв.В.Р. от АК- Кърджали, като пълномощник на С.
Д. АХМ., молба ОСИФОВ, се твърди, че доверителката му е родена на
12.09.1987г. в гр.Крумовград. Посочва се, че на същата й бил издаден
български документ за самоличност- лична карта с имената С.Д. М..
Последната, на петгодишна възраст се установила да живее в Турция с своите
родители, и през 2007г. е придобила турско гражданство, и е носела имената
С.Ш., като с тези имена била записана в турска лична карта и удостоверение
за сключен гр.брак.
Посочва се, че с имената С.Ш. същата е станала известна в
обществото, сред свои близки и познати в Р.България, и носенето на различни
имена в Р.България и в Р.Турция са създавали за нея неудобства от различен
характер. Била известна в обществото, сред свои близки и приятели с имената
С.Ш., и затова искала и така да се назовава за бъдеще. Носенето на различни
имена създавало за нея ежедневни трудности, които искал да преодолее с
промяна в имената от настоящите С. Д. АХМ. на С.Ш..
Предвид това намират, че са налице важни обстоятелства по смисъла на
чл.19 от ЗГР, което обуславяло правният й интерес за промяна на имената в
1
горният смисъл. Моли съда да постанови решение, с което да допусне
исканата промяна във имената, и промяната следвало да се отрази в акта за
раждане и в регистрите за населението .
В съдебно заседание, молителката не се явява и се представляват от
адв.В.Р., който поддържа молбата, така, както е предявена и по изложени
допълнителни съображения.
Заинтересованите страни- съответната Община, и Прокуратурата, не са
отговорили в срока по чл.131 от ГПК, а в съдебно заседание не се
представляват.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Молителят, видно от копие на удостоверение за раждане, изд. въз
основа на акт за раждане № 0640/ 14.09.1987г. на Община Крумовград, е
родена на 12.09.1987г. в Крумовград, като е записана с имената С.Д. М., и с
родители- Д.М.М. и Ш.А.М.. С имената С. Д. АХМ. е записана в личната си
карта, която е приложена като доказателство по делото.
Молителката е представила Декларация за идентичност на имена, в
която е посочила, че имената С.Д. М., С. Д. АХМ. и С.Ш., са нейни имена, с
които същата е била записана в различни документи- упоменати поименно.
Декларацията е нот.заверена.
Представена е турска лична карта, в която молителката е записана с
имената С.Ш..
С препис извлечение от семеен регистър на турска община се
установява, че молителката в Р.Турция е пристигнала през 1992г. с имената
С.Д. М., придобила е турско гражданство през 2007г. Същата е сключила
гр.брак с лицето О.Ш. през 2010г. и е приела фамилното име ШЕН, като
предбрачното й фамилно име е било Ш.. В този документ се сочи, че съпругът
на молителката О.Ш. е пристигнал в Турция с имената О.Р. А.. За
сключването на брака на молителката е представено и копие на
удостоверение за гр.брак, в което са упоменати част от горните факти- а
именно, че е била с предишно турско фамилно име Ш., което е променила на
ШЕН с факта за сключване на гр.брак.
В качеството на свидетел е разпитан Е.Х., който заявява, че познава
СЕВДА от много години, била жена на негов племенник. Заявява, че се
2
изселили в Турция и с името СЕВДА никой не я познавал, знаели я като С..
Понастоящем живеели в Германия, и при преминаването на границата имала
проблеми с имената С. И С., и затова решила да е С.. Била известна с имената
С.Ш., и така се представяла, а съпругът й бил О.Ш..
От гореизложеното е видно, че молбата е неоснователна и недоказана и
като такава следва да бъде оставена без уважение. Безспорно се установи, че
от приетите като доказателства- описани по-горе имената на родителите на
молителката са следните- Д.М.М. и Ш.А.М., а същата в акта за раждане е
записана с имената С.Д. М.. Т.е. личното име на бащата на молителката е Д.,
презимето- М., и фамилното име- М.
Установи се, че молителката, със своите родители през 1992г. се
изселила в Р.Турция, и е придобила турско гражданство през 2007г. с имената
С. Ш.. Молителката, през 2010г. е сключила в Р.Турция гр.брак с лицето О.Ш.
/с българските имена О.Р. А./, като е приела неговото фамилно име ШЕН , и
цялото й име в Турция е станало С.Ш.. В същото време, от писмените
доказателства по делото се стига до извода, че тя и съпругът й като български
граждани, вероятно са предприели действия по съставянето на акт за сключен
гр.брак в Р.България, и за това се съди по фамилното име на молителката, с
което същата е записана в личната си карта- а именно А..
Не се спори по делото, че молителката в Турция носи имената С.Ш.,
като в фамилното име ШЕН са записани и нейните съпруг и деца. С
показанията на свидетел, а и с писмените доказателства се установява, че тя в
Турция е известна с посочените имена, и с тя е придобила известност в
обществото.
По делото не се спори, че Д.М.М. е баща на молителката С. Д. АХМ., и
същата към момента на раждането на е носела имената С.Д. М., т.е., и
молителката, като български гражданин е записана с бащино и фамилно име.
Съгласно чл.13 и чл.14 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от
собственото име на бащата, а фамилното име- от фамилното име на бащата,
респ. от бащиното име на бащата на съответното дете, и съобразно именните,
етнически или религиозни традиции на лицето, тези имена могат да бъдат със
наставките –ов и –ев. В същото време, при сключването на гр.брак лицата
могат да запазят своите фамилни имена, да присъединят фамилното име на
съпругът си към своето или пък да приемат фамилното име на другият
3
съпруг, което в конкретният случай с молителката се е случило. Видно от
писмените доказателства, бащата на молителката е променила своите имена
на турскозвучащите имена- настоящите, докато молителката това не е
сторила понастоящем.
Казано с други думи, молителката понастоящем са казва С. Д. АХМ.,
сиреч носи имена съгласно българската именна традиция, т.к. е български
гражданин по рождение, и е придобила турско гражданство по натурализация,
респ. с това е придобила и турските имена СЕВДА Ш. /по съпруг ШЕН/.
Сиреч, именната традиция в Турция се разминава с българската именна
традиция, поради и което е неоснователен доводът на молителката, че
наличното разминаване на нейните имена в двете държави за нея могат да
причинят неудобства от различен характер, които да бъдат преодолени с
промяна на имената й като български гражданин с тези нейни имена като
турски гражданин.
Съдът счита, че е неоснователно искането на молителката в тази насока,
защото докато е допустимо искането за промяна на имената в някоя част или
във всички части, то е недопустимо и неоснователно е искането за замяна на
българските име с турските имена, така както е формулирано искането. И
това е така защото, както и по-горе се посочи, българската именна традиция
повелява всеки български гражданин, роден в Р.България да носи три имена
/лично, бащино и фамилно/ и затова е неоснователно искането да се именува
по начин, който е нехарактерен за Р.България.
Искането имената да молителката да бъдат изписани по този начин
/като в Турция/не отговаря на изискванията на ЗГР, където е посочено, че
името на всеки български гражданин се състои от три части- лично, бащино и
фамилното име, като личното име се избира от родителите на детето,
бащиното име съставлява личното на име на бащата на детето, а фамилното
име е фамилното име на родителите на детето /респ. бащиното име на бащата
на съответното лице или брачното фамилно име. Известно е обстоятелството,
че именната система във различни държави е по-различна от българската,
като там в съответните документи могат да се изписват само две имена на
лицето, или три и повече име- но винаги се записват личното и фамилното
име на същото, или личното и бащиното.
В същото време по делото се установи, че имената на молителя са
4
изписани по този начин- с три съставки, като в българската именна традиция,
а искането, формулирано в настоящото молба е да бъдат изписани по друг
начин- само с две съставки, което съдът намира за неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР за промяна на имената на
молителката от настоящите С. Д. АХМ. на С.Ш., защото това противоречи на
именната система в Р.България.
Поради изложеното съдът намира, че следва да се остави без уважение
предявената молба за промяна на имената на молителката от настоящите С. Д.
АХМ. на С.Ш..
Водим от изложеното и на основание чл.19 ал.1 от ЗГР,съдът

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителката С. Д. АХМ. с ЕГН-
**********, родена на 12.09.1987г. в гр.Крумовград, за промяна на имената й
от настоящите С. Д. АХМ. на С.Ш., като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаването.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5