Решение по дело №36917/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11162
Дата: 28 юни 2023 г. (в сила от 28 юни 2023 г.)
Съдия: Аделина Николаева Андреева
Дело: 20211110136917
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11162
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря В.А ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110136917 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл.500,ал.1, т.1, предл.1 КЗ.
Ищецът Б.И. е предявил иск за осъждане на ответника да му плати сумата от 1 789,86
лв, представляваща сбор от застрахователното обезщетение (1 764,86 лв) , изплатено от
дружеството-заявител по щета № 111г. по застрахователна полица № BG/111 от 111г. за
риска "Гражданска отговорност" с обект автомобил "Ф.Ф.а", с рег. № 111, на О.З.К.” като
застраховател по риска „Каско” на собственика на автомобил „111”, с рег. № 111 за щетите
на автомобил „111”, с рег. № 111 причинени му при пътно-транспортно проишествие,
осъществено на 20.01.2018г. в град Варна по вина на длъжника като водач на
застрахования автомобил "Ф.Ф.а", с рег. № 111, след употреба на алкохол с концентрация
над допустимите норми, и т.нар. ликвидационни разноски (25 лв).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа иска. При
устните състезания в заседанието на 31.05.2023г. юрисконсултът на ищцовото дружество е
пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът – В. И. Т. оспорва предявения иск изцяло по основание и по размер
според изявленията на първия назначен му особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК
адвокат Б. Ч. Г. в представения на 01.03.2022г. отговор на исковата молба. Оспорват се :
механизма на процесното ПТП ; причинната връзка между щетите по автомобил „111”, с
рег. № В 9425 РР и ПТП-то; съществуването на застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и ищцовото дружество;
наличието в кръвта на ответника на алкохол с концентрация над допустимата по закон ,
както и размера на претендираното от ищеца обезщетение.
1
В хода на съдебното производство двамата особени представители по чл.47,ал.6,
предл.2 ГПК на ответника поддържат оспорването на иска. При устните състезания в
заседанието на 31.05.2023г. вторият назначен особен представител по чл.47,ал.6, предл.2
ГПК на ответника – адвокат В. А. В. (поради прекратяването на представителството на на
първия назначен му особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат Б. Ч. Г.
поради отписването й като адвокат – б.с.) е пледирал за постановяване на решение според
доказателствата по делото.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено от правна и фактическа страна следното:
Предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
От представения по делото Протокол № 111г. за ПТП на РДВР – град Варна и от
приетото в заседанието на 31.05.2023г. заключение по съдебната авто-техническа
експертиза се установява , че на 20.01.2018г. в град Варна е осъществено пътно-
транспортно проищшествие с участието на автомобил "Ф.Ф.а", с рег. № 111,
управляван от ответника, собственост на Б.Т.К., и автомобил „111”, с рег. № 111
управляван от Г.И.А., собственост на същата. Проишествието е причинено по вина на
ответника , който като водач на автомобил "Ф.Ф.а", с рег. № 111 въпреки налачието на
пътен знак „Б2” навлиза в района на кръстовището на ул. „ Сотира” и ул. „8-ми Приморски
флот” и не пропуска движещия се лек автомобил „111”, с рег. № 111 който го удря с предна
част в странична лява част.
Според изрично вписаното в Протокол № 111г. за ПТПответникът В. И. Т. е
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1,35 промила. В. И. Т. е
подписал този протокол без възражения. Обстоятелството , че по настоящото дело не е
представена административно–наказателната преписка срещу ответника, не изключва
доказателствената сила на протокола за ПТП като официален документ по смисъла на
чл.179 ГПК , съставен от компетентно длъжностно лице .
Към исковата молба е приложена застрахователна полица № BG/111 от 111г. ,
установяваща наличие на застрахователно правоотношение по риска "Гражданска
отговорност на автомобилистите" между ищеца Б.И. и Б.Т.К. като собственик на
автомобил "Ф.Ф.а", с рег. № 111 (управляван от ответника по време на процесното ПТП
) с действие през периода от 25.01.2017г. до 24.01.2018г. Според приетото в заседанието на
31.05.2023г. зключение по съдебно-счетоводната експертиза всички четири вноски от
застрахователната премия общо в размер на 150, 78 лв по тази застрахователна полица са
били платени до 18.102017г. (датата на плащането на последната вноска). Възражението на
ответната страна в обратния смисъл е неонователно.
От представените по делото документи по щета 0020-090-0111/2018г. на О.З.К.”
АД , който е застрахователят по риска „Каско” на собственика на автомобил „111”, с рег. №
111 увреден при процесното ПТП на 20.01.2018г. в град Варна , е определил
застрахователно обезщетение в размер на 1 749,86 лв за ремонтиране на увредения от
2
процесното ПТП автомобил „111”, с рег. № 111 , които е изплатил на застрахованото
лице Г.И.А. по банков път на 15.08.2013г.
От представените по делото документи по щета № 111г. на Б.И. се установява, че
ищецът като застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите ” е
платил на О.З.К.” сумата в размер на 1 749, 86 лв за ремонтиране на увредения от
процесното ПТП автомобил „111”, с рег. № 111 според заключението пъ съдебно-
счетоводната експертиза , прието в заседанието на 31.05.2023г. , несопорено от страните.
Според заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, прието
в заседанието на 31.05.2023г. , неоспорено от страните, щетите по автомобил „111”, с рег.
№ 111 са в следствие от реализираното на 20.01.2018г. ПТП, като тяхната обща стойност е
по-голяма от застрахователната стойност към датата на събитието , поради което
възстановяването на автомобила е икономически нецелесъобразно и е налице „тотална
щета”. Следователно според вещото лице реалните щети са по-големи от изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение.
Страните не спорят , че т.нар. ликвидационни разноски за всеки от застлрахователите
са в размер на 15 лв.
Съгласно чл.500,ал.1, т.1, предл.1 КЗ застрахователят по риска "Гражданска
отговорност",който е изплатил на увреденото лице съответното застрахователно
обезщетение, има право на регресен иск срещу деликвента, когато той е причинил
уврежданията при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, както е в конкретния случай. Поради
това ищцовото дружество има право да иска от ответника изплатеното на третото увредено
дружество застрахователно обезщетение. Искът по чл.500,ал.1, т.1, предл.1 КЗ е
основателен и следва да бъде уважен изцяло, доколкото няма доказателства ответникът да е
платил сумата от 1 789,86 лв, която следва да бъде присъдена на ищеца.
Относно разноските по делото :
На ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените от него разноски по
делото , състоящи се в платените от него държавна такса (71,60 лв), депозит за
възнаграждение на назначения особен представител на ответника (общо 330 лв), депозит за
авто-техническа експертиза (150 лв) и депозит за съдебно-счетоводна експертиза (170 лв)
Ищцовата страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение .
Според чл.78,ал.8 ГПК такова действително се дължи на юридическите лица (каквото е
ищцовото дружество), ако те са били защитавани от юрисконсулт (както е в настоящия
случай). Размера на полагащото се на ищеца юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде определена според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (100 лв).
Възражението на представителя на ответника за противоконституционност на нормата
на чл.78,ал.8 ГПК е бланкетно , доколкото не е посочена конкретна разпоредба от
Конституцията на Република България , на която да противоречи чл.78,ал.8 ГПК. Липсата в
законодателството на други държави на правна норма , аналогична на чл.78,ал.8 ГПК, не е
3
доказана, а и не обосновава противо-конституционност на чл.78,ал.8 ГПК. Поради тези
причини възражението на ответната страна е неоснователно.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН: **********, с регистриран постоянен адрес : град 1111 ; с
регистриран настоящ адрес : град 1111, представляван по настоящото дело от назначения му
особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат В. А. В. , със служебен адрес :
град София , бул. „1111 ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.АД, ЕИК: 1111 със съдебен адрес : гр.София
, бул. "1111, на основание чл.500,ал.1,т.1,предл.1 КЗ сумата от 1 789,86 лв (хиляда
седемстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща сбор от
застрахователното обезщетение (1 764,86 лв) , изплатено от дружеството-заявител по щета
№ 111г.по застрахователна полица № BG/111 от 111г. за риска "Гражданска отговорност" с
обект автомобил "Ф.Ф.а", с рег. № 111, на О.З.К.” като застраховател по риска „Каско” на
собственика на автомобил „111”, с рег. № 111 за щетите на автомобил „111”, с рег. № 111
причинени му при пътно-транспортно проишествие, осъществено на 20.01.2018г. в град
Варна по вина на длъжника като водач на застрахования автомобил "Ф.Ф.а", с рег. № 111,
след употреба на алкохол с концентрация над допустимите норми, и т.нар. ликвидационни
разноски (25 лв),, заедно със законовата лихва върху главницата от предявяването на
исковата молба - 23.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата , а на основание
чл.78,ал.1 ГПК сумата от 721,60 лв (седемстотин двадесет и един лева и шестдесет
стотинки), представляваща направените от ищцовото дружество разноски по настоящото
дело, състоящи се в платените от него държавна такса, депозит за възнаграждение на
назначения особен представител на ответника и депозити за съдебна авто-техническа
експертиза и за съдебно-счетоводна експертиза , както и на основание чл.78,ал.8 ГПК
сумата от 100 лв (сто лева), представляваща полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4