Р Е Ш Е Н И Е № 2267
гр. Пловдив , 06.07.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П. СКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІV-ти граждански състав, на седми юни пред две хиляди и
седемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
при
участието на секретаря Диана Димотрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
2544 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният
иск е за делба. Производството е във втора фаза - по извършване на делбата. По
делото е постановено решение № 3606/25.11.2016 г., влязло в сила, с което е
допуснато да се извърши съдебна делба по отношение на следния недвижим имот: Жилище,Апартамент №*-представляващ самостоятелен обект в сграда идентификатор
56784.518.1184.3.33 /пет, шест, седем, осем, четири, точка, петстотин и осемнадесет , точка, едно, едно, осем, четири, точка, три, точка, тридесет и три/,находящ
се в град П. , община П. , област
П. , по кадастрална карта и кадастрални регистри,одобрени със Заповед М°РД-18-48/03.0б.2009г.на Изпълнителния
директор на АГКК,с адрес на
имота:гр.П. ,община
П. ,област П. , район “Ц.”, ПК *** , бул. “Р.” № ** /**/, блок *, вх. *, етаж ** /**/, ап. ** /**/, който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 3 /три/ разположена
в поземлен имот с идентификатор 56784.518.1184/петдесет и шест
хиляди седемстотин осемдесет и четиридочка,петстотин
и осемнадесетдочка хиляда сто и осемдесет и четири/, с предназначение на самостоятелния обект ЖИЛИЩЕ,АПАРТАМЕНТ,брой на нивата на
обекта :1/едно/, с площ от 75,75/седемдесет и пе' цяло и седемдесет и пет стотни/кв.м.,ведно с прилежащи части:сервизно помещение в избата №**/тридесет и две/,с площ от
7,88/седем цяло и осемдесет
и осем стотни/кв.м. и 1,607%/едно цяло и шестстотин и седем стотни/ ид.ч.
от общите
части на сградата и правото на строеж върху
мястото,при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж — 56784.518.1184.3.32:под обекта
-56784.518.1184,3.29:над обекта-56784.518.1184.3.37. между: М.Г.Р. ЕГН **********,***; М.Б.Е.
с ЕГН **********, с местожителство ***,; Д.Б.Р. с ЕГН**********,*** и Н.Д.Р. ЕГН ********** *** при
квоти: от по 1/12 ид. ч. за М.Г.Р.; М.Б.Е. и Д.Б.Р. и 9/12 ид. части за Н.Д.Р..
В
първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата, от страна на ответницата, е отправено искане за възлагане на нея на
имота на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Ищцата М.Р. е отправила притенция против Н.Р. за заплащане на сумата от 510 лева
обезщетение за периода от 09.09.2015г.-09.02.2017 г. по 30 лева месечно, ведно
със законната лихва върху нея от 29.02.2016 г.; ищцата М. Е. -за заплащане на сума от 391 лева за същият
период по 23 лева месечно, ведно със законната лихва от 29.02.2016г.; ищцата Д.
Р. -за заплащане на сумата от 374 лева
за периода от 09.09.2015г.-09.02.2017г. по 22 лева месечно, ведно със законната
лихва от 29.02.2016г. за лишаването им от възможността да ползват съсобствения имот. Правната квалификация на същите е по чл.
31, ал. 2 от ЗС.
Притенциите по сметки се оспорват
от ответницата.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства съда намира за установено следното.
От изготвеното
заключение от 13.03.2017 г. по допуснатата СТЕ е видно, че средната пазарна стойност на допуснатия до
делба имот е 80400 лв., като дела на ищците е от по 6700 лв., а на ответницата-63526
лв.
От
показанията на свидетелите Ц. и А. се
установява, че ответницата е живяла в имота с наследодателя преди и към момента
на неговата смърт, като е продължила да ползва същия и след това и понастоящем.
От представеното уведомително
писмо от 21.08.2015 г., транспортен етикет от 25.08.2015 г., обратна разписка
от 25.08.2015 г. и удостоверение от „Еконт експрес”
ООД се установява, че на 25.08.2017 г. ищците са отправили към ответницата
искане за предоставяне на възможност да ползват полагащата им се идеална част
от имота считано от 08.08.2015 г. или да им се заплаща обезщетение за
невъзможността да осъществят това.
От изготвеното заключение от 27.03.2017
г. е видно, че средномесечния пазарен наем за имота за периода 09.09.2015г.-09.02.2017г.
г. е в размер от 5112 лв. като дела на всяка от ищците възлиза на сумата от по 426
лв.
Предвид установените данни съда
намира от правна страна следното:
Не се твърди от страните, а и не
се представят доказателства за възможна поделяемост
на допуснатия до делба имот. Предвид това съда намира, че делбата неможе да се
осъществи чрез реално разделяне на имота.
Тъй като от страна на ответницата
своевременно е отправено искане за възлагане на нея на съсобствения
имот и доколкото съда намира, че са налице предпоставките за това, защото не се
спори, че същата е живяла в имота с наследодателя към момента на неговата смърт
и не притежава друго жилище, то като способ за ликвидиране на съсобствеността
следва да се определи именно този подход. Ето защо недвижимия имот следва да се
постави в дял на Н.Р., като същата уравни дела на другите съделителки
чрез заплащане в тяхна полза на суми от по 6700 лв. При определяне на дължимата
сума на уравнението съдът се е ръководил от определената с изготвеното заключение
от 13.03.2017 г. СТЕ и пазарна стойност на имота от 80 400 лв., тъй като
предложената такава е формирана на база най-пълна преценка на факторите имащи
отношение към изготвянето и. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не
кредитира заключението от 29.05.2017 г. по извършената ДСТЕ за определяне на
пазарната стойност на имота, даващо по-ниска такава, защото то се обляга на
действително извършени сделки с имоти, но те не касаят обекти с местоположение
в непосредствена близост до мястото на процесния
такъв нито в района на неговото местонахождение, както и ситуирани в сгради от
различен тип.
Притенцията на ищците по чл. 31, ал.
2 от ЗС се явява основателна, тъй като от събраните писмени
доказателства-покана и обратни разписки, по делото се установи, че същите са
отправили на 25.08.2015 г. искане към Р. за предоставяне на достъп до имота след
08.09.2015 г., а от страна на последната не се твърди и не се сочат
доказателства за заявена готовност или извършени действия по връчване на ключ. Същевременно
от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като
безпристрастни и обективни, назависимо от наличието
на родствена връзка по отношение на свидетеля Ц., се установява, че ответницата
е ползвала имота към момента на поканата и след това в рамките на заявения в притенцията период.
Тъй като притендирания
период попада в рамките на установения такъв, за който се дължи обезщетение и
определеното месечно такова от 426 лв. с изготвената СТЕ, която се кредитира
изцяло от съда, попада в размера на притенцията от 510
лв. на ищцата М.Р. и надхвърля тези на М. Е. от 391 лева и Д. Р. от 374, съдът намира, че исковете на М. Е. и Д. Р.
следва да се уважат изцяло, а на М.Р. до размера от 426 лв.
Притендираното обезщетение за законна
лихва за забава се дължи от от момента на
предявяване-13.02.2016 г. до окончателното плащане, но доколокото
се притендира от последваща дата-29.02.2016 г. същото
следва да се присъди съобразно отправеното искане.
Предвид приключване на производството
по делото страните следва на основание чл.355 от ГПК да бъдат осъдени да заплатят
държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете им, съгласно чл. 8, във
вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК или ищците по 268 лв., а ответницата-2541,04 лв.
На основание чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ Н.Р.
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Община П. местен данък от 2,5 % върху превишението на
дела и от възлагащият и се недвижим имот или сумата от 421,85 лв.
Предвид изхода на споровете по
присъединените притенции по сметки всяка от страните
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса за уважената част от
насочените към нея искове, като и за отхвърлената част на предявените от нея
такива. Предвид това Н.Р. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 150 лв. за
уважените спрямо нея притенции по сметки чл. 31, ал.
2 от ЗС на трите съделителки, а ищцата М.Р. следва да
заплати държавна такса от 50 лв. за отхвърлената нейна част от от притенцията и към Н.Р..
Предвид разпоредбата на чл. 355 от ГПК,
данните по делото и изхода от същото, както и отправеното от ищците искане за
присъждане на разноски съобразно представен списък съдът намира, че дължими от
ответницата се явяват тези в размер от 802 лв. за назначен особен представител,
144 лв. за изготвена СТЕ и 100 лв. за ДСТЕ; 7 лв. за съдебно удостоверение тъй
като са извършени в нейна полза или по повод водените и уважени спрямо нея притенции. Заявените адвокатски възнаграждения касаят
производството по делба и съобразно чл. 355 от ГПК остават за сметка на страните
така, както са ги направили.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ
В ДЯЛ на
Н.Д.Р. ЕГН ********** ***, следният недвижим имот
- Жилище,Апартамент №*-представляващ самостоятелен обект в сграда идентификатор
56784.518.1184.3.33 /пет, шест, седем, осем, четири, точка, петстотин и осемнадесет , точка, едно, едно, осем, четири, точка, три, точка, тридесет и три/,находящ
се в град П. , община П. , област
П. , по кадастрална карта и кадастрални регистри,одобрени със Заповед М°РД-18-48/03.0б.2009г.на Изпълнителния
директор на АГКК,с адрес на
имота:гр.П. ,община
П. ,област П. , район “Ц.”, ПК *** , бул. “Р.” № ** /**/, блок *, вх. *, етаж ** /**/, ап. ** /**/, който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 3 /три/ разположена
в поземлен имот с идентификатор 56784.518.1184/петдесет и шест
хиляди седемстотин осемдесет и четиридочка,петстотин
и осемнадесетдочка хиляда сто и осемдесет и четири/, с предназначение на самостоятелния обект ЖИЛИЩЕ,АПАРТАМЕНТ,брой на нивата на
обекта :1/едно/, с площ от 75,75/седемдесет и пе' цяло и седемдесет и пет стотни/кв.м.,ведно с прилежащи части:сервизно помещение в избата №**/тридесет и две/,с площ от
7,88/седем цяло и осемдесет
и осем стотни/кв.м. и 1,607%/едно цяло и шестстотин и седем стотни/ ид.ч.
от общите
части на сградата и правото на строеж върху
мястото,при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж — 56784.518.1184.3.32:под обекта
-56784.518.1184,3.29:над обекта-56784.518.1184.3.37. при средна пазарна цена от 80400 лв.
ОСЪЖДА Н.Д.Р. ЕГН ********** ***, да заплати на М.Г.Р. ЕГН **********,***; сумата от 6700 лв. (шест хиляди и седемстотин лева) за уравнение на дела и от възложения
и недвижим имот ведно със законната
лихва в 6-месечен срок от влизане на
решението в сила, както и сумата от 426
лв.(четиристотин двадесет и шест лева ) обезщетение за лишаването и от
възможността да ползва притежаваната от нея идеална част от съсобствения
недвижим имот в периода 09.09.2015г.-09.02.2017 г., ведно със законната лихва
от 29.02.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н.Д.Р. ЕГН ********** ***,да заплати на М.Б.Е. с ЕГН **********, с местожителство ***, сумата от 6700 лв. (шест хиляди и седемстотин лева) за уравнение на дела и от възложения
и недвижим имот ведно със законната
лихва в 6-месечен срок от влизане на
решението в сила, както и сумата от 391
лв.(триста деветдесет и един лева ) обезщетение за лишаването и от възможността
да ползва притежаваната от нея идеална част от съсобствения
недвижим имот в периода 09.09.2015г.-09.02.2017 г., ведно със законната лихва
от 29.02.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н.Д.Р. ЕГН ********** ***, да заплати на Д.Б.Р. с ЕГН**********,***, 6700 лв. (шест хиляди и седемстотин лева) за уравнение на
дела и от възложения и недвижим имот ведно със
законната лихва в 6-месечен
срок от влизане
на решението в сила, както и сумата от 374 лв.(триста седемдесет и четири
лева ) обезщетение за лишаването и от възможността да ползва притежаваната от
нея идеална част от съсобствения недвижим имот в
периода 09.09.2015г.-09.02.2017 г., ведно със законната лихва от 29.02.2016 г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.Р. ЕГН **********,***; против Н.Д.Р. ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата над 426
лв.(четиристотин двадесет и шест лева ) до 510 лв. (петстотин и десет лева) обезщетение
за лишаването и от възможността да ползва притежаваната от нея идеална част от съсобствения недвижим имот в периода
09.09.2015г.-09.02.2017 г., ведно със законната лихва от 29.02.2016 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н.Д.Р. ЕГН ********** *** да заплати общо на
М.Г.Р. ЕГН **********,***; Д.Б.Р. с ЕГН**********,*** и М.Б.Е. с ЕГН **********, с местожителство ***53 лв.(хиляда лева и петдесет и
три ст.) за разноски за производството.
ОСЪЖДА Н.Д.Р. ЕГН **********
*** да
заплати в полза на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 2690,04 лв. (две
хиляди шестстотин и деветдесет лева и четири ст.) за държавна такса за
производството, съобразно стойността на дела и и уважената част на предявените спрямо
нея притенции по сметки.
ОСЪЖДА М.Г.Р. ЕГН **********,***; Д.Б.Р. с ЕГН**********,*** и М.Б.Е. с ЕГН **********, с местожителство *** да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС суми от по 268 лв. (двеста
шестдесет и осем лева) за държавна такса за производството, съобразно стойността
на дела им.
ОСЪЖДА М.Г.Р. ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ПРС сумата от 50 лв. (петдесет лева) за държавна такса за производството,
съразмерно на отхвърлената част от притенцията и по
сметки.
ОСЪЖДА Н.Д.Р. ЕГН **********
*** да заплати на Община П. сумата
от 421,85 лв. (четиристотин
двадесет и един лева и осемдесет и пет ст.) местен данък на
основание чл. 44, 1 от ЗМДТ в размер на 2,5 % за
възмезднопридобитата от нея част на
другия съделител.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ Д. Тенева
Вярно с оригинала
ВК