№ 45723
гр. София, 10.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110123229 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Обединена българска банка“ АД срещу С. Д. К. установителни
искови претенции по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 6 ЗПФУР, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовата търговска
банка следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит №
1912112672873190 от 12.12.2019 г., отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от
02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г. и отсрочен
с Искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на
условията по кредит от 29.01.2021 г.: сумата от 1 019,92 лева, представляваща изискуема
редовна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г., сумата от 798,50
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.04.2023 г.,
начислено върху падежиралата главница, сумата от 82,81 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 18.04.2023 г. до 11.05.2023 г., начислено върху
предсрочно изискуемата главница, сумата от 474,17 лева, представляваща стойност на
редовни възнаградителни лихви за периода от 15.03.2020 г. до 14.08.2020 г., отсрочени по
Искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за промяна на
условията по кредит от 15.05.2020 г., сумата от 215,15 лева, представляваща стойност на
редовни възнаградителни лихви за периода от 15.11.2020 г. до 14.01.2021 г., отсрочени по
Искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на
условията по кредит от 29.01.2021 г. и сумата от 60,00 лева, представляваща разноски за
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за които суми по ч. гр. дело
№ 25401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав са издадени заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 01.06.2023 г.
Ищецът „Обединена българска банка“ АД твърди, че на 12.12.2019 г. между
търговската банка, в качеството й на кредитор – като правоприемник на „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД, преди това „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, и ответницата С. Д. К., в
качеството й на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит №
1912112672873190/12.12.2019 г. - при условията на ЗПФУР със средства за комуникация от
разстояние по електронен път посредством услугите на квалифициран доставчик на
удостоверителни услуги, по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя паричен кредит в размер на сумата от 20 566,02 лева за потребителски
нужди с уговорен срок на действие на договора до 15.12.2024 г. Излага се, че кредитът е
1
усвоен на 12.12.2019 г. Поддържа се, че въз основа на искане за промяна на условията по
кредит от 02.05.2020 г. и потвърждение за промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г. и
искане за промяна на условията по кредит от 27.01.2021 г. и потвърждение за промяна на
условията по кредит от 29.01.2021 г., договорът за кредит бил отсрочен. Съгласно клаузите
на договора страните уговорили възнаградителна лихва – т.нар. „редовна лихва“ в размер на
4,70 % фиксирана годишна лихва за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на
кредита, а след изтичане на срока на договора годишна лихва, формирана от сбора на два
компонента: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 4,590. Посочва
се,че съгласно уговореното между страните, при допусната забава в плащането от
кредитополучателя на дължимите вноски по кредита същият да заплати обезщетение за
забава върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на
забавените задължени, в размер на наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта.
Съгласно договора кредитът следвало да бъде погасен чрез 60 анюитетни вноски, дължими
на 15-то число на съответния месец, считано от 15.01.2020 г. до 15.12.2024 г., включващи
приложимата годишна лихва, като съгласно погасителния план размерът на всяка
погасителна вноска за първите 12 месеца от действието на договора с включена годишна
лихва е 385,29 лева. Ищецът твърди, че е изпълнил всички свои задължения по договора.
Посочва, че ответницата е в неизпълнение на задължението по чл. 8.1 от договора, тъй като
не е заплатила месечни погасителни вноски с падежни дати от 15.09.2021 г. до 15.03.2023 г.
Предвид така допуснатото неизпълнение търговската банка обявила всички суми по кредита
за предсрочно изискуеми, считано от получаване от ответната страна на писмо от 31.03.2023
г. за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, редовно връчено чрез ЧСИ Катилин
Попов, с район на действие СГС, с рег. № 852. Изяснява се, че предсрочната изискуемост на
вземанията по договора била осчетоводена на 18.04.2023 г. При условията на евентуалност,
в случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост на вземанията не е надлежно
обявена, ищецът отправя искане същата да се счита за настъпила с получаване от С. К. на
препис от исковата молба с приложенията към нея. В исковата молба се посочва, че за
процесните вземания в полза на ищеца и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като след депозирано
възражение от длъжника и дадени от съда указания, ОББ АД предявява процесните
претенции. С тези съображения „Обединена българска банка“ АД обосновава правния си
интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане за уважаване на
процесните искове. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и в
исковото производство.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата С. Д. К., чрез
пълномощника си адв. К.Б., оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, считайки процесният
договор, като такъв за потребителски заем, за недействителен на следните основания:
поради неспазване на законовите изисквания по чл. 10, ал. 1 ЗПК относно шрифта, който в
случая е по-малък от 12; поради липсата на подробен погасителен план съгласно
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК, в който ясно да са разписани отделните компоненти,
включени в размер на всяка анюитетна вноска – каква част от нея представлява главница,
каква част – възнаградителна лихва, каква част такси и други вземания; поради липса на
ясно разписана методика относно формирането на ГПР по договора, съгласно изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗП, и конкретно кои точно са компонентите, включени в него и по какъв
начин е формиран последният по начин, че за потребителя да са ясни всички разходи, които
ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. С отговора на исковата
молба се оспорва действителността на договора и поради липсата на изрично уговорен
лихвен процент на ден съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Посочва се, че
липсата на тези задължителни реквизити от съдържанието на договора обуславя
недействителността на последния съгласно чл. 22 ЗПК. С отговора на исковата молба се
2
оспорва предоставянето н заемната сума, респ. усвояването й от ответницата. Възразява се
срещу установения с договора лихвен процент, с довод за неговата прекомерност и като
противоречащ на добрите нрави. Ответницата С. К. оспорва уговорените възнаградителни
лихви и обезщетения за забава като нищожни поради противоречието им с добрите нрави.
Твърди, че не е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. С тези доводи ответната страна
отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Претендира
присъждане сторените разноски в двете съдебни производства.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
наличието на валидно облигационно отношение между ищеца, в качеството му на кредитор
и правоприемник на първоначалния кредит „Райфазенбанк (България)“ ЕАД и ответницата,
в качеството й на кредитополучател по договор за потребителски кредит от 12.12.2019 г.–
неговото конкретно съдържание, определено от основните права и задължения на страните,
сключването му в изискуемата от закона форма, при съблюдаване на законовите изисквания
за шрифт и съдържание; 2). предоставяне на сумата по кредита на кредитополучателя; 3).
валидно постигната уговорка за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва в
определен размер; 3). изискуемостта на вземанията, обусловена от настъпила и надлежно
обявена предсрочна изискуемост – наличието на твърдяната форма на договорно
неизпълнение, дало основание за отнемане преимуществото на срока и довеждането й до
знанието на длъжника; 4). наличието на валидно поето задължение за заплащане на
обезщетение за забава при допусната забава в заплащането на месечните погасителни
вноски; 6). направени разходи във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита и наличието на основание за дължимостта им от кредитополучателя; 6).
установяване на вземанията си по размер; 7). изпадане на ответната страна в забава и
размера на търсеното за това обезщетение.
В тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване на погасителната давност по отношение на вземанията.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да установи
възраженията си, в частност наличието на конкретните пороци, обуславящи
недействителността на договора за кредит, изпълнението на задълженията, чрез
осъществено от негова страна заплащане на дължимите суми.
С оглед твърденията на двете страни и конкретните оспорвания, направени с отговора
на исковата молба на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между „Райфайзенбанк България) ЕАД,
като кредитор, чийто правоприемник е „Обединена българска банка“ АД и ответницата С. Д.
К. е сключен договор за потребителски кредит № 1912112672873190 от 12.12.2019 г.,
отсрочен с Искане за промяна на условията по кредит от 02.05.2020 г. и Потвърждение за
промяна на условията по кредит от 15.05.2020 г. и отсрочен с Искане за промяна на
условията по кредит от 27.01.2021 г. и Потвърждение за промяна на условията по кредит от
29.01.2021 г.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета
на делото и необходими за правилното му решаване, поради което следва да бъдат приети
като писмени доказателства.
3
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и конкретното
оспорване, проведено от ответната страна с депозирания писмен отговор, следва да бъде
уважено искането на ищцовата търговска банка за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
По делото следва да бъде приложено изпратеното копие от ч. гр. д. № 25401/2023 г. по
описа на съда, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение на парично
задължение, предвид и изявлението на ищеца, че ще се ползва от съдържащите се в същото
писмени материали.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.02.2025 г. от
11:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза като
вещото лице, въз основа на материалите по делото, след проверка в счетоводството на
ищцовата търговска банка, а при необходимост и при ЧСИ – във връзка с плащания в хода
на образуваното изпълнително дело № 3522/2023 г. по описа на ЧСИ Я., отговори на
въпросите, формулирани в исковата молба
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 420 лева,
вносими от ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. д. № 25401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I
ГО, 51-ви състав – до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
4
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5