Решение по дело №1570/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1166
Дата: 13 юни 2019 г. (в сила от 2 октомври 2019 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20193110201570
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№1166/13.6.2019г.

Година 2019                             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                    двадесет и трети  състав

На двадесети май                                       Година две хиляди и  деветнадесета

В публично заседание в следния състав:       

                                                                                        Съдия  Даниела Михайлова

 

Секретар    Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1570 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  „К.Е. „ ЕООД, представлявано от   С.З.Б.   , против Наказателно постановление  № 23-0000133/13.03.2019г. на Началника на Областен отдел „АА”-Варна,  с което   на     К.Е.„ ЕООД  е   наложено административно наказание „ Имуществена санкция ” в размер на 200лв. на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.         

            С жалбата  не се оспорва описаната фактическа обстановка, а се навеждат доводи за това че случаят е маловажен, тъй като преди изтичане на предходния период превозвача е сключил необходимата застраховка и е изпратил съответните документи само с един ден закъснение.Поради това и като се излагат съображения, че целта на закона е превозвачите да са финансово стабилни , се иска постановлението да бъде отменено като незаконосъобразно и случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.    

           В съдебно заседание , въззивната страна,  редовно призована,   представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. И. отново пледира за отмяна на постановлението като неправилно, а в условията на евентуалност-за приложението на чл.28 от ЗАНН.

            Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител.По същество се твърди, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е доказано по необходимия начин и се иска постановлението да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

             След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

             На 12.01.2019г., до ИА „АА“-София били изпратени документи от страна на „К.Е.“ ЕООД, свързани с доказване на финансова стабилност.Тъй като те били подадени след изтичане на срока по договора за застраховка, който изтичал на 10.01.2019г., документите били препратени в ОО „АА“-Варна.При тяхната проверка св.Ал.К. установил, че дружеството, което притежавало  лиценз за извършване на международен превоз на товари  , било доказало финансовата си стабилност за предходен период с представяне на застрахователна полица , валидна до 24.00ч. на 10.01.2019г.Преди този срок да изтече обаче от страна на „ К.Е.“ ЕООД не била подадена справка за доказване на финансовата му стабилност , като това било сторено на 12.01.2019г.Сред документите била приложена и новата полица, която била сключена на 04.01.2019г. и била валидна считано от 00.00ч. на 11.01.2019г. до 24.00ч. на 10.01.2020г.

            Поради това и св. К.  съставил против „ К.Е.“ ЕООД  акт за установяване на нарушение, в който описал тези свои констатации и квалифицирал извършеното нарушение като такова по чл.6 ал.7 т.3 б.”б” пр.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС.Било прието, че то е извършено на 11.01.2019г.При предявяването на акта на  надлежно упълномощено лице било посочено, че има възражения.Те обаче не били конкретизирани, а в   срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН други възражения не били   депозирани .

              Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по  чл.6 ал.7 т.3 б.”б” пр.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС.   За него, на   „К.Е. „  ЕООД, представлявано от  въз.   Баев била наложена „Имуществена санкция” в размер на 200лв. на основание чл.105 ал.1 от ЗДП.

            В хода на съдебното следствие бе  разпитан св.   Ал.К.  - актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.  От показанията му  стана ясно, че нарушението е било установено при извършване на проверка на препратени от ИА „АА“-София документи, както и че въз основа на тях св.К. е установил, че на 11.01.2019г. превозвача не е доказал финансовата си стабилност. 

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,  които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

          Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

           Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. 

            Наказателното постановление № 23-0000133 / 13.03.2019г. е издадено от компетентен орган- от   Началника  на Областен отдел „Автомобилна инспекция”-Варна      съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г.на Министъра на транспорта , информационните технологии и съобщенията и  в шест месечния преклузивен срок. В съставения против „ К.Е.“ ЕООД акт е направено  описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено, като е посочена и нарушената законова разпоредба.Наказателното постановление на свой ред  също е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. То съдържа пълно описание на нарушението,  както и доказателствата, които го потвърждават.Наказанието за нарушението също е индивидуализирано.

          Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.6 ал.7 т.3 б.”б пр.1  от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.Тази разпоредба предвижда, че дружеството, притежаващо лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари е длъжно да доказва финансовата си стабилност всяка година чрез представяне на справка съобразно нормативно установеното приложение и преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция.От приложените по преписката писмени доказателства се установява, че срокът на действие на договора за застраховка е бил до 00.00ч. на 10.01.2019г. , а справката за доказване на финансовата стабилност е била подадена на 12.01.2019г., т.е. със закъснение. Поради това съдът намира, че описаното в акта и постановлението нарушение безспорно е било извършено от  страна на санкционираното юридическо лице.

           Правилно е била определена и санкционната норма- чл.105 ал.1 от ЗАвП, тъй като именно в нея е предвидена санкция нарушение на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на закона, каквато се явява Наредба №  11/ 31.10.2002г. , която  е издадена на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от Закона за автомобилните превози.

           Правилно наказващият орган е наложил на  „К.Е.“ ЕООД  наказание „ Имуществена санкция” в размер на 200лв., тъй като това императивно е предвидено в нормата на чл.105  ал.1 от ЗАвП.

          Съдът намира обаче, че неправилно и актосъставителя, и наказващият орган са приели, че нарушението е извършено на 11.01.2019г.Както бе посочено по-горе срокът на действие на договора за застраховка е бил до 00.00ч. на 10.01.2019г.При съпоставка с приложимата правна норма- чл.6 ал.7 т.3 б.”б пр.1  от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, се налага извода, че последната възможна дата за подаване на ежегодна справка за доказване на финансовата стабилност на дружеството е била именно 10.01.2019г., е не 11.01.2019г., както е било прието.Това е датата, на която е започнал да действа новия сключен договор за застраховка, като превозвача е дължал  доказване на финансовата стабилност преди изтичане на срока, за която е сключен договора за застраховка, т.е до 10.01.2019г.В този смисъл съдът намира, че неправилно е била определена датата на извършване на нарушението.

           На следващо място съдът намира, че наказващият орган преди издаване на постановлението не е преценил всички обстоятелства, свързани с извършеното нарушение и необходимостта от налагане на наказание на превозвача.Действително, от приложената по преписката справка е видно, че по отношение на дружеството   с влязло в сила на 04.09.2017г. НП № 698/04.07.2017г. е била наложена санкция отново за нарушение на чл.6 ал.7 т.3 б.”б пр.1  от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС.В случая обаче не е било отчетено обстоятелството, че новият договор за застраховка е бил сключен на 04.01.2019г., че не е имало прекъсване на действието на застраховката,   че допуснатото закъснение е минимално и от него не са произлезли каквито и да било вредни последици.Поради това съдът намира, че случая безспорно притежава характеристиките на маловажен такъв, доколкото обществената му опасност е по-ниска от   останалите нарушения от този вид.В този смисъл , дори да се приеме, че неправилното определяне на датата на извършване на нарушението не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, то от всички доказателства по делото се установява, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като макар и формално извършеното   да осъществява признаците на административно нарушение по чл.6 ал.7 т.3 б.”б пр.1  от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, то поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред на държавно управление.   

          С оглед на изложеното до тук, съдът намира че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде  отменено.

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

             

            ОТМЕНЯ     Наказателно постановление  № 23-0000133/13.03.2019г. на Началника на Областен отдел „АА”-Варна,  с което   на     К.Е.„ ЕООД  е   наложено административно наказание „ Имуществена санкция ” в размер на 200лв. на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.             

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

             След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: