Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…….., 04.07.2018 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна Димитрова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 4315 описа за 2018г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 1303.79лв., с правно основание чл.124 от ГПК.
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск от Ц.Р.Н. ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Р.С. ***, против „Е.П.“ АД за недължимост на сумата от 1303.79лв., представляваща неизплатено задължение по фактура № *** от 06.03.2018г., за обект с кл.№ *** и аб.№ ***, находящ се в гр.Варна, м-ст „***, начислено за периода 26.09.2016г. до 27.09.2017г. В исковата молбата ищецът твърди, че с ответника са в договорни отношения за продажба на електроенергия по силата на договор, относно недвижим имот в гр.варна, м-с ***. Твърди се, че начислената сума в размер на 1303.79лв., не е потребена и не се дължи. Оспорва констатациите в протокол за проверка на СТИ от 27.09.2017г., тъй като не са спазени правилата при извършването ѝ. Той не е присъствал нито представител на полицията. Излагат се доводи, че не е консумирал начислената допълнителна ел. енергия, поради което и не дължи процесната сума, с която е извършена корекцията. Счита че в случая е налице незаконосъобразно противоречие на корекционната процедура по чл.47, 48,49,50 и 51 от ПИКЕЕ издадени от ДКЕВР.В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа иска. Претендира разноски.
По делото е
постъпил отговор от ответната страна „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД в срока по
чл.131 от ГПК. В отговора на исковата молба ответника оспорва предявения иск,
като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че ищеца е абонат на
ответното дружество, както и наличието на облигационни задължения. Твърди се,
че е извършена проверка на средството за измерване при която са снети
показанията на електромера. От тях в тарифен регистър 1.8.3 са установени
8242Квтч доставени и потребни от абоната. Твърдят, че това количество
ел.енергия не е служебно начислено, я реално ползвано но неотчетено, доколкото
се съхранява в паметта на регистър 1.8.3.
Излага се, че при проверката са спазени задълженията на ответника
посочени в общите условия. СТИ е изпратено за експертиза в БИМ-Варна, за която
е съставен КП №307/15.02.2018г. Въз основа на него е издадена фактура №
**********/06.03.2018г. на стойност 1303.79лв. за начислени 8242 Квч за периода
28.09.2016г. – 27.09.2017г. В съдебно заседание процесуалният представител
поддържа отговора. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените и допълнително събрани в хода на процеса писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: По делото не е спорно обстоятелството, че ищеца е абонат на ответното дружество за обект в гр.Варна, м-ст ***, с кл.№*** и аб.№***. От представения по делото КП за техническа проверка №1103695/17.09.2017г., се установява, че на така посочената дата, при проверка на СТИ са констатирани показания на СТИ в регистър 1.8.3 – 008242. СТИ е демонтирано, изпратено за експертиза в БИМ-Русе и подменено с изправно. Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза № 307/15.02.2018г., при проверката не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клеменния блок на електромера. Електромерът не съответства на технически характеристики. При софтуерното четене е установено наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3-00842 кВТч, която не е визуализирана на дисплея.
От становище за начисляване на ел. енергия от 02.03.2018г. се установява, че е осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в размер на 8242 кВТч., за периода 28.09.2016г. – 06.04.2017г., както следва 4313 кВТч за периода 28.09.2016г. до 06.04.2017г., 1919кВТч за периода 07.04.2017г. до 30.06.2017г. и 2010 кВТч за периода 01.07.2017г. до 27.09.2017г. Основанието на корекцията е извършено на осн. чл.50 от ПИКЕЕ въз основа на което е начислена електроенергията.
Представена е фактура №**********/06.03.2018г., досежно корекция на ел. енергия за периода 28.09.2016г. – 27.09.2017г., на стойност 1303.79лв.
От заключението на приетата без възражения от съда и страните съдебно –техническа експертиза на в.л. инж.Н.В. се установява, че в настоящия случай не е извършена корекционна сметка. Снетите показания по тарифи 1.8.1; 1.8.2, 1.8.3, и 1.8.0 са реално потребена ел.енергия, която в следствие на софтуерно претарифиране на електромера е натрупана в невизуализиращите се на екран регистри – 1.8.3. Налице е софтуерно въздействие през инфрачервения порт на електромера. СТИ е произведено през 2012г. и е бил в срок на годност към датата на проверката. В процесната фактура №**********/06.03.2018г., е отразено количество ел.енергия, колкото са показали скритият регистър 1.8.3. Начислените 8242 кВТч ел.енергия са определени за период от една година и математически са верни и коректно извършени. Начисленото количество енергия може реално да бъде доставено до абоната с оглед пропусквателната способност на присъединителните комутационни проводници и тези на процесния електромер. Тъй като процесният СТИ – тип МЕ 162 „ISKRA” не е „SMART”, то няма регистри за памет, които да определят с точност началната дата на въздействието.
При изготвяне на Становището е взет максималния период от 1 година, съгласно чл.50 от ПИКЕЕ.
При така установеното от
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК е
основателен. Между страните не се спори, и това се установява от представените
по делото писмени доказателства, че ищеца е потребител на ел. енергия за битови
нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран
процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което същият
има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Предвид изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка - 27.09.2017г. на СТИ на ищцата, на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия.
В настоящия случай от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера - тоест не е установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се за намеса в софтуера на СТИ, по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3.
В чл.50 ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Настоящият случай обаче не е такъв, защото процесният електромер не е от типа „Смарт” при който данните от преноса да се записват директно в информационните масиви на дружеството, нито пък по делото са приобщени доказателства да е извършван отчет на място, показателите от който да са различни от тези на електромера. Ето защо разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ също не може да бъде приложена.
От изложеното следва изводът, че при фактическите данни по делото корекционните правомощия на ответното дружество по правилата на чл. 48 – 50 ПИКЕЕ са неприложими, а нормите на чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ имат процесуален характер и визират условията за реализиране на корекционната процедура. Ето защо начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила следва да се отрече.
На следващо място - следва да бъде разгледана и възможността исковата сума да съставлява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от значение на първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. На следващо място отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в случая.
Нещо повече - напълно неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Абсолютно неясно остана освен това дали енергията по тарифа 1.8.3 е потребена от ищеца - абонат за процесния период и дали изобщо е потребена от него, а не например от преходен абонат (ако след предходна подмяна електромерът не е бил нулиран, преди да бъде свързан към процесния обект, той ще съхранява и данните от консумацията на предишния обект, а липсват и доказателства, и твърдения, че СТИ е било монтирано на обекта на ищеца с нулеви показатели).
Изложеното обуславя извод, недължимост на процесната сума, като цена за реално доставена до обекта на ищеца ел. енергия в рамките на исковия период.
По изложените съображения се налага извода, че ответника не установи наличие на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което и се налага извода за основателност на претенцията , поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предвид изводите на съда и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените по делото разноски по приложен списък по чл.80 от ГПК в размер на 404.16лв. включващи 54.16лв. внесена държавна такса и 350лв. реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. В тази връзка съдът счита за неоснователно направеното от ответника възражение в отговора за прекомерност на адвокатския хонорар на осн.чл.78, ал.5 от ГПК, доколкото претендираното такова е в минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Ц.Р.Н. ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Р.С.
***, не дължИ на „ЕНЕРГО- ПРО продажби”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА от 1303.79лв., представляваща
неизплатено задължение по фактура № *** от 06.03.2018г., за обект с кл.№ *** и аб.№ ***, находящ се в гр.Варна, м-ст „***,
начислено за периода 26.09.2016г. до 27.09.2017г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Р.Н.***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Р.С.***, сумата от 404.16лв.,
съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал.1 във вр. с ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: