Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
5.11.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД-ПЛЕВЕН, първи въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на трети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ БАНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ЛАЛЕВА
2.
КАЛОЯН ГЕРГОВ
при
секретаря Дафинка Борисова, и в
присъствието на прокурора Георги Лазаров, като разгледа докладваното от съдията
Гергов ВЧНД № 830 по описа за 2020 г. на Окръжен-съд Плевен и на основание данните
по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК
вр. с чл.431 НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на П.Т.В.
*** подадена чрез защитника му – адв.И.В. *** срещу Определение № 260055 от 8.10.2020 г.
постановено по ЧНД 1901/ 2020 г. по описа на Районен съд - Плевен.
С обжалваното определение Плевенския
районен съд е постановил на основание чл.
89, б. „б” от НК принудителна медицинска
мярка спрямо П.Т.В. - „Принудително лекуване в ДПБ – Карлуково за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
Във въззивната жалба се съдържа
оплакване за неправилност на атакувания съдебният акт.Навеждат се доводи за
липса на мотиви с оглед обстоятелството,че първоинстанционния съд нито е
посочил въз основа на какви доказателства е приел,че В. е извършил вмененото му
общественоопасно деяние,нито е анализирал противоречието в тях и в частност
несъответствията между едноличната съдебно-психиатрична експертиза, изготвена
от вещото лице Н.Л. и тройната такава също с нейно участие,в което се сочи,че по време на извършване на деянието В.
е бил невменяем.
В тази насока се заявява,че споделянето на изводите
на прокурора не сочи наличието на мотиви от страна на РС-Плевен,а изготвеното
медицинско свидетелство от психиатъра д-р И.Н.,удостоверяващо липсата на
психично заболяване, и трудов договор от работодателя, сочещ на работа с машини
изискващи повишена концентрация, в съчетание с показанията на майката на
настанения,които сочат липса на агресивно поведение от негова страна
установяват,че П.В. е психично здрав и не е извършил общественоопасно деяние.На
този фон се отправя искане за отмяна на атакуваното определение.
Пред въззивния съд представителят на
Плевенска окръжна прокуратура приема,че жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане,т.к. същата е просрочена.
Защитникът – адв.И.В. намира,че жалбата
е подадена в срок като поддържа изложените в нея съображения.
Въззивният жалбоподател поддържа
становището на защитника си като не изразява самостоятелно становище.
Плевенският окръжен съд като взе в
предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери
изцяло правилността на невлязлото в сила
определение по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок при
съобразяване на пощенското клеймо от 15.10.2020г. и направеното нарочно
отбелязване, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
РАЗГЛЕДАНА
ПО СЪЩЕСТВО, ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Плевенският
районен съд е било образувано по предложение на Районна прокуратура – Плевен с
искане за вземане по отношение на П.Т.В.
*** на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б.„б“ или б.„в” от НК с оглед
извършено от него общественоопасно деяние по чл.144а,ал.1 от НК,а именно за
това,че в периода от пролетта на 2019г. до 19.01.2020г. в гр.Червен
бряг,обл.Плевен системно следял непълнолетната Д.Ц. като това следене е могло
да събуди основателен страх за здравето `и.
Въззивният съд споделя доводите на
адвокат В.,*** не е изложил мотиви нито по доказателствената съвкупност,нито по
противоречията в нея и в частност различията между едноличната и тройна СПЕ и приобщената медицинска
документация.Позоваването на изводите на
прокурора в лаконичния формат,че същите се приемат без да е необходимо да се
преповтарят не сочи на екзактно
изпълнение на изискванията на РС-Плевен и покриване на изискуемия стандарт за
изготвяне на мотивите.
От друга страна съгласно разпоредбата на
чл.431,ал.3 от НПК съдът няма възможност да върне делото за ново разглеждане,а
във всички случаи следва да го реши по същество.
Независимо от допуснатото опущение първоинстанционният
съд е достигнал до верен краен извод,който следва да бъде утвърден.
Фактическата обстановка,изведена от показанията на
свидетелите М.Г.,Ц.Ш.,М.И.,Д.Ц. и П.П. ясно подкрепя извода за системно /повече
от три пъти/ следене на пострадалото лице от въззивния жалбоподател и няма
основание тези гласни доказателства да бъдат игнорирани от
съдилищата.Изготвената от вещото лице К.Т. съдебно – техническа експертиза касаеща
фейсбук комуникация също подкрепя този извод,което сочи на извършено от В.
общественоопасно деяние.
Видно от заключението по назначената тройна СПЕ
жалбоподателят страда от „персистиращи налудни разстройства“,което покрива
медицинския критерий за невменяемост,а изградената във В. налудна система дори
засилва тенденцията за агресивно поведение,когато конфронтацията с интересите
му не отговаря на личността.На този фон вещото лице И.В. в съдебно заседание ясно
е интепретирала доказателствата относно работната квалификация на жалбоподателя
и изпълнението на трудовите му задължения като е посочила,че болестта не
променя работоспособността и качеството на изпълнение на трудовите му
задължения,което го е оставило и извън полезрението на психиатричните служби.В
тази насока е изяснено пред първоинстанционния съд и несъответствието между
двете експертизи като вещото лице Л. е посочила,че първоначалната експертиза е
извършена в амбулаторни условия,при ограничен състав и време,а допълнителната
информация,която е обсъдила тройната експертиза е дала възможност за направата
на по-пълни изводи,които споделя напълно,т.е. няма разминаване във вътрешното `и
убеждение.Това вещо лице не е предубедено,а е интерпретирало личното отношение
на въззивния жалбоподател към нея като същевременно е отчетено,че становището
на д-р Н. не е ясно на каква база е изведено,за да се счете,че опровергава
изводите формулирани в хода на проведеното експертно изследване.
На тази база
извода на РС-Плевен,че спрямо П.В. са налице условията на чл.89, б.“б“ от НК,
поради което следва да бъде постановено принудително лекуване в ДПБ – Карлуково
за период от шест месеца са убедителни и следва да бъдат утвърдени.Установена
обществена опасност на лицето наред с липсата на траен ангажимент от страна на близките,майката
на В. – св.П.Й. не живее с него и няма наблюдение нито относно поведението
му,нито относно неговото състояние,не дават друга основа за разсъждения.
Предвид тези съображения, Плевенският окръжен съд
приема, че атакуваното по реда на Глава XXI от НПК определение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.338
от НПК, Плевенски ОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 260055 от 8.10.2020 г. постановено по ЧНД 1901/ 2020 г. по описа
на Районен съд - Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.