Решение по дело №18/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София на Комисията за защита на потребителите, административнонаказващ орган в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, против Решение № 194 от 29.11.2023г., постановено по АНД № 498/2023г. по описа на Районен съд-Разград в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е отменено Наказателно постановление № В-003901 от 04.08.2023г. на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП. Изложени са подробни писмени съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗП да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на стоките или услугите, включително за състава на продуктите. Предлагало е продукт, чието съдържание не отговаря на описанието на опаковката, което представлявало използване на заблуждаваща търговска практика. От касационния съд се иска да отмени изцяло въззивното решение и постанови решение по същество на спора, с което да потвърди издаденото Наказателно постановление. В съдебно заседание не се явява представител. Ангажирано е писмено становище от упълномощен гл. юрисконсулт, като се поддържат съображенията по жалбата и е заявена претенция за присъждане на разноски по приложен списък, включващ дължимо юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност – при отхвърляне на касационната жалба, прави възражение за прекомерност на предявения от ответната страна за присъждане размер за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „БИЛЛА България“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.София 1404, бул. „България“ № 55, с управители В. Д.-С. и В. Ш., не се представлява в съдебно заседание. Ангажиран е писмен отговор по жалбата, както и писмено становище в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат, с които жалбата се оспорва като неоснователна и са изложени съображения за оставяне в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Възразява, че опаковането и етикетирането на стоката е задължение на производителя, а търговецът само я предлага за продажба, като няма право да променя информацията върху етикетите. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на РС-Разград следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № В-003901 от 04.08.2023г. на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във връзка с 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 210а от същия закон, на „БИЛЛА България“ ЕООД - гр. София, [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер 25 000.00 (двадесет и пет хиляди) лева.

Въз основа на редовно събрани по делото писмени и гласни доказателства, правилно преценени от районния съд, същият е направил обосновани изводи относно фактите от значение за спора. Те сочат, че по повод на постъпила потребителска жалба, служители на КЗП извършили проверка на 18.04.2023 г. в магазин „Билла“ 604, находящ се в гр. Разград, ул. „Дунав“ № 40 във връзка с продаваните там протеинови барчета с търговска марка „Born Winner“. При проверката констатирали, че в търговския обект се предлагат за продажба 25 броя протеинови блокчета шоколад и лешник на този производител, в опаковки по 50 грама и обявена цена 3,99 лв. Извършени са изследвания в независима акредитирана лаборатория за съдържанието на тези продукти, при които са установени следните отклонения: при посочено съдържание на белтък според опаковката – 50 грама, реалната стойност била 41,83 грама, а съдържанието на наситени мастни киселини по етикет - 4,3 грама, в действителност било на стойност 6,73 грама.

При тези данни контролните органи приели, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък и наситени мастни киселини в протеиновия бар. Срещу „Билла България“ ЕООД бил съставен АУАН № 003901 от 20.07.2023 г. за нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП за вмененото административно нарушение е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 25 000 лева на основание чл. 210а от ЗЗП.

С решението си Разградски районен съд е отменил това НП като незаконосъобразно поради липса на доказателства за осъществен състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Приел, че в случая се касае за информация, предоставена официално чрез етикетиране на продукта от трето лице - производител на стоката, за която жалбоподателят не носи отговорност. Поради липса на легално закрепено задължение за търговците да извършват контролни изследвания на продаваните в търговските им обекти стоки с цел удостоверяване истинността на информацията, отразена на етикета на стоката, съдът приел, че „Билла България“ ЕООД – гр. София, [ЕИК] не ангажира административнонаказателна отговорност.

Този извод се споделя изцяло и от настоящата инстанция.

Според приложената разпоредба чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, поради което има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

В случая се касае до предоставена информация за хранителните стойности на проверяваните продукти.

Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. (Регламентът). Понятието „информация за храните“ е дефинирано в чл. 2, § 2, б. "а" от него и означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. Съгласно чл. 2, § 2, б. "и" от Регламента „етикет“ означава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна.

В чл. 8, § 1 от Регламента изрично е определен стопанският субект, който отговаря за информацията за храните. В него ясно и недвусмислено е посочено, че това е субектът, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. Това са и лицата, които са длъжни да осигуряват достоверната и точна информация за храните (по арг. на чл. 8, § 2 от Регламента).

Следва да се отбележи, че европейският законодател разграничава този субект от лицето, което предлага съответната стока на пазара, когато те са различни. В чл. 8, § 3 от Регламента изрично е посочено, че стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

Анализът на цитираните норми сочи, че производителят е този, който трябва да осигури точна и достоверна информация на етикета на произведената от него хранителна стока. Търговецът, който предлага хранителна стока на крайния потребител, е задължен да не я доставя, но само при знание или предположение, че тя не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби.

В контекста на изложеното е и разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от ЗЗП, която не дава право на търговеца да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите.

В казуса „Билла България“ ЕООД не е производител на проверяваните хранителни продукти и не предоставя информация за техните съставки. Тези данни са изложени предварително при опаковането и етикирането на стоките от техния производител, поради което той би могъл да носи административна отговорност ако се установи, че предоставената информация е невярна и подвеждаща. Липсват доказателства, че търговецът е разполагал с информация, която да обоснове знание или предположение, че съдържанието на белтък и наситени мастни киселини не отговаря на означеното на опаковката им.

При правилно приложение на материалния закон въззивният съд е отменил Наказателното постановление, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена и доказана в размера на 3 300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Фактура № ********** от 20.02.2024г. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност, което е допустимо и основателно.

Делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност. Пред касационната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, без явяване на пълномощника на „Билла България“ ЕООД. Оказаната правна помощ се изразява в изготвяне на отговор на касационната жалба и допълнително писмено становище, които са аналогични по съдържание на представените жалба и писмени бележки в хода на производството пред Районен съд - Разград. С оглед на това уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 3 300 лева се явява прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален на 2 000 лева. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Разград

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194 от 29.11.2023г., постановено по АНД № 498/2023г. по описа на Районен съд - Разград.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“, ДА ЗАПЛАТИ на „БИЛЛА България“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.София 1404, бул. „България“ № 55, с управители В. Д.-С. и В. Ш., сумата от 2 000.00 (две хиляди) лева - направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.