№ 13253
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110140740 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
В исковата молба, депозирана 28.07.2022г. на ищецът М. Р. Р.,, действащ чрез
неговата майка и законен представител М. Д. В. твърди, че ответникът – негов баща бил
осъден с влязло в сила решение да му заплаща издръжка в размер на 162.50 лева.
Обстоятелствата, при които издръжката била определена се изменили съществено - с оглед
изминалия период от време от предявяване на исковата молба, по която е постановено
решението с което ответникът е осъден да заплаща издръжката, до настоящия момент
нуждите на ищеца от издръжка нараснали значително, изменили се социално-
икономическите условия в страната в посока на увеличаване на цените на повечето стоки и
услуги от първа необходимост, същевременно значително се увеличили разходите по
отглеждането и образованието на ищеца. Искането е присъдената издръжка да бъде
увеличена от 162.50 лв. на 200 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба в съда.
В съдебно заседание пледира за уважаване на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът пледира за отхвърляне на исковата претенция. Твърди, че от
определянето на издръжката – месец август 2021г. до настоящия момент обстоятелствата не
са се изменили. Заявява, че редовно заплаща определената в момента издръжка, въпреки че
от скоро е безработен. Твърди, че не работи поради здравословни проблеми, трудно заплаща
и в момента определената издръжка. Не претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Страните не спорят, че ищецът М. Р. Р. е роден на 10.08.2010г. е и дете на ответника.
Родителските права се упражняват от майката –М. Д. В..
По делото се установява, че с решение № 20171500 от 12.08.2021г., постановено по
гр.д.№ 13713/2020 г. по описа на СРС, 158 състав, влязло в сила на 29.08.2021г., ответникът
Р. Р. е осъден да заплаща издръжка на ищеца в размер на 162.50 лева.
1
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен да осигурява издръжка на
ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите им от храна, облекло,
подслон, режийни разходи, образование и възпитание. Съгласно т. 4 от Постановление на
пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1970 г. присъдената от съда издръжка цели да
покрие обичайните нужди на ищеца според възрастта, образованието и обичайните жизнени
потребности, но чл. 142, ал. 2 СК предвижда, че за ненавършилите пълнолетие съдът е
обвързан от минимален размер на издръжката, равен на 1/4 от минималната работна заплата,
или към момента (710лв. г.) – 177.50 лева.
За успешно провеждане на иска по чл.150 от СК и да бъде изменен размера на
издръжка е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при които тя е присъдена.
Не всяко изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и
продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне и по което може
да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на
издържания или на възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са
налице предвидените в чл.150 от СК предпоставки, по следните съображения:
В случая не е налице изменение във възможностите на ответника да предоставя
издръжка на малолетното си дете. Последният както към момента на присъждане на
издръжката така и към настоящия момент не работи, страда от редица заболявания, за което
е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК и призната 80 % трайно намалена
работоспособност. Опусната му е и получава лична пенсия поради общо заболяване в размер
на 345 лв. Периодично получава и месечна финансова помощ. До преди месец е работил по
трудово правоотношение в едно заведение, което поради края на сезона е преустановило
дейността си. В същото време няма промяна и в притежаваното от последния недвижимо
имущество.
От присъждането на издръжката на ищеца М. Р., обаче, до приключването на
съдебното дирене по делото е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящо
определянето на размера на издръжката. През изминалия период от почти петнадесет месеца
ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за
съществуване и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такива),
които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер, още повече, че
присъдената в полза на ищеца издръжка към момента е под установения в закона
минимален размер. Това именно дава основание на съда да приеме, че е настъпило
изменение в обстоятелствата, при които е била определена издръжката по смисъла на чл.150
от СК, поради което и последната следва да бъде увеличена, с оглед нарасналите за тези
около единадесет месеца обичайни, според възрастта, нужди на ищеца до размер на 200
лева. Или, съдът намира, че присъдената издръжка в полза на ищеца в размер на 162.50
лева, следва да бъде увеличена до размер на 200 лева, считано от 28.07.2022г. - датата на
исковата молба (съобразно искането в тази насока и с оглед на задължителните указания по
т. 21 от ППВС 5-70 г. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете за нейното
изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение,
дори и без искане на страните.
При този изход на спора на страните се следват разноски по правилата на чл.78, ал.1
ГПК и чл.78, ал.3 ГПК. Ищецът е доказал действително сторени разноски по делото в
размер на 300 лева – заплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,
от които при този изход на спора му се следват напълон, поради което ответникът следва да
бъде осъден да му ги заплати.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на ответника, като на
2
основание чл.83, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които събират съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса
върху увеличения размер на издръжката в полза на съда в размер на 54 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 20171500 от 12.08.2021г.,
постановено по гр. д. № 13713/2020 г. по описа на СРС, 158 състав влязло в сила на
29.08.2021г. в полза на М. Р. Р., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 162,50 (сто
шестдесет и два лева и петдесет стотинки) лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от
СК, като:
ОСЪЖДА Р. Г. Р., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Люлин планина” № 54,
ет. 1 да заплаща на малолетното се дете М. Р. Р., ЕГН ********** , представлявано от
неговата майка и законен представител М. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. София,
месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, считано от 28.07.2022г. до настъпване на
законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдените
издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Г. Р. , ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Люлин планина” №
54, ет. 1 да заплати по сметка на СРС сумата от 54 лева – държавна такса, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Г. Р. , ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Люлин планина” № 54,
ет. 1 да заплати, на М. Р. Р., ЕГН ********** , представлявано от неговата майка и законен
представител М. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, сумата в размер на 300 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а
частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване частна жалба през СГС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3