Р Е Ш
Е Н И Е
№ 267
гр.Бургас, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 258 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, ул. „*“ № 71,
ет.2, ап.3, чрез управителя *, против Наказателно постановление № 472112-*/18.10.2019г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП–Бургас, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност
(ЗДДС), на основание чл.185, ал. 2, изр. второ, вр.
чл. 185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление.
Конкретни доводи не се посочват, но се твърди, че описаната фактическа
обстановка не отговаря на действителната.
В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.
Процесуалният представител на административнонаказващия
орган ТД на НАП–Бургас- юрк. Карабелева,
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да
потвърди обжалваното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от
отбелязването върху самото НП същото е било връчено на жалбоподателя на 22.11.2019г.,
а жалбата е депозирана чрез куриер на 29.11.2019г., което се установява след
направена справка на официалния сайт на фирмата куриер по номера на пратката https://www.econt.com/services/track-shipment.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 24.08.2019г., в
14,43 часа била извършена проверка по спазване на данъчното законодателство на
обект – сърф училище, находящо се в гр. *, плаж „Градина“, стопанисван от
дружеството-жалбоподател. За самата проверка бил съставен протокол № 0339341/24.08.2019г.
При проверката било констатирано, че в книгата за дневни финансови отчети за
2019 година, която била съхранявана в обекта, за дата 10.08.2019г.
жалбоподателят не изпълнил задължението си да отпечата пълен дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в
устройството са регистрирани продажби. На 10.08.2019г. жалбоподателят е
осъществявал търговска дейност посредством реализиране на продажби, който факт
е удостоверен с изисканата контролна лента. Било установено и че в обекта има
въведено в експлоатация и свързано с НАП фискално устройство „Tremol ZM KL V2” с ИД ZK099880, което не поддържа функциите
за автоматично генериране на дневни финансови отчети. Във връзка с направените
констатации бил съставен АУАН № */27.08.2019г. за извършено нарушение по
чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ. Актът бил предявен на представител на дружеството, който го подписал и
посочил, че няма възражения. В законовия срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени
възражения не били депозирани.
Като взел предвид акта и събраните
в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата
обстановка, при правна квалификация на допуснато нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на
основание чл.185, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 185,
ал.1 ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените
факти. На практика жалбоподателят също не оспорва фактите, доколкото не сочи
някакви конкретни пороци, а само бланкетно заявява,
че фактическата обстановка е неправилно установена, без да посочва каква в
крайна сметка е вярната фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква "г" от заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са
спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество
след извършена проверка за законност, намира следното:
Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства (в приложимата редакцията
към датата на нарушението) лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в
устройството са регистрирани продажби. В Приложение № 1 към цитираната наредба
(в същата редакция), т. III.5 е отразено, че дневният финансов отчет с нулиране
и запис във ФП трябва да включва: а) брояч и стойност на направените отстъпки;
б) брояч и стойност на направените надбавки; в) брояч и стойност на извършените
корекции; г) брояч и стойност на служебно изведени суми; д) брояч и стойност на
служебно въведени суми; е) сумите по различните видове плащания; ж)
последователен номер, под който ще бъде записан отчетът във ФП; з) стойностите
на оборотите от продажбите за деня, данъчните отчисления и нетната сума за
всяка данъчна група; и) стойност на общия оборот от продажбите за деня; й)
общите стойности на оборотите по данъчни групи и общия оборот, натрупани от
началото на фискалната памет до последния записан блок; к) поредният номер на
КЛЕН за деня; л) номера на последния издаден документ за деня; м) натрупванията
за всеки вид течно гориво поотделно (цена, продадено количество, стойност и
данъчна група) само за отчетите, издавани от ЕСФП; н) графично фискално лого
съгласно приложение № 18 и текст "ФИСКАЛЕН БОН"; o) общо контролно
число на информацията в КЛЕН за деня, включително този отчет; п) за ЕСФП тип 31
- данни от нивомерната система за доставка и за
налични количества и данни за продадените количества горива от сумарните броячи
на средствата за измерване на разход. Съгласно т. V, буква "в" от
същото приложение четенето на дневен финансов отчет от фискалното устройство
става с използването на клавиш TL с ключ Х, a четенето на дневния финансов
отчет с нулиране и запис във ФП - с използването на същия клавиш с ключ Z. От
изложеното може да се направи извод, че дневните отчети, които се отпечатват от
фискалното устройство могат да бъдат т. нар. Х-отчет и Z-отчет, като именно
последният е и отчетът, предвиден в чл. 39, ал. 1 от Наредбата. От фактическа
страна по делото се установява, че за 10.08.2019г. от фискалното устройство в
обекта са разпечатани фискални бонове, но не и пълен финансов отчет с нулиране
и запис във ФП. Т.е. на посочената дата в търговския обект са извършвани
продажби. Налага се извод, че търговецът е извършил нарушението на чл. 39, ал.
1 от Наредбата, като не е разпечатал предвиденият в тази норма отчет при
наличието на изискванията за това. Ето защо съдът намира, че нарушението е
доказано от събраните по делото доказателства.
За извършеното нарушение наказващият орган е
наложил на търговеца санкция в размер на 500 лв., позовавайки се на изричното
препращане от чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС към чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Осъществяването на нарушението не е довело до укриване на приходи, тъй като в
паметта на фискалното устройство са намерили отражение извършените в търговския
обект продажби на стоки за съответния ден. След като са регистрирани в паметта
на ФУ данните за всяка продажба са предадени и на НАП по дистанционен път (арг. от чл. 25, ал. 4 от Наредбата). Налага се извод, че
чрез извършеното нарушение по никакъв начин не са укрити приходи, тъй като
данните за приходите на търговеца са получени в съответните компетентни звена
на агенцията по приходите, поради което и правилно е била приложена именно
процесната санкционна разпоредба.
На последно място съдът следва да подчертае и нещо друго – новата редакция на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 гласи, че лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Същевременно в разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. е регламентирано, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 юли 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Това води до извода, че отпадането на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие с норма на чл. 39, ал. 1 в новата редакция, но не по-късно от 31.07.2020 г. Към настоящия момент не е настъпила нито датата 31.07.2020г. (когато изобщо няма да съществува административно нарушение, свързано с неотпечатване на дневен финансов отчет), нито е доказано, че ФУ в проверявания обект е въведено в указаното съответствие, поради което и правилно е била ангажирана отговорността на търговеца.
В заключение съдът следва да посочи, че конкретното нарушение не е маловажно. Нарушението не се отличава с нищо от типичните нарушения от този вид, като дори в жалбата не са изтъкнати някакви причини, които евентуално да доведат до намаляване на обществената опасност на извършеното, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *-*/18.10.2019г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП–Бургас, с което на
„*“ ЕООД с ЕИК: * за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на
МФ, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка добавена
стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал. 2, изр. второ, вр.
чл. 185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.