Р Е Ш Е Н И Е
№ 113/08.03.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.адм.д. № 767/2022 год.
по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. чл.
63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „***“ АД, ЕИК ***,
представлявано от изпълнителния директор инж. Т.И.Г., срещу решение № 387/14.11.2022
г., постановено по н.а.х.д. № 617/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич, с
което е потвърдено наказателно постановление № 78/19.11.2018 г. на директора на
РЗИ – Добрич, с което на касатора за нарушение по чл. 44 от ЗЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 212, ал. 3 от ЗЗ. В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди
се, че съдът не е обсъдил пълно и всестранно направените от жалбоподателя
възражения и неправилно е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на наказателното постановление. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени
наказателното постановление или евентуално, в случай че липсват отменителни
основания, да се измени наложената имуществена санкция, като се намали до минималния
предвиден в закона размер. Налице е и искане за присъждане на разноските по
делото.
Ответникът по касационната жалба – директорът на РЗИ –
Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността
й. Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Представителят на ДОП дава заключение, че касационната жалба
е неоснователна. Счита, че решението на ДРС е правилно и следва да бъде оставено
в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
С процесното наказателно постановление „***“ АД е било санкционирано
за това, че при извършена на 20.09.2018 г. документална проверка е установено,
че дружеството не е изпълнило предписание за провеждане на задължителни
хигиенни мерки на РЗИ – Добрич с изх. № РД-2687/10.08.2018 г. относно
предоставяне за съгласуване в РЗИ – Добрич на мониторингова програма за 2018 г.
за контрол на качеството на обеззаразената вода, предназначена за питейно –
битови цели, подавана от ВиК оператора в област Добрич, отговаряща на
изискванията на чл. 9 от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели, със срок на изпълнение – 20.08.2018 г. АНО
е приел, че с поведението си жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 44 от ЗЗ, в
резултат на което му е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева на
основание чл. 212, ал. 3 от ЗЗ.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил
наказателното постановление по съображения, че не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, както и че вмененото с него
нарушение е безспорно установено от събраните по делото доказателства. Изложил
е мотиви, че неизпълнението на предписанието е юридическият факт, пораждащ
административнонаказателната отговорност на неговия адресат. В случая
предписанието е надлежно връчено с обратна разписка, поради което
неизпълнението му в определения за това срок правилно е обусловило издаването
на АУАН и НП – налице е административно нарушение под формата на бездействие.
Съдебното решение е неправилно, постановено
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
При произнасянето на съда по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН преценката на доказателствата заема централно място в решаващата му дейност. Върху преценката на доказателствата
съдът изгражда своите констатации, че определени факти са се осъществили или
не, след което подвежда тези констатации под правната норма и стига до извода
дали обжалваното НП е законосъобразно или не.
С посочената за нарушена норма на чл. 44 от ЗЗ
е регламентирано задължението за физическите и юридическите лица да изпълняват
задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на
органите за държавен здравен контрол. Следователно, за да е осъществен
фактическият състав на нарушението по този текст, е необходимо да е налице акт
на държавен орган (задължително предписание или заповед), който да е надлежно
връчен на неговия адресат. Само тогава може да се приеме, че е възникнало
задължението за изпълнението му по чл. 44 от ЗЗ.
В случая от материалите по делото е видно, че
не са налице каквито и да е доказателства за връчване на процесното предписание
от 10.08.2018 г. В административнонаказателната преписка се съдържа копие на
предписанието, в което има само подпис на държавен здравен инспектор. Липсва
акт за връчване, в който да е отразена датата на връчване и да са положени
подписи на връчител и получател с посочване на имената и длъжността им. Във
въззивното производство са приложени две известия за доставяне, но едното се
отнася за връчване на покана за съставяне на АУАН, а второто – за връчване на
НП, поради което остава неясно въз основа на какви данни районният съд е приел,
че предписанието е надлежно връчено с обратна разписка.
От съдържанието на въззивната жалба е видно,
че едно от възраженията в нея е било именно за ненадлежното връчване на
предписанието, поради което районният съд е бил длъжен да изясни този въпрос,
като изиска необходимите данни за това. В случая служебното събиране на
доказателства следва от разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, която предвижда, че
районният съд е инстанция по същество и е длъжен сам да установи дали
действително е налице извършено административно нарушение или не, като направи
самостоятелно разследване на спорните обстоятелства по делото.
Ето защо, като не е изпълнил това свое
задължение, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е
довело до неизясненост на делото от фактическа страна и необоснованост на
изводите му по същество. Поради това
обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд, без да се разглеждат останалите
възражения в касационната жалба. При новото разглеждане съдът следва да се събере необходимите доказателства за връчване на процесното предписание и
едва след тяхната съвкупна преценка да изложи решаващите
си мотиви относно законосъобразността на процесното НП.
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК районният съд трябва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене
на делото в касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, във вр.
чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 387/14.11.2022 г., постановено по
н.а.х.д. № 617/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: