№ 594
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20221110206678 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. К. Р. чрез процесуалния си
представител, срещу наказателно постановление № 21/09.02.2022г., издадено
от Зам.началника на 05 РУ-СДВР, с което за нарушение на чл.99, ал.1 от
Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 50 лв., на основание чл.116, ал.2 ЗГР. Жалбоподателят
обжалва наказателното постановление като твърди, че същото било
неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и
процесуален закон – липсвали достатъчно обстоятелства по нарушението, не
била посочена точната дата на пребиваване на адреса, от която следвало да
тече законният срок за регистрация, не бил посочен точният адрес на
жилището, което обитавал жалбоподателят, неправилно била определена
правната квалификация на нарушението – в случая чл.90, ал.1 ЗГР, липса на
материална компетентност на актосъставителя и на издателя на наказателното
постановление. Моли съда да отмени наказателно постановление №
1
21/09.02.2022г., издадено от Зам.началника на 05 РУ-СДВР, като неправилно
и незаконосъобразно. Претендира да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител. Поддържа депозираната жалба на посочените в нея основания.
Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Въззиваемият Зам.началник на 05 РУ-СДВР се явява в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител. Оспорва въззивната жалба и
моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира да му бъдат заплатени направените по делото
разноски – юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на жалбоподателя
.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от приложените доказателства наказателно постановление №
21/09.02.2022г., издадено от Началника на 05 РУ-СДВР, е връчено на
26.04.2022г. Жалбата е депозирана на на 09.05.2022г. - в законния срок,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна:
При извършена проверка на 21.01.2022г., в 07,00 часа, от полицейски
инспектори при 05 РУ-СДВР, на адрес: гр.София, ........ било установено, че И.
К. Р. пребивавал на адреса повече от 30 дни без да извърши адресна
регистрация. Свидетелката Т. Р. Х. съставила акт за установяване на
административно нарушение № 21/21.01.2022г., надлежно връчен на
жалбоподателя, като субсумирала констатираното нарушение под правната
квалификация на чл.99, ал.1 ЗГР. Жалбоподателят не възразил при връчването
на АУАН. Не се ползвал от правото си по чл.44, ал.1 ЗАНН и не депозирал
писмено възражение. Въз основа на констатациите по АУАН
административнонаказващият орган издал наказателно постановление №
21/09.02.2022г., с което наложил на И. К. Р. глоба в размер на 50 лв., на
2
основание чл.116, ал.2 ЗГР.
Съдът констатира:
Наказателно постановление № 21/09.02.2022г. и акт за установяване
на административно нарушение № 21/21.01.2022г. са издадени от
компетентен орган, съгласно Удостоверения рег.№ 513р-108786/04.11.2022г.
и № 513р-108787/04.11.2022г., издадени от Началник на отдел „Човешки
ресурси” – СДВР и Заповед № 8121з-610/28.05.202.15г. на Министъра на
МВР. АУАН е предявен на нарушителя. Наказателно постановление №
21/09.02.2022г. е издадено в 6 месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Съгласно чл.99, ал.1 ЗГР всяко лице е длъжно в 30 дневен срок да
заяви промяната на настоящия си адрес.
Безспорно, при извършената полицейска проверка инспекторите са
установили, че И. К. Р. пребивава на адрес, различен от неговия постоянен,
съгласно данните от личната му карта, а именно: гр.София, .....
Видно от приложеното писмено Сведение, дадено от И. К. Р. преди
съставянето на АУАН, същият е уточнил, че обитава адреса на ........ считано
от 13.01.2021г. Въпреки дадените сведения от нарушителя актосъставителят е
подвел нарушението под разпоредбата на чл.99, ал.1 ЗГР, ограничаваща
периода на нарушението на 30 дни от промяната на местоживеене.
Отчитайки фактическите обстоятелства, съдът приема, че при
съставяне на акт за установяване на административно нарушение №
21/21.01.2022г. е допуснато съществено нарушение на чл.34, ал.1 ЗАНН –
актът, поставящ началото на административното производство, е съставен
извън преклузивните срокове, посочени от законодателя в ЗАНН.
Допуснатото съществено нарушение на процесуалния закон
рефлектира в незаконосъобразното издаване на обжалваното наказателно
постановление, поради което същото следва да бъде отменено на това
самостоятелно основание.
Съдът намира, че при издаване на наказателно постановление №
21/09.02.2022г. административнонаказващият орган не е обсъдил намиращите
се преписката доказателства – видно от процедурата по връчването му, И. К.
Р. не е открит на адреса, посочен като обитаван в АУАН / ул.”Веслец” № 25/.
Наказателното постановление му е връчено лично на постоянния адрес по
лична карта - ..... който факт внася основателно съмнение по отношение на
3
фактическите обстоятелства, отразени в акт за установяване на
административно нарушение № 21/21.01.2022г. и в наказателно
постановление № 21/09.02.2022г.
Поради тази причина съдът намира, че наказателно постановление №
21/09.02.2022г. като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото, претенцията за присъждане на направените
по делото разноски от страна на жалбоподателя и възражението за
прекомерност на претендираното възнаграждение, съдът намира:
Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. По делото е представено
платежно нареждане за извършен превод за адвокатски хонорар в размер на
400 лв. Предвид фактическата и правна сложност на казуса, както и
обстоятелството, че процесуалната защита се изразява в подаване на въззивна
жалба и явяването на упълномощения защитник в съдебно заседание, за да
осъществи в пълен обем възложените му с договора за правна защита и
съдействие права, съдът намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено като съответно на размера,
определен в чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21/09.02.2022г., издадено от
Зам.началника на 05 РУ-СДВР, с което на И. К. Р. от гр.София, ..... за
нарушение на чл.99, ал.1 ЗГР, е наложена глоба в размер на 50 лв., на
основание на основание чл.116, ал.2 ЗГР.
ОСЪЖДА Зам.началника на 05 РУ-СДВР да заплати на И. К. Р. от
гр.София, ..... разноски по делото в размер на 400 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5