Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 59 29.07.2019 година гр. Омуртаг

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Омуртаг

на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА

секретар Диянка Константинова

като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова

АНД номер № 76 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ф.А.Х. *** против Наказателно постановление № 416305-F473447/2019 на Началника на Отдел“ Оперативни дейности“ – град В. в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер от 200 лева. Визира се незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят оспорва изложените в АУАН и в НП факти като сочи, че към момента на проверката обектът е бил приключил работата за деня. Изтъква, че нарушението е първо по ред като оборотът бил минимален, поради което визира маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Липсата на направена от АНОрган преценка за приложение на чл. 28 ЗАНН определя като процесуално нарушение, което било самостоятелно основание за отмяна на НП. Моли съда да отмени обжалваното НП. В с. з. процесуалният пълномощник на жалбоподателката – адв. Ц.И., поддържа жалбата и моли за отмяна на НП като допълва довода за погрешно посочване на представителя на ЕТ, при който работи жалбоподателката.

Ответникът – Отдел“ Оперативни дейности“ – град В. в ЦУ на НАП, се представлява от гл. ю.к. М. Д., която моли за потвърждаване на процесното НП като законосъобразно. Сочи, че нарушението е безспорно установено и не представлява маловажен случай. Счита, че в хода на АНПроизводство не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Районна прокуратура – град Омуртаг, не изпраща представител.

Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложения по делото протокол за извършена проверка № 0307516 от 11.02.2019 г. инспектори по приходите от ЦУ на НАП са извършили на 11.02.2019 г. в 16.44 часа проверка на обект – пицария, намиращ се в град О., ул. *** № ***, стопанисван от ЕТ“ Шаби – Ш. А. “, представлявано от Ш.Ш.А., в присъствието на продавача Ф.А.Х. ***. В протокола е отразено, че работното време на обекта е от 06.30 часа до 15.30 часа, но според Ш.Ш., заместващ управителя, обектът работи и след посоченото време докато свърши приготвеното тесто за пици, като в обекта освен собствено произведените пици се предлагали за продажба и безалкохолни напитки. Протоколирано е, че при извършена контролна покупка на 2 бр. безалкохолни напитки по 1.50 лева всяка и 2 бр. по 1.20 всяка-общо 5.40 лева, и платено в брой от инспектора по приходите Т. Т., не е издадена фискална касова бележка от Ф.А.Х. – продавач, като услугата е консумирана изцяло и предметът на покупката не може да бъде използван за търговска продажба. Засечена е касовата наличност и е представен изведен дневен отчет от 16.24 часа на същия ден. В описа на касовата наличност Х. е добавила и обясненията си, според които след като приключила оборота предала в 16.25 часа парите на собственика Ш. А., като поради наличие на клиенти в обекта изчаквала същите и през това време продала безалкохолни напитки на клиенти, за покупката на които не издала фискален бон. В обясненията си същата е посочила, че е обслужила клиентите, за да не ги върне и е оставила взетите от тях пари на касата, за да ги включи в оборота за следващия ден. Като заети лица в обекта, освен жалбоподателката е посочен и Ш.Ш.Ш.. След преценка резултатите от проверката е съставен АУАН № F473447/21.02.2019 г. от инспектор по приходите при ЦУ на НАП, в който е описано следното административно нарушение: «на 11.02.2019 г. в 16.44 часа е извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – пицария, намиращ се в град О., ул. *** № ***, стопанисван от ЕТ“ Шаби – Ш. А. “, ЕИК *********. При проверката е констатирано, че ЕТ“ Шаби – Ш. А. “ в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от наличното работещо и регистрирано за обекта в НАП фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. За извършената контролна покупка - 2 бр. безалкохолни напитки по 1.50 лева всяка и 2 бр. безалкохолни напитки по 1.20 всяка-общо 5.40 лева, и платено в брой на Ф.А.Х. – продавач в обекта, от Т.Р.Т. - инспектор по приходите, преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от наличното работещо и регистрирано за обекта в НАП фискално устройство/с посочени в акта марка, модел и ИН на ФУ и ФП/, нито ръчна касова бележка от кочан, отговаряща на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно собственоръчно написано писмено обяснение продавачът Х. е продала безалкохолните напитки и за покупката не е издала фискален касов бон. “. Като нарушена законова разпоредба е записана тази на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител, който на отреденото за целта място не е вписал свои възражения и не е подал писмени такива и в законния 3-дневен срок след връчване на АУАН. Въз основа на съставения и връчен АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 416305-F473447/22.03.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – град В. в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., в което като описание на нарушението и обстоятелства по извършването му са възпроизведени дословно гореописаните изложени в АУАН констатации. Мотивирайки се със събраните в хода на проверката доказателства – протокол за извършена проверка, междинен отчет, въпросен лист, опис на касова наличност, 1 бр. декларация и обяснение от Х., АНОрган е формирал извода за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Като смекчаващо обстоятелство е отчетен факта, че нарушението е извършено за първи път. Съобразено е, че срещу АУАН не е постъпило възражение, както и че нарушението е довело до неотразяване на приходи и са засегнати важни обществени отношения и правата на потребителите при отчитане на продажбите и търговия с хранителни продукти. Посочено е, че деянието не се отличава по степен от предвидената за този вид нарушения и не може да се определи като маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. По този начин АНОрган е стигнал до прилагането на санкцията по чл. 185, ал. 3 ЗДДС, налагайки на това основание административно наказание на жалбоподателката – глоба в размер на 200 лева. За изясняване обстоятелствата по случая в с. з. е допуснат и разпитан като свидетел Ш.Ш.Ш. – фактически съпруг на жалбоподателката и работещ в проверения обект. Същият посочва, че е присъствал по време на проверката в обекта, който бил собственост на ЕТ, чийто представител бил баща му Ш.Ш.А.. Установява, че проверката започнала в момент, когато обектът приключвал работата си за деня и касовият апарат бил приключен, а работниците вече си били тръгнали и в обекта останали само свидетеля и жалбоподателката. Свид. Ш. описва, че проверяващите влезли, самообслужили се като взели безалкохолни напитки от хладилната витрина и оставили пари за покупката, като жалбоподателката взела парите, но не издала фискален бон за покупката, тъй като вече касовият апарат бил изключен. Свидетелят посочва, че принципно приключват работа в обекта около 13.00 часа, най-късно в 15.00 часа, но никога към 17.00 часа. Предвид обстоятелството, че свидетелят е фактически съпруг на жалбоподателката, следва неговите показания да бъдат подложени на внимателна преценка. При така направената съдът установи, че начинът на протичане на проверката и поведението на жалбоподателката при същата, описани от свидетеля, съответстват на констатираното и от проверяващите лица. Несъответствие е налице само относно това дали обектът вече е бил приключил реално с дейността си за деня, тъй като безспорно проверката е извършена в 16.44 часа, а според свидетеля към този час обектът не работи. Изясняването на това обстоятелство не е от съществено значение за предмета на делото, но е индикация за точността и прецизността на свидетелските показания.

Правни изводи:

По редовността на жалбата – същата е подадена в законния 7-дневен срок от връчване на НП и това я прави редовна.

По основателността на жалбата - Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП, което би довело до превръщането на НП в незаконосъобразен санкционен акт.

Относно съставения АУАН – АУАН е съставен от овластено съгласно чл. 193, ал. 2 ЗДДС и т. 2.1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП длъжностно лице – инспектор по приходите. При преглед на АУАН съдът установи спазване на всички реквизити по смисъла на чл. 42 ЗАНН. АУАН е надлежно подписан и връчен, поради което същия се явява редовен и законосъобразен.

Относно обжалваното наказателно постановление – На първо място следва да се отбележи, че наказателното постановление е съставено от овластено за това длъжностно лице – Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – град В. в ЦУ на НАП, съгласно чл. 193, ал. 2 ЗДДС и Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. Същото съдържа визираните от чл. 57 ЗАНН реквизити и се явява редовно и законосъобразно от гл. т. на формалните изисквания за съдържание. Съдът не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на реализираното АНПроизводство, и в частност – при издаване на обжалваното НП. Не е налице и изтъкнатото от пълномощника на жалбоподателя нарушение, изразяващо се в погрешно посочване на представителя на ЕТ, стопанисващ проверения обект. Посочване на този представител е направено единствено в протокола за извършена проверка и там точно е посочено лицето Ш.Ш.А., който е баща на свидетеля Ш.. При описанието на нарушението в АУАН и в НП прави впечатление, че същото започва с констатация, че търговецът, стопанисващ обекта, не регистрира и отчита продажбите в същия, което би обусловило неговата АНОтговорност. Но следващото изложение на фактите по извършената контролна покупка съдържа обстоятелствата, реализиращи извършеното от жалбоподателката нарушение, което е санкционирано от АНОрган.

Предвид липсата на установени съществени нарушения на процесуалните правила съдът следва да обсъди обжалваното НП от гл. т. на спазването на материалния закон и на неговата обоснованост. Събраните по АНПреписка доказателства водят до безспорния извод, че при извършената контролна покупка жалбоподателката в качеството си на продавач в търговския обект не е издала фискален бон. Този факт не се оспорва от жалбоподателката, която го е признала и в собственоръчно написана от нея декларация в хода на проверката. Показанията на разпитания по делото свидетел също не опровергават, а дори потвърждават приетото за установено от АНОрган обстоятелство. Според визираната като нарушена норма на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Категорично е, че жалбоподателката като продавач в обекта е от категорията на нерегистрираните по ЗДДС лица, които имат задължението да издават фискална касова бележка за всяка извършена продажба. Като не е издала фискална бележка при направената контролна покупка, жалбоподателката чрез бездействие е осъществила нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Изтъкнатото обстоятелство, че обектът вече е приключвал дейността си за деня, не се явява такова, че да обуслови маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съдът не открива в конкретиката на казуса такива обстоятелства, които в своята съвкупност да обосноват такава маловажност, определяйки нарушението като такова без вредни последици или с незначителни такива в сравнение с други подобни нарушения. Самото нарушение е на формално реализиране и в състава му законодателят е заложил настъпването на вредни последици за фиска от неотразяването на приходи. Ето защо при извършения съдебен контрол на НП от гл. т. на преценката за маловажност съдът приема, че случаят не е маловажен. Липсата на изложени обстойни мотиви в НП за тази преценка на АНОрган не съставлява процесуално нарушение, в какъвто смисъл е и ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК. Именно поради качеството на жалбоподателката на продавач в проверения обект административнонаказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 3 ЗДДС, според която в случаите по ал. 1 /лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1/ физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Въпреки правилното прилагане на санкционната норма настоящият състав счита, че АНОрган не е индивидуализирал правилно размера на определеното като вид наказание глоба. Наложеното наказание е над минималния предвиден в закона размер, а липсват изтъкнати конкретни съображения за това. Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАНН критериите, влияещи върху определяне размера на наказанието, са тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай установените относими обстоятелства са извършването на подобно нарушение за първи път от жалбоподателката, малката сума, платена при контролната продажба – 5.40 лева, която не е била отчетена, подбудите – нежеланието да върне клиентите като им откаже продажба на исканите безалкохолни напитки, въпреки изключения касов апарат в края на работния ден, и получаваното от жалбоподателката месечно трудово възнаграждение в размер на определената за страната МРЗ – 560 лева, декларирано от нея за нуждите на проверката. Само тези обстоятелства водят до извода, че наказанието, което се следва на нарушителя в случая, следва да бъде в минималния предвиден от закона размер от 100 лева. В случая липсват данни, обосноваващи налагане на наказание глоба в размер, по-висок от законовия минимум. Ето защо обжалваното НП следва да бъде изменено относно размера на определеното наказание, като последният бъде намален от 200 лева на 100 лева. В останалата му част НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 416305-F473447/22.03.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – град В. в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС на Ф.А.Х. *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева на основание чл. 185, ал. 3 ЗДДС, В ЧАСТТА МУ на наложеното административно наказание, като НАМАЛЯВА размера на определената глоба от 200 лева на 100 лева.

ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Наказателно Постановление № 416305-F473447/22.03.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – град В. в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, като законосъобразно и правилно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА