№ 3096
гр. Варна, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110102805 по описа за 2022 година
Предявени са от ****, представлявано от **** Ст. юрисконсулт в
Областна служба „Изпълнение на наказанията”, съгласно
Заповед/Пълномощно № **** г. на министъра на правосъдието, с адрес на
призоваване в гр. София, ****, служебен адрес на пълномощника в гр. Варна,
ул. Радецки № 68, против И. А. Ч., ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ул.
****, в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника И. А. Ч. да заплати на ****: сумата от 415, 68 лв /четиристотин и
петнадесет лева, шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
ползване на имот без правно основание за периода от м.05.2020 г. до
10.09.2021 г., през който г-н Ч. е ползвал ведомственото жилище без правно
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата,
както и сумата от 46,92 лева, представляваща мораторна лихва върху целия
размер на обезщетението за периода от 22.01.2021 г., когато е връчена
нотариална покана за заплащане на обезщетение за ползване на имот без
правно основание до датата на предявяване на исковата молба в съда.
В исковата и уточняващата молбата се твърди, че на 15.07.1997 г. е бил
сключен договор между **** и И. А. Ч., ЕГН:********** за отдаване под
наем на държавен жилищен имот, находящ се в гр. Варна, ул. ****. Твърди се,
че видно от Акт ****/18.04.2016 г. за частна държавна собственост
апартамент № 4 е предоставен за управление на ****. Наемите на
ведомствени жилища, съгласно Вътрешни правила за отдаване под наем на
имоти държавна собственост, утвърдени със Заповед № ЛС-04-487/08.04.2015
1
г на министъра на правосъдието се заплащат по сметка на ****.
Твърди се, че на 15.03.2019 г. наответника е била връчена нотариална
покана, с която същият е предизвестен, че договорът за наем се прекратява, с
изтичане на един месец от връчването на поканата. Твърди се, че въпреки
това, И. Ч. не е освободил жилището и е продължил да ползва същото.Твърди
се, че договорът за наем с ответника И. А. Ч. е прекратен на основание чл. 24,
ал. 3, т. 1 от Закона за държавната собственост, поради прекратяване на
трудовото правоотношение с г-н Ч., съгласно Заповед № ЧР-05-
125/04.06.2010 г. па министъра на правосъдието за прекратяване на
служебното правоотношение с И. А. Ч., поради придобиване право на пенсия
и Акт за сдаване на длъжност от 30.06.2010 г. Договорът за наем е прекратен
с връчването на едномесечно предизвестие под формата на нотариална покана
от министъра на правосъдието, връчена на ответника чрез нотариус Ивелина
Обретенова на 15.03.2019 г.
Твърди се, че на 31.03.2020 г. ответникът е бил уведомен с писмо, че
следва да освободи имота незабавно, предвид обстоятелството, че за същия е
съставен Констативен протокол и сградата е освидетелствана като вредна и
опасна за живота и здравето. Твърди се, че ответникът отново не е освободил
жилището и на 22.01.2021 г. му е връчена нотариална покана за заплащане на
обезщетение за ползване на имот без правно основание, дължимо до датата на
освобождаване на имота. Твърди се, че на 10.09.2021 г. пред комисия в състав
от служители на **** и представител на Областна администрация - Варна, И.
Ч. предава ключовете на жилището, за което е изготвен и приемо-
предавателен протокол.
Твърди се, че до настоящия момент отв.Ч. не е заплатил задълженията
си към ****, които възлизат на сумата от 415,68 лева, представляваща
незаплатени наемни вноски за периода от м.05.2020 г. до 10.09.2021 г. през
който е ползвал ведомственото жилище без правно основание, като върху
общия размер на задължението, се претендира и изплащането на мораторна
лихва в размер на 75,35 лева за периода от м.05.2020 г. до датата на
предявяване на исковата молба в съда.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е получил лично идковата
молба и приложенията към нея, но не е депозирал отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съдинени искове с правно
основание чл.228 ЗЗД, по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: Договор за наем 15.07.1997 г.; Акт за частна
държавна собственост ****; Нотариална покана от 91-00-35 от 13.03.2019 г. с
нотариална заверка от 15.03.2019 г., разписка от 15.03.2019 г., писмо рег.№
ИИБ20000465ВН_002ВН от 21.02.2020 г.; Констативен протокол от
2
17.02.2020 г.; Писмо Изх. № 91-00-35/01.04.2020 г. по описа на ****; Писмо
Вх. № 9105/03.12.2020 г. по описа на ****; Писмо Вх. № 9269/09.12.2020 г. по
описа на ****; Нотариална покана от 22.01.2021 г.; Приемо-предавателен
протокол от 10.09.2021 г.; Писмо с Per. № 92-38- 99/15/13.10.2021 г. по описа
на ****; Писмо с Per. № 2580/27.10.2021 г. по описа на ****; Вътрешни
правила за отдаване под наем на имоти държавна собственост, утвърдени със
Заповед № ЛС-04-487/08.04.2015 г. на министъра на правосъдието; Писмо с
Per. № 92-38-99/15/24.02.2022 г., ведно с извлечение от счетоводна програма.
Съдът приема на база представените писмени доказателства, че
процесния недвижим имот – апартамент №4, находящ се в гр. Варна, ****, е
частна държавна собственост, видно от Акт ****/18.04.2016 г. за частна
държавна собственост и е предоставен за управление на ищецът - ****.
Представен е Договор за отдаване под наем на процесния имот, сключен
на 15.07.1997. между **** и ответника И. А. Ч.. Процесният договор не е
надлежно оспорен от ответника в срока за отговорна ИМ и същият не сочи
уважителни причини за това, поради което, съгласно разпоредбата на чл.133
ГПК последващите оспорвания са недопустими.
От текста на договора е видно, че същият е безсрочен и е договорен
месечен наем в размер на 2065 лева/неденоминирани/.
Установява се, че предвид прекратяване на трудовото правоотношение
на ответника със Затвора Варна през 2010г., в изпълнение на разпореддбата на
чл.238 ЗЗД, с нотариална покана от 15.03.2019 г., надлежно връчена на отв. Ч.
чрез неговата съпруга, същият е бил предизвестен, че договорът за наем се
прекратява, с изтичане на един месец от връчването на поканата и следва да
освободи имота.
От приложена нотариална покана, връчена на 22.01.2021 г., ответникът
е уведомен, че поради продължаващото ползване на процесния имот, дължи
обезщетение изчислено в размер от 47,18 лв. до датата на освобождаване на
имота.
Установява се от приложения приемо-предавателен протокол, че на
10.09.2021 г. пред комисия в състав от служители на **** и представител на
Областна администрация - Варна, отв.И. Ч. предава ключовете на жилището.
Установява се, че през периода 15.07.1997г. - 15.04.2019г./един месец
след връчване на нотариалната покана за прекратяване на договора и
освобождаване на апартамента/ страните по спора са били обвързани от
валиден неформален договор за наем, чиито предмет, страни, срок и наемна
цена са очертани в него.
За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, трябва да е налице
увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго
лице; да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един и същ факт или от обща група факти, като
неоснователно обогатИ.т се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика
3
между тези две стойности, се дължи връщане на по-малката сума между
обедняването и обогатяването.
Спорен е въпросът налице ли е основание за ползването на имота от
ответника и дължи ли обезщетение за лишаване на собственика от ползването
му. По този въпрос съдът намира следното:
След изтичане на този срок в полза на ответника не е налице основание
за ползването на държавния апартамент.
От представените писмени доказателства, се установява, че правото на
ответника да ползва имота е прекратено с изтичане на срока на връченото му
предизвестие – 15.04.2019г.
Не се спори, а и от доказателствата се потвърждава, че ответникът е
продължил да ползва имота след изтичане на предвидения в разрешението
срок.
Не се спори, че на 22.01.2021 г., на ответника е връчена нотариална
покана за заплащане на обезщетение за ползване на имот без правно
основание в размер от 47,18лв. определена съобразно нормите и коефициенти
по чл.40 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост,
дължимо до датата на освобождаване на имота.
От приложения констативен протокол, изготвен от служители на
министерство на правосъдието и с участието на ответника е видно, че същият
е предал ключовете за процесния имот на 10.09.2021г.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния период м.май 2020г.
– 10.09.2021г. ответникът е ползвал имота, като е живеел там без основание,
поради което дължи обезщетение за лишаването на собственика от
ползването.
Съдът намира, че са доказани предпоставките за уважаване на иск по
чл. 59 ЗЗД, каквито са и фактическите основания, заявени с исковата
молба: за процесния период от време ответника е ползвал недвижим имот,
собственост на Държавата, чрез ****, като се е обогатил за негова сметка със
спестените средства, равняващи се на наемната цена за съответния период от
време на държавното жилище, изчислена съгласно клаузите на прекратения
към този момент Договор за наем от 15.07.1997г. Това е фактическият състав
на иска по чл. 59 ЗЗД, който следва да бъде установен, за да се уважи иска:
обедняване на ищеца, съответно обогатяване на ответника и конекситетна
връзка между тях. Искът е на извъндоговорно основание, тъй като никоя от
страните не твърди, между страните да е бил налице някакъв договор в
периода 15.04.2019г. до 10.09.2021год., а че ползването е без правно
основание се установява по безспорен начин в процеса.
Следователно имуществото на ответника се е увеличило, тъй като
същият е спестил тази сума, с която ищецът е обеднял. С оглед изложеното,
при липсата на друга правна възможност за защита, искът по чл. 59 ЗЗД се
явява доказан по основание.
4
При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде
взето предвид, че според постановените по реда на чл. 290 ГПК решения
/Решение №719/27.12.2010г. по г.д. № 532/2010г. III ГО на ВКС и др./, имащи
характера на задължителна за съдилищата практика, при изчисляване размера
на обедняването, определящо е остойностяването на ползата, която имотът в
съответния си вид е могъл да носи. В случая това е месечният наем за
ползване на това конкретно ведомствено жилище, обвързано със служебното
качество на ответника а не средният пазарен наем.
Предвид горното съдът намира, че ответникът дължи претендираното
от ищеца обезщетение за ползване без основание на имота на ищеца през
процесния перид както следва: в размер на 6,96лв. за м.май 2020г., по 8,88
лева за всеки от месеците – 06.2020-03.2021г., по 47,18 лв. за периода 04-
09.2021г., като съобразявайки, че ползването за м.09.2021г. е за част от
месеца, то общото задължение е в размер на 415,68лв. за целия период.
По делото не бяха представени доказателства от ответната страна за
заплащане на посочената сума, поради което искът е основателен.
Като правоувеличаваща последица от уважаване на иска за заплащане
на парична сума, основателно е и искането за присъждане на законна лихва
върху вземането от депозиране на исковата молба – 04.03.2022г. до
окончателното му изплащане.
При извод за основателност на главния иск, следва да бъде разгледан
акцесорният иск за мораторна лихва.
Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
Основателността на така предявения иск е предпоставена от настъпване
изискуемостта на задължението на неоснователно обогатилото се лице и
връчване на покана от кредитора /Решение № 48 от 10.09.2012г. по т.д.
№237/2011г. на ВКС II ТО/.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е
изпратил покана за заплащане на дължимото обезщетение от 47,18 лв. за
процесния период, връчена на ответника на 22.01.2021г.
С оглед основателността на главната претенция, следва да се уважат
частично и обусловените от нея искове за лихви за забава единствено за
сумата от 47,18лв., доколкото това именно е сумата, за заплащане на която е
бил поканен ответника, считано от връчване на нотариалната покана, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съобразно датата, от която ответникът е
изпаднал в забава, изчислен от съда с помощта на калкулатор на законна
лихва от правно-информационна система ”Апис” е в размер от 10,04 лева за
периода 29.01.2021г. - 04.03.2022г., като за останалата част от претенцията,
до предявения размер от 46,29лв., следва да бъде отхвърлен.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора и направените от страните искания, и двете
страни имат право да им бъдат присъдени разноски, съобразно уважената,
респ. отхвърлената част на предявените искове.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 100
лв. – държавна такса. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не претендира разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. Ч., ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ул. **** да
заплати на **** гр.София, сумата от 415, 68 лв /четиристотин и петнадесет
лева, шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за ползване
на имот без правно основание за периода от м.05.2020 г. до 10.09.2021 г., през
който ответникът е ползвал ведомственото жилище на **** гр.София,
находящо се гр. Варна, ул. **** без правно основание, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба в съда –
04.03.2022г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 10,04
лева, представляваща мораторна лихва върху част от обезщетението за
периода от 29.01.2021 г., до датата на предявяване на исковата молба в съда –
04.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата от 36,88 лева, като
НЕДОКАЗАНА, на осн. чл. 59 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. А. Ч., ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ул. **** да
заплати на **** гр.София, сумата 100,00лв. /сто лева/, представляваща
направени съдебно деловодни разноски в заповедното производство
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева/сто
лева/, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6