№ 171
гр. Велико Търново , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20214001000065 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение №260004 от 25.08.2020г., постановено по т.д. №185/2018г.,
Окръжен съд-Плевен е отхвърлил предявения от Е. Л. П., с ЕГН
**********, чрез пълномощника й адв. Г. П. - С. от САК, срещу М. Й. Н.,
ЕГН **********, от с. Садовец, обл. Плевен, и ЕТ „АГРОИНВЕСТ – Б. Н.“,
със седалище с. Садовец, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД за нищожност на договора за покупко-продажба на
недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 19, том XI от
07.11.2012г., на нотариус С. П., с район на действие Районен съд-Плевен,
вписан в Служба по вписванията на 07.11.2012г., по отношение на ½ идеална
част от описаните в нотариалния акт недвижими имоти. Със същото решение
Плевенският окръжен съд е отхвърлил предявения от Е. Л. П., с ЕГН
**********, чрез пълномощника й адв. Г. П. - С. от САК, срещу ЕТ
„АГРОИНВЕСТ – Б. Н.“, със седалище с. Садовец, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на ½ идеална част от полученото
1
по сделката, обективирана в нотариален акт № 19, том XI, от 07.11.2012г., на
нотариус С. П., с район на действие Районен съд-Плевен, вписан в Служба по
вписванията на 07.11.2012г. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Л. П.
да заплати на М. Й. Н. сумата 3000 лева, направени от него деловодни
разноски. Осъдил е основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Л. П., да заплати на ЕТ
„АГРОИНВЕСТ- Б. Н.“ - с. Садовец, обл. Плевен, сумата 3400 лева,
представляваща направени от него деловодни разноски.
С определение №260145 от 09.11.2020г., постановено по т.д.
№202/2018г. /очевидно се касае за т.д. №185/2018г./, Плевенският окръжен
съд е изменил на основание чл.248 ГПК решение №260004 в частта за
разноските по следния начин: отменил е решение №260004 само в частта, с
която Е. Л. П. е осъдена да заплати на М. Й. Н. разноски за разликата над 1600
лева до 3000 лева, както и е отменил решение №260004 само в частта, с която
Е.. Л. П. е осъдена да заплати на ЕТ Агроинвест-Б. Н. разноски за разликата
над 1800 лева до 3400 лева.
С определение №260026/22.01.2021г. по т.д. №185/2018г. Окръжен съд-
Плевен е допуснал на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна
фактическа грешка в определение №260145, като в заглавната част на
определението вместо вписания номер на търговското дело – т.д. №202 по
описа за 2018г. да се чете правилният номер на делото – т.д. №185 по описа за
2018г.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата Е.. Л. П., чрез процесуален
представител адвокат Г. П. - С..
Предмет на жалбата е първоинстанционното решение в неговата цялост.
Счита същото за неправилно.
Моли Апелативният съд да отмени изцяло обжалваното решение на
Плевенския окръжен съд и вместо него да постанови друго решение по
съществото на спора, с което да уважи предявените искове. Претендира за
присъждане на всички направени по делото разноски, както в първата, така и
във въззивната инстанция.
Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел липса на
2
нееквивалентност на престациите, при положение че продажната цена в
размер на 9 500 лева за всички имоти е по-ниска приблизително 7 пъти от
общата им данъчна стойност от 57 090,60 лева, както и от действителната им
пазарна стойност от 69 960 лева – тази фактическа обстановка е правилно
установена от Окръжния съд. Необосновано при тези факти в обжалваното
решение е прието, че тази нееквивалентност не може да се приеме за
значителна и обуславяща практически нулева насрещна престация,
включително и по причина че страните са в много близки родствени
отношения и че целта на сделката позволявала да бъде договорена такава
цена, тъй като родителите – М.Н. и Е.П. – били осигурили възможност на
сина си Б. Н. да получи субсидиране като млад земеделски производител.
По делото било доказано наличието на първото посочено от ищцата
основание за недействителност на процесната сделка, а именно
противоречието й на добрите нрави. Ищцата твърди, че с поредицата
разпоредителни сделки тя е била лишена от всякакво имущество, придобито
по време на брака й с ответника М.Н., като не е получила абсолютно нищо и
лишаването й от това имущество чрез тези сделки е напълно и окончателно. В
тежест на ответника е да докаже, че страните са постигнали удовлетворяване
на допустим от закона интерес, в смисъл че делът на ищцата от семейното
имущество е адекватно остойностен и платен с процесните продажби. В
действителност по делото било установено, че продажната цена по
последващите процесната разпоредителни сделки с имуществото й е получил
само ответникът по делото М.Н., поради което изводът е че с процесната
сделка се удовлетворява един недопустим от закона интерес на една от
страните по сделката и следователно същата противоречи на морала по
смисъла на чл.26 от ЗЗД.
На второ място процесната сделка противоречала на морала и поради
очевидната нееквивалентност на насрещните престации. Пазарната стойност
на имотите е 69 960 лева, съгласно заключението на вещото лице при
наличието на сгради във всичките 4-ри имота. Насрещната престация за
ищцата обаче е нулева - по този договор за покупко продажба тя не е
получила въобще каквато и да било насрещна престация. Обратното не е
доказано от ответниците, в чиято тежест е това доказване. Освен това, след
прехвърлянето на имотите вторият ответник Б. Н. ги е ипотекирал срещу
3
получен кредит от Уникредит Булбанк АД и съгласно доклада от 09.09.2013г.
за пазарната им стойност, който е изготвен за целите на отпускане на кредита
и учредяване на ипотеката, лицензираните оценители са дали пазарна цена
198 700 лева т.е. продажната цена по процесната сделка е близо 21 пъти по-
малко от действителната стойност на имотите.
Предвид изложеното според въззивницата ищца по делото била
доказана твърдяната от нея нееквивалентност на престациите по сключения
договор за продажба, тъй като не е получила насрещна престация по този
договор срещу отчуждаването на нейните части от имотите, а с поредицата
последващи сделки, по които също не е получила никаква насрещна
престация, ответниците са осуетили възможността да получи какъвто и да
било дял от общото имущество, придобито по време на брака й с първия
ответник.
Позовава се на съдебната практика като преценката й е, че в практиката
нееквивалентността на престациите се разглежда първоначално абстрактно,
като липса на престация, но постепенно този извод еволюира до разбирането,
че липсата на нееквивалентност не е достатъчна за прогласяването на
нищожност на сделката, а е необходимо да е налице явна и значителна такава
с оглед на конкретните цифри. Наред с тази явна разлика между цифровите
изражения на насрещните престации, за да са те нееквивалентни, в практиката
се утвърждава като критерий за преценка действителната воля на страните, в
смисъл преследваната от тях цел и това дали тя е свързана с
удовлетворяването на значим, допустим от закона интерес.
В тази връзка и като се има предвид, че процесният договор е за
продажба, следователно е двустранен и възникват задължения и за двете
страни по сделката, което означава че има престация и насрещна престации
или че и двете страни престират нещо, в случая срещу отчуждаването от
ищцата на нейната част в полза на ответника Б. Н., същата не получава нито
парично уравнение, нито престиране в натура. Следователно налице е
нееквивалентност на престациите до степен на пълна липса на такава за
ищцата, което е случай на накърняване на добрите нрави и прави сделката
нищожна спрямо частта на ищцата.
4
Предвид изложеното въззивницата пледира за основателност и
доказаност на иска за прогласяване нищожността на сделката за ½ идеална
част.
Позовава се на т.3 от Тълкувателно решение №1/2010г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд, а именно че съдът следи служебно за
нищожността, тъй като тя се урежда от императивни норми в защита на
публичния интерес и има действие по отношение на всички, като съдът е
длъжен сам да прецени валидността на сделката, дори и без възражения на
страните, когато основателността на иска е в зависимост от нейната
действителност. Позова се и на т.1 от същото ТР, в смисъл че при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може сам да
приложи императивна материалноправна норма, каквато е разпоредбата на
чл.26 ал.1 от ЗЗД, като съгласно съдебната практика съдът е длъжен да се
произнесе по искане за нищожност поради противоречие с добрите нрави, на
договорна клауза за неустойка, независимо от момента на въвеждането й в
спора. Поради това, ако съдът констатира какъвто и да е друг порок на
процесната сделка – симулативност на договарянето, липса на съгласие или
нещо друго порочно, при което страните са нарушили императивна правна
норма, има правомощие да я обяви за недействителна и по незаявено
основание в исковата молба.
Допълнителни съображения въззивницата, чрез процесуален
представител адвокат Гергана Попова-Смолика, излага в молба, входирана по
делото на 05.05.2021г., която има характер на писмена защита.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски.
Въззиваемите, ответници в първата инстанция, М. Й. Н. лично и в
качеството му на ЕТ Б.-М.Н., и Б. 82 ООД.Садовец, представлявано от
управителя Б. М.в Н., чрез процесуален представител адвокат Г.Г., в писмен
отговор, молят Апелативният съд да потвърди първоинстанционното решение
като правилно и да остави въззивната жалба без уважение, като
неоснователна.
Първоинстанционното решение било правилно. Неоснователни били
доводите във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения на
5
съдопроизводствените правила поради недопускане на доказателства, които
обосновано Окръжният съд бил приел за неотносими.
Неоснователно било възражението на въззивницата, че обжалваното
решение било необосновано, тъй като Окръжният съд не бил анализирал
правилно събраните доказателства, поради което бил направил неправилния
извод за липса на противоречие с морала и добрите нрави.
Окръжният съд бил съобразил изцяло цитираната във въззивната жалба
съдебна практика.
Неоснователно било твърдението на въззивницата, че тя не била
получила насрещна престация по сделката. От показанията на разпитаните
свидетели се установявало по категоричен начин, че П. е била активен
участник в семейния бизнес и е разполагала с пари, тъй като семейството е
имало готвач и прислужници. От тук следвал изводът, че сумата по
процесната сделка е използвана от двамата съпрузи общо, в домакинството от
една страна и в семейния бизнес от друга страна. Следователно ищцата не е
била лишена от имущество и е получила насрещна престация.
Освен това Окръжният съд бил изследвал общата воля на страните по
сделката, в рамките на подлежащото на тълкуване, така че да не бъде
нарушена свободата на договаряне, както и с резултата от нея.
Въз основа на правилна и обоснована преценка на всички относими и
необходими доказателства, събрани по делото, в обжалваното решение бил
постановен единствено правилният и обоснован извод за неоснователност и
недоказаност на предявения иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради което правилно
същият бил отхвърлен., както и правилно бил отхвърлен обусловеният от
първия иск, иск по чл.34 от ЗЗД, какъвто също е предявен по делото.
Допълнителни съображения възизваемите, чрез процесуален
представител адвокат Г.Г., излагат в съдебно заседание и в писмена защита.
Претендират за присъждане на направените разноски по делото в
настоящата инстанция.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, съобрази
6
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищцата Е.. Л. П., със съдебен адрес адвокат Г. П. - С., от САК, твърди в
исковата молба и по делото, че от 1981г. до 2017г. са били в брачни
отношения с първия ответник М. Й. Н. и по време на брака си двамата
съпрузи са закупили множество недвижими имоти в района на гр.Плевен,
гр.Долни Дъбник и гр.Червен бряг, включително земеделски земи. Същите са
в режим на семейна имуществена общност, независимо че са придобити на
името на М.Н.. С нотариален акт №19, том ХІ от 07.11.2012г. на нотариус С.
П., от района на Плевенския районен съд, вписан в Службата по вписванията
на същата дата, ищцата Е.П. и съпругът й М.Н. са продали на втория
ответник ЕТ Агроинвест – Б. Н. четири недвижими имота, намиращи се в
землището на с.Беглеж, представляващи стопански дворове с построените в
тях сгради, конкретизирани. Четирите имота са продадени за сумата от 9 500
лева. Общата им данъчна оценка е 57 090,60 лева към датата на оформяне на
сделката по нотариален ред. Освен тези 4-ри имота съпрузите са отчуждили с
поредица от сделки в периода 2012г. до края на 2013г. всички техни общи
недвижими имоти, които са били окло 500, в смисъл над 500 на брой. След
това М.Н. подал молба пред съда за развод. По образуваното бракоразводно
дело било постановено решение, което е влязло в сила и с което бракът на
ищцата и първият ответник бил прекратен. Съдебното решение е от 2017г. и
към момента на постановяване на същото вече не било останало никакво
имущество, което да бъде предмет на делба. Междувременно ищцата
получила множество заболявания и било прието с решение на ТЕЛК че е
нетрудоспособна. Не разполага с никакви средства за издържка, освен с
инвалидната си пенсия. Според ищцата конкретната сделка, като част от
поредица разпоредителни сделки, била сключена с цел лишаването й от
възможността да получи дела си от семейната имуществена общност при
7
прекратяването на брака, което с оглед и на тежкото й увредено общо
здравословно състояние, противоречи на установените в обществото добри
нрави, както и на общоприетия морал. Освен това процесната сделка е с
неравностойни престации, тъй като продажната цена е в размер на 9 500 лева,
а общата данъчна оценка на имотите към датата на продажбата е 57 090,60
лева като реалната им пазарна цена е в пъти повече от нея. Тъй като размерът
на нееквивалентността на престациите е в размер 6-пъти по-малко от
данъчната оценка и многократно по-малък от пазарната, налице било
нарушение на морала и добрите нрави. При последващо учредяване на
договорна ипотека върху процесните имоти за целите на обезпечение на
кредит от кредитодателя Уникредит Булбанк АД на кредитополучателя ЕТ
Агроинвест-Б. Н., лицензирани оценители дали многократно по.висока
пазарна стойност на тези имоти.
Предвид изложеното ищцата счита, че процесната сделка не е породила
правни последици и вторият ответник владее имотите на нищожно правно
основание, а тя като собственик на ½ идеална част от тях е лишена от
фактическа власт.
Поради това ищцата моли съдът да постанови решение, с което на
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД да обяви нищожността на покупко
продажбата на недвижим имот, извършена с нотариален акт №19, том ХІ от
07.11.2012г. на нотариус С. П., рег.№17, от района на Плевенския районен
съд, вписан в Службата по вписванията на 07.11.2012г., с която ищцата и
ответникът М. Й. Н. продават на ответника ЕТ Агроинвест-Б. Н., за сумата от
9 500 лева, собствеността върху следните недвижими имоти, намиращи се в
с.Беглеж, Плевенска област: 1.стопански двор с площ от 3,714 дка,
съставляващ имот № 148034, заедно с построената в него сграда с друго
предназначение с площ 938 кв.м.; 2.стопански двор с площ от 3,187 дка,
съставляващ имот № 148035, заедно с построената в него сграда – овчарник с
площ от 953 кв.м.; 3.стопански двор с площ от 2,358 дка, съставляващ имот
№ 148036, заедно с построената в него сграда – овчарник с площ от 839 км.м.
и 4.стопански двор с площ от 2,924 дка, съставляващ имот № 148037, заедно с
построената в него сграда – овчарник с площ от 855 кв.м.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата уточнява и
8
допълва първоначалната във връзка с направените от ответниците
възражения в отговора.
Неоснователно било възражението на ответниците, че при процесното
договаряне не било налице накърняване на добрите нрави. Нарушение на
добрите нрави има и при неквивалентност на престациите. Преценката е
конкретна във всеки конкретен случай. Поддържа твърдението си, че с
процесната и с последващите сделки се нарушавал принципа за
добросъвестност при договарянето. По последващите процесната множество
сделки на разпореждане с имотите, бивша семейна имуществена общност,
около 500 на брой, ищцата не била получила никаква насрещна престация
срещу прехвърленото от нея имущество. Не е получила никаква сума и по
процесната продажба. В този смисъл навежда твърдение за привидност при
договарянето. – има само външни изявления на страните за получена
продажна цена, без реално плащане и получаване на такава. С процесната и
последващите я сделки бил постигнат недопустим от закона интерес, а
именно делът на ищцата от семейното имущество не й е платен и по този
начин тя била лишена от възможност да получи дял от семейното имущество.
Ако по някои от нотариалните актове било отразено плащане, то било
извършено по сметка на съпруга й М.Н.. Съпругата не е получила никаква
насрещна престация по тези сделки. Ищцата твърди, че в случая целта на
всички тези разпоредителни сделки е била намерението на ответниците да я
лишат от имущество. Поради това процесната сделка като сключена в
противоречие на морала, тъй като била насочена към удовлетворяване на
недопустим от закона интерес на една от страните по нея, била нищожна на
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Процесната сделка била нищожна и тъй
като била сключена и при нееквивалентност на престациите по нея. Ищцата
оспорва твърдението на ответниците за липса на постройки в два от
процесните имоти. Видно било, че те са ипотекирани със съществуващи в тях
постройки. В условия на евентуалност прави възражение за нищожност на
договарянето поради липса на съгласие от нейна страна, доколкото такова тя
е дала за разпореждане с процесните земя и сгради за сума от общо 9 500
лева.
Относно развитите в отговора на ответниците твърдения за семейните
отношения между страните и враждите между тях, заявява че същите са
9
ирелевантни за настоящия спор, поради което не следва да бъдат обсъждани и
доказвани.
Отново моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковете
изцяло, като постанови отделен диспозитив и по отношение на наведените с
допълнителната искова молба твърдения за нищожност на сделката поради
привидност на договарянето и липса на съгласие на ищцата за извършването
й.
Ответниците М. Й. Н. и ЕТ Агроинвест-Б. Н., в писмен отговор и по
делото, заявяват че предявените искове по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и по чл.34
от ЗЗД са допустими, но неоснователни и недоказани, поради което молят
съдът да ги отхвърли изцяло.
По отношение на първия иск не били изложени в искането никакви
аргументи защо са накърнени добрите нрави, но видно от обстоятелствената
част се твърди разлика в пазарната цена на имота и продажната цена и за
недопустима от закона цел на продажбата – за да не получи ищцата никакъв
дял от общото имущество, придобито в режим на СИО след развода й с М.Н..
Тези твърдения били неоснователни, недоказани и неверни. Видно от
нотариалния акт продажната цена на имотите е в размер на 9 500 лева и е
получена изцяло и в брой от купувачите в деня на подписване на нотариалния
акт. Съгласно еднозначната и трайна практика на Върховния касационен съд
по въпросите за нееквивалентност на престациите и за понятието добри
нрави, с чл.9 от ЗЗД е прокламирана свобода на договарянето, позволяваща на
двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от
насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Същата е
ограничена от добрите нрави и от императивните правила, съгласно които
при продажбата държавната такса се заплаща по данъчната оценка, дори ако
договорената цена е по-ниска. Това означавало, че законът допуска
продажната цена на един недвижим имот да е по-ниска от данъчната, по
волята на страните. Да, добрите нрави предполагат известна еквивалетност на
насрещните престации и при явно тяхно несъответствие е налице нарушение,
водещо до нищожност на сделката. Обаче тъй като продажбата е каузална
сделка, целта при нея е най-често да се удовлетвори допустим от закона
интерес на страните. Еквивалентността респективно нееквивалентността се
10
преценява с оглед преследваната от страните цел т.е. за удовлетворяване на
какъв интерес, допустим от закона се сключва сделката. В случая нямало
накърняване на обществения интерес, тъй като сделката е извършена между
родители и дете, за нуждите на развиваната от него стопанска дейност.
Поради това нямало накърняване на добрите нрави и незачитане на
общоприетите ценности. В нотариалния акт било записано, че се продават
общо 4-ри имота със сградите в тях. На ищцата е било известно, че в два от
тях сгради не са съществували към момента на сделката. Били са премахнати
години преди това, но това не е било заявено от продавачите. Поради
подаване на грешна декларация от страна на П., данъчната оценка е била
неоснователно завишена.
Считат, че в случая следвало да се преценят действителните отношения
между страните и мотива за подаване на исковата молба. Към 2012г. страните
не са били във влошени отношения, което е видно от обстоятелството че в
периода от 2011 до 2013 година двамата съпрузи заедно са продавали имоти,
включително на трети лица. От 2002г. до 31.05.2012г. ищцата е работила в ЕТ
Б.-М.Н. като организатор производство, а от 01.06.2012г. до 28.02.2016г.,
когато се е пенсионирала, в ЕТ Агроинвест-Б. Н., представляван от сина им.
Тя е получавала изключително висока заплата. Поради това тя получава сега
сравнително висока пенсия. До лятото на 2016г. цялото семейство – ищцата,
съпругът й, синът им Б. и неговото семйство живеят заедно в с.Садовец в
едно домакинство. Б. Н. и съпругата му И. Н.а имат 3-деца. При сключване на
брак с М.Н. през 1981г., ищцата има дете А. от предходен брак, което е било
на 6-години. Това дете М.Н. отгледал като свое. През 2003г. М.Н. купува двор
и къща в с.Садовец, в които се настанява А. заедно със семейството си и
понастоящем те продължават да живеят там. В годините М.Н. извършва
редица ремонти в този имот, последно през 2016г., като наема работници,
плаща им и закупува материали, и то когато семейството на А. са на почивка.
Всички почивки на А. се заплащат от ответниците. През 1993г. М.Н.
регистрира ЕТ с предмет на дейност обработка на земеделска земя и
производство на селскостопанска продукция. А. бил поканен, но отказал да
работи за фирмата. Още преди да навърши пълнолетие Б. започва да помага
на баща си в осъществяване дейността на фирмата. Впоследствие е създаден
ЕТ Агроинвест – Б. Н., а през 2013г. е създадено ООД Б.-82. Със средствата
11
на тези фирми оперирала Е.П. – раздавала заплатите, рента на хората,
извършвала е разплащания, събирала средства за т.н. лично ползване, въобще
оперирала със стотици хиляди левове. Ищцата е била не само съгласна за
осъществяване на процесната сделка и на другите сделки, но тя е била техен
инициатор. Фирмата развивала много успешна дейност и страните стават
едни от най-големите селскостопански производители в района. На Е.П. бил
осигурен за живеене огромен имот на ул.Врабче в с.Садовец, без притеснения
за пари, с прислужници и работници в домакинството. През 2015г. А.
започнал да иска първоначално от майка си, а след това и от М.Н. огромни
суми – от порядъка на 300 000 лева, 400 000 лева, да му закупуват имоти,
автомобили на негово име. Започва да завижда на М.Н. и Б. Н. с какво
имущество разполагат. А. и съпругата му не работят нищо, докато Б. отделя
цялото си време за семейния бизнес и е на полето. Договорили се освен
къщата в с.Садовец, на А. да закупят и апартамент в гр.Плевен, където да
живеят със съпругата и двете си деца, както и да им дават месечна издържка в
размер на 2 000 лева. През лятото на 2016г., без принуда, по свое желания Е.
напуска семейното жилище и заживява в неин личен имот в същото село
Садовец. В този период здравословното състояние на М.Н. се влошава
драстично. Той започва борба с рака-химиотерапия, лъчетерапия и всички
други изключително тежки и болезнени процедури. През 2017г. бракът между
П. и Н. е прекратен със съдебно решение, влязло в сила. След прекратяване на
брака бившите съпрузи извършили т.н. делба на имущество – жилищни
сгради в с.Садовец, като М. уравнява дела на Е.. През м.08.2017г. Е.
прехвърля своя имот на сина си А.. Здравословното състояние на М. се
подобрява. От лятото на 2017г. в продължение на около една година двамата
отново заживяват заедно. А. отново започва да иска пари. Е. казва на М. да
избере или да живее само с нея и синът им Б. със семейството си да не са там,
или да не живеят двамата заедно. М. избира децата. Е. за пореден път напуска
жилището. А. обаче продължава да гостува на М., Б. и неговото семейство, и
те да го посрещат както трябва. На 01.05.2018г. семейството, заедно с
приятели се събират в дома на М. като присъства и А.. Той казва думи, които
Б. е споделил с трети лица. А. казва, че трябва да му дават още пари, иначе
„ще ги оправи”. Гостите си тръгват след тези заплахи. Изяснява се, че А. е
поставил подслушвателно устройство в офиса в с.Садовец. Това се
установило и от изпратен лично от А. запис на съпругата на Б., в който се
12
чува гласът на Б. и трето лице.
Поради това ответниците считат, че делото е инициирано по
инициатива на А. А.и е следствие на неговото недоволство, че брат му Б. има
повече имущество.
С оглед изложеното за данъчните оценки и за действителните
отношения между страните, ответниците намират че не е налице нищожност
по реда на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.
При това положение неоснователен и недоказан бил и искът по чл.34 от
ЗЗД.
В допълнителен отговор ответниците заявяват преди всичко, че
поддържат изложените от тях доводи в първоначалния отговор.
Не било вярно, че ищцата не е получила продажните цени по сделките,
с оглед изявленията на същата пред нотариуса. Косвено доказателство за това
било обстоятелството че по заведените от нея множество дела пред Окръжен
съд-Плевен и Районен съд-Плевен, П. е внесла парични гаранции по
допуснатите обезпечения в размер на 74 500 лева. По обезпечителните
заповеди били образувани изпълнителни дела и наложени запори по банкови
сметки, за които ищцата е внесла такси в размер на общо 540 лева по всяко от
делата. Изводът е, че ищцата разполага с не малко парични средства и значи е
получила пари по сделките и те не са направени за увреждане на интересите
й.
С допълнителната искова молба били представени отговор по т.д.
№189/2018г., както и писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор. Така без значение били платежните нареждания относно спорове по
други търговски дела, предварителният договор с предмет имот по гр.д.
№8222/2018г. на Районен съд-Плевен, по което е постановен съдебен акт, с
който искът на П. е отхвърлен. Същите следва да не бъдат анализирани по
настоящото дело, доколкото касаят спорове по други дела. В конкретния
казус спорът е за сделка – продажба между страните, обективирана в
нотариален акт №19 от 07.11.2012г.
13
При преценка дали тази сделка е нищожна, следвало да се направи
анализ на отношенията между страните в онзи период и да се установи
действителната данъчна оценка на имотите към датата на продажбата.
Ответниците твърдят, че към 07.11.2012г. в имот №148034 и в имот №148036
не е имало никакви сгради. Те са били премахнати години преди процесната
сделка, но при изповядването й продавачите са знаели за това, но не са го
заявили. При разглеждането на гр.д. №8222/2018г. при разпита на вещото
лице се установило, че при декларирането на имотите в отдел МДТ при
Община-Плевен били допуснати редица грешки, които завишават данъчната
оценка, което обстоятелство искат да установят с гласни и писмени
доказателства, които са направили искане да им допусне Окръжният съд.
Правят и други доказателствени искания, по които първоинстанционният съд
се е произнесъл.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
На първо място съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК Въззивният
съд следва да се се произнасе по валидността и по допустимостта на
решението.
След това Апелативният съд пристъпва към проверка правилността на
същото, ако е преценил че е валидно и допустимо.
В случая първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо,
както и като постановено по допустим иск.- всяка страна може да предяви иск
за защита на твърдяно от нея оспорено й от другата страна нейно право.
При проверка правилността на обжалваното решение Апелативният съд
е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
14
От преценката на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, се
установява следната фактическа обстановка по спора.
Безспорно е по делото и се установява с представеното и прието като
доказателство удостоверение за граждански брак, че страните Е.П. и М.Н. са
сключили граждански брак на 14.03.1981г., прекратен с развод по взаимно
съгласие с решение от 22.12.2016г., постановено по гр.д. №7406/2016г., на
Районен съд-Плевен, влязло в сила и прието като доказателство по делото.
Безспорно е, че Б. М.в Н. е син на Е.П. и М.Н., както и че П. има от
предходен брак син А. А. По делото Б. Н. участва като едноличен търговец в
процесуалното качество на втори ответник наред с първия ответник М.Н..
С нотариален акт за покупко продажба №19, том ХІ от 07.11.2012г. на
нотариус С. П., рег.№ 17, от района на Плевенския районен съд, съпрузите
Е.П. и М.Н. продават на сина си Б. Н., като едноличен търговец с фирма
Агроинвест-Б. Н. четири недвижими имота, намиращи се в землището на
с.Беглеж, Плевенска област, а именно: 1.стопански двор с площ от 3,714 дка,
съставляващ имот № 148034, заедно с построената в него сграда с друго
предназначение с площ 938 кв.м.; 2.стопански двор с площ от 3,187 дка,
съставляващ имот № 148035, заедно с построената в него сграда – овчарник с
площ от 953 кв.м.; 3.стопански двор с площ от 2,358 дка, съставляващ имот
№ 148036, заедно с построената в него сграда – овчарник с площ от 839 км.м.
и 4.стопански двор с площ от 2,924 дка, съставляващ имот № 148037, заедно с
построената в него сграда – овчарник с площ от 855 кв.м., срещу продажна
цена общо 9 500 лева за четирите имота. В нотариалния акт е посочена обща
данъчна оценка на четирите имота в размер на 57 090,60 лева. Същият е
вписан в Службата по вписванията при Районен съд-Плевен на 07.11.2012г.
под № 18533. Видно от нотариалното дело №762/07.11.2012г., представено и
прието по настоящото дело данъчната стойност е определена въз основа на 4-
ри отделни удостоверения, съдържащи данъчната оценка на всеки от 4-те
процесни имота, издадени от Община-Плевен, Отдел Приходи по местни
данъци и такси, по реда на чл.264 ал.1 от ДОПК.
Видно от НА №19 продадени са 4-ри стопански двора, заедно с по 1-
стопанска сграда във всеки от тях
15
Безспорно е по делото и се установява с приетите като доказателства
нотариални актове, че страните Е.П. – ищца и М.Н. – ответник са продали във
времето 2012-2013г. голям брой земеделски имоти – около над 500 на ЕТ Б.-
М.Н.. По повечето сделки купувачът е представляван по пълномощно от
техния син Б. М.в Н..
Спорен въпрос по делото е каква е действителната пазарна стойност на
процесните недвижими имоти към датата на сключване на покупко
продажбата 07.11.2012г.
Видно от преписката във връзка с отпускане кредит на ответника ЕТ
Агроинвест-Б. Н. от Уникредит Булбанк, предоставеният кредит е в размер на
сумата 500 000 лева и той е обезпечен с договорна ипотека върху четирите
имота, предмет на посочения нотариален акт, както и върху много други
недвижими имоти, включително жилище в гр.Плевен, като преписката е
представена и приета като доказателство по делото.
За изясняване каква е действителната пазарна стойност на процесните
4-ри имота към датата на оформяне на покупко продажбата 07.11.2012г.
Окръжен съд-Плевен е назначил съдебно оценителска експертиза с вещо лице
С. П.
От заключението се установява, че към 07.11.2012г. общата пазарна
стойност на всичките 4-ри имота е 69 960 лева, формирана по следния начин:
ПИ с идентификатор 03068.148.34 с площ 3,714 дка – стопански двор има
пазарна стойност и цена 6 200 лева терена; сградата в него с площ 937 кв.м. –
селскостопанска на 1 етаж не е налична към датата на огледа 07.11.2019г.,
пазарната й стойност е 12 710 лева – обща пазарна стойност за имота 18 910
лева; ПИ с идентификатор 03068.148.35 с площ 3,187 дка – стопански двор
има пазарна стойност и цена на терена 5 620 лева, сградата в него –
селскостопанска от 953 кв.м., на 1 етаж – 12 930 лева, общата пазарна
стойност на този имот е 18 550 лева; ПИ с идентификатор 03068,148.36 с
площ 2,358 дка – стопански двор е с цена на терена 4 070 лева, на
селскостопанската сграда в него от 839 кв.м. на 1 етаж, която не е налична -
11 380 лева или общата пазарна стойност е 15 450 лева и ПИ с идентификатор
03068.148.37 с площ от 2,924 дка- стопански двор е с пазарна стойност на
16
терена 5 450 лева, в него има селескостопанска сграда на 1 етаж от 855 кв.м. с
пазарна стойност 11 600 лева или общата пазарна стойност е 17 050 лева.
Според вещото лице всички сгради, посочени в нотариалния акт, са
декларирани в Отдел Местни данъци и такси на Община-Плевен с декларация
по чл.14 от ЗМДТ, с 4-ри декларации, подадени на 14.11.2012г. с посочване
че се подават от от ЕТ Агроинвест-Б. Н.. Декларирани са земя и сгради, с
електрификация, без ВиК, ТЕЦ; придобити чрез продажба; селскостопански
сгради, построени през 1950г., на 1 етаж, посочена е застроената им площ,
височина 5 м; масивна без стоманобетонни елементи или сглобяеми
плоскости /бунгала/, декларира е земята, отчетните стойности на земята и
сградите. Вещото лице установява, че действителната конструкция на двете
съществуващи сгради е като декларираната.
Вещото лице е констатирало, че в момента на огледа 07.11.2019г.
съществува само една стопанска сграда и това е сградата в ПИ №148037, а в
останалите 3-процесни имота сгради не съществуват. Тъй като няма
строителни книжа и писмени документи, вещото лице не може да отговори
дали тези 3-сгради са премахнати и/или са се повредили и саморазрушили.
В заключението си вещото лице дава вариант на данъчна оценка на
имотите към датата на изповядване на сделката покупко продажба на 4-те
процесни имота 07.11.2012г. : в състоянието в което се намират понастоящем
т.е. без 3 от посочените селескостопански сгради в нотариалния акт– при този
варинат общата данъчна оценка на 4-те имота е 49 655,40 лева, като вещото
лице конкретизира занъчната оценка на всеки терен и на всяка от
съществуващите сгради по отделно.
Ответниците са оспорили истинността на 4-те декларации от
14.11.2012г., посочено като подадени от ЕТ Агроинвест-Б. Н.. С протоколно
определение Плевенският окръжен съд е открил производство по чл.193 от
ГПК за оспорване автентичността на тези 4-ри деклараци за данъчна оценка
на процесните имоти, коментирани в заключението на експертизата и по
искане на ответниците е допуснал съдебно графологична експертиза с вещо
лице Цветан Цветанов.
Заключението на графологичната експертиза е, че подписите на
17
посочените декларации от 14.11.2012г.не са положени от Б. Н..
Окръжният съд е назначил допълнителна съдебно оценъчна експертиза
със същото вещо лице С. П. от заключението на която се установява, че
общата данъчна оценка на 4-те имота, предмет на НА №19 към датата на
сделката 07.11.2012г., така както са описани в нотариалния акт т.е на 4-те
терена и 4-те посочени сгради в тях, е 68 603,48 лева, като вещото лице
конкретизира данъчната оценка на всеки един терен и на всяка една сграда
Всички посочени 3-заключения са компетентни и обосновани, поради
което Апелативнят съд ги приема.
По делото, в първата инстанция, са разпитани свидетелите П. П.-без
родство със страните, М. П.-без родство със страните, Л. П.-без родство със
страните, И. К.-без родство със страните и А. А.– син на ищцата Е.П..
От свидетелските показания се установява, че М. Н. се занимава
професионално със замеделска дейност като производител още преди
процесната сделка и с оглед на тази развивана дейност е придобил много
декари земеделски земи в няколко землища в Плевенска област, по време на
брака си с Е.П.. Още от 16 годишен синът Б. Н. започнал да помага на баща
си в тази дейност. Ищцата също участвала активно в нея до претърпяната от
нея операция на гръбначния стълб през 2015г. – раздавала заплати, аванси,
рента в пари и натура, събирала пари за лично ползване, оформяла документи
– например договори за аренда. След като здравословното й състояние се
влошило, тази дейност продължила съпругата на Б.. Отношенията между
съпрузите – страни по делото- се влошили през 2016г., когато на М.Н. била
поставена диагноза за наличие на онкологично заболяване, а именно
злокачествено образование. До тогава страните живеели в една къща в
с.Садовец, в едно домакинство и заедно със семейството на сина си Б..
Ищцата имала на разположение готвач и две прислужници. През 2016г. след
влошаване на отношенията Е.П. напуснала семейното жилище, но след
развода се върнала в него през 2017г., после пак го напуснала и то
окончателно като заживяла в бащината си къща в с.Садовец. Св.П.
присъствал на разговори между ищцата и първия ответник в техния дом,
когато им бил на гости, те да прехвърлят земеделски имоти на сина си Б., за
18
да може той да кандидатства по програми и да бъде субсидиран. Според
свидетелите К. и А.дори след развода, М.Н. продължил да подпомага
семейството на А. А. син на П. от друг брак, да приема в дома си неговите
деца като свои внуци и дори през 2018г. му дал парични средства, с които
А.си закупил апартамент в гр.Плевен. Апелативният съд не кредитира
показанията на св.К. – съпруг на сестрата на ищцата - че
М.Н. се държал грубо със съпругата си и целял единствено „да източи цялото
имущество в полза на сина им Б., след което да се разведе с нея“, тъй като е
заинтересован предвид близката си родствена връзка с ищцата. Апелативният
съд не кредитира и показанията на свидетеля А.за влошени отношения между
Б. и неговата майка още към 2012г. също поради заинтересованост – същият е
син на ищцата. Освен това самата ищца не твърди да е сключила процесната
сделка поради принуда илли заплаха, а е дала доброволно съгласие 4-рите
имота да се прехвърлят на Б..
От представените от ищцата и приети като доказателства по делото
многобройни медицински се установява, че през 2013г. ищцата получила
хеморагичен инсулт, била е хоспитализирана и след продължително лечение
било възстановено движението на левите й крайници. През м.08.2015г. бил
опериран гръбначния стълб на ищцата поради стеноза на спиналния канал.
През м.11.2015г. ищцата претърпяла операция на ръката поради счупване на
лъчевата кост с последваща гипсова имобилизация. С експертно решение на
ТЕЛК от 08.03.2016г. на ищцата била определена трайно намалена
работоспособност 65% за срок от две години.
Видно от представените от ответника и приети като доказателства също
многобройни медицински документи се установява, че М.Н. е
диагностициран с хипертонично сърдечно заболяване 3-та степен, захарен
диабет тип 2, инсулинозависим е, бил е на болнично лечение през март, април
и май 2016г. поради лявостранна сърдечна недостатъчност и исхемична
кардиопатия, придружени с диабетна полиневропатия. Били му правени
инвазивни изследвания. През м.10.2016г. било открито онкологично
заболяване на М.Н., а именно злокачествено образование на простатата.
Проведено било оперативно лечение – биопсия, радиотерапия в болнични
условия и медикаментозно лечение.През юни 2018г. притърпял инвазивни
19
процедури в отделение по съдова хирургия по клинична пътека
Интервенционално лечение, както и диагностична катетеризация за
проследяване на сърдечно съдови заболявания.
При приетите за установени факти Апелативният съд стига до следните
правни изводи.
Предявени са по делото иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от
Закона за задълженията и договорите за прогласяване нищожност на договора
зо пукопко продажба, оформен с нотариален акт №19/07.11.2012г. на
Плевенски нотариус, поради противоречие на добрите нрави с оглед
нееквивалентност на насрещните престации и единствена цел ищцата да бъде
лишена от полагащия й се дял от имуществото – семейна имуществена
общност, за обявяване нищожност на същия поради поради привидност на
договарянето и поради липса на съгласие на ищцата за извършването й.
Предявен е иск по чл.34 от Закона за задълженията и договорите за връщане в
патримониума на ищцата на всичко, което другата страна е получила по
процесната покупко продажба.
На първо място Апелативният съд следва да отговори на твърденията
на ищцата за нищожност на покупко продажбата, оформена с нотариален акт
№19/07.11.2012г. на нотариус от района на Районен съд-Плевен, с която
продавачите Е.П. и М.Н., по врема на брака си, са продали на втория ответник
ЕТ Агроинвест – Б. Н., представляван от техния син Б. Н. подробно описаните
4-ри недвижими имоти, представляващи стопански дворове и четирите, с
посочени построени в тях селскостопански сгради на 1 етаж, по една във
всеки един терен, срещу продажна цена от 9 500 лева, поради накърняване на
добрите нрави в хипотезите на нееквивалентност на разменените престации и
Тъй като сделката била насочена към удовлетворяване на недопустим от
закона интерес – целта й била ищцата да бъде лишена от полагащия й се дял
от имуществото, представляващо семейна имуществена общност.
На следващо място ищцата иска постановяване на диспозитив по
твърдението й за нищожност на сделката поради привидност на договарянето.
Ищцата прядявява искане и за произнасяне от съда по твърдението й за
20
нищожност на процесната покупко продажба поради липса на съгласие от
нейна страна за извършването й.
С оглед решението си по посочения иск за нищожност на процесния
договор на въведеното основание, Апелативният съд следва да се произнесе и
по иска по чл.34 от ЗЗД за връщане на ищцата на даденото от нея по сделката,
с оглед на приетото дали същата е нищожна или не е недействителна.
Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за нищожност
на процесния договор за покупко продажба на 4-ри селскостопански двора
със построените в тях 4-ри селскостопански постройки, по една във всеки
отделен терен, поради противоречието й на добрите нрави, предвид
нееквивалентност на насрещните престации и единствена нейна цел да бъде
лишена ищцата от дела й в имуществото, семейна имуществена общност, за
неоснователна и недоказана.
Съгласно съдебната практика, която е еднозначна и константна,
облигационното правоотношение предпоставя самостоятелност от една
страна и от друга се ограничава от „добрите нрави” и от императивните
правила, които при продажбата определят че държавната такса се изплаща
въз основа на данъчната оценка, дори ако е договорена цена, която е по-ниска
от нея. Следователно законодателят допуска, че цената на един недвижим
имот по волята на страните може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В
същото време понятието „добри нрави” предполага известна еквивалентност
на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод
за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност би
следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В
този смисъл е решение №452 от 25.06.2010г. на Върховния касационен съд по
гр.д. № 4277/2008г.
Върховният касационен съд приема също, че законодателят изрично
допуска продажната цена на един имот да бъде по-ниска от данъчната му
оценка по волята на страните, предвиждайки че държавната такса се заплаща
въз основа на данъчната оценка, дори ако договорената цена е по-ниска от
нея, следователно само по себе си отклонението от пазарната стойност и
заплащането на цена на имота по данъчната оценка не налага извод за такава
21
неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на добрите
нрави и да води до нищожност на сделката по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД,
след като е налице насрещна престация, макар и отклоняваща се от
обичайната. Това е отговорът на въпроса за допустимото отклонение между
данъчната оценка и действителната пазарна стойност на недвижим имот.
Такъв е и отговорът на въпроса как следва да се преценява съотношението
между данъчната оценка и действителната пазарна стойност на един
недвижим имот с оглед преценка наличието на еквивалентност в насрещните
престации на дадена сделка - Определение №588 от 23.11.2015г. на
Върховния касационн съд по гр.д. № 4334/2015.
В определение №254 от 11.05.2018г. на Върховния касационен съд по
гр.д. № 4174/2017г. се посочва, че понятието „добри нрави” е обща правна
категория, приложима както към гражданските, така и към търговските
правотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които
бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти и
тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само
на интереса на някого от договарящиге. Накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Въпросът дали
поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо
„добрите нрави”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена
изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на
доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело.
В светлината на тези постановки Апелативният съд приема, че в случая
не се установява недобросъвестност на приобретателя по сделката. Покупко
продажбата е сключена между близки роднини – родителите продават на сина
си процесните имоти. От обясненията на ответниците и от показанията на
свидетеля П. се установява, че целта на сделката е синът на страните Б. Н.,
който е ЕТ, осъществяващ заедно с баща си М.Н. професионално
селскостопанска дейност, да може да кандидатства за субсидии. Двамата
22
съпрузи отдавна обсъждали тази възможност. Към 07.11.2012г. Е.П. и М.Н. са
били в граждански брак, живеели са съвместно, Е.П. е участвала в дейността
на съпруга и сина си като е била организатор производство- изплащала е
заплати, рента, оформяла е договори, събирала е такси за лично ползване,
заплатата й е била висока, поради което е получила сравнително висока
пенсия, за домакинството й били осигурени готвач и две прислужници.
Бракът на П. и М.Н. е бил прекратен едва на 22.12.2016г. със съдебно решение
за развод по взаимно съгласие, което предполага че имуществените
взаимоотношения между съпрузите са били уредени доброволно. Безспорно
е, че през 2017г. П. се прибрала отново в семейното жилище, което по-късно
напуснала за кратко време, след това отново се събрали с бившия си съпруг и
последвала окончателна раздяла между тях. Безспорно е, че освен семейното
жилище П. разполага с лично жилище в същото село Садовец, което наскоро
прехвърлила на сина си от друг брак А. А. Със събраните по делото
доказателства се установява, че за сина на ищцата от първия й брак А., М.Н.
се грижел от 6-годишната му възраст, по-късно му закупил жилище в
гр.Плевен и след раздялата с майка му Е.П., продължил да го посреща в дома
си, в който живее заедно със сина на страните Б. Н. и неговото семйство,
състоящо се от съпруга и 3-деца.
Ищцата не твърди по делото да е подписала процесната покупко
продажба поради принуда или заплаха. Видно от нотариален акт №19 същата
е заявила пред нотариуса, че доброволно сключва сделката, че й е ясно
съдържанието на същата и е съгласна с вписаните в нотариалния акт условия.
При това положение и доколкото ищцата, като страна по сделката, е
изразила свободно волеизявлението си за продажба на имотите при тази цена,
като й е била известна и вписаната в нотариалния акт данъчна оценка на
същите, не може да се приеме за докано твърдението й, че целта на
процесната покупко продажба е била да бъде лишена от възможността да
получи полагащото й се имущество след развода, както и че другите двама
участници в сделката са имали именно такъв интерес да я лишат от
полагащото й се имущество и са сключили сделката единствено с тази цел.
В случая не е налице и неравностойност на престациите до степен на
лишаване на ищцата от такава.
23
С оглед заключението на вещото лице С. П. че към момента на огледа
липсвали 3 от 4-те описани в нотариалния акт селскостопански постройки,
както и че поради липсата на документи вещото лице не може да посочи с
каква конструкция са били тези селскостопански сгради и дали са се
саморазрушили или са погинали поради други причини, и при твърдението на
ответниците че към датата на сделката 07.11.2012г. две от същите сгради не
са били налични, настоящият съдебен състав приема, че действително към
момента на процесната сделка са продадени 4-те стопански двора само с 2
селескостопански сгради в тях, при което действителната данъчна оценка на
процесните имоти към 07.11.2012г. е по-малка от посочената в нотариалния
акт 57 090,60 лева. Този извод се налага и предвид успешното доказване от
страна на ответниците по откритото по тяхно искане производство за
оспорване на декларациите от 14.11.2012г., подадени пред Отдел МДТ при
Община-Плевен, че тези декларации, макар да е посочено че са подадени от
Б. Н., не са подписани от него, в какъвто смисъл е заключението на съдебно
графологичната експертиза, на вещото лице Цветанов.
В този смисъл твърдението на ответниците, че данъчната оценка на
процесните имоти към датата на сделката 07.11.2012г. е по-ниска от
посочената в нотариалния акт 57 090,60 лева, се явява доказано. С оглед
състоянието на имотите понастоящем и предвид факта, че декларациите пред
Община Плевен – Отдел МДТ за процесните имоти не са подадени от Б. Н.,
който е купувачът и е следвало да декларира придобитите имоти,
Апелативният съд приема, че действителната данъчна оценка на същите към
момента на продажбата е в размер на сумата 49 655,40 лева, която е посочена
от вещото лице и в която се включват само данъчните оценки на земята и на
съществуващите две селскостопански сгради, а не на всичките 4-ри стопански
сгради, както и че данъчната оценка не е 68 603,48 лева, която съответства на
земята и 4-те сгради, тъй като сградите са били само 2.
По изложените съображения и с оглед конкретните данни за случая, а
именно че процесната покупко продажба е извършена по време на брака на
Е.П. и М. П., между близки роднини – родители и техния син, за да се
осигури субсидия на сина Б. Н., който заедно с баща си М.Н. извършва
професионално селскостопанска дейност, с оглед на обстоятелството че Е.П.
също е работила във фирмата, получавала е добра заплата, разполагала е в
24
домакинството с готвач и две прислужници, предвид обстоятелството че
същата не твърди да е била принуждавана или заплашвана, за да участва в
продажбата, доброволио е направила волеизявление пред нотариуса, че е
съгласна с тези условия на продажбата, както и е подписала нотариалния акт
след като й е прочетено записаното в него, че продавачите т.е. и тя са
получили сумата 9 500 лева, като продажна цена, от купувача, напълно и в
брой, при подписване на нотариалния акт, и тъй като в случая не се касае за
липса на насрещна престация при обща данъчна оценка на имотите, предмет
на сделката 49 655,40 лева и продажна цена в размер на 9 500 лева т.е. около 5
пъти по-малка, както и тъй като целта на сделката не е била ищцата да бъде
лишена от полагащия й се дял от имуществото, представляващо прекратена
семейна имуществена общност, Апелативният съд приема, че не е налице
нищожност на процесната покупко продажба поради протворечие на добрите
нрави, изразяващо се в нееквивалентност на насрещните престации и цел
ищцата да бъде лишена от полагащото й се имущество.
По въведените с допълнителната искова молба допълнителни
твърдения за нищожност на процесната сделка поради привидност в
договарянето и поради липса на съгласие у ищцата, Апелативният съд намира
за установено следното.
Действително с допълнителната искова молба ищцата прави искане
съдът да се произнесе и по твърденията й за нищожност на покупко
продажбата между страните, оформена с нотариален акт №19/07.11.2021г.
поради привидност в договарянето и тъй като липсвало съгласие от нейна
страна.
В проекто доклада, изготвен с определение в закрито заседание на
17.10.2019г., Окръжен съд-Плевен е приел, че по делото е предявен иск с
правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за нищожност на покупко
продажбата по нотариален акт №19/07.11.2012г. поради противоречието на
добрите нрави и морала, с оглед нееквивалентност на насрещните престации
и единствено цел на сделката да бъде лишена ищцата от полагащия й се дял
от семейната имуществена общност.; както и е предявен иск по чл.34 от ЗЗД
за връщане на ищцата от втория ответник на даденото по сделката.
25
Тъй като в първото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата отново е направил искане съдът да се произнесе и по
допълнително наведените с допълнителната искова молба основания за
нищожност, с протоколно определение от 08.01.2020г. Окръжен съд-Плевен
не е допуснал изменение на исковата претенция с парвно основание чл.26 ал.1
пр.3 от ЗЗД с добавяне на нови основания за нищожност на сделката, а
именно поради привидност и поради липса на съгласие, тъй като тези
претенции били формулирани непълно и неясно и защитата на ответниците
би била затруднена.
Тов определение не е обжалвано.
Във въззивната жалба не се прави изрично оплакване, че Окръжният
съд не се е произнесъл по тези допълнително въведени с допълнителната
искова молба основания за нищожност.
Доколкото обаче във въззивната жалба ищцата пледира, че съдът
служебно трябва да провери дали не е налице и друго основание за
нищожност, тъй като нищожността е регламентирана с императивни правни
норми, Апелатвният съд намира, че по делото не е доказана и привидност на
сделката. Липсва т.н. обратно писмо т.е. начало на писмено доказателство за
симулативност, не са ангажирани и други доказателства за установяване
наличието на това твърдение на ищцата.
Не е налице и липса на съгласие от страна на ищцата. Видно от
нотариален акт №19 същата е участвала доброволно в сключването на
сделката, явила се е пред нотариуса, запозната е била от нотариуса със
съдържанието на нотариалния акт – нотариусът го е прочел дословно, т.е.
запозната е с всички условия на сделката и след като се е съгласила с тях,
лично е подписала пред нотариуса за продавач.
След като Апелативният съд приема за неоснователен и недоказан иска
по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за приемане за нищожен договора за покупко
продажба от 07.11.2012г. между страните по делото, оформен с нотариален
акт, искът по чл.34 от ЗЗД за връщане на ищцата даденото от нея по
процесната сделка, също се явява неоснователен и недоказан, и следва да
бъде отхвърлен.
26
В обжалваното решение Плевенският окръжен съд е стигнал до същия
краен решаващ извод.
Като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение е изменено в частта за разноските с
определение №260145 от 09.11.2020г. по т.д. №202/2018г. на Окръжен съд-
Плевен, поправено с отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка
с определение по същото дело №260026/22.01.2021г., против които които
определения не е подадена въззивна жалба, поради което в частта за
разноските съдебният акт на първоинстанционния съд е влязъл в сила.
При този изход на делото, на основание чл.78 от ГПК въззивницата
следва да заплати на въззиваемите направените разноски в тази инстанция, в
размер на сумата 2 423,59 лева, платено адвокатско възнаграждение за един
адвокат, с включен ДДС, редуцирано до предвиденото в Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /при цена на иска.
49 655,40 лева – данъчната оценка на предмета на процесния договор според
вещото лице и направено възражение за прекомерност./
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260004 от 25.08.2020г., постановено по
т.д. №185/2018г., на Окръжен съд-Плевен.
ОСЪЖДА Е.. Л. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес адвокат Г.
П. - С. от САК, да заплати на М. Й. Н., ЕГН **********, от с. Садовец, област
Плевен и ЕТ „Агроинвест- Б. Н.“, със седалище с. Садовец, ЕИК *********,
представлявано от Б. М.в Н., сумата 2 423,59 лева, направени разноски в тази
инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
27
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28