РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Ямбол, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. П.
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232300600257 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по протест на РП Ямбол - ТО Елхово срещу
Присъда № 87/13.06.2023 г., постановена по НОХД № 14/2021 г. по описа на Районен съд
Елхово, с която подсъдимият С. Х. Т. с ЕГН – ********** е признат за невиновен в
това, че в периода от около 11.00 часа на **.**.**** г. до около 16.40 часа на
**.**.**** г. в гр.*****, ж.к.„******“, № **, вх.*, ет.*, ап.*, действайки при условията
на продължавано престъпление нарушил мерки, издадени против появяването и
разпространението на заразна болест по хората - Заповед № РД-01-333 от 12.06.2020 г.
на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание
чл.61, ал.7, 9 и 12 от Закона за здравето, чл.73 от АПК и във връзка с предложение на
главния държавен здравен инспектор, като лице, поставено под карантина с
Предписание за поставяне под карантина № ******/****** от **.**.**** г. на РЗИ
Софийска област, връчено му на **.**.**** г., напуснал дома си в гр.*****, ж.к.
„******“, № **, вх.*, ет.*, ап.*, в който посочил, че ще пребивава на посочения в
предписанието карантинен срок - 14 дни, като деянието е извършено по време на
пандемия, свързана със смъртни случаи, както следва:
- на **.**.**** г., около 11.00 часа в гр.*****, ж.к.„******“, № **, вх.*, ет.*,
ап.*, е нарушил мерки, издадени против появяването и разпространението на заразна
1
болест по хората със Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от
Закона за здравето, чл.73 от АПК и във връзка с предложение на главния държавен
здравен инспектор, като лице, поставено под карантина с Предписание за поставяне
под карантина № ******/****** от **.**.**** г. на РЗИ Софийска област, връчено му
на **.**.**** г., напуснал дома си в гр.***** ж.к.„******“, № **, вх.*, ет.*, ап.*, в
който посочил, че ще пребивава на посочения в предписанието карантинен срок - 14
дни, като деянието е извършено по време на пандемия, свързана със смъртни случаи;
- на **.**.**** г., около 16.40 часа в гр.*****, ж.к.„******“, № **, вх.*, ет.*,
ап.*, е нарушил мерки, издадени против появяването и разпространението на заразна
болест по хората със Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от
Закона за здравето, чл.73 от АПК и във връзка с предложение на главния държавен
здравен инспектор, като лице, поставено под карантина с Предписание за поставяне
под карантина № ******/****** от **.**.**** г. на РЗИ Софийска област, връчено му
на **.**.**** г., напуснал дома си в гр.*****, ж.к.„******“, № **, вх.*, ет.*, ап.*, в
който посочил, че ще пребивава на посочения в предписанието карантинен срок - 14
дни, като деянието е извършено по време на пандемия, свързана със смъртни случаи,
поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В подаденият протест не се правят нови доказателствени искания. Твърди се
неправилност и необоснованост на постановената присъда и се претендира отмяната й
и постановяване на нова такава, с която подс.Т. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.355, ал.2 вр.ал.1
вр.чл.26, ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор при ОП-Ямбол не поддържа протеста.
Посочва, че при цялостна проверка на атакувания съдебен акт, не се установяват
основания за неговата отмяна. Поддържа искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание въззиваемият – подсъдим С. Т. участва лично и със
защитник – адвокат от АК-*****. Двамата оспорват основателността на депозирания
протест и молят въззивния съд да потвърди присъдата като обоснована и правилна.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивния протест, доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна
проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и
сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:
Въззивният протест е процесуално допустим, като подаден в сроковете по
чл.319, ал.1 от НПК, а разгледан по същество – се преценява като неоснователен, по
следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие, проведено пред първоинстанционния
съд, гласни и писмени доказателства. Правилно е прието като безспорно установено, че
на 11.03.2020 година на пресконференция в гр. Женева, Швейцария Световната
здравна организация (СЗО) обявява епидемията от COVID-19 за пандемия, поради
2
регистрирани случаи на заразени с новия щам на коронавирус в 114 държави. В тази
връзка, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България, на 13.03.2020 г. 44-то Народното събрание е
взело решение и е обявило извънредно положение върху цялата територия на
Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., впоследствие удължаван
многократно до 31.03.2022 година. С посоченото решение на Министерски съвет било
възложено да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната
ситуация във връзка с пандемията от 2 COVID - 19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от
Конституцията на Република България. Така, с цел опазване живота и здравето на
българските граждани и съобразена с чл. 63, ал.1 от Закона за здравето и чл. 29 от
Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести, била създадена организация за предприемане на редица мерки, в това число и
за карантиниране на лица, влизащи на територията на страната от зони с
разпространение на COVID -19 и на лица в контакт със заразени с вируса. На
основание посочените разпоредби Министърът на здравеопазването на Република
България издал множество заповеди, една от които и Заповед № РД-01-333 от
12.06.2020 год. с приложения към нея. По силата на заповедта били въведени
задължителни противоепидемични мерки, вкл. било постановено /т.14/ поставяне под
14-дневна карантина на всички, които са влезли на територията на страната от други
държави, посочени в заповед на министъра на здравеопазването по чл. 61, ал.2, чл. 63,
ал. 4 от ЗЗ, като се поставят под карантина в дома или на друго място, на което лицето
е посочило, че ще пребивава, с предписание по образец на директора на съответната
РЗИ или оправомощено от него длъжностно лице.
С посочената заповед /т.5/ били определени държавите, от които
пристигащите на територията на страната лица се поставят под карантина за срок от 14
дни. Сред посочените в цитираната заповед държави е Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия. По силата на заповедта, лицата, поставени под
карантина били длъжни да не напускат домовете си или мястото, в което са посочили,
че ще пребивават за посочения в предписанието срок. Процедурата на поставянето под
карантина включвала издаване на предписание от Регионалните здравни инспекции за
поставяне под карантина, в което се посочвали задълженията на карантинираното лице
и се отразявал адресът, посочен от карантинираното лице, на който следвало да се
търпи карантината, срокът на същата и отговорността, която се носела съгласно чл.355
от НК за неизпълнение на предписанието.
На **.**.**** г. подсъдимият С. Х. Т. влязъл заедно със свидетелят Т. А. и
трето неустановено по делото лице, на територията на Република България с
управляваният от Т. автомобил с английски регистрационен номер. Тримата пътували
от ФР Германия за Р България. Във ФР Германия свидетелят Т. А. и подсъдимият С. Т.
работели, като Т. работел в Германия от няколко месеца по-рано.
На гранично-пропускателния пункт тримата били проверени от граничните
власти. На тях свидетелят Т. А. - пътувал като пътник в автомобила, заявил, че се
прибира от Германия, поради което на него не било дадено предписание за поставяне
под карантина, тъй като в Заповед № РД-01-334 от 12.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването ФР Германия не била включена. На подсъдимият С. Т. обаче, макар
да заявил, че също пристига от Германия, където работел от няколко месеца, било
заявено от служител на РЗИ Софийска област, че трябва да бъде поставен под
3
карантина тъй като пътувал с автомобила си, който бил регистриран във
Великобритания, която съгласно заповедта била рискова зона за COVID-19. Така
възникнал спор между служителя и подс.Т.. Подсъдимият се опитал да подкрепи с
доказателства твърдението си, че се прибира от Германия като показал трудовият си
договор за работа в Германия. В резултат, служителят започнал да звъни на някого по
телефона, несигурен дали трябва да издава предписание на подсъдимия. Така, подс.Т.
си тръгнал и по-късно се прибрал заедно със свидетеля Т. А. в град*****.
Служителят от РЗИ Софийска област съставил Предписание за поставяне под
карантина № ******/****** за поставяне на подсъдимият Т. под карантина за срок от
14 дни, считано от **.**.**** година, с адрес на поставянето под карантина в гр. *****,
ж.к. „******“ № **, вх.*. Предписанието не било връчено на подс.С. Т.. Върху
приложеното по делото копие от Предписание е отразено в долния ляв ъгъл върху
текста на документа ръкописно изписано „ОТКАЗ“, но липсва разписка за връчване на
предписанието съгласно утвърдения от Министерството на здравеопазването образец.
Липсва и отбелязване за това кой е изписал текста „ОТКАЗ“ върху издаденото
предписание.
Така, на **.**.**** г. в 11.00 часа в гр.***** на адреса, на който подс. С. Х. Т.
следвало да пребивава според посоченото в издаденото Предписание – ж.к. „******“ №
**, вх.*, била извършена проверка от св.К. – служител на РУ Елхово, във връзка с
въведена организация за извършване на проверки на лица, поставени под карантина.
Проверката установила, че подсъдимият не бил на адреса. Проверяващият открил на
адреса приятелката на подсъдимия – свидетелката Т. Т.. Същата заявила на св.К., че С.
Т. излязъл и отишъл да види дъщеря си в гр.Бургас. Свидетелят И. К. провел разговор
по мобилен телефон с подс.Т., в който му заявил, че е дошъл на проверка във връзка с
наложена му карантина. Подс.Т. отговорил, че бил изпратил имейл до РЗИ-Ямбол, за да
ги запита дали се намира под карантина, но така и не получил отговор от тях, но ги
уведомил, че ще напусне адреса си.
Впоследствие - на **.**.**** г., около 16.40 часа, служителите на РУ Елхово -
свидетелите С. С. и Д. Т., на които било служебно известно, че спрямо С. Т. е издадено
предписание за поставяне под карантина, минавали със служебния им автомобил
покрай адреса, който бил посочен в издаденото Предписание за поставяне под
карантина. Установили, че подс.Т. се намира пред входа на жилищния блок в гр.*****.
Там той бил слязъл, за да вземе храна /буркан със супа/ от свидетеля Т. А., който също
бил по това време там. Там бил и свидетелят С. Д. – съсед на подсъдимия. Свидетелят
Т. попитал подсъдимия защо е слязъл пред входа, а не стои в апартамента си, като Т.
му отговорил, че е слязъл да вземе нещо за ядене от Т. А..
На **.**.**** г. Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-405
от **.**.**** г., с която разпоредил на директорите на Регионалните здравни
инспекции да отменят със заповед издадените предписания за поставяне под карантина
на лица, пристигнали на територията на страната от редица държави, в това число и от
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, в периода от **.**.**** г.
до **.**.**** г. В изпълнение на т.13 от горната заповед била издадена Заповед № РД -
01.133 от **.**.**** г. на Директора на РЗИ Ямбол, с която били отменени
предписанията на лица, с адреси на изтърпяване на карантината в област Ямбол,
завърнали се от редица държави, в това число и от Обединено кралство
4
Великобритания и Северна Ирландия в периода от **.**.**** г. до **.**.**** г.
Видно от приложеното по делото писмо изх.№05.7.1. от **.**.**** г. на
Директора на РЗИ Ямбол, в изпълнение на издадената Заповед № РД -01.133 от
**.**.**** г. на Директора на РЗИ Ямбол, наложената карантина на подсъдимия С. Т.
била отменена в Информационната система за COVID 19 от **.**.**** г.
Решаващият съд при установяването на фактическата обстановка правилно и
обосновано е приел и кредитирал събраните в хода на досъдебното производство и
проведеното по делото съдебно следствие гласни доказателства, а именно -
обясненията на подс.Т., показанията на свидетелите И. К., С. С., Д. Т., С. Д., Т. Т. и Т.
А., както и писмените доказателства – Заповед № РД-01-334 от 12.06.2020 г. на
Министъра на здравеопазването ФР Германия, Заповед № РД-01-405 от **.**.**** г.
на Министърът на здравеопазването, Заповед № РД -01.133 от **.**.**** г. на
Директора на РЗИ Ямбол, писмо изх.№05.7.1. от **.**.**** г. на Директора на РЗИ
Ямбол, Предписание за поставяне под карантина № ******/****** от **.**.**** г.
Правилно първият съд е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия като
непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал, както и
като обективни. Посочените свидетели са без родствени връзки с подсъдимия и по
делото липсват каквито и да било доказателства, указващи предубеденост или
заинтересованост на същите от изхода на делото. Показанията на тези свидетели са
логични, последователни и безпротиворечиви както вътрешно, така и с останалите
събрани и кредитирани от съда доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
взаимовръзка. Показанията на св.Т., макар и живуща на семейни начала с подсъдимия,
са безпротиворечиви с останалите събрани и кредитирани от съда доказателства,
обективни и логични и като такива спомагат за изясняване на обективната истина по
делото в пълнота. Правилно и обосновано решаващият съд е кредитирал и събраните
по делото писмени доказателства като изготвени и приобщени по делото по
предвидения в закона ред.
При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е направил напълно
обоснован и правилен правен извод, че в случая подсъдимия не е извършил
престъплението по повдигнатото му обвинение по чл.355, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от
НК.
Безспорно установено по делото е, че на **.**.**** г. подс.Т. влязъл в Р
България през ГКПП Калотина и на същия на основание Заповед № РД-01-333 от
12.06.2020 год. на Министър на здравеопазването, му било издадено от инспектор при
РЗИ Софийска област Предписание за поставяне под карантина № ******/****** от
**.**.**** г., в което било отразено, че подсъдимият пристигал от рискова зона и се
поставял под карантина за срок от 14 дни, считано от **.**.**** г., приемайки, че
същият влиза в страната от Обединено кралство Великобритания, а не от ФР Германия,
понеже автомобила, с който влизал в страната е с английски регистрационен номер.
Безспорно е, че посоченото Предписание не е било връчено на подс.С. Т. с разписка за
връчване на предписанието по реда на утвърдения от Министерството на
здравеопазването образец. Освен разписка за връчване на издаденото предписание,
липсва и попълнено приложение № 6 към т.15 от Заповед № РД-01-333 от 12.06.2020
год. на Министъра на здравеопазването - инструкции към лицата, поставени под
карантина. Липсва също така и отбелязване за това кой е изписал текста „ОТКАЗ“
5
върху долната лява част от предписанието и кога, като правилно първият съд е
намерил, че дори да се приеме, че подс. Т. е отказал да получи издаденото му
Предписание, то това обстоятелство е следвало да се удостовери поне с подписа на
лицето, което го е издало, респ. връчило, както и свидетел.
Безспорно по делото обстоятелство е и, че със Заповед № РД-01-405 от
**.**.**** г. на Министъра на здравеопазването било разпоредено на директорите на
Регионалните здравни инспекции да отменят със заповед издадените предписания за
поставяне под карантина на лица, пристигнали на територията на страната от редица
държави, в това число и от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия,
в периода от **.**.**** г. до **.**.**** г., като в изпълнение на т.13 от горната
заповед била издадена Заповед № РД -01.133 от **.**.**** г. на Директора на РЗИ
Ямбол, с която били отменени предписанията на лица, с адреси на изтърпяване на
карантината в област Ямбол, завърнали се от редица държави, в това число и от
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия в периода от **.**.**** г. до
**.**.**** г.
Страните не спорят и относно това, че в изпълнение на издадената Заповед №
РД -01.133 от **.**.**** г. на Директора на РЗИ Ямбол, наложената карантина на
подсъдимия С. Т. била отменена в Информационната система за COVID 19 от
**.**.**** г.
Дотук изложеното налага правилност на правният извод на
първоинстанционният съд, че подс.Т. не е осъществил състав на престъплението по
чл.355, ал.2 вр.ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, т.к. не го е осъществил умишлено. На същият
не е било връчено издаденото Предписание за поставяне под карантина и същият не е
знаел за него към момента на първата извършена му проверка на **.**.**** г., като
впоследствие след като е разбрал от полицейските служители за предписанието и
наложената му карантина, е останал в дома си до отмяната на карантината.
Същевременно, правилно и обосновано от първия съд е прието от фактическа
страна, че Заповед № РД-01-333 от 12.06.2020 год. на Министъра на здравеопазването
на Република България, на основание на която е издадено Предписание ******/******
на РЗИ Софийска област, е отменена със Заповед № РД-01-371/30.06.2020г. на МЗ
/т.22/. Тоест, заповедта на основание на която е издадено процесното Предписание е
била отменена още преди **.**.**** г. – датата на издаване на Предписанието. Така,
Предписание ******/****** от **.**.**** г. на РЗИ Софийска област се явява
издадено въз основа на вече отменена Заповед, поради което и не може да създаде
правно валидно задължение у подс.Т. да спазва наложената му с него карантина. В
резултат се налага извод, че поведението на подсъдимия не изпълва освен
субективните, но и обективните признаци на престъпния състав на чл.355, ал.2 вр.ал.1
от НК.
Само за пълнота следва да се отбележи, че държавното обвинение чиято е
тежестта за доказване на конкретното обвинение, не е успяло да изпълни това си
задължение относно релевантното обстоятелство от коя държава на **.**.**** г.
подс.Т. е влязъл в страната – дали от Обединено кралство Великобритания или от ФР
Германия, като само и единствено факта, че Т. е управлявал автомобил, регистриран в
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, не доказва, че на
процесната дата е влязъл на територията на Република България от тази държава.
6
Водим от изложеното дотук, поради липса на основания за отмяна или
изменение на обжалваната присъда, същата следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 87/13.06.2023 г., постановена по НОХД №
14/2021 г. по описа на Районен съд Елхово .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7