№ 70162
гр. София, 02.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С Г
като разгледа докладваното от С Г Частно гражданско дело № *********...
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
.../01.03.2022 г. от „...” ООД, ЕИК ..., срещу ИВ. В. Д. за сумите от 394,12 лв. главница, ведно
със законна лихва от 28.02.2022 г- до изплащане на вземането, сумата от 36,75 лв. договорна
лихва, сумата от 183,37 лв., представляваща такса осигурена възможност за ползване на
услуга „Динамично плащане“, сумата от 128,26 лв., представлява такса за ползване на
услуга „Бърз разглеждане на искането за кредит“, 60 лв. разходи за събиране на просрочени
вземания и 175 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 150 лв.
възнаграждение на юрисконсулт. Заявителя основава вземанията си на сключен с длъжника
договор за кредит № .../09.04.2021 г.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за сумата от 183,37 лв., представляваща такса за изразено желание
за ползване на услуга „Динамично плащане“ съгласно т.7.4 от общите условия към
договора, за сумата от 128,26 лв., представлява такса за изразено желание за ползване на
услуга „Бърз разглеждане на искането за кредит“ съгласно т.7.3 от общите условия към
договора, 60 лв. разходи за събиране на просрочени вземания.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират
от правилата на специалния закон.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.1 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, а заявлението се отхвърля, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Клаузата, на която заявителят основава претенцията си за такса/възнаграждение за
1
осигурената от за ползване на услуга „Динамично плащане“ по (чл.9, ал.2 от договора във
връзка с т.7.4 от общите условия) за предоставяне на възможност кредитополучателят да се
възползва от правото кредиторът да осигури свои представител, който да посети уговорено
от страните място в квартала по настоящ адрес на длъжника за получаване на вноска по
кредита, е нищожна. Същата противоречи на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, хип.3
ЗЗД, доколкото заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително и се
дължи на вноски през срока на действие на договора-следователно то се дължи не при
ползване на тази услуги, а само за възможността да се ползва от предоставянето ѝ.
Последното налага единствено възможен извод, че кредитополучателя заплаща
предварително не за реално предоставени услуги, а за нещо, което той може и да не поиска.
Същата противоречи на закона (чл.26, ал.1, хип.І ЗЗД), доколкото съгласно разпоредбата на
чл.10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Следва да се
отбележи, че срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи никакво конкретно поведение
от страна на кредитора, поради което това вземане няма характер на такса, тъй като не се
дължи заради извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от
кредитора– арг. чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.Тази клауза за неустойка е нищожна и поради
заобикаляне на закона предвид нормата на чл.26, ал.1, хип.ІІ ЗЗД, доколкото чрез така
уговореното възнаграждение се цели да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19,
ал.4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Размерът на
претендираната цена за педоставената възможност „в полза на кредитополучателя“
представлява половината от чистата стойност на кредита и в значително (в пъти) по-голям
размер от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна
погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
При главница от 700 лева законната лихва за забава на годишна база е в размер на 70,97
лева, докато таксата за ползване на възможността за „динамично плащане“ е в размер на 350
лева. Видно е, че така направената уговорка за изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1
ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер
на половината от главницата срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което,
освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя,
респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.
Възможността за ползване на услугата „Бързо разглеждане“ по т.7.3 се изразявала в
приоритетно (за срок от два часа) разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит също влиза в противоречие с добрите нрави. Същата такса е уговорена като дължима
2
само при одобрение на искането за отпускане на кредит. В случай, че действително се
касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки
кредитоискател, пожелал приоритетно становище по одобрените на искането му, а не само
от тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно,
че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от
вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на
искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Клаузата (чл.9, ал.1 от договора
вр.т.7.3), на която заявителят основава претенцията си за заплащане и на тази услуга
противоречи на добрите нрави по изложените съображения, по съществото си с нея
кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 244,79 лева (над три
пъти над законната лихва за страната).
Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането по чл.12 от
договора противоречи на забраната, въведена с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като разширява
отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е
дейност по неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.
Претенцията за такси за извънсъдебно събиране на дълга се основава на нищожна договорна
клауза, според която длъжникът следва да заплати на кредитора второ обезщетение за
забава, различно от претендираното със заявлението обезщетението за забава, което е в
противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма
характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи
като обезщетение за вреди от забавата.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за издаване на
заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираните
вземания за закупен пакет от допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на
вземането. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 13,42 лв. за държавна такса и над 80,54
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
.../01.03.2022 г. от „...” ООД, ЕИК ..., срещу ИВ. В. Д. В ЧАСТТА за сумата от 183,37 лв.,
представляваща такса осигурена възможност за ползване на услуга „Динамично плащане“
съгласно т.7.4 от общите условия към договора, сумата от 128,26 лв., представлява такса за
ползване на услуга „Бърз разглеждане на искането за кредит“ съгласно т.7.3 от общите
условия към договора и за сумата 60 лв. разходи за събиране на просрочени вземания и в
3
частта за разноските над сумата от 13,42 лв. за държавна такса и над 80,54 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4