Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………..
…………………. г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
и с участието на
прокурора от ВОП СИЛВИЯН ИВАНОВ при секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Т. ДИМИТРОВА касационно
административнонаказателно дело № 1827/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по жалба на "СИСОФТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Осми Приморски полк“ № 54, Бизнес сграда Centralpoint, ет. 5, представлявано от С.С., подадена чрез адв. П.М., против Решение № 351 от 14.07.2021 г. на Районен съд – Варна (ВРС) по АНД № 20213110202260/2021 г. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 000033-32 от 27.05.2021 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна, с което на касатора за допуснато нарушение на чл. 34и, ал. 24, вр. чл. 17, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), вр. чл. 35 и чл. 36 от Наредба № 1 за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове (Наредба № 1/2017 г. ), е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл. 34и, ал. 24 ЗЧАВ.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи се, че липсват доказателства наказаното дружество да е адресат на задължението по чл. 35, ал. 1 и чл. 36 от Наредба № 1/2017 г., респ. и субект на отговорността за неизпълнението му, като липсват и индивидуализация на съоръженията/оборудването, за което се твърди, че съдържа над 3 кг флуоросъдържащи парникови газове, от където произтича и недоказаността на обективната съставомерност на нарушението, предвид невъзможността да бъде установено точното количество газове, съдържащи се в оборудването. Изтъква се, че абсолютно необосновано и абсурдно е заключението на въззивния съд, че дружеството потвърждава, че е оператор на стационарно климатично оборудване, като подава жалба срещу НП. Касаторът заявява, че именно несъгласието на дружеството с отразените в НП факти, е основанието за неговото обжалване. Неправилно ВРС приема, според оспорващия, че липсва оспорването от страна на дружеството, че е оператор на стационарно климатично оборудване. Настоява се, че въззивният съд е приел, че наказаното дружество е оператор на стационарно климатично оборудване без да има приложен по преписката списък на такива оператори, в който да фигурира „СИСОФТ“ ООД и без да коментира обективната съставомерност на нарушението – не са посочени модел, марка, вид и технически параметри на експлоатираното оборудване никъде, дори и в НП.
На следващо място се сочи, че преценката на ВРС за неприложимост на чл. 28 ЗАНН е неправилна, тъй като: в НП е обсъдено единствено смекчаващото обстоятелство; не са налице вреди, респ. няма отегчаващо обстоятелство; нарушението е от най-леките – неподаване в срок; нарушението е първо и инцидентно; случаят е малозначителен, а и нарушението, и нарушителя са с изключително ниска степен на обществена опасност. Настоява се, че не вземайки предвид горепосоченото, наказващият орган е нарушил процесуалния закон и ВРС е следвало да приема НП за незаконосъобразно.
Според касатора правните изводи на ВРС си противоречат. Доколкото липсват доказателства, че дружеството е оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3 кг флуоросъдържащи парникови газове, се оказва, че нарушението е, че дружеството е собственик на помещение в офис сграда и ползва климатик. Излага се, че не става ясно и къде е монтирано оборудването, т.е. е посочен адресът на управление на дружеството. Изтъква се, че информацията, която наказващият орган има, че дружеството е въпросния оператор не е ясно от къде е и не доказва, че дружеството след като веднъж е било купувач на това оборудване, продължава да е негов собственик или оператор. Касаторът изтъква, че контролните органи не са извършили проверка, за да установят и докажат дали оператора действително притежава това качество.
Искането на касатора е да се отмени решението на ВРС. Претендира се присъждане на разноските по делото и адвокатски хонорар. С писмено становище процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и направените с нея искания.
Ответникът – РИОСВ Варна, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане да се остави в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и сочи, че липсват основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на "СИСОФТ" ООД, против горепосоченото НП. От фактическа страна районният съд установява, че при извършена на 01.04.2021 г. от служителка на РИОСВ – Варна проверка във входящата деловодна програма на инспекцията, като констатирала, че „СИСОФТ“ ООД като оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо на 3 кг флуорсъдържащи парникови газове, не е представило годишен отчет за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. за експлоатираното стационарно климатично оборудване в Бизнес сграда Centralpoint, находяща се в гр. Варна на бул. „Осми Приморски полк“ № 54, в предвидения от наредбата по чл. 17, ал. 2 ЗЧАВ срок – до 15.02.2021 г., като резултатите са отразени в констативен протокол, изготвен на същата дата – 01.04.2021 г. След покана до „СИСОФТ“ ООД на 11.05.2021 г. е съставен акт за установяване на административното нарушение (АУАН), с който нарушението било квалифицирано по чл. 34и, ал. 24, във вр. с чл. 17, ал. 2 ЗЧАВ и чл. 35 и чл. 36 от Наредба №1/2017 г. Срещу АУАН не са депозирани писмени възражения. С НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл. 34и, ал. 24 ЗЧАВ. Ангажирани са доказателства, че дружеството е подало отчет за предходната 2019 г., а от приложения списък към материалите по делото се установява, че за процесната година отчет не е подаден.
За да потвърди НП въззивният съд приема, че АУАН и НП са издадени от оправомощени лица, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, поради което възраженията на наказаното лице за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН са приети за неоснователни. Направен е извод, че ясно са посочени датата и мястото на извършване на нарушението – 16.02.2021 г. (денят след изтичане на законовия срок) и РИОСВ Варна, т.е. не са налагат допълнителни факти и мотивировка в тази насока. Фактите, отнасящи се до извършването на нарушението от обективна страна са визирани изчерпателно в АУАН и НП, а въпросът за наличието на виновно поведение е ирелевантен, тъй като е ангажирана обективната безвиновна отговорност на дружеството. Доколкото началото на АНП се поставя със съставянето на АУАН, въззивният съд приема, че връчването или не на изготвения констативен протокол е без значение, още повече, че отразените в констативния протокол констатации съвпадат с отразените факти в АУАН, който е бил надлежно връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице и в този смисъл не е било ограничено правото на защита на нарушителя. Доколкото се констатира, че нарушението е било установено при нарочна проверка във входящ дневник на инспекцията, извършена на 01.04.2021 г., ВРС приема, че няма как да се сподели становището, че не е ясно кога и как е установено нарушението и спазени ли са сроковете по чл.34 ЗАНН, тъй като безспорно и към датата на съставяне на НП сроковете не са били изтекли. Липсата на произнасяне на АНО по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН въззивният съд обяснява с обстоятелството, че жалбоподателят не е вписал възражения и не е депозирал писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, а и липсват данни наказаното лице да е посочило писмени или гласни доказателства. Направен е извод, че описанието на нарушението и в АУАН, и в НП е с достатъчна пълнота и конкретика и не е ограничено правото на защита на наказаното лице.
Позовавайки се на писмените доказателства, ВРС посочва, че безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е оператор на стационарно климатично оборудване, тъй като експлоатира такова оборудване в Бизнес сграда CENTRALPOINT, находяща се в гр. Варна на бул. „Осми Приморски полк“ № 54, като този факт не е оспорен в нито един момент от съдебното и АНП, напротив потвърден е и с жалбата срещу НП.
На следващо място, ВРС приема, че безспорно се установява извършването на вмененото нарушение. Предвид липсата на данни за други подобни нарушения, въззивният съда приема, че законосъобразно като вид и размер е определена имуществената санкция.
Изводът, че не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, въззивният съд обосновава със следните съображения: Нарушението е формално, на просто извършване, а обществената му опасност не се отличава от тази на други подобни нарушения. Обстоятелството, че нарушението е първо, както и дали става въпрос за единичен пропуск или не, е от значение за определяне размера на наказанието, но не и дали е маловажно. За ирелевантен е приет въпросът за липсата на виновно поведение, тъй като е ангажирана обективната имуществена отговорност. Без значение е и дали РИОСВ е уведомена за използваното от оператора оборудване, доколкото задължението за подаване на ежегодна декларация е по отношение на всички лица, оператори на съответното оборудване. И към момента на проверката годишният отчет не е бил подаден, т.е. месец и половина след изтичане на законоустановения срок, а и няма данни дали въобще да е подаден такъв отчет.
Потвърждавайки оспорваното НП, районният съд е присъдил и разноски в полза на ответника – 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящата инстанция напълно споделя и възприема като свои мотивите на ВРС и
на основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях.
Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за правилно като постановено при липса на касационните основания по чл. 348 НПК, респ. не са налице основания за отмяната му.
Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за липсата на съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, както и за материална законосъобразност на НП.
Не са налице наведените касационни основания.
Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на ВРС, че наказаното дружество е лице, попадащо в обхвата на понятието "оператор", чиято легална дефиниция в законодателството е дадена в § 1, т. 10 от ДР на Наредбата № 1/2017 г. и, съгласно която "оператор" е физическо или юридическо лице по смисъла на чл. 2, т. 8 от Регламент /ЕС/№ 517/2014 г., включително собственик на инсталацията, включена в обхвата на Регламент /ЕС/№ 517/2014 г. След като дружеството е собственик ("оператор") на инсталация (оборудване), съдържаща флуорсъдържащи парникови газове, за него е приложимо задължението за ежегодно подаване на отчет, съгласно по приложение № 9 от Наредба № 1/2017 г.
Пред въззивния съд наказаното дружество не е оспорвало факта, че е оператор стационарно климатично оборудване. Напротив, процесуалният представил на дружеството посочва в жалба до ВРС, че следва да дефинира, че „СИСОФТ“ ООД е софтуерна компания, която ползва собствен имот в сграда, който съответно е климатизиран –„оказва се с доста мощна климатична система“. Вероятно процесуалният представител не е бил наясно с обстоятелството, че наказаното дружество е представило в РИОСВ – Варна за 2019 г. данните за ползваната климатична система, за което ответникът е представил доказателства пред ВРС. Тоест дружеството е било наясно с обстоятелството, че е „оператор“ и съгласно чл. 35 и чл. 36 от Наредба № 1/2017 г. до 15.02.2021 г. е задължено да подаде годишен отчет за експлоатираното оборудване, зависещо от флуорсъдържащи парникови газове.
Несъстоятелно е твърдението на касатора, че не е ясно откъде РИОСВ – Варна има информация, че дружеството е оператор на стационарно климатично оборудване и какъв е видът му. В проведеното открито съдебно заседание по делото ВРС е приел като доказателство, представения от наказващия орган отчет за 2019 г., подаден от касатора до РИОСВ Варна.
Процесното задължение за подаване на годишен отчет за експлоатираното оборудване не е поставено от законодателя в зависимост от включването на физическите или юридически лица-оператори, в нарочен списък.
Индивидуализирането на оборудването с посочване на модела, марката, вида и техническите му характеристики законодателят вменил в задължение на операторите и то именно с подаването на процесния подаден годишен отчет по Приложение № 9 към Наредба № 1/2017 г. В случая липсата на индивидуализация на конкретното оборудване в НП и посочването само че е стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3 кг флуорсъдържащи парникови газове, не опорочава обжалваното пред ВРС наказателно постановление. Не са приобщени доказателства за липсата на такова стационарно климатично оборудване.
Не са налице доказателства или поне твърдения и че процесното оборудване не е било експлоатирано през 2020 г. от наказаното дружество, тъй като е продадено, амортизирано или унищожено, т.е. че наказаното дружество не е собственик или оператор.
Не се установява противоречие на правните изводи на ВРС с фактите, които се установяват от доказателствата по делото.
В този смисъл неоснователно и недоказано е по делото твърдението, че оспорващото дружество не е адресат на задължението по чл. 35 и чл. 36 от Наредба № 1/2017 г., състоящо се в подаване на годишен отчет по Приложение № 9 от посочената наредба.
Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на закона от страна на ВРС по отношение несъобразяването с приложимостта в случая на чл. 28 ЗАНН. Наказаното дружество не сочи някакви конкретни причини, довели до неподаване на отчета. Въпреки изрично посоченото от ВРС, че процесното нарушение е формално, без видим вредоносен резултат, като довод за маловажност на случая касаторът заявява обстоятелството, че няма доказателства от бездействието на дружеството да са произлезли вреди. Касационната инстанция напълно споделя извода на ВРС, че фактът, че за дружеството нарушението е първо, е от значение при определяне размера на наказанието, но е ирелевантен за преценката дали случаят е маловажен. Обществената опасност на конкретното деяние не се отличава от тази, на други подобни нарушения.
Правилно ВРС е извел от доказателствата по делото релевантните факти и правилно ги от отнесъл към правото.
Съдът съобрази, че в случая и към момента на разглеждане на делото пред касационната инстанция не са представени доказателства за подаден отчет от касатора за 2020 г., което представлява съществена пречка за квалифицирането на нарушението като маловажно. В тази връзка размерът на наложеното на минимума наказание, е правилно и законосъобразно определен, с оглед и изрично съобразеното от въззивния съд обстоятелство, че няма данни и към настоящия момент изискуемия от закона отчет да е представен, макар и извън срока.
Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационните основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и правилност, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, основателно се явява своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. С оглед фактическата и правна сложност на делото същото следва да се определи в размер на 80 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 351 от 14.07.2021 г. на Районен съд – Варна (ВРС) по АНД №
20213110202260/2021 г.
ОСЪЖДА "СИСОФТ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Осми
Приморски полк“ № 54, Бизнес сграда Centralpoint, ет. 5, представлявано от С.С. да заплати
на РИОСВ Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лв., представляваща юрискосултско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.