№ 484
гр. П., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720104098 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от Т. Р. К. срещу “Топлофикация П.” АД,
гр. П. за установяване, че не дължи сумата 2711,96 лв. – стойността на топлинна
енергия за периода 01.12.2009г. – 30.04.2013 г. включително, за жилище, находящо се
в гр. П., кв. „Т.“, бл** ап* и сумата от 625,08 лв.-лихва за забава върху главницата за
периода от 31.01.2010 г. до 23.01.2014г., тъй като топлинната енергия е недоставена,
непотребена, неизмерена, а също така и задълженията са погасени с предвидената в чл.
111 ЗЗД давност.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор. В съдебно
заседание изразява становище за неоснователност на претенциите.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се от представените по делото доказателства, че в полза на
„Топлофикация П.“ АД е издадена срещу Т. Р. К. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 766 от 11.02.2014 г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС-
П. за сумата 2711,96 лв. – стойността на топлинна енергия за периода 01.12.2009г. –
30.04.2013 г. включително, за сумата от 625,08 лв. - лихва за забава върху главницата
за периода от 31.01.2010 г. до 23.01.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.02.2014 г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 66,74 лв. –държавна такса и сумата от
1
150, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 08.08.2014 г., постановено по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС-
П. посочената заповед за изпълнение е обезсилена и производството прекратено.
Видно от мотивите на съдебния акт срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414
ГПК от длъжника, образувано е исково производство по реда на чл. 422 ГПК, но
поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба същото е прекратено с
влязло в сила определение от 29.07.2014 г.
Представено е заявление от ищеца до ответното дружество, с което приканва
същото да отпише процесните вземания от счетоводните си регистри, като погасени по
давност. В отговор на същото ответникът с писмо от 24.06.2021г. е заявил, че не може
да отпише същите без надлежен съдебен акт, установяващ погасяването им.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Липсата на валидно развило се производство по реда на чл. 410 ГПК, завършило
с влязла в сила заповед за изпълнение, съответно с влязло в сила решение по чл. 415
ГПК, респ. за образувано изпълнително производство, предполагащо наличие на
специален ред по чл. 424 или чл. 439 ГПК за защита, обуславя правния интерес ищецът
да се защити с иск по чл. 124 ГПК, тъй като не разполага с друг път на защита.
По отрицателния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК ответникът (кредитор) следва да
докаже факта, от който произтича вземането му за ТЕ за периода 01.12.2009г. –
30.04.2013 г. включително, отричано от ищеца (длъжник), а именно - възникването на
облигационно отношение между страните, по силата на което ответникът в качеството
си на краен снабдител по смисъла на пар.1, т.28а, б. "а" от ПР на ЗЕ и в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил /продал/ на ищеца ТЕ в
претендираните размери и качество, както и че ищецът има качество на
потребител/клиент на ТЕ.
В тежест на ищеца (длъжник), при доказване на горните факти е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради които отрича съществуването на спорното
право - фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Относно възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е
да докаже, че е предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди
изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на
давностния срок.
В случая ответникът не доказа наличието на възникнало облигационно
правоотношение между страните относно продажбата на топлинна енергия за
процесния имот и период, както и изпълнение на задълженията си по него.
Ако се приеме, че с изявлението си към ответното дружество, обективирано в
2
подаденото заявление, ищецът признава дължимостта на вземането, но счита, че
правото на принудително изпълнение е погасено по давност, то съдът следва да
разгледа и това негово възражение, въведено като основание на иска.
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай
процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането
за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
В чл. 34 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди от
"Топлофикация П." ЕАД, служебно известни на съда, е предвидено, че купувачът е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. През 30 - дневния период от време, тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника – чл. 70 ЗЗД, вземането е ликвидно и
длъжникът може да изпълни преди срока, а след изтичането на този срок вземането
става и изискуемо - кредиторът може да иска изпълнение. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността почва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения, давността тече от деня на падежа. С оглед приетото в ОУ, задълженията
на ответника за заплащане на топлинна енергия са възникнали като срочни и стават
изискуеми след 30 дни, следващи месеца на доставката и от тази дата ежемесечно
започва тече 3-год. давностен срок за всяка една от претендираните главници – чл. 114,
ал. 1 ЗЗД.
Имайки предвид, че исковата претенция за главница е за периода м. 12.2009 г. –
м. 04.2013г., а исковата молба е подадена на 02.08.2021 г., това означава, че по давност
са погасени всички главници. Изискуемостта на първата е настъпила на 31.01.2010 г., а
на последната на 31.05.2013г., следователно тригодишният давностен срок е изтекъл
на 01.02.2013г. за първата и на 01.06.2016 г. за последната.
.
Изложеното напълно важи и за възражението за погасителна давност за
претенцията за лихва. Като акцесорно задължението по чл. 86 ЗЗД на осн. чл. 119 ЗЗД
се погасява с погасяване на главното вземане. На осн. чл. 119 ЗЗД са погасени по
давност и вземанията за мораторна лихва върху главниците за периода м.12.2009 г. до
м.04.2013 г. общо в размер на 625,08 лв.
Ответникът не ангажира доказателства, с които да установи, че е предприел
действия, годни да прекъснат давността.
С оглед на изложеното предявените искове са основателни и следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски.
3
Ищецът е направил разноски за ДТ от 136,16 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лв., чието заплащане се доказва с отбелязването в представения договор
за правна защита и съдействие.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Р. К. , ЕГН **********, с адрес гр. П.,
кв. „Т.”, бл** ап. 6 НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради
погасяване по давност сумата в размер на 2711,96 лв. – стойността на топлинна
енергия за периода 01.12.2009г. – 30.04.2013 г. включително за жилище, находящо се в
гр. П., кв. „Т.“, бл** ап. 6 и сумата от 625,08 лв.- лихва за забава върху главницата за
периода от 31.01.2010 г. до 23.01.2014г.
ОСЪЖДА „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р. К. , ЕГН
**********, с адрес гр. П., кв. „Т.”, бл** ап. 6 сумата от 586,16 лева, представляваща
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4