Присъда по дело №443/2021 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта:	32
Дата:	14 юни 2022 г.
Съдия:	Георги Любенов Йорданов

Дело:	20212220200443
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 32
гр. Нова Загора, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Наказателно
дело частен характер № 20212220200443 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М.А.В. родена на *** година в град Стара
Загора, живуща в ***, български гражданин, омъжена, неосъждана, с ЕГН
********** ЗА ВИНОВНА в това, че на 15.01.2021 година в предаване:
„Законът и Темида“, излъчено по Българско национално радио, програма
„Христо Ботев“, в статия със заглавие „Частен случай: М.В.-жертва на две
взломни кражби“, публикувана на същата дата в 12:45 часа на сайта на БНР
/https://bnr.bg/hristobotev/, на 19.02.2021 г. 20.07 часа в интернет мрежата в
рамките на социалната мрежа Фейсбук във формираната публична група
„Истината за Стара Загора“ е разгласила позорни обстоятелства и е приписала
престъпления на К.Г.Г.., като клеветата е разпространена публично чрез БНР,
сайта на БНР и Фейсбук, като пред неограничен брой лица е отправила
клеветнически твърдения по негов адрес и му е приписала престъпления, а
именно:
„Значи на 15.09.2018 г., той посегна с лопата, вдигна високо над него и
когато аз излезнах, нали аз чух, че псува съпруга ми“.: „Значи това е опит за
убийство.“
1

„Втората кражба е на 28.09.2020 г. – предварителното производство е
спряно-има свидетел, че единствено е видян полицаят, който ни е съсед, с
резачка“.
„Съсед по мястото ни е К.Г.Г.. е служител на БНТЛ към ОДМВР – Стара
Загора, освен това е и вещо лице в съда и е в служебни отношения с
прокурорите от РП и ОП – Стара Загора, затова и получаваме само откази“.
„След като на 03.08.2019 г. К.Г. започна да ни замерва с камъни,…“ и
„… е издадена кметска заповед, която някой е подучил К.Г. и той я
обжалва в АС-Стара Загора - № 440/2020/, като е завел двама
лъжесвидетели…“, с което е осъществила състава на чл.148, ал. 2, във вр. с ал.
1, т. 2, вр. с чл. 147, ал. 1 предл. първо и второ от НК, като на основание
чл.78а от НК, Я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и и
налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” В РАЗМЕР НА 1000
/хиляда/ лева.
ПРИЗНАВА М.А.В. за НЕВИНОВНА и я ОПРАВДАВА в частта на
първоначалното обвинение,а именно за израза:„полицай, набеди съпруга ми
пред Районен съд Стара Загора за клевета“, „като той твърди, че пред тях
съпругът ми открито е заявил, „Г. е крадецът“, „че съпругът ми е казал, че той
/т.е. Г./ е изпратил двама полицаи, които са ме блъскали и са влезнали в имота
и съм си счупила ръката.“
ОСЪЖДА М.А.В. със снета по горе самоличност да заплати на К.Г.Г.. с
ЕГН ********** от град Стара Загора, ул. „Загорка“ № 31, вх. А, ет. 7, ап. 35
сумата в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 15.01.2021 година, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в накърнени чест и
достойнство, причинено неудобство и стрес, предизвикали физически и
психически дискомфорт, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за
сумата до 12000/дванадесет хиляди/лева,като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.А.В. да заплати на К.Г.Г.. направените по делото разноски
в размер на 810/осемстотин и десет/ лева.
ОСЪЖДА К.Г.Г.. с ЕГН ********** от град Стара Загора, ул. „Загорка“
№ 31, вх. А, ет. 7, ап. 35 ДА ЗАПЛАТИ на М.А.В. направени разноски в
2

размер на 200/двеста/лева.
ОСЪЖДА М.А.В. да заплати държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 120.00/сто и двадесет/ лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в
петнадесетдневен срок от днес пред СлОС.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по НЧХД № 443/2021 г.по описа на
НЗРС, изготвени на 21.06.2021 г.

Производството е наказателно от частен характер, образувано по тъжба
на К.Г.Г. с постоянен адрес град ***, с ЕГН ********** против М.А.В.. от
град ***, с ЕГН ********** за това, че на 15.01.2021 г. Българското
национално радио, програма „Христо Ботев“ в предаването си „Законът и
Темида“ /9.45 – 11.00 часа/ е излъчило интервю на радиоводещата А.Т. с
М.А.В... Последната под предлог, че не вярва в институциите насочила целия
разговор към това, че едва ли не, основният виновник за всички неприятноси,
които са се случили на нея и съпруга и е той – съседа и по място в местността
„7-ми километър“ Стара Загора. Интервюто започнало с това: „полицай,
набеди съпруга ми пред Районен съд Стара Загора за клевета“, „като той
твърди, че пред тях съпругът ми открито е заявил, „Г. е крадецът“, „че
съпругът ми е казал, че той /т.е.Г./ е изпратил двама полицаи, които са го
блъскали и са влезнали в имота и съм си счупил ръката“. Действително подал
тъжба пред Районен съд СтараЗагора /НЧХД № 1179/2019 г./, но след
разговор със семейството си, решили, че като съседи със семейство В. било
разумно да потърсят друг начин за разбирателство и преодоляване на
конфликтите, които и до ден днешен не знаел от какво произлизат. М.В. и
съпругът и, действително имали негативно отношение към него, без да ги бил
провокирал по какъвто и да е начин.
На въпроса на журналистката: „Добре, а г-н Г. посягал ли Ви е, обиждал
ли ви е?“ М.В. категорично заявила „Значи, да, да“. „Значи на 15.09.2018 г.,
той посегна с лопата, вдигна високо над него и когато аз излезнах, нали аз
чух, че псува съпруга ми“. Като госпожата стигала до там, че му приписвала
престъпление – опит за убийство: „Значи това е опит за убийство“./чл. 18, чл.
115 НК/.
В интервюто си В. излагала неверни клеветнически твърдения по негов
адрес и му приписвала престъпления.
На 15.01.2021 г. в 12.45 часа на сайта на БНР и публикувана и статия със
заглавие „Частен случай: М.В. – жертва на две взломни кражби“, в която В.
разказвала, че е жертва на взломни кражби като конкретизирала „Втората
кражба е на 28.09.2020 г. – предварителното производство е спряно – има
свидетел, че единствено е видян полицая, който ни е съсед с резачка“.
Твърдение, което недвусмислено насочвало вниманието на неограничен кръг
читатели към това, че едва ли не, той е извършителят на тази кражба. Освен
намеци, В. директно изричала клевети и му приписвала престъпления. Така
по-долу в статията същата го обвинявала в злоупотреба със служебно
положение и превишаване на власт, както и в склоняване на длъжностни лица
да нарушат свои служебни задължения /чл. 289 НК/: „Съсед по мястото ни е
К.Г.Г. е служител на БНЛТ към ОДМВР – Стара Загора, освен това е и вещо
1

лице в съда и е в служебни отношения с прокурорите от РП и ОП – Стара
Загора, затова и получаваме само откази“.
Тези клеветнически твърдения, явно не били достатъчни на В., за да
може да опетни името му и да създаде впечатление, че едва ли не, той
безнаказано върши престъпления спрямо нея и съпруга и, възползвайки се от
положението си на служител на ОДМВР Стара Загора, а стигнала до там да
твърди, че на 03.08.2019 г. ги е замервал с камъни, строил незаконно, та дори
завел пред административен съд Стара Загора двама лъжесвидетели“……била
издадена кметска заповед, която някой подучил К.Г. и той я обжалвал в АС –
Стара Загора/№440/2020 г./, като завел двама лъжесвидетели…“ /чл. 293, вр.
чл. 290 НК/.
За да е сигурна, че клеветническите и изявления ще стигнат до по-голям
брой лица, на 19.02.2021 г. в 20.07 часа, В. публикувала статията на
страницата на Фейсбук групата Истината за Стара Загора.
Използвайки трибуната на БНР и Фейсбук в общодостъпна група,
клеветите на В., които накърнявали доброто му име в обществото, достигнали
до неограничен кръг от хора.
В. била наясно, че всичко, изречено от нея било неистина и отправяйки
тези клеветнически твърдения по негов адрес единствено е целяла да урони
авторитета му и създаде негативно отношение спрямо личността му и спрямо
институцията, на която бил служител. Коментарите под постваната статия
доказвали, че госпожата е постигнала преследваната си цел.
Тъй като думите и изразите били казани пред неограничен брой лица, те
явно са били изречени с цел да го дескридитират, както пред колегите му,
така и пред съседите и съгражданите му. Целта била да се създаде негативно
отношение към него и да бъде разрушен положителния му имидж.
Малко след закупуването от него на имота в местността „7-ми
километър“, съседите му В. започнали да проявяват някаква неприязън към
него и семейството му, което за него било необяснимо. Последвали редица
жалби до полиция и прокуратура, че изрязъл храстите покрай пътя,че
проявявал агресия спрямо тях и какво ли още не. Вследствие на тези жалби и
неверни твърдения от страна на В., Директорът и зам. Директорът на ОД на
МВР Стара Загора го викали да дава обяснения. Била извършена вътрешна
проверка, завършила положително за него, за което предполагал В. е била
уведомена, но въпреки това си позволявала да дава интервюта. Бил уведомен
за това, че такова интервю ще се проведе по телефона и бил поканен да се
включи, но предвид това, че е служител на МВР счел това за нередно.
След радиопредаването и публикуването на статията на сайта на БНР и
в социалната мрежа, роднини, съседи, познати, започнали да го разпитват,
има ли истина в думите на тази жена, посягал ли съм на тези хора и други
подобни. Предвид, че от дълги години бил служител на МВР, сектор БНТЛ
при ОД на МВР Стара Загора, подписал бил етичен кодекс, изпълнявал
2

задълженията си съвестно, помагал при разкриването на престъпления в
качеството си на експерт и винаги бил отзивчив и отговорен, бил
изключително огорчен и притеснен от отправяните към него упреци, клевети
и обвинения. Налагало се да обяснява, че нищо не е извършил, че дори не
живее в местността „7-ми километър“ и тази госпожа почти не я вижда.
Винаги бил в добро здраве и кондиция, още повече, че това било необходимо
с оглед работата, която извършвал, но след поредицата от негативни
изживявания, които понесъл вследствие на отправените клевети и обвинения,
отношението на колегите му, което малки или много било повлияно от
казаното по негов адрес, започнал да се чувства зле. Не можел да спи, вдигнал
кръвно, трудно изпълнявал служебните си ангажименти, като дори се
наложило да пие успокоителни и да посети личния си лекар. Тревожността му
и влошеното му здравословно състояние се отразили негативно и на
съпругата му, която започнала да се притеснява за него. Трудно било и
общуването помежду им, поради притесненията, които имал във връзка със
здравето и и работата си, което е престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1
т.2, вр. с чл. 147 ал. 1 предл. първо и второ НК.
Предявен е и граждански иск от К.Г.Г. с постоянен адрес град ***, с
ЕГН ********** против М.А.В.. от град ***, с ЕГН **********, за сумите,
както следва:
- 3000 лева за „полицай, набеди съпруга ми пред Районен съд Стара
Загора за клевета“, „като той твърди, че пред тях съпругът ми открито е
заявил, „Г. е крадецът“, „че съпругът ми е казал, че той /т.е.Г./ е изпратил
двама полицаи, които саго блъскали и са влезнали в имота и съм си счупил
ръката“.
- 3000 лева за „Значи на 15.09.2018 г., той посегна с лопата, вдигна
високо над него и когато аз излезнах, нали аз чух, че псува съпруга ми“.:
„Значи това е опит за убийство“.
- 1000 лева за „Втората кражба е на 28.09.2020 г. – предварителното
производство е спряно-има свидетел, че единствено е видян полицаят, който
ни е съсед с резачка“.
- 1000 лева за „Съсед по мястото ни е К.Г.Г. е служител на БНТЛ към
ОДМВР – Стара Загора, освен това е и вещо лице в съда и ев служебни
отношения с прокурорите от РП и ОП – Стара Загора, затова и получаваме
само откази“.
- 1000 лева за „След като на 03.08.2019 г. К.Г. започна да ни замерва с
камъни…“
- 3000 лева е за „… е издадена кметска заповед, която някой е подучил
К.Г. и той я обжалва в АС-СтараЗагора - № 440/2020/, като е завел двама
лъжесвидетели…“, които били могли да бъдат определени като правилен
еквивалент на негативните му преживявания и страдания, довели и до
физически такива като се вземе предвид и неговата лична и професионална
3

сфера, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
увреждането 15.01.2021 г. до окончателното им изплащане.
Претендират се съдебно деловодни разноски.

Тъжителят в съдебно заседание лично и чрез процесуалния си
представител адв. С. заяви, че поддържа тъжбата си. Намира я за доказана и
основателна и моли съда да я уважи,като наложи на подсъдимата
съответстващо на тежестта а деянието наказание.
Подсъдимата В. лично и чрез своя защитник адв.К.К. счита, че
подадената срещу нея тъжба е неоснователна и недоказана и моли да бъде
оправдана по повдигнатото обвинение.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.
301НПК, съобразно чл. 14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за
установено следното:
Подсъдимата М.А.В.. е с постоянен адрес град ***, неосъждана, с ЕГН
**********.
На 15.01.2021 г. подсъдимата В. е взела участие в предаване: „Законът и
Темида“, излъчено по Българското национално радио, програма „Христо
Ботев“.Части от това интервю са намерили място в статия със заглавие
„Частен случай: М.В.-жертва на две взломни кражби“, публикувана на същата
дата в 12.45 часа на сайта на ?НР/https://bnr.bg/hristobotev/и на 19.02.2021 г.в
20.07 часа в интернет мрежата в рамките на социалната мрежа Фейсбук във
формираната публична група „Истината за Стара Загора“.
Изрично подсъдимата в откритото съдебно заседание,проведено на
07.12.2021г. заяви по повод на това интервю,че не отрича че „такова е дадено
от нея,гласът,който се чува е нейния и това,което е изнесено в тъжбата е
истината,казала го е“.От това изявление на подсъдимата съдът безспорно
приема и установява,че посочените в тъжбата изрази по адрес на тъжителя са
казани от самата подсъдима.И те са следните:
„Полицай, набеди съпруга ми пред Районен съд Стара Загора за
клевета“, „като той твърди, че пред тях съпругът ми открито е заявил, „Г. е
крадецът“, „че съпругът ми е казал, че той /т.е.Г./ е изпратил двама полицаи,
които саго блъскали и са влезнали в имота и съм си счупил ръката“.
„Значи на 15.09.2018 г., той посегна с лопата, вдигна високо над него и
когато аз излезнах, нали аз чух, че псува съпруга ми“.: „Значи това е опит за
убийство“.
„Втората кражба е на 28.09.2020 г. – предварителното производство е
спряно-има свидетел, че единствено е видян полицаят, който ни е съсед с
резачка“.
„Съсед по мястото ни е К.Г.Г. е служител на БНТЛ към ОДМВР –
4

Стара Загора, освен това е и вещо лице в съда и е в служебни отношения с
прокурорите от РП и ОП – Стара Загора, затова и получаваме само откази“.
„След като на 03.08.2019 г. К.Г. започна да ни замерва с камъни…“
„… е издадена кметска заповед, която някой е подучил К.Г. и той я
обжалва в АС-СтараЗагора - № 440/2020/, като е завел двама
лъжесвидетели…“
Подсъдимата признава и не отрича,че е използвала тези словесни
изрази,чийто адресат е бил тъжителя,но заявява,че ги е казала,защото те
отговаряли на истината /и затова не следва да носи наказателна отговорност/.
Какви доказателства се събраха по делото?Освен писмените
доказателства и вещественото такова се събраха и гласни доказателства.
Писмените доказателства се намират в прокурорски преписки
№6362/20г. и №4124/2018г. по описа на РП-Ст.Загора.
По делото в качеството на свидетели бяха разпитани лицата Д.С., Р.Г.а,
И.М., М.С., Н.Я. и С.В.. Съдът дава вяра на техните показания, които са
логически свързани, непротиворечиви и изцяло кореспондират със събраните
по делото доказателства.
По първата точка от обвинението:/ „Полицай, набеди съпруга ми пред
Районен съд Стара Загора за клевета“, „като той твърди, че пред тях съпругът
ми открито е заявил, „Г. е крадецът“, „че съпругът ми е казал, че той /т.е.Г./ е
изпратил двама полицаи, които са го блъскали и са влезнали в имота и съм си
счупил ръката“.В потвърждение на тези думи,че са били изречени в хода на
извършен полицейски оглед в имота на подсъдимата и съпруга и са
показанията на св.Д.С.-полицейски служител в ОД МВР Ст.Загора.В
противовес на тези показания са показанията на св.М.С.,която заяви,че
подсъдимата не е изказала подобни твърдения в хода на извършения оглед и
пред други лица,“а сама си била виновна…“.Тази свидетелка още в дадените
от нея сведения по прокурорската преписка №6362/20г. на 20.01.2021г./на
л.25/от преписката е заявила,че подсъдимата сама се била наранила.Беше
извършена очна ставка между свидетелите С. и С.,но тя не донесе резултат
различен от дадените вече показания и всеки от свидетелите държеше на
дадените вече показания.Този първи израз от интервюто е намерил място и е
основа на тъжбата на тъжителя от 25.04.2019г./на л.12/от пр.преписка
№6362/20г.,която е била образувана в НЧХД№117982019г.по описа на
СтРС,което дело е било прекратено по молба на тъжителя,който е тъжител и в
настоящото дело.
В тази част съдът намира обвинението за недоказано и неоснователно и
намери подсъдимата за невинна и че следва да я оправдае.
Съгл.чл.147,ал.2 от НК „деецът не се наказва,ако се докаже истинността
на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления“,т.е.деецът
ще носи отговорност за твърдения,които не могат да бъдат доказани.
Освен това за разлика от обидата,средството на клеветата не е оценка,а
5

факт/обстоятелства.Фактът,който се довежда до знанието на третото лице
трябва да бъде позорен-да обосновава отрицателни изводи за пострадалия.
Следва да се има пред вид също и че от субективна страна клеветата е
умишлено престъпление,поради което умисъл ще липсва в случаите,когато
деецът съобщава определени факти,обективно основани на неговата
увереност за истинността им.
В случая подсъдимата е била уверена в истинността на твърденията си
основавайки ги на наличието на подадената тъжба и показанията на
св.С.,които са и били вече известни към онзи момент.Набедяване в случая не
е неправилен израз,защото то се извършва пред орган на власт,а тъжбата се
подава именно пред такъв орган.Отделно от това съдът следва да приеме,че
нито подсъдимата,нито нейния съпруг някога са твърдели нещо подобно,като
горния израз.Поради това съдът категорично счита,че този израз,използван в
интервюто 1.отговаря на действителността и 2.подсъдимата е уверена в
истинността му т.е.липсва умисъл при използването му и поради това следва
се оправдае в тази част на обвинението.
По втория израз:„Значи на 15.09.2018 г., той посегна с лопата, вдигна
високо над него и когато аз излезнах, нали аз чух, че псува съпруга ми“.:…
„Значи това е опит за убийство“.Подсъдимата твърди,че тъжителя е извършил
опит за убийство по отношение на нейния съпруг.Самата водеща е изразила
съмнения,като е запитала подсъдимата дали има свидетел т.е. разполага ли с
доказателства за това свое твърдение и подсъдимата отговаря-„да,аз“.Това се
е случило според подсъдимата на 15.09.2018г.и е бил разследван,като
прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство със свой
изричен акт.Видно от същия акт-постановление от 10.12.2018г.на РП-
Ст.Загора проверката е била извършвана за престъпление по чл.144,ал.3 от
НК закана за убийство,което също е доста далеч от престъплението убийство
или опит за убийство.Подсъдимата е запозната с резултатите от проверката и
въпреки това навежда слушателите умишлено,че тъжителя извършил опит за
убийство спрямо съпруга и.Дори да се приеме за вярно твърдението,че
тъжителя използвал лопата и извършил някакви действия с нея спрямо
съпруга на подсъдимата,то ние не знаем какво е целял с това-да нарани, да
сплаши и т.н.но подсъдимата категорично заявява –това е опит за убийство,с
ясната цел да привлече вниманието и симпатиите на аудиторията,чрез това
умишлено използвано невярно клеветническо твърдение,чийто адресат е
тъжителя,уличавайки го в извършване на престъпление по чл.115 във вр.с
чл.18 от НК.
По третия пункт на обвинението „Втората кражба е на 28.09.2020 г. –
предварителното производство е спряно-има свидетел, че единствено е видян
полицаят, който ни е съсед с резачка“,/по долу в интервюто става ясно,че този
съсед е Г./,може да се изкажат подобни на предишните съждения.Случаят е
разследван,резултатът от него известен на подсъдимата,но тя отново със
същата цел-да наклевети тъжителя, твърди пред слушателите,че последния е
6

извършител и на престъплението кражба по чл.194 от НК,което бил извършил
на горната дата.Подсъдимата сама в жалбата си до Министъра на вътрешните
работи /на л.37 от пр.преписка №6362/20г.по описа на РП-Ст.Загора/на л.38
горе изразява съмнения,че извършител на кражбата може би е Г..Не се
установява негово участие,но в интервюто тя отново твърди,че той е
извършителят.
На следващо място подсъдимата заявява: „Съсед по мястото ни е К.Г.Г.
е служител на БНТЛ към ОДМВР – Стара Загора, освен това е и вещо лице в
съда и е в служебни отношения с прокурорите от РП и ОП – Стара Загора,
затова и получаваме само откази“.Самата подсъдима в обясненията си пред
съда заявява,че самите откази на прокурорите говорели за връзката им с
тъжителя.Т.е. самата счита,че отказите на прокуратурата са доказателства за
връзките между прокурори и тъжителя.Не събраха доказателства в тази
насока-по жалбите са извършени проверки,събирани са доказателства,на
които се основават прокурорските актове,но противно на това подсъдимата
най-категорично заявява за близки отношения на тъжителя с прокуратурата
без да има доказателства за това.Тъжителят е наклеветен,че е извършител на
престъпление по чл.289 от НК-да склони длъжностно лице от
разследващи,прокурорски или съдебни органи да наруши свое служебно
задължение във връзка с разследване.Изключително болезнената тема за
корупцията в нашето общество е интересна за слушателите и подсъдимата
добре знае това и го използва,за да защити тезата си,която преследва в цялото
интервю-да клевети не само тъжителя,а да накърни авторитета на няколко
институции.
Предпоследната точка от обвинението е че„След като на 03.08.2019 г.
К.Г. започна да ни замерва с камъни…“.Тук също не се събраха никакви
доказателства за истинността на това твърдение,същото остана голословно и
клеветещо адресата му-тъжителя.Използването му създава впечатление,че
тъжителя като служител на полицията притежава чувство на безнаказаност и
може да прави с обикновените хора каквото си поиска.
По последния пункт на обвинението: „… е издадена кметска заповед,
която някой е подучил К.Г. и той я обжалва в АС-СтараЗагора - № 440/2020/,
като е завел двама лъжесвидетели…“,подсъдимата отново уличава тъжителя в
извършването на престъпление по чл.293 от НК - подбуждане към
лъжесвидетелстване по чл.290 от НК.Тук съдът се солидаризира с изразеното
от адв.С. становище,че подсъдимата няма как да узнае за това дали са дадени
и какви показания пред административния съд и въпреки това твърди,че
свидетелите са лъжесвидетелствали,но заведени там от тъжителя и подучени
да говорят лъжи.Представено по делото е копие от решението на
административния съд,но тъй като настоящия такъв не е убеден,че това
решение е влязло в сила не го обсъжда.
Подсъдимата в началото на самото интервю заявява,че потърсила
радиото,защото „не вярвала в институциите-в органите на реда, в
7

правосъдието“.Св.Н.Я./адвокат по професия/след прочитането на
интервюто,познавайки подсъдимата я предупредила изрично да внимава
какво говори и как се изразява,защото „може да има още някакво
дело“.Следователно адв.Н.Я. също оценя използваните от подсъдимата
изрази,като повод за образуване на дело за клевета,както и се е случило чрез
настоящото такова.
Подсъдимата с уводното си изявление е желаела да
злепостави,наклевети и опозори тъжителя,но тя е целяла подобен резултат и
по отношение на местните институции в лицето на прокуратурата и
съда.Целяла е изграждането на негативен образ на съседа и,който е
полицай,но е целяла изграждането на негативен образ и на
институциите.Безспорно се установи,че нейните твърдения,че тъжителя е
извършител на гореописаните престъпни деяния са голословни и не
доказани,което подсъдимата добре знае,но въпреки това тя категорично го
заявява пред публиката,която видно от коментарите под интервюто и
статията, са постигнали желания,целян от подсъдимата ефект.Тя е успяла да
убеди слушателите и читателите,че е на страната на правдата,докато тъжителя
„грубо гази закона“.Подсъдимата е онеправдана,правата и са потъпкани от
институциите и намира съчувствие,настройваща гражданите срещу самите
институции.
От така установеното, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установеното съдът намира за несъмнено доказано, че от
ОБЕКТИВНА СТРАНА, подсъдимата М.А.В.. е осъществила състава по
чл.148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 147, ал. 1 предл. първо и второ от
НК, на 15.01.2021 година в предаване: „Законът и Темида“, излъчено по
Българско национално радио, програма „Христо Ботев“, в статия със заглавие
„Частен случай: М.В.-жертва на две взломни кражби“, публикувана на същата
дата в 12:45 часа на сайта на БНР /https://bnr.bg/hristobotev/, на 19.02.2021 г.
20.07 часа в интернет мрежата в рамките на социалната мрежа Фейсбук във
формираната публична група „Истината за Стара Загора“ е разгласила
позорни обстоятелства и е приписала престъпления на К.Г.Г., като клеветата е
разпространена публично чрез БНР, сайта на БНР и Фейсбук, като пред
неограничен брой лица е отправила клеветнически твърдения по негов адрес
и му е приписала престъпления, а именно:
„Значи на 15.09.2018 г., той посегна с лопата, вдигна високо над него и
когато аз излезнах, нали аз чух, че псува съпруга ми“.: „Значи това е опит за
убийство.“
„Втората кражба е на 28.09.2020 г. – предварителното производство е
спряно-има свидетел, че единствено е видян полицаят, който ни е съсед, с
резачка“.
„Съсед по мястото ни е К.Г.Г. е служител на БНТЛ към ОДМВР – Стара
Загора, освен това е и вещо лице в съда и е в служебни отношения с
прокурорите от РП и ОП – Стара Загора, затова и получаваме само откази“.
8

„След като на 03.08.2019 г. К.Г. започна да ни замерва с камъни,…“ и
„… е издадена кметска заповед, която някой е подучил К.Г. и той я
обжалва в АС-Стара Загора - № 440/2020/, като е завел двама
лъжесвидетели…“, като на основание чл.78а от НК, я освободи от наказателна
отговорност и и наложи административно наказание „глоба“ в размер на
1000.00/хиляда/ лева, като в частта на първоначалното обвинение, а именно за
израза: „полицай, набеди съпруга ми пред Районен съд Стара Загора за
клевета“, „като той твърди, че пред тях съпругът ми открито е заявил, „Г. е
крадецът“, „че съпругът ми е казал, че той /т.е. Г./ е изпратил двама полицаи,
които са ме блъскали и са влезнали в имота и съм си счупила ръката.“, я
призна за невиновна и я оправда по повдигнатото обвинение.
От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл, с целени
и настъпили общественоопасни последици, какъвто извод се налага от
възприетата фактическа обстановка. Съдът е категоричен в този си извод,
защото самата подсъдима не отрича за проведеното интервю, не отрича
казаното в него и заявява, че всичко което е казала е вярно и не се признава за
виновна.
Обществената опасност на дееца не е висока, с оглед липсата на
предишни осъждания.
Обществената опасност на деянието е около средната, предвид
немотивираното от нищо поведение на подсъдимата.
При определяне вида и размера на наложеното наказание се отчете на
първо място факта, че са налице условията на чл. 78а НК, поради което В.
беше освободена от наказателна отговорност и и се наложи административно
наказание глоба. За това деяние се предвижда наказание „глоба“от три до
десет хиляди лева и обществено порицание, при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимата не е осъждана, би могла да се поправи, като се наложи
такова наказание и от деянието няма настъпили имуществени вреди. При
определяне размера на глобата, освен всички обстоятелства имащи значение
за това, съдът отчете и материалните възможности на подсъдимата.
По тези съображения беше определен минималния размер на глобата от
1000 лв.

По предявения граждански иск.

Вредните последици от престъплението са необорима законова
презумпция. Предявеният граждански иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД, за
сумата от 12 000.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увредата, като се установи наличието на всички предпоставки на този иск –
наличието на противоправно деяние, вреда, причинена от това деяние,
причинна връзка между деянието и вредата, вина на подсъдимата В..
Установи се безспорно, че с излъченото интервю, подсъдимата,
9

предизвикала проверка извършена от ръководството на ОДМВР, което се е
отразило изключително зле на тъжителя. Той е бил силно притеснен и
разтревожен от факта, че е обект на такава проверка и то при положение, че с
нищо не дал повод за извършването и. Съдът взе предвид и факта, че за
извършената проверка се е разчуло сред колегите му. С интервюто си,
подсъдимата е отправила клеветнически твърдения по негов адрес и му е
приписала престъпления пред неограничен брой лица,което задълбочило
негативното усещане у ищеца за накърнено достойнство и добро име.
Поради това съдът счита, че нанесените му неимуществени вреди са в
два аспекта. От една страна се е влошило здравословното състояние на
тъжителя и от друга е бил уронен неговия престиж, професионална чест и
достойнство на полицай, пред неговите колеги и в обществото.
Всички тези последици са в пряка и непосредствена връзка от
желанието на подсъдимата да навреди на полицая Г. с излъченото интервю.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да
има пред вид освен специфичните за този случай факти и обстоятелства, да
вземе предвид съдебната практика прилагана в подобни случаи и принципа на
справедливостта визиран в чл.52 от ЗЗД. Така съдът намери иска за
основателен до размера от 3 000 лв., като в останалата част до 12 000.00лв.
счита претенцията за завишена и следва да я отхвърли, като недоказана и
неоснователна.
Съдът следва да уважи и акцесорното искане за присъждане на
законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.01.2021г., която лихва
да се присъди върху главницата от 3000 лв.
Присъдиха се и направените от тъжителя разноски по делото в размер
от 810.00 лева, предвид вида на престъплението и уважаване на гражданския
иск в посочения/непълен/ размер.
Съответно тъжителя следва да се осъди да заплати съобразно
отхвърлената част от обвинението и гражданския иск разноски на
подсъдимата в размер на 200лева.
Следва подсъдимата да бъде осъдена да плати и 120.00/сто и двадесет/
лева държавна такса върху уважения граждански иск по сметка на съдебната
власт.
На основание горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Съобщи за изтекли лични данни